Публикувана: 6 дек. 2009, 05:52 ч.
Последно мнение: 17 септ. 2012, 19:35 ч.

Обичате ли стихове? - 7

96 064
755
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са основните теми в публикациите от форума?
Какви са основните теми в поезията, споделена във форума?
Какви са основните емоции и настроения, изразени в поезията?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са основните теми в публикациите от форума?
  
  Публикациите във форума се фокусират върху различни теми, като любов, тъга, надежда, изгубена и незабавно споделена любов. Освен това те изследват размисли за живота и емоциите. Споделената поезия в рамките на тези публикации отразява различни аспекти на човешките емоции и взаимоотношения.
- Какви са основните теми в поезията, споделена във форума?
  
  Поезията, споделена във форума, се фокусира върху теми като любов, тъга, надежда, изгубена и незабравима любов и размисли върху живота и емоциите. Текстовете изследват различни аспекти на човешките емоции и взаимоотношения.
- Какви са основните емоции и настроения, изразени в поезията?
  
  В поезията се изразяват различни емоции, като любов, тъга, надежда, изгубена и незабравимa любов и размисли върху живота и емоциите. Текстовете предават различни аспекти на човешки емоции и взаимоотношения. В стихотворенията се изразява тъга, носталгия, любов, разочарование, суета, самота, надежда и борба. Те представят вътрешни преживявания и размисли за живота и човешките взаимоотношения.
- Какво представляват публикациите във форума и какво е основното им съдържание?
- Какви са темите на стиховете и личните творби във форума?

# 390 1 ноем. 2010, 14:48 ч.

София
Мнения: 329

ПРЕТОПЛЕНА ВЕЧЕРЯ

Кое торнадо заблудено
пред портата ми те довя?!
Та стоиш сега пред мене
и подаваш ми ръка?!
След толкова години
да се върнеш....
В мен да ровиш?!Как посмя?!
Какво оставил си
преди да тръгнеш,
дори тогава не разбра!
Любовта не е вечеря,
сготвена от преден ден,
да ти я претопля и сервирам,
а вместо десерта да си с мен!
Любовта не е просто само чувство
животворно бликащо в кръвта
Тя е онова великото изкуство
в шепи да сбереш света.
Да обичаш себе си забравил,
да обичаш другия какъвто е,
егото си в гърлото удавил
на другите да казваш "не".
И пак ,наричаш ме бездушна
и в нищото изчезваш без следа
Вратата след себе си затръшна
и отново нищо не разбра,
Че любовта не е вечеря,
сготвена от преден ден,
претоплена да ти я върна
веднъж изстинала във мен.

# 391 1 ноем. 2010, 15:58 ч.

Пловдив
Мнения: 134

Прекрасно е bouquet

# 392 1 ноем. 2010, 23:25 ч.

Мнения: 7

Старият моряк

Слезна морякът на сушата с празна торба.
Спомени сини бушуваха в неговата глава.
Морски сирени го викаха още на път.
Ето вълните, на крачка са само, зоват.

Слезна морякът на сушата с сухи очи.
Още белеят пръстите и солта си личи.
Още вкуса на морето го гони по сухия път.
Стъпват краката несигурно, вече болят.

Слезна морякът на сушата, няма и ден.
Вече оплаква в кръчмата жребий рожден.
Вече пропи и малкото в джоба пробит.
Не е за него сушата – кораб разбит.

Старост ръцете връзва с възел суров.
В миналото останаха дом и любов.
По-добре да е зимата в морски ръце.
Смърт, отнеси в морето мойто сърце!

19.02.2010

Лично творчество

# 393 2 ноем. 2010, 14:19 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Пробуждане

Живеех с малката надежда на детето.
Пробивах път през пясъчна мъгла.
И имаше мечти и стихче във което
се раждаше поредна кротка самота.

Понесох много болки и несгоди,
очаквайки мига на думата добра.
И в есенния ден реших, когато
листата падаха отново да сгреша.

