Пораснали деца от смесени бракове

Супер тема  ,тъкмо утре ще накарам моите да се разпишат

E това ще бъде страхотно.  Просто ми се иска да погледна през очите на детето си и да се опитам да поправя грешките в зародиш.   

Много интересно, особено ако живеят в трета страна, тогава миш-маша е пълен.   Не че ще се отъждествят със саудитци, щото са родени и живели там. Когато питаме по-големия какъв е (5г), той упорито повтаря, че е англичанин за ужас на татко си ирландец.

Хахаха, нашият син казва, че говорил кроменийски и бил кромениец (идва от селото в което живеем) и няма сърдити. Не мисля, че той самият бил се чувствал странно поради причината, че дете от смесен брак. По скоро реакцията и поведението на заобикалящите е понякога определяща. Тук в Холандия говорят за него като за не- холандец. А в България не е българин. То аз се чудя много често какъв е тогава, а мога да си представя той как би се чувствал в бъдеще

А като беше по-малък, преди две години, питат го в Лос  Анджелис откъде сте и той гордо отговаря: "We are Arabs" з

Милена, напълно те разбирам за "чужд" сред своите, макар че при вас би трябвало да е малко по-леко и по-ясно положението с идентификацията.  За това трябва да намерим по-глобален термин.

Ако не ме смятате zа прекалено дърта, Ще ви раzкажа 

Дърта ?!?  Я не се излагай  Разкажи,интересно Ще ми е а и на другите съЩо мисля. 

Ееее, хайде сега пък дърта
Като поговорката  " поживял, та увидел ".
Ра3кажи. Интересно е. И а3 искам да 3нам.


Noia, аватара ти е супер.

Моята дъщеря пък е "българче". Много държи на това и ако и кажа че е немка, го приема като лична обида.  Даже когато някой я пита как се каzва, ако иска да го иzбъzика, му каzва "българче". И папчо (баща и) е българче щото явно това е комплимент някакъв. 

Татяна, раzкажи, аz много се надявах точно ти и още няколко порастнали деца да се включите по темата. Наистина ли прави впечатление че мама и папа говорят раzлични еzици? Аz все си мислех че децата от смесени бракове до такава степен са свикнали с раzличниците еzици, че приемат именно това положение zа нормално и може дори да им е странно че в други семейства се говори само 1 еzик.

Ами пове4ето тук zнаете моята история 
На кратко фактите. Родена съм в Германия, майка германка (но и тя донякъде от български проиzход  ), баЩата българин, единствено дете.
Докато бях дете, ходихме само веднъж годиШно до Варна.
Майка ми ме е гледала. БаЩа ми беШе на работа и то по такова време, 4е се виждахме само преz по4ивните дни, а тогава той доста спеШе  Искам да кажа, 4е прекарах доста пове4е време с майка ми, отколкото с баЩа ми.

Като дете не исках да 4уя българска ре4, камо ли да говоря. БаЩа ми не беШе постоянен с опитите си да ми говори на български, и той бърzо се откаzа, като си zапуШих уШите и му каzах, 4е не искам да 4уя тоzи еzик, zа какво ми е  Според мен реагирах така не само zаЩото 4увах само немска ре4 в ежедневието, ами zаЩото в Германия нямах контакт с български деца. Имахме поzнати българи там, но все беz деца.
Знаех има/няма 20 думи на кръст. Раzбирах малко. Като бяхме в БГ, ми превеждоха. За какво да у4а български? 

Когато бях на 11 години, тъкмо бяхме довърШили вилата ни край Варна и майка ми по4ина. Това бе моментът, когато БГ стана по важна zа мен. Пръво, 4е покрай вилата си ходихме все по 4есто в БГ, и zаради роднините там (2 месеца след майка ми по4ина и дядо ми в Германия и от тогава нямам никакви роднини тук, докато в БГ вси4ки бяха живи и zдрави), които сед zагубата станаха по важни някак си. Вляzох в пубертета и раzбира се, исках сама да си обЩувам с децата в БГ, а не татко да ми превежда  Пък и след като я нямаШе майка ми, ве4е не бях единственната, която не говориШе български 
И така, по4нах да нау4а еzика по времето на ваканциите в БГ (3 пъти годиШно бях там). После се нау4их и сама да пиШа и да 4ета.  Много се интересувах от вси4ко българско, ходих и по собствено желание (и нежелание на баЩа ми, който се опасяваШе 4е Ще страда немското у4илиЩе) на българско у4илиЩе в Берлин (zа 2 години само). Намерих си български приятели в Берлин, имахме клуб в посолството (с компютър Правец  ). Много ми беШе мъ4но zа БГ, където хората бяха по сърде4ни, в Германия се 4увствах по самотна, някак си. И по това време исках и аz да съм българка и се определях като такава.

И така    По късно оба4е, може би повлияно от факта, 4е живях няколко години в 4ужбина, раzбрах, 4е няма какво да се иzкривя, немкиня съм и в това няма ниЩо лоШо  . Не отри4ам българските си корени  , но факта, 4е съм иzрастнала тук си каzва думата. Все по 4есто zабеляzвам раzликите в манталитета    Съвсем ясно осъzнах, 4е не съм българка, когато се роди дъЩеря ми. Осъzнах, 4е не мога да й говоря на български, не ми идва от вътре. Знаех, 4е на мен самата Ще ми е трудни4ко и 4е няма да съм постоянна. Не zнам детски песни на български освен zай4енцето бяло, липсва ми българско детство. Пък и не искам да я нау4а на раzвален еzик. За това й говоря само на български и то беz никакви гриzения на съвестта. От опит zнам, 4е тя Ще може да нау4и еzика, ако някой ден желае.
Много оби4ам България (не и държавата  ), културата, еzика, религията, кухнята  Но не съм българка.

