Публикувана: 19 дек. 2009, 16:55 ч.
Последно мнение: 17 ян. 2010, 11:15 ч.

Рицарки на Бялото кантарче - 19.12.2009 г.

25 718
740
1

19 дек. 2009, 16:55 ч.

Мнения: 2 492

Пред Коледно ...

Нашата приказка - от Мариетка .

"Имало едно време едни момичета. Живеели на различни места. Имали различни професии, различни интереси, различни съдби.
Но всички те, без да знаят една за друга, имали една и съща цел - да направят нещо за себе си. Да сложат край на омагьосания кръг, в който се въртят и който ги карал да се чувстват нещастни.

Искали да променят себе си. Не само външността си, но и вътрешната си нагласа за живота. Да го живеят такъв, какъвто винаги са искали, а не такъв, какъвто е най-лесно.
Поредното обещание "от утре", "от понеделник" вече не вършело работа. Защото било обещание пред самите себе си, обещание, което е най-лесно да не изпълниш, защото няма да се чувстваш виновен, че си наранил някого.

Имало в същото това време и едно виртуално местенце, в което няколко от тези момичета споделили намеренията и съдбите си. Лека полека идеята придобила очертания. От безплътна, имагинерна и неясна, тя се превърнала в нещо осезаемо, нещо, което всяко от тях приело като първа и водеща цел в живота си.
Намерили се тези момичета. Повярвали си, че този път всичко е различно. Че не са сами. Че този път "от утре" вече става " от днес, от този момент". Че този път обещанието и заявяването на целта не е само пред себе си, а пред хора, на които държиш и които няма как да излъжеш.

Тръгнали по общия път. Труден, трънлив, криволичещ. Зад завоите му често дебнели неща, които незнаели как да преодолеят. Но винаги успявали. Защото били заедно. Защото вкупом се навеждали над всяка дупка да издърпат затъналия, над всеки паднал - да му подадат ръка да стане, над всеки прегрешил - с прошка, над загубилия вяра - с част от своята вяра.

Днес те са много. Знаят как могат сами да променят живота си, така, че вече да им харесва и да го управляват те, а не той - тях.
Знаят какво и колко могат да постигнат. Знаят как да си помогнат, как да се подкрепят. Тъжат и се радват заедно. Мечтаят заедно. и заедно продължават напред. Към мига, в който всяка от тях ще си каже : "Аз успях. Можеш и ти!"

Това, което е важно за Ордена:

- Рицарките не се ядат помежду си, при никакви условия, даже и в пристъп на вълчи глад.
- Рицарките си помагат с каквото могат.
- Рицарките пазят положителното отношение към живота при всички обрати на съдбата, ако ще да е тръгване на кантара в обратна посока.
- Добре е новата Рицарка да се представи по – подробно, за да получава адекватни съвети.
- Добре е новата Рицарка да попрочете и предходните теми – има доста полезни неща измежду многото празни приказки.
- Добре е да си водите дневник – най-малкото, за да се вижда кога какво какъв резултат е давало.

Та, при нас е весело. И така и трябва да бъде.
Леки и спорни режими да си пожелаем. И повечко стриктност, за да има по – малко сълзи.

Синтез на режима или поне това в което повечето сме се убедили

1) задължителна закуска (тя активизира метаболизма)
2) често хапване по малко (3-6, дори 8 пъти на ден)
3) плодове до обяд (по-добре цитруси, разбира се в умерено количество)
4) зеленчуци задължително (за предпочитане ниско въглехидратни)
5.) хубави меса (пилешки бутчета, дробчета, сърца, бяло месо, свинско, телешко, пуешко, по-мазните меса НЕ са лоши, лоши са изкуствените такива - салами, кремвирши, шунките са леко съмнителни, а пушените може да задържат вода ако са солени)
6) ХУБАВИТЕ мазнини не са враг (в умерени количества разбира се - студено пресован зехтин, сметана и краве масло са дори супер, враг са маргаринът, олиото, пърженото естествено, дори с хубави мазнини
6) умерено количество млечни продукти (не е хубаво да се прекалява с тях дори да са качествени)
7) МНОГО вода всеки ден (2 литра е ок, ако е дори повече - супер)