Запътих се към мястото на гняв богато.
Помолих само миг да чуят моят глас.
За миг помислих:"Не земя, а блато..."
Цветът на есента изчезна. Нямах вас.

Не виждах там приятелите стари.
Насреща ми пълзяха две змии...
Гореща пот челото ми опари
и в миг побягнах.Не назад - встрани.

И в миг един събудих се щастлива.
Разбрала вече истина една.
Предателството е като коприва...
Боли от него... смачкай го с крака!

Лично творчество Embarassed

Последна редакция: вт, 02 ное 2010, 14:30 от Карма135

# 394 2 ноем. 2010, 16:31 ч.

Мнения: 1 192

Карма, все повече ми харесваш! smile3501

Ама пак има едно НО rotfImbo

-
копривата е и полезна Laughing

# 395 2 ноем. 2010, 17:19 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

# 396 2 ноем. 2010, 17:38 ч.

Мнения: 7

Ето едно хумористично стихотворение за интернет контактите.

Свалката на баба Анна

Каза наш'та баба Анна,
че е време за промяна.
Хвърли свойте фусти тежки
и си купи модни дрешки,
после тя от магазина
взе си прашки десетина.
Боядиса си косата,
епилира си краката,
ноктите си тя лакира,
начерви и парфюмира.
Стария комп взе на внука -
нова мода идва тука!
И от фирма до пазара
интернет си тя прокара.
И със баби десетина,
още дядовци дузина,
непознати и познати,
баба Ана взе да чати.
Тича бабата по срещи -
хвърчат страстите горещи,
кат в латино сериали,
с разни старци пощуряли.
Нейният мъж промърмори,
в друга стая се затвори,
нищо повече не каза...
Бабата не забеляза.
Заговори се веднъж
тя на скайпа с чуден мъж.
Доста Анна бе живяла -
такъв тя не бе видяла!
Толкова я забавлява,
Боже, ах какво й става -
без да го е тя видяла,
Анна влюбена е цяла.
Но и той е цял загубен -
в баба Анна лудо влюбен.
Тупка лудо й сърцето,
нагласи се днес бабето
и от щастие прелива
че на среща тя отива.
Любопитно се оглежда,
господина тя съглежда.
Туй е нейният Стоян,
издокаран и засмян.
Проумява изведнъж,
че това е онзи мъж!
Някога преди години,
около петдесетина,
срещна Анна в един дъжд
чуден и забавен мъж.
Втори нямаше такъв -
влюби се от поглед пръв!
После ходиха на кино,
в малка кръчма пиха вино...
Но с годините забрави,
чудеса Стоян, че прави.
И сега той там стоеше,
днес е слънце - не валеше.
Почна да се смее Анна,
а след нея и Стояна,
че дори през нет-ефира
пак съдбата ги събира.
После ходиха на кино,
в малка сръчма пиха вино....
Кой ти гледа възрастта,
щом при тях е любовта.

Лично творчество

# 397 5 ноем. 2010, 16:47 ч.

Мнения: 3 513

‎***
Яна Монева

Пак се влюбих във вятъра,
докога ще се връщам
разрошена вкъщи.

# 398 5 ноем. 2010, 18:48 ч.

Мнения: 437

Я не люблю

Я не люблю фатального исхода,
От жизни никогда не устаю.
Я не люблю любое время года,
Когда весёлых песен не пою.

Я не люблю холодного цинизма,
В восторженность не верю и ещё —
Когда чужой мои читает письма,
Заглядывая мне через плечо.

Я не люблю, когда — наполовину
Или когда прервали разговор.
Я не люблю, когда стреляют в спину,
Я также против выстрелов в упор.

Я ненавижу сплетни в виде версий,
Червей сомненья, почести иглу,
Или когда всё время против шерсти,
Или когда железом по стеклу.

Я не люблю уверенности сытой,
Уж лучше пусть откажут тормоза.
Досадно мне, коль слово "честь" забыто
И коль в чести наветы за глаза.