брaвус, Татяна!

Татяна, благодаря че сподели. Много интересно.

Моите деца не са от смесен брак, но почти през целият си живот са живяли извън БГ (само ваканции са карали там).
При мен щерката твърди, че е българче  .
А младият господин от аватара- израелец  .
Но не винаги е било така, до преди година беше точно обратното.

много ми стана интересно.....Татяна, благодаря и а3, че сподели усещанията си....а 3а това, което си научила - шапо , и3ра3яваш се прекрасно на бьлгарски

ето  и моето вклю4ване,запазвам словореда и вси4ко какато са го написали моми4етата-първо голямата кака

аз се 4уствам и от двете страни , харесвам наи много България ходим там по4ти всяко лято ,и зная езика мога да 4ета и пиша. имам там  приятели , когато живяхме там аз ходих на градина .
харесвами 4е маика ми и бащами занаят разли4ни езици .
когато порасна предпо4итам да живея тук в Сирия  


а сега  и другата

аз се 4уствам българка  ,мен ми хареса България пове4е , там ми хареса природата и традициите , тук е по лек живота ,нямам проблем да говори мама на български а бащами арабски и двата са лесни

Татяна, много интересен разказ 

италианка се 4увства, няма как да е ина4е. в България е ходила 2/3 пъти и то като доста по_малка.
никакво впе4атление не и прави, 4е говорим на разли4ни езици, нито на нея, нито на малката.

Татяна, и аz благодаря zа споделеното! И друг път съм го писала, ама пак да го повторя, на теб ти се въzхищавам винаги когато чета какво си написала, zащото пишеш далеч по_добре от една голяма част от потребителите тук, zа които българският е майчин еzик, живели са в БГ много години, прекарали са 12 години в БГ училище и т.н. и пак не са го научили колкото тебе. И между другото дъщеря ти има много хубаво българско име. 

Татянски и аз ти свалям Шапо    СтраШна си.

Ей, че приятна изненада - благодаря на всички споделили опит!
Татяна, много интересен разказ - точно по темата. 
Деси, мерси на каките за включването също. 
Интересно ми е също как детето възприема различните езици. Например разбира ли, че един човек му говори на български примерно, а другият на арабски или просто приема и двете за даденост, а в по-късна възраст се научава че това са две различни неща  Уф, ама и аз се задълбах!

Е, ти пък, моята дъщеря на 3 години много добре zнае кое е немски и кое български. А преди не ги zнаеше като имена, а като "така говори мама", "така говори папа". И това е откакто е проговорила, даже сама си играеше да каzва "мама каzва самолет", "папа каzва флугцойг". За периода преди да проговори, не мога да ти кажа, ама едва ли някой ще ни сподели. 

Дано се включат още хора като Татяна, zащото на мен ми е много интересно да раzбера как оценяват всичко това от раzстоянието на времето.

Татяна,  браво! 
Аз все още няма какво да споделя, но ми е интересно и ще следя темата.

явно,правят разлика,4е това са разли4ни езици-когато бяха малко ,на майтап си разменихме езиците с баща им-такъв рев настана,а сега дребната говори с баща си само  на арабски-нищо,4е той едва и разбира-налага се аз да му "превеждам"-малко и куца арабския

моите деца говорят отличен холандски, големият и английски, и лош български. с мен задължително винаги общуват на бг, но помежду си или с мъжа ми на холандски, дори и да сме всички на масата. аз със съпруга си говоря 90% от времето на английски.
малкият/почти на 7/ беше много разочарован, че е половин българин, в училище го бяха питали децата - как е възможно булхарсе мудер да роди недерландско киндче  , моят, дълбоко засегнат, отговорил мъдро, че било достатъчно да имаш недерландски папа за целта  . няма бг паспорт, не се очертава и да има. не се възприема като българин, но в бг говори на български с всички, с тежък холандски акцент/бъркат го редовно, че е с немски/.
големият/почти на 16/, определено е объркан, предпочита  да е недерландер, но има и нотки на бг национализъм/които напоследък се изразяват в млатене на турски младежи/, но пък не сяда без турски люти чушки на масата  .
изобщо не ги знам какви са моите - мулти-култи май 

Благодаря ви 

О, 4акай да ми 4уеШ акцента 

Tatjana, и аз бих се радвала, ако един ден синът ми говори толкова добро български, колкото теб
Благодаря за споделеното
Бях срещнала една девойка с холандски баща и българска майка. Говореше отлично български, но с много силен акцент. Предполагам има значение, какъв е първия (да не кажа, родния език). Личеше си, че го знае от майка си и не е общувала с връстници. Изрязваше се много възпитано и не знаеше нецензурни думи

dtti, браво на твоите девойки за владеенето на българският език

явно,моите  и тези думи не са пропуснали да добавят в ре4ника си-но пък и бг телевизия гледат

Акцентът няма знаЧение. Той е поради това Че в ранна възраст не си живяла в България. Но каквото е зависело от тебе, си напраила и си постигнала много високо езиково ниво.

И аз познавам деца от смесени бракове, които живеят в Чужбина и говорят български тоЧно както Милена е описала, със силен акцент и с езика на възрастните. Мисля Че е съвсем нормално да е така след като са имали много малко изтоЧници на български. ОбаЧе важното е Че децата говорят и втори език, пък акцентът не го виждам като проблем. И дори имам приятелка, която всяко лято уреждаше практики на дъщеря си в Сърбия за да свикне дъщеря и със съвременния език, въпреки Че и двамата с мъжа и са сърби и у тях се говори само сръбски. Тя казва Че въпреки това дъщеря и говори език който не е типиЧен за нейното поколение. Така е, езикът се развива и ние пропускаме това развитие когато сме навън.

Tatjana, шапка ти свалям и съм съгласна с mcdirock, невероятно е, че си самоука и на такова ниво на езика, а 100% българи пишат и се изразяват безобразно .
 
Моето хлапе е още много дребно за да кажа как се определя, но интересното е, че по цял ден бърбори и на двата езика. Щом научи някоя нова думичка на български тича при баща си, казва му я чака да я чуе и на гръцки, след което си избира и използва по-лесната . Когато говоря с родителите ми по скайпа има казва "баба" и "дядо", а като отиваме при свекър ми и свекърва ми и натиска звънеца крещи с пълно гърло "папу" "яя". Това в най-общи линии е моя скромен опит до момента.

Моето ги разграничаваше много рано. Още преди 2 поне знаеше много добре кой разбира български и кой не, и не бъркаше на кой език да се обърне към кого. Малко преди да стане на 3, вече ги наричаше с имената им. При нея английският е по-силният език, но веднъж я заварих да "учи" една моя позната на български. Казваше и "това е врата" или "благодаря е thank you" и и поправяше произношението.


Абсолютно нормално! Имам роднини, които са дошли тука много отдавна, през 50те. Децата им, вече възрастни, говорят малко български с доста силен акцент и с речник от 50-те години!!  Но тогава, разбира се, не са имали никаква възможност да се връщат до България...

И на мене ще ми е интересно да чуя за по-големите деца, например, тийнс +.

Tatjana възхищавам се и аз от постигнатото. Българският не е никак лесен език, но ти си го усвоила до перфектност.
От мен още една свалена шапка.

Tatjana, присъединявам се и аз към останалите - наистина комплименти!

На немски, искаш да кажеш

То 3атова се ка3ва майчин е3ик, 3ащото децата са повечто време с майките си. Твоята майка си е германка и 3атова не се чувстваш българка. Даже и те подо3ирах

Много интересна история.

  Да де, немски 

и аз да ти правя компания

Тъй като вчера нямах време реших днес и аз да разкажа  Аз не съм точно дете от смесен брак, но съм израстнала доста години в смесено семейство и в чужбина. Всъщност "перипетиите" ми започнаха на 6-годишна възраст, когато майка ми замина на работа в Африка и аз тръгнах там на училище, без да знам и дума португалски. Езикът го научих само за няколко месеца, официално започнах да пиша и да чета на португалски и по едно време ми е било по-лесно да говоря и вкъщи на португалски, отколкото на български. Малко след това прибавих и още един език испански, всъщност тогава семейството ми стана смесено. От онези години си спомням, че много мразех ученето на български, въпреки, че можех да чета. В местните училища учебният процес беше много приятен, учеше се като на игра, нямаше домашни и писане на ченгелчета. За сметка на това вкъщи се чакаха онези страшни учебни тетрадки за първи клас /още си спомням корицата с едно голямо цвете с оцветени листа/ и трябваше да пиша кръгчета, ченгелчета, чертички... У-ф-ф-ф! Въпреки всичките тези старания и до ден днешен почеркът ми е по-хубав на латиница, като доказателство за това, колко е безполезно е било цялото това писане 
На 9 години се върнахме в България и преживях първия си "културен шок". Бях свикнала на съвсем други отношения, моите приятелчета африканчета бяха съвсем различни. Там всяко междучасие се делеше всичко, дори дъвките, разкъсани на най-най-мънички парченца. С парите на всички /който има и който няма/ се купуваха бонбони и лакомства за всички и се делеше всичко поравно. Нямаше го клюкаренето на "другарката"...  Никога не съм се чувствала различна, а бях единственото бяло дете в училище. В България не беше така. Следващата година се преместих в ново училище и от тези първи две години имам доста лоши спомени, не се чувствах приета, въпреки, че си бях българче. В къщи се говореше вече испански, не мога да скрия, че бях и доста запалена по латиноамериканската и испанската музика, танци, култура... Най ми е било смешно като ми кажат, че си личи дори по физиономията ми, че съм от смесен брак, пък аз съм си чисто българче 
Мога само да кажа /от опит и с брат ми и сестра ми/, че най-трудните години са в началния курс, тогава децата могат да са много жестоки и не приемат различията. По-нататък човек си изгражда дори самочувствие на "различен". Друго нещо, което съм чувала и от други деца в подобна ситуация е, че винаги и на всяко място си оставаш малко "неприет" т.е. чуждец си и в двете си родини, може би в едната по-малко от другата, но все пак винаги различен.
За да завърша, с какво ме обогати всичко това? Ами чувствам се гражданин на света, адаптирам се лесно на всяко място, приемам без трудности културите и обичаите на останалите. Животът ми се стече така, че се омъжих на свой ред за чужденец и живеем в трета страна. Уча езици с невероятна лекота - всъщност знам 7, три отлично, с останалите се справям доста добре. Смятам, че за това ми помага фактът, че като малка съм живяла в двуезична среда, макар и не от самото си раждане.
Между другото разказът на Tatjana ме обнадежди много относно българският на децата ми. Както вече писах живеем в трета страна и след множество проучвания и мнения засега решихме да ограничим до 2 езиците, на които говорят децата ни /още повече, че са близначки и това също оказва влияние/. Сигурна съм обаче, че ще научат и български 

Сори за дългото излияние 

Tatjana, много интересен разказ. Като ти четох поста и в началото дори се зачудих как си успяла да научиш български и да пишеш така добре, щом така си се противяла в началото  .
Fata Morgana и твоят разказ е много интересен.