благодарение на Дени

Mъдрости от Ордена на Рицарките

Не знам за вас, но през изминалата седмица аз тук открих толкова мъдрост, истини и откровения, колкото може би за десетилетие назад.
Опитах се да ги синтезирам, за да можем да си ги четем, когато ни се струва, че светлинката в края на тунела изчезва, че премрежените ни очи са толкова изморени, че нямат сила да видят дори ярката слънчева светлина.
Но тя е там - дали един-едничък малък слънчев лъч или огромно ярко сияние - тя е там, съществува въпреки всичко и заради всичко. Заради нас.
Трябва да си вземем мъничко от нея.
Да си я приберем някъде дълбоко в сърцето и в душата, та и в най-черната нощ да ни свети и да ни посочва пътя.
Ето - вземете си мъничко светлина.
Тя е наша.
Носим я в себе си.
И ако на някоя от нас пламъчето се мъчи да изгасне - друга ще й даде малко от своя пламък.
Защото огънят е вечен!

Ако не ме харесваш такава каквато съм , няма да ме харесваш и такава каквото искаш да бъда !

Ако достатъчно искаш нещо, никой и нищо не може да ти попречи да го постигнеш, а времето в тези случаи губи стойност.

Единственото, което трябва да правиш е, да вярваш, че е за добро и да не се отказваш.

Хората вярват, че който тренира побеждава и става лидер. Грешка! Който решава да стане лидер, тренира и става такъв!

Нямаме контрол върху това, което се случва в животът ни, но решаващи всъщност са нашите реакции на това, което се случва.

Момент на прелом е шанс за нов път.

Това, което не ни убива, ни прави по-силни !

Ден, в който не сте казали на любимите си, че ги обичате - пишете го пропуснат ден. А когато знаеш да даваш любов, научаваш се и да получаваш и не защото някой ти прави услуга, а защото я заслужаваш!

Много от важните неща на света са били постигнати от хора, които са упорствали, когато е изглеждало, че изобщо няма надежда.

Разликата между възможното и невъзможното е в това, доколко човек е твърдо решен да успее.

Когато се опитваш да постигнеш нещо, ще срещнеш препятствия по пътя. Аз съм ги имал - всеки ги е имал. Но препятствията не трябва да те спират. Ако стигнеш до стена, не се обръщай назад и не се предавай. Измисли как да я прескочиш, да преминеш през нея или да я заобиколиш.

Малко хора си дават втори шанс след неуспех. Провалят се веднъж и не опитват повече. Горчивото хапче на неуспеха често им идва в повече, отколкото могат да понесат. Ако си склонен да приемеш неуспеха и да се поучиш от него, ако си склонен да разгледаш провала като опакован подарък, да се оттласнеш от него и да тръгнеш наново, това една от най-мощните сили за постигане на успеха.

Ако чуеш глас, който ти казва, че не можеш да рисуваш - рисувай на всяка цена - и този глас ще замълчи.

Когато една врата пред теб се затвори, не оставай там, вторачен в нея. Огледай се и ще забележиш много други врати, които са се отворили - и си избери нова.

Вървя напред. Животът няма как да го спреш. Всеки ден ни поднася усмивки и плесници. Плачем и се смеем. До другия ден. Отново. Не можем да спрем. Нима можеш да спреш полета на птицата? Да, ако й отрежеш крилата, но тогава тя ще е змия, а не птица.
Нима можеш да задържиш изгрева на Слънцето? Или поривите на вятъра?
Как ще накараш щурчето да спре да свири? Единствено като го размажеш с крак.

Няма как сами да си отрежем крилете, нали?
Тогава какво ни остава?
Просто да продължим напред!

И въпреки, че още стотици хиляди години може да продължат споровете "Какво е любовта", може би ще се окаже, че любовта е някой, който ни познава, помни ни и ни връща на самите нас малко по-добри, отколкото някога сме дръзвали да си мечтаем.

Единственото, което трябва да правиш е, да вярваш, че е за добро и да не се отказваш.