Когда я вижу сломанные крылья,
Нет жалости во мне — и неспроста:
Я не люблю насилье и бессилье,
Вот только жаль распятого Христа.

Я не люблю себя, когда я трушу,
И не терплю, когда невинных бьют.
Я не люблю, когда мне лезут в душу,
Тем более — когда в неё плюют.

Я не люблю манежи и арены:
На них мильон меняют по рублю.
Пусть впереди большие перемены —
Я это никогда не полюблю!

1968 Володя Висоцки

   Младост

   Додея ми, майко, робска орисия

   в господарски двори и с тежко имане.

   Саван ми е пуста свилена премяна:

   под чисти жълтици да превивам шия

   под скъпи чумбери да прикривам вежди,

   от гривни ковани с ръка да не сегна,

   от сребърни пафти снага да ми тегне —

   тежко да присътпям, плахо да поглеждам…



   Искам, майко, млада — младост да позная.

   Злато ми снагата, свила ми косите,

   господарска воля — огъня в очите.

   Довека ли, майко, младостта ни трае?

   Да стана зарана, да ошетам двора,

   па да литна в къра — и да ми е тесен, —

   сърпа да извия и викна песен,

   та да потрепери равното Загоре…

   Елисавета Багряна

Последна редакция: пт, 05 ное 2010, 19:04 от Фен

# 399 7 ноем. 2010, 08:59 ч.

Мнения: 0

Две капки Любов

Животът е гаден
жесток и суров
всеки ден да издирваш
попътният вятър
да прескачаш
поредният ров
и кой път води
нататък
белязан ли е
подвижният пясък
да се отскочи с тласък
оная река има ли бряг
чака ли знак
за посока
пътека широка
буйна гора
а гърбът кой ще пази
от черна стрела
върхове
какво там зове
да дърпат със зъби
някакъв трон
той събаря
сламен подслон
на дрипавата постеля
две души без покрив
се реят
те имат много
не живота суров
заместват го
с две капки Любов.

http://byrkanica.blogspot.com/2010/10/blog-post_30.html

# 400 7 ноем. 2010, 21:34 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Малката звездичка

Пада в нощта звездичка една.
Малко момченце гони страха.
Сънува небето, има мечти
скрити в сърцето - топли, добри.

Пада звездата, а млада жена
в две шепи пази днес любовта.
Носи в утроба бъдещ живот.
Спи и сънува един вир дълбок.

Пада звездата и як мъж, корав
отронва сълзата в залез лилав.
Носи в душата болка една.
Тежки две думи от лоша жена.

Пада звездата - тя има път.
Никой не знае - там всички спят.
Носи и мъка и добрина.
Носи и двете, но е сама...

Утре отново ще блесне денят.
И всички ще станат, няма да спят.
Детето, жената и младият мъж
ще зърнат нов изгрев още веднъж.

И никой няма да знае дори,
че там сред големите, много звезди
живяла е мъничка, тъжна звезда
и в тъмната нощ е угаснала тя...

Лично творчество Embarassed

Последна редакция: нд, 07 ное 2010, 21:48 от Карма135

# 401 8 ноем. 2010, 00:38 ч.

Сред обкръжението
Мнения: 45

Цитат на: Карма135 в нд, 07 ное 2010, 21:34

Малката звездичка

Пада в нощта звездичка една.
Малко момченце гони страха.
.......
живяла е мъничка, тъжна звезда
и в тъмната нощ е угаснала тя...

Лично творчество Embarassed

На мен много ми хареса bouquet

# 402 8 ноем. 2010, 19:26 ч.

Мнения: 2

Една бяла свещ,
свещ наречена Надежда!
Ти щедро я сложи
в моето сърце,
като в свещник...
Бавно се стичат
белите восъчни капки...
догаря свещта...
колко бързо...
но все още се крепи
болното пламъче...
Ще ме оставиш ли
на тъмно?...

