Пускам тази тема за да споделя своя опит и да дам кураж на момичета които искат да кърмят за да им кажа , че няма невъзможни неща . Ето и нашата история .....
Еличка беше спряла да расте в мен още в края на седмия месец и се наложи да я извадят по спешност 33 дни преди термин. Роди се 2100 гр и беше в неонатологията 17 дни, през които за съжаление е хранена само с АМ , а на мен почти не ми даваха да я виждам камо ли да я кърмя, НО аз знаех че най-важното нещо което мога да направя за моето безценно съкровище е да го кърмя и още на втория ден след секциото започнах да се цедя на всеки 3 часа.
В моята стая имаше друго момиче - - когато носеха нейното бебче да го кърми аз ставах да се изцеждам - и денем и нощем...Веднъж една акушерка ме видя и ми каза - защо не си спреш кърмата ? Аз отговорих - защото искам да кърмя ! Тя подигравателно измърмори - ще се цедиш още ден два и ще ти омръзне накрая пак ще му дадеш АМ.
Да ама Не- оказах се по-упорита отколкото самата аз предполгах. С прибирането вкъщи започнах да замразявам всяка изцедена капчица кърма и когато си взехме нашата принцеса на 17-ия ден започнах да й давам тази кърма . Милото беше още много немощно нямаше силици да суче , затова продължавах да се цедя и давам от шишето. През това време преживях 2 пъти много страшни запушвания с 40 градусови температури и адски болки . Получих и анафилактичен шок - в токсикологията цялата набоцкана и овързана от системи и разни апаратури молех сестрите да ми свалят системите за да мога да се изцеждам (само и само да не ми намалее кърмата).........
И така си откарахме до 50-тия ден когато дребосъчка беше заякнала достатъчно и засука от мен - вярно със силиконовите зърна , но все пак засука ..и до днес я караме така - през деня си сучка през час най- много два , вечер по 2-3 пъти и се надявам да си я караме така още няколко години. Не съм купувала до този момент адаптирано мляко , дано не се и наложи....
Майчиното сърце може да преживее всичко в името на своето съкровище ...
Мили майчета няма по-хубаво нещо на света от чувството да си кърмиш детенцето , не се лишавайте от него
Еличка беше спряла да расте в мен още в края на седмия месец и се наложи да я извадят по спешност 33 дни преди термин. Роди се 2100 гр и беше в неонатологията 17 дни, през които за съжаление е хранена само с АМ , а на мен почти не ми даваха да я виждам камо ли да я кърмя, НО аз знаех че най-важното нещо което мога да направя за моето безценно съкровище е да го кърмя и още на втория ден след секциото започнах да се цедя на всеки 3 часа.
В моята стая имаше друго момиче - - когато носеха нейното бебче да го кърми аз ставах да се изцеждам - и денем и нощем...Веднъж една акушерка ме видя и ми каза - защо не си спреш кърмата ? Аз отговорих - защото искам да кърмя ! Тя подигравателно измърмори - ще се цедиш още ден два и ще ти омръзне накрая пак ще му дадеш АМ.
Да ама Не- оказах се по-упорита отколкото самата аз предполгах. С прибирането вкъщи започнах да замразявам всяка изцедена капчица кърма и когато си взехме нашата принцеса на 17-ия ден започнах да й давам тази кърма . Милото беше още много немощно нямаше силици да суче , затова продължавах да се цедя и давам от шишето. През това време преживях 2 пъти много страшни запушвания с 40 градусови температури и адски болки . Получих и анафилактичен шок - в токсикологията цялата набоцкана и овързана от системи и разни апаратури молех сестрите да ми свалят системите за да мога да се изцеждам (само и само да не ми намалее кърмата).........
И така си откарахме до 50-тия ден когато дребосъчка беше заякнала достатъчно и засука от мен - вярно със силиконовите зърна , но все пак засука ..и до днес я караме така - през деня си сучка през час най- много два , вечер по 2-3 пъти и се надявам да си я караме така още няколко години. Не съм купувала до този момент адаптирано мляко , дано не се и наложи....
Майчиното сърце може да преживее всичко в името на своето съкровище ...
Мили майчета няма по-хубаво нещо на света от чувството да си кърмиш детенцето , не се лишавайте от него
Аз незнам дали бих издържала, по-скоро не 