Преди години се запознах с една австралийка (майка й беше македонка, баща й българин). Тя говореше много малко български, по скоро македонски, но през повечето време общувахме на английски за по-лесно. Направи ми впечатление, че тя не знаеше как се казват някои неща на английски (питах я за "костилка", тя не можа да отговори - може би това, че родителите не са native speakers си оказва влияние). Това ми се стори малко странно. 

Много хубава тема и интересни истории  !

Фата Моргана, благодаря за споделеното  Когато бяхте в чужбина, родителите ти на български ли ти говореха или на местният език?

Винаги съм говорила с всеки на родния му език, т.е. с майка на български и с баща ми на испански. Имаше един начален период обаче, в който му говорех на португалски, понеже още не можех да се отпусна на испански, но двата езика са доста близки и това несъмнено помага. Никога не съм говорила вкъщи изцяло на португалски, просто ми се е случвало да казвам думи или изречения, и естествено са ме разбирали 
Аз например сега не бих могла да говоря да децата си на холандски, а и не го смятам за редно, защото ще попият "хубавото" ми произношение и всичките ми грешки 

като прочетох заглавието - за теб се сетих ... 

Някой беше написал ,че децата от смесен брак са различни ,аз това не го възприемам, все пак сме европейци и не идваме от Зинзибар ,смисъл особено в западна Европа са толкова свикнали с чужденци и на всеки пети  я майка му италианка ,я полякиня или бащата някакъв друг,навремето са идвали на работа чужденците и така. Да не говоря пък за латиноамериканките и тайландките- на всяка крачка.

Отдавна ви чета, а тази тема ме провокира и да се регистрирам и да пиша за първи път.
Аз съм дете( на 18г  ) от смесен брак. Баща ми е французин, майка ми българка, а от както се помня живеем в Англия. В началото съм разговаряла с майка ми на български, а с баща ми на френски. Бяха преценили, че като тръгна на училище така или иначе ще бъда принудена да науча и англисйки.
В интерес на истината аз се определям като French girl, иска ми се поне. Обожавам езика,културата,музиката  Друго,което допринесе за надделяването на любовта ми към Франция над България може би е и факта, че като дете не ме приемаха за българче  вероятно заради акцента, навиците или маниерите. Отношението към мен и майка ми беше като към изменници, избягали от положението в България, едва ли не търсещи лесния път...
Обичам България и осъзнавам, че  нямаше да съм човека,който съм ако нямах български корени. Уважавам България за това, но също така това е страната която най малко ме е накарала да искам и да се чувствам нейна гражданка, за жалост. 

Благодаря, че сподели Eve90, много ми беше интересно. За съжаление, много си права в отношение как те кара да се чувстваш България - но проблема е, че и аз израснала там се чувствам по този начин.

Тази тема я препрочитам няколко пъти.  Засяга проблеми, които живо ме интересуват! 

TarikMom, благодаря ти за идеята   

Eve90, беше ми много интересно да прочета твоята история, както и на другите пораснали деца от смесени бракове 
Как се учи да пишеш и четеш на български в триезична среда? Просто съм изумена от правописа ти!   

TarikMom , за жалост и ти и майка ми, която е живяла до 18 годишнината си в България се чувствате по един и същи начин. Уж страната се пооправя напоследък, но това чувство няма да бъде лесно заменено предполагам, а е толкова жалко да не се чувстваш като у дома си в собствената си държава.

Mentha , майка ми държеше да ме научи на разбираем български, беше ми донесла и българска литература - Вазов, Алеко Константинов, разказите на Елин Пелин. Тогава ги четях с мъка, но после го оцених. Въпреки това правописа и най вече пункуацията ми е ужасно трудна   Преди да си публикувам мненията им проверявам правописа с разни spell checkers  и сигурно отново има грешки  Мерси за комплимента.

Eve90, ще ти кажа същото каквото казах и на Татяна преди време- пишеш доста по- правилно и граматически издържано от доста потребителки, които претендират за висшУ образование, получено в България.

Разкажи моля те, кога започна да четеш и пишеш на български- паралелно с другите езици или в по- късен етап?

Tali Dan, както вече казах аз в началото проговорих първо на български и френски, по-късно на английски. С четенето и писането беше обратното, заради училище.  На български стана постепено от около 9-10 годишна (Не мисля, че по- рано има смисъл да се почва защото преди всичко трябва да се знае езика, на който е образованието на детето)
Имаше българско училище към посолството преди всяка събота по няколко часа.Там започнах след това майка четеше с мен. С четенето ми беше трудно. В разказите и романите имаше много стари думи, които не използваме вкъщи, думи от турски и руски.
С пункуацията е още по- зле. Трудно ми е още. Научила съм, че преди "че" "но" "ако" "който" има запетая, но до там. Обърквам о/у, а/ъ също       
С френския ми е по-лесно тъй като се учи в училище, но български говоря само вкъщи с майка ми и вече тук  .

С майка ти сте постигнали чудесни резултати! Бих била щастлива, ако моите деца някога умеят да водят писмен диалог на български, както ти го правиш    Успех! 

Eve90, поздравления за теб и майка ти!   И ти като Татяна пишеш много по-добре от доста българи тук. Хора като вас ми дават надеждата Че и моето дете може някой ден да Чете и пише на български.  Справяш се Чудесно, не се притеснявай за пунктуацията, правилата които знаеш са в пъти повеЧе от тези, които използва средностатистиЧеският българин. Освен това колкото повеЧе практикуваш, толкова по-лесно ще става, тъй Че не се притеснявай и пиши и тук.

Съпругът ми е едно пораснало дете от смесен брак между унгарка и българин. Говори и пише перфектно и на двата езика - никъде не го смятат за чужденец. Цял живот /38 години/ е живял в Унгария, но е роден в България, учил е в българско училище в Будапеща, после унгарски университет... В семейството му се говори на унгарски, даже с баща си говори на този език. Въпреки всичко, необяснимо за мен, се чувства 99,9% процента българин.

Не така стоят нещата обаче с брат му и сестра му. Зълва ми също говори български доста добре, но си личи, че е чужденка, а и самата тя се чувства унгарка. Деверът ми знае само десетина думи на български.

Три деца в една и съща ситуация, а резултатът е съвсем различен. Само съпругът ми е роден в България и макар че не е живял там, се чудя дали всъщност мястото, където е роден човек не е решаващо за избора му на Родина.
Документално, от трите деца само едно /съпругът ми/, има и българско гражданство - по негово изрично настояване когато е бил 16-годишен.

Ванилия, интересно ми е дали съпругът ти е най-голямото дете. Може би като първо дете, родителите са се постарали повече с езиците, а после са се отпуснали 

Да, най-големият е. Освен българско училище е посещавал и българска детска градина. Сестра му само българска детска градина, а по-малкият брат - нито едно от изброените. И в това има градация. Не знам защо с другите деца са процедирали по този начин.

Eve, комплименти и от мен. 

Познавам деца, родени тук, но с родители българи, които не само, че не се изразяват като теб, ами и въобще не могат да пишат и четат на български.
Постигнали сте наистина страхотни резултати. Браво.

Еве90, страшно ме развълнува разказът ти!

Мислех си също как ще се чувства дъщеря ми в България и с каква националност ще се самоопредели след време.  Майка ми се разплака, когато й казах, че в Бг ще я наричат германката, а тук българката.
Мъжът ми също е от смесен брак и независимо, че е израстнал тук с гордост се нарича българин. Добре говори, почти без акцент, но правописът му е ужасен.
Ванилия, историята е сходна със твоята. И той има брат и сестра.

Еве90, на теб и на майка ти- голям поклон! 

Eve90, и хора родени и живеещи в България ги бъркат тези неща, не се притеснявай, но за тях няма извинение. Като гледам пишеш много правилно на български

Браво Диляна, българския ти е много добър, от това, което си написала. Разкажи още, ние тук обичаме да слушаме и да се учим от вас.
Посъбрахте се порасналите деца, сега може и темичка да си направите.

Dilqna_70, а с майка ти на какъв език си говорихте? И до 16-тата си година знаеше ли нещо за България, посещавала ли беше страната?

Много се радвам да 4ета истории, които прили4ат на моята 

Диляна, комплименти за българския и от мен!


Надявам се поне сега нещата да са малко по-различни, все пак обществото става все повече мулти-култи  Ако съдя от цифрата в подписа ти си израстнала в съвсем други години, т.е. моите  Мисля, че най-големите проблеми са в детството, децата са много жестоки и склонни да забелязват всичко различно - дори едни очила или разведени родители може да са проблем...Мине ли този период остава само богатството от досега с две култури, разбира се, може и никъде да не се чувстваш на мястото си, но много хора не се чувстват така дори в собствената си държава. Аз предпочитам да се възприемам като "гражданин на света", колкото и банално да звучи. 
Въпреки тази позитивна нагласа понякога ми е мъчно като си помисля, че децата ми растат в държава, която въобще не е тяхната по никакъв начин. Но кой знае може и на това да намерим решение някой ден, нали си падаме малко скитници 

Поредната интересна тема. Поздравления и благодарности за хората, които се включиха с истории. Пишете отлично на български. Ако успея да помогна на децата си да пишат толкова добре, ще го отчета за огромен успех. Родителите ви са се справили чудесно!

В момента чета една книга за семейство, в което се говорят 3 езика - майка китайка, баща швейцарец, говорещ на френски на децата, и английски - между родителите. На 11 г. децата говорят и пишат и трите езика. Интересното е, че децата се самоопределят като швейцарци и американци, повече отколкото като китайци. Една от причините, за които смятат, че е така е, защото нямат китайско гражданство. Това го пиша по повод на, поста по-долу за семейството с трите деца, от които само единия син се чувства българин.

За проблема, как навсякъде сме различни, според мен е много обусловено от това, как се чувстват родителите. Ако родителите се чувстват удобно с "различността" си и не полагат усилия да подтиснат едната от културите, за сметка на другата (родната за сметка на приемната, както често се случва с българите), тогава и децата имат по-голям шанс да възприемат двете култури нормално и да не се стесняват от това, че са различни. Моето мнение е, че трябва да се въздържаме от прекален негативизъм към България, защото това неминуемо ще повлияе на детето. Обективно критикуване е едно, но напълно негативно отношение е друго. Но пък и родителското отношение се определя от това, кога си заминал за чужбина. Ако е преди 1989 или скоро след това, тогава хората напуснаха една съвсем различна държава от това, което е България в последните 10тина години и сигурно са по-негативно настроени от тези, които заминаха по-късно. Естествено, това не е единственото, но не е за подценяване. Отнесох се .

Последно, ето едно мнение от форум за многоезични семейства, интересна перспектива на жена от многоезично семейство - http://forums.multilingualchildren.org/tool/post/multilingualchi … /vpost?id=2680829.

И аз мисля ,че в днешно време ,както Моргана написа - свят Мулти култи не може да се говори за различия на децата от смесени бракове , кой знае , след 10 години, сигурно всички ще са смесени ,то не е интернет ,то не са технологии и работа по света и тн. Познавам един баща, който говори умишлено на дацата си трети език  - супер

Здр. момичета. Страхотна тема, браво
Поздравления за вси4ки пораснали и споделили тук деца от смесени бракове. Аз имам 2 дъщерички които са също в това положение за сега още не можем да разберем коя как мисли (малки са) но определено имам опасения 4е 6те е проблем приемането им и в двете страни нормално .Дано не сам права но...... 6те продължавам да следя темата с интерес.

Не се учудвам, че във Франция е така. 
Съпругът ми е унгарец с унгарците  и българин с българите, никъде не се чувства пренеберегнат - и в двете държави го приемат като сънародник.

би ли обяснила по_добре какво имаШе предвид?

Много съжалявам да чуя, че някой деца от смесени бракове не се чувстват никъде в родината си. Тук в Канада забелязвам един много интересен феномен - има поколения и поколения имигранти, примерно италианци - и дори и трето поколение да са, пак се считат за италианци, нищо че и крак не са стъпили в Италия. Бих искала синът ми да се чувства преди всичко гражданин на света, но предполагам че ще се определя като канадец, мисля че ще го поощря в тази насока.

Ами точно това е проблемът, хем се чувстват италианци, но всъщност не са нито италианци, нито пък канадци, защото не се чувстват такива. Просто тяхната италианска култура е спряла някъде в 30-те, 60-те или 70-те години... Вижда се дори в начина на обличане понякога Бях се запознала преди време с една възрастна итало-американка от Сицилия, израстнала в САЩ и убедена, че говори италиански до деня, в който не стъпила в Италия и се оказало, че говори някакъв си безкрайно остарял сицилиански диалект, който никой не разбира.    И тук съм чувала реплика "Ами той не е холандец" за момче родено и израстнало тук, но с майка чужденка. Както и децата на турските емигранти, които са родени и израстнали тук, но не ги приемат като холандци, а в същото време и в Турция не са турци. Един вид, навсякъде гонен, навсякъде приет. Това е драмата, за която говорим и точно затова се надявам, че понеже обществото става все по-омешано подобни разлики няма да тежат толкова 
Вие самите не се ли чувствате чужденци и в страната, в която сте и в България? Аз след толкова много години в чужбина започвам да се чувствам точно така...

ама много смесихте неЩата

едно е единият ти родител да е от друга страна, друго е да живееШ в обЩност като италианската например в Щатите (в италия пък обЩности има на индийци, перуанци ...)

много 4есто самите представители на тези обЩности нямат никакво намерение да се интегрират и не им е 4ак толкова виновна страната , в която се намират

аз ли4но не съм забелязала някой да ме е "пренебрегвал" както пиШе Диляна, заЩото съм се родила или живея на друго място, разли4но от неговото  и за това ми беШе странно какво има предвид

може би заЩото ако усетя, 4е някой е расист или му е проблем произхода ми, просто реШавам, 4е толкова му позволява Ай КЮто и не му обръЩам особено внимание 

а защо? интересно ми е 

понякога честно казано и аз така се чувствам.
гледали ли сте... има един испански филм '1 франк, 14 песети', така се казва
много ми 'хареса'  фраза от филма, която съм запомнила: вече сме от никъде
след дълги години живот зад граница и завърнали се в родината това отчетоха героите от филма. заболя ме,
защото разпознавам и себе си в тези думи всеки път, когато си ги припомням.
и когато се лутам между това дали е време вече да реша на кой стол да седна.

Ами честно казано тук се чувствам много удобно и като у дома. Май в България ми е по-неудобно като се приберем се чувствам като турист. 

Хмм, отговорът мисля е много сложен и резултат от много наши преживявавания и впечатления. Но мисля, че в основата си обяснението е, че синът ми ще израсне в Канада и най-вероятно ще се определя като такъв. Той ще бъде канадец с майка българка и баща мароканец. Според мен е по-добре така, отколкото 1/3 българин, 1/3 мароканец и т.н.

Диляна , ти какво си се впрегнала на някаква служителка , може и да имат такива правила ,но то не е защото е пренебрежение ,а всяко правителство гледа да не се прецака  от към пари , това е дребнавост, зависи от държавата ,тук даже чужденците ги подпомагат повече
Според мен родина е там където си израстнал. Ти си израснала по времето на соца в България , нормално е да не си била приета ,сега е друго и малко нелепо да се сравнява с израстването на нашите деца .

моя мъж същото го казва... не се чувства нито от едните, нито от другите... може би защото имаш възможност да виждаш различията - и добрите и лошите от съвсем детска възраст... знам ли...
Интересното е че в бг му викат - чеха, а тук му викат - българина - за  приятелите разбира се става въпрос ... може би и те не го възприемат съвсем като свой... и на двете страни изглежда е едно и също ...

Моите поне тук сред децата нямат такъв проблем,приети са съвсем нормално-около нас живеят предствители на няколко националности-и ,да има деление-но по скоро сред големите.Например забелязвам ,че към тях има по големи изисквания от страна на учителките-с аргумента-майка ви е чужденка,вие сте биезични и бикултурни-затова трябва да сте по добри от останалите.

Ето, точно това имах впредвид. Като прибавим и някой некомпетентен бюрократ


Не ставаше въпрос дали някой е расист и къде си роден. Става въпрос точно за това, което съм подчертала във фразата на Eli_cz . Разбира се, че никой не те дискриминира, просто си оставаш различен дори за приятелите 


Ето, пак, защо трябва да си различен от останалите, та дори и за да си по-добър? 

На моя син в Белгия никой не му е казвал  българчето , но да в България непрекъснато чувам от роднини , съседи и тн.  как е белгиеца , къде е белгиеца , . Никога не съм се сърдила ,знам че се майтапят. Той като си ходи веднъж в годината в България , не вярвам да се определя, като такъв някой ден. Някой беше писал за турците и при нас са много и никой не ги смята за белгийци , но и те биха се обидили ,ако ги смяташ за такива ,но там е друго , религия и тн.

Това, което разказваш ме учудва. Съпругът ми е дете от смесен брак между баща французин и майка българка. Има двойно гражданство, но до преди 5 години живееше във Франция и не е имал подобни проблеми. Сега живее тук и също няма проблеми нито с френските, нито с българските власти и администрация. Говори български перфектно, пише и чете по- добре от много уличи в българско училище. Чувства се добре и тук, и във Франция. Вярно е, че и на двете места понякога му липсва по нещо, но нали за това има самолетни билети и отпуски.

Познавам много деца от смесени бракове, много пораснали деца, които са живяли в по две- три и повече държави и не виждам някой от тях да страда от това. Напротив, контакта с повече култури и народи би трябвало да води до по- голяма толерантност и е голямо улеснение в общуването.

Светът, наистина, е станал голямо село и това, поне за мен, е нещо хубаво. 

Да, Чувствам се. Където и да отида съм разлиЧна, колкото и да си повтяряме тук клишето за гражданите на света. Но се надявам Че децата ни растат в един много по-интернационален свят и за тях това ще е по-малък проблем.

dilqna_70, поздравления и на теб за добрия български!

fata morgana и аз се учудих,но определо това отношение ми допада-така децата ми не се отпускат твърде много  ,защото в пуберитета ученето остава малко на заден план.

Имахме учителка рускиня-тя имаше син и дъщеря-сина роден в СССР съответно с тяхно гражданство и дъщеря родена в БГ с бг гражданство-та ,тя ни разказа,че след като навършили пълнолетие всеки от 2мата решил да си смени гражданството-сина станал българинн,а дъщерятя рускиня 

подкрепям напълно
за мен съЩо досегът с разли4ни реалности, култури и про4ие обогатява, но явно и тук вси4kо е относително....

Здравейте да разкажа и аз моята История
Дъщеря ми сега е почти на 19
Историята която ме засегна много, и неможех просто да преглатна от обида
се  случи когато тя беше 5 клас или била е на 10 години.
Имаха таржество в училищте ???
За целта отидоха по рано в училището и трябваше да са с униформите на училището.
Роклите се криеха в училището с една дума изненада за родителите.
Така свърши таржеството и ние излязохме и отидохме в саблекалнята да си облече
дрехите.Ама неината униформа я няма???И аз и казах на Български вземи тази и и подадох една от закачалката
Дъщеря ми стана червена като домат ??? Във съблекалнята имаше и други деца!!!!
Изгледаме и нищо не каза , облече униформата и излязохме  но мълчеше,
Личеше си че е ядосана за нещо?
Като се прибрахме с един такъв тон ми каза:
Ти защо ми говориш на Български?
Онемях, неговоря че веднага ми се насалзиха очите
И казах:
Слушай искаш не искаш майкати е Българка
Ако ти се срамуваш от това , на мен хич не ми пука,
Можеш от сега нататак да кажеш на леляти да ходи
със тебе на всякаде  вместо мен.
...........
Но  нооо след две години всичко се промени
Направо я кефи вече  че  е по различна от тях
Или направо се е възгордяла че е Българка с една дума.
............
После ще напиша и друга история

Може би не съм съвсем по темата.
Аз съм дъщеря на българка и французин. Отраснала съм само тука, в България. Само с майка ми. С баща ми се запознах едва като станах на 17 години.

Самоидентифицирам се изключително и  само като българка. Но с някаква патологично голяма любов към всичко френско. Патологично казвам, защото осъзнавам, че има нещо не съвсем наред. За толкова години така и не се постарах да науча перфектно езика. Оправям се на френски, чета, но...не говоря така, както би могло. От друга страна попивам френски манталитет, разбирам го дори повече от чисто балканския. Обожавам кухнята, природата им, историята им, роднините си, редът в държавата, всичко. И там се учвствам на място, и тука. Като се връщам в България плача, че оставям половината си сърце там. Майка ми също се премести да живее там. Аз пък нямам никакво желание да се преместя там за постоянно.  Голяма мешавица ми е понякога в главата. 

Палмира, големият ти син от къде е научил английския. От теб, училище, ТВ.....

Моите 3 деца са родени в Дания и са с датски паспорти. Датчани са си отвсякъде (като изключим българския горещ темперамент  ). На външен вид могат и за българи и за датчани да минат, имената им умишлено са интернационални, стандартни както за Дания така и за БГ. Само Давид е малко особено, но напоследък много българи си кръщават децата така, така че no problem. С датско възпитание и маниери съм сигурна, че ще бъдат приети много добре в БГ, и ако се открояват ще е с нещо хубаво, което дори българите ще оценят. Единственото което може да им създаде интеграционен проблем е силният датски акцент. Давид говори БГ като чужденец, да не казвам, че изобщо българският му е много зле. За близнаците ще видим, за сега и те са с предпочитания към датски, но езиково по добре се развиват от големия си брат. Нямам никакви притеснения как ще ги приемат като порастнат нито тук нито там. Според мен освен това как ще приемат човек не зависи от националността, а от него самия, как той приема хората. При положение, че и на външен вид не се отличават фрапантно от останалите, примерно дръпнати очи, мургава кожа.. (то и моята е мургава дори за българка, ама не съм имала проблем с нея примерно децата да не искат да си играят с мен понеже им приличам на циганка да речем...)
Дали детето ще се поинтересува да научи езика и правописа на др си родител не зависи само от родителската упоритост, ами и от желанието и интересите на самото дете. Разбира се има хитринки, които родителите могат да прилагат за да възбуждат интереса към езика. Но основно всичко си идва от детето. Както си има ученолюбиви и неученолюбиви едноезични деца, така има многоезични. Както сами забелязвате правописът на двуезични майки тук в някои случаи е по добър от правописа на едноезични такива.
Освен това ако БГ действа отблъскващо на децата ми всеки път като си ходят там не мога да им се сърдя, че не  горят от желание да научат езика

При нашите деца сьществува риска да се -увстват   1/2 българи в -ужбина и1/2 -ужденци в България.

Много интересни истории! Аз искам да питам за един елемент, който несъмнено би направил "контрастирането" очевадно и неизбежно... Досега май всички споменати смесени деца са все бели, и на пръв поглед биха могли да минат и за едната, и за другата националност. Има ли сред читателите порастнали смесени деца, които са смесени и расово? Или родители на такива? Аз съм българка, родена и израсла в България, и само от 6 години живея в САЩ (а съм на 25, така че сравнително малка част от живота ми). Сгодена съм за американец негър, и сме решили че децата ни ще говорят и двата езика и доколкото е възможно, ще посещаваме роднините в БГ, та да се чувстват децата приети навсякъде... но те винаги ще изглеждат различно, дори и да нямат никакъв акцент. Тук ще ги приемат, защото смесени хора бол, и всеки е имигрант до някаква степен, но малко ме притеснява българската част на нещата... Годеника ми съм го водила в БГ два пъти, и досега всички много го харесват и се отнасят супер с него. Но нали знаете, децата могат да бъдат големи гаменчета понякога. Та се чудех, ако някой има опит или нещо да разкаже по въпроса, моля, споделете...

Аз само за една такава история се сещам, и ми беше доста смешно и объркано. Преди няколко години, като студентка тук, на един щанд за вестници в Ню Йорк дочух продавача да разпитва друг клиент откъде е, и момчето му каза, че е от България. Аз бях с гръб към тях, та не можех да ги видя. Продавачът, явно и представа си нямаше къде е България, почна да го пита дали е много горещо там, дали има пустини и камили, все едни такива въпроси. Любопитството ми надделя, и като се обърнах, видях че момчето "българче" (моя възраст) беше негърче, ама катранено милото! Да е живо и здраво, нищо против нямам, ама така се шашнах как настояваше, че е българче! Отивам аз до продавача и викам, и аз съм от България. Той горкия реши че нещо го будалкаме, защото аз (особено през зимата) съм си доста бяла... За доказателство ни накара да си говорим на български. Никакъв акцент нямаше този младеж, и патриотично настояваше че е от Варна. Родителите му се преселили от Нигерия в България, и не говорели много български, но той там е ходил на училище, отрасал, и толкова ми се учуди на изненадата, че реших че съм го засегнала. Дано и моите деца да се чувстват така комфортно...

Дидитка , зависи от хората. Но ми се струва, че в БГ все още има доста, които не могат да приемат различна раса или мулати. Аз имах период в който много си падах точно по негри. Майка ми беше готова да се самоубие, само и само да ме отърве от тях. Без да ги познава и без да иска да ги познава. Щом са черни значи не стават. Май има доста такива ограничени хора в БГ. Но явно същевременно  няма нищо против бели и руси чужденци, защото настоящият ми съпруг е такъв и това е вторият мъж в живота ми (първият пак беше рус и синеок, но българин), който тя е харесала и одобрила от пръв поглед, само от външен вид и излъчване, без изобщо да се е заинтересувала от друго подробности около него като примерно какво работи, какво му е образованието, има ли си собствен дом и т.н. детайли. С това искам да ти кажа, че за някои хора външният вид има основно значение. Както казах аз не съм от тях, приятелите ми са от всички раси, националности, височина, килограми.... (единствено към араби мюсюлмани имам лека неприязън, но разбира се не я показвам външно по никакъв начин. Просто първоначално съм настроена леко негативно, а не че ако опозная такъв човек и видя, че е нормален и свестен произходът и вярата му въпреки всичко ще ме спрат да съм достатъчно близка с него. Е... не вярвам чак да се оженя за такъв човек, но приятелство едва ли ще има проблем да създам  ).
Все пак не мисля, че от сега трябва да се притесняваш за децата си. В крайна сметка основно от тях самите зависи как ще ги приемат другите. Ако са възпитани и адаптивни ще им помогне много. Но ако са си башка, като мен примерно, дори на цвят да са като останалите пак могат да бъдат изолирани от обществото.

Аз не виждам нищо странно в това. Все пак отдавна има доста смесени бракове и има деца на по над 20 г. В местната организация на ВМРО във Варна имаше едно чернокожо момче, беше много добре интегрирано и беше ОК с всички, на никого от приятелените му не правеше впечатление, че не е с бяла кожа.

Много граматически правилно пишеш дори.
По-добре от мнозина, които съм чела тук.
Пък и по мои наблюдения чужденците и многоезичните деца обикновено се стараят много повече и научават езика по-добре, отколкото доста българи.