Станка Пенчева

# 403 8 ноем. 2010, 19:32 ч.

Мнения: 2

Неделя Сиропустна

Омръзна ми, съвсем ми дотежа
да хапя ядно сухите си устни
и казах си - за всичко ще простя
на собствена Неделя Сиропустна.

Запалих свещ, на колене се свих,
усещах как молитвата ми тегне
и сякаш Бог с везна ми се яви,
простените ми болки да претегли.

И аз простих за всичките лъжи,
приятелските грешки и горчилки
и гледах Господ как ги нареди
в паланзите на старата теглилка.

Мъжете, със които не допих
искрящото във чашите шампанско,
на всички тях отдавна им простих
целувките и намеци пиянски.

Ала везната пак се наклони
и сякаш ме подканяше за още,
а аз преравях миналите дни,
да търся нераздадените прошки.

И си признах, че само тебе скрих
и спомена, във който ме отричаш.
Попитах се защо не ти простих?
И каза Бог: "Защото го обичаш!"

автор: nikikomedvenska

# 404 8 ноем. 2010, 21:16 ч.

Мнения: 1 192

Ми и аз нещо от Станка Пенчева:

ОБУЧЕНИЕ

Ти не ми сложи златен пръстен -
като халка на птица белязана.
А аз не мога да се откъсна
от ръката ти желязна,
а аз не мога да ти избягам,
да те излъжа не мога –
и все към тебе посягам,
като дете към огън.
Дали ми даде омайно биле?
С вълшебна вода ли ме напръска?
- Сияе твойта любов и сила
край мене като венчален пръстен...

---

Искам да те имам целия:
Да са мои
Всичките двадесет и четири часа
В твоето денонощие;
Аз да срещам първия ти поглед
Сутринта;
Мен да парят със възторг и страх
Мислите, пред друга неизречени;
Да въставам срещу твойта упоритост –
И като след бой да се предам
На победителя.
Искам да те имам целия:
Все едно
Дали си винаги със мене,
Все едно дали се срещаме набързо, в кратък миг
(като облаци в безкрайното небе,
от чието срещане светкавица се ражда),
все едно –
стига, като се погледнем,
да се видим чак до дън душа;
и като сме така далече,
че съм цялата тъга и пустота –
да те нося в себе си
като сърце туптящо
и да знам,
че си изпълнен с мен
като със слънце;
и когато ме целунеш
с устни сухи и горещи –
да се завърти вселената
и да изгоря на пепел.

Много ли те искам?
- По-малко не мога.

---

НЕЖНОСТ

Додето сме млади, додето сме хубави,
Обичта покрай нас все кръжи и кръжи...
Очите ни срещат погледи влюбени,
Ушите ни слушат мили лъжи –

И ний разцъфтяваме като горди кринове,
Къпани от ласкави дъждове,
Галени от ветрове копринени,
Блеснали в лъч мигновен...

Но когато очите ми избелеят
И по ръцете избият кафяви петна,
Когато косата ми със снега се слее
И стана просто стара жена –

От всички, които са ме любили,
Край мен ще остане само един:
И за него аз ще съм винаги хубава,
Неотделима, както преди.

Той ще милва ръката ми стара и грозна,
Ще ме води полека с усмивка добра...
Затова сега мисля със нежност за този,
Със когото ще се състаря.

---

Жената, която обича и е обичана –

Тя носи край себе си меко сияние
Като ореол,
Тялото й излъчва тънкото ухание
На пролетен ствол;
Ръцете й пеят със всяко движение,
Милват целия свят;
Тя с пчели и пеперуди е обкръжена
Като меден цвят...

Жената, която обича и е обичана.

Тя може само да трепне с ресниците си –
И преспите се топят,
И покълва камъкът,
И изпуска ножа десницата...
И светва светът.

Препоръчани теми

В момента чета... 96

Октомврийски книжен клуб - 2025

MAILBOOKS - въпроси, проблеми, предложения

3 045
Литературен клуб

Търся книга - хартиена, не електронна

Причина:

Причина: