1. Според него съм с насадено бабешко мислене по отношение на детето
2. При отсъствие от работа/ работим заедно/ когато детето е болно ми се казва че за отсъствията не ми се полага заплата.....а по принцип вземам символична....уж си работим за себе си
3. Сега когато пак съм с детето в къщи защото е болно ми се казва че трябва да ми е неудобно че той поема моята част от работата
4. На работа работим, в къщи той стои само пред компютъра....има си хоби...не говорим ....
5. Почти не ми споделя лични планове негови
6. Говори ми че не мисля и това трудно ми се отдавало....
7. Подчертава на няколко пъти,че съм с комплекси и търся вината в хората.....
Това са глупости, но той имам чувството че ги говори с цел да ме наранява и не знам защо.....
Разбирам, че някои неща в мен го дразнят, не си го признава но зададен този въпрос по друг начин го признава.
Вообще стават неща, които ме карат да си мисля, че трябва да си отивам от там където съм дошла...ако може без излишни въпроси.
Споделете има ли причина едно подобно поведение в семеен мъж, който работи за бъдещето .....
Претендирам, че съм човек с характер, но това което става ми идва в повече наистина....кара ме да се чувствам ненужна....