Навън вие вук, мама АВГУСТинка пише със съфорумките тук

Айде и аз една от първите в новата тема.

Момичета, ужасно съм разстроена. Цял следобед рева и чак сега се поосвестих и почнах да разсъждавам разумно.
И няма с кого да споделя в момента, затова мисля да си излея всичко на вас. Пък дано не ви оттегча.

Майка ми започна да плюе мъжа ми. И ми стана толкова болно. Първо защото не е права и второ защото това не и прави чест и ми става още по-мъчно.
Живеем заедно от една година. Тя се премести при нас (всъщност апартамента е наполовина неин) след като прекрати една 10г. връзка. Беше нещастна и ние я утешавахме. По това време вече бях бременна и въпреки, че си знаех че  няма да я караме добре (заради този мъж, без абсолютно никакво основание тя не ми говореше 2-3г. , налага си мнението и дава оценки на хората , а и когато е крива целия свят и е крив) си мислех, че едва ли е подходящ момента за изнасяне, купуване на апартамент или наеми и пр. От този момент до сега балансирам по цял ден, тя ме критикува, аз го изкаравам на шега, мрънка по повод мъжа ми, аз не и обръщам внимание.И двамата се държим чудесно с нея, особено мъжа ми. Абе общо взето се търпеше..
От няколко дена е в депресия. Има шанс да си загуби работата и е без пари. Кисела е и съответно всичко и пречи. Ляга си когато иска, не вечеря с нас, все за нещо прави фасон и деменстрация. Сутринта зпочна да мрънка, че детето акало зелено вече седмица, а аз нищо не правя  и съм мудна, да съм ходела да  и купя друго мляко. Казах и добре, дай ще вземем Александра с количката, хем ще я разходим, хем ще напазаруваме в Кауфланд. Тя каза, че не иска. Защото нямала париа и не обичала да ходи по магазините без пари. Казвам и Мамо , не говори така нали живеем заедно, какво значение има кой има пари ела поне да ми помогнеш с торбите, защото е близо 100 м. но все пак ще купуваме едри неща. Отговора беше неискам. Отидох. Като се върнах се оказа, че зелето било гадно, имало чесън и съм купила няква леща боклук. Пак премълчах и ентусиазирано и заговорих, че има сметка в пазаруването на едро и пр. (до скоро пазарувах от кварталния магазин, има отношение, няма навалица и не ти отнема 2 часа), но трябва кола. Отговорът беше: Аз тази кола не съм  я купила мъжа ти да си повдига самочувстивието, а ти да ми казваш, че не можеш да пазаруваш, защото нямаш кола.  
А историята с колата ... След като 2-3г. не ми говори , защото гаджето и я беше настроило срещу мен, реши да направи царски жест и вместо аз да си купувам кола на старо аз платих една трета, а тя пое ангажимент да изплаща останалото.
Мъжа ми пък от половин година е без кола и ползва моята, защото аз си седя вкъщи и в момента не са ни толкоз зор две коли.
Та така и аз кото надух гайдата. Ама толкова ми стана обидно и заради него и заради нея самата. И толкова тъжно, защото тя няма да се промени и щом стигна да каже това, ще казва и много други неща, че направо незнам какво да правя. Дали да не спретнем багажа и айде наквартира, че втия времена и с молко бебе , хич не ми до ипотечни кредити?! Незнам дайде съвет. Вече три часа си седя в стаята и само се ослушвам за детенце, дали не плаче, че е при нея, амато поне милото спи ине вижда какви простотии вършат големите.
Моля дайде съвет. Направо ще се побъркам.

Хавга,

Пак не съм влязба с профила си незнам що така се получава напоследък.