Момент на прелом е шанс за нов път.

Това, което не ни убива, ни прави по-силни !

Разликата между възможното и невъзможното е в това, доколко човек е твърдо решен да успее.

Ако чуеш глас, който ти казва, че не можеш да рисуваш - рисувай на всяка цена - и този глас ще замълчи.

Няма как сами да си отрежем крилете, нали?
Тогава какво ни остава?
Просто да продължим напред!

Последна редакция: нд, 20 дек 2009, 13:53 от Непукистка

# 1 19 дек. 2009, 17:33 ч.

в резерват
Мнения: 3 722

Желая успех на всички с новата тема.

Последна редакция: сб, 19 дек 2009, 17:38 от Арбанашка кокона

# 2 19 дек. 2009, 17:35 ч.

Мнения: 4 447

Хубава тема, Пуки! bouquet

# 3 19 дек. 2009, 17:57 ч.

Мнения: 2 897

Здрасти

# 4 19 дек. 2009, 18:29 ч.

нейде там, където ....
Мнения: 5 373

Спокойна предколедна вечер на всички Hug

Да добавя линка към предната тема -
Рицарки на бялото кантарче - 20.11.2009 г. ...

А тези са ми любимите и честичко ги препрочитам.
Не знам защо сега се замислих как точно започнах да отслабвам.
Пропускам историите, които всички знаете и всички депресии, които се изживяват когато тежиш 90 кг., когато гледаш витрините с манекенските размери дрехи, когато отказваш покани за почивки и излизания с приятели, когато уловиш нечий двусмислен поглед.
Моето отслабване започна не с диети,хапчета, хирургични намеси и каквото се сетите още, а когато постигнах хармония сама със себе си, когато се приех без упреци и и критики, когато се научих да се обичам независимо от огледалото, когато осъзнах, че имам качества, които са константни въпреки килограмите. И тогава разбрах колко е лесно да отслабна , не защото това ще ме направи щастлива, а защото заслужавам да се чувствам добре в кожата си. А правилният начин на хранене е една малка част от целият процес.
Харесвайте се повече, бъдете повече щастливи и тялото ви ще се отблагодари. Лека и спокойна вечер от мен. Hug Hug Hug - Арбанашка кокона

“…"Носете си новите дрехи..", т.е. важно е да изживеем всеки миг от този живот така, както ние искаме. Да се радваме на воля и на малките неща, да плачем наволя, когато ни боли, да не отлагаме нищо. Това са изконни истини, които често забравяме в забързаното ежедневие, а не трябва да е така.

Да говорим - за нас и любовта, за болката и радостта, които вървят редом ръка за ръка. Мъдрите хора казват, че ако го няма лошото, човек не може да оцени доброто. Вярно това лошо по-добре на никого и никога да не се случва, но... животът е изпълнен с различни цветове и нюанси, които просто съществуват и ни връхлитат без предупреждение….” - Джопче

Аз съм в отпуска до 11.01.2010 Party

Днес си останахме у дома, по този повод, въпреки, че Митко трябваше да е на градина. Но тоооолкова ми се спеше, че в 7:30, вместо да изюркам народонаселението да се облича, си го гушнах и обявих тотална почивка за всички. Търкалям се с книжка в ръка, край децата, играем и се веселим. Идилията щеше да е пълна, ако книжката не беше учебник Crazy

Сега отивам да търся нещо с ябълки, портокали и канела. И самолет с дистанционно ... няма .. никъде няма ...
Спокойна вечер!

П. П. А това наистина си го спомням честичко, вечер, преди лягане ... благодарение на всички вас Hug

Тази нощ преди да си легна ще благодаря на Господ за всички хора които ме обичат , защото рядко се сещам ... обикновено се сещам само да му се оплаквам какъв е лош и защо не е извадил калориите от сладоледа и защо не удовлетворява искреното ми желание на сутринта да съм 60 кг .

Лека нощ момичета и се сещайте за хората около вас !"

# 5 19 дек. 2009, 18:54 ч.

Мнения: 5 873

Успех с новата тема и весели празници на всички! Heart Eyes

-mas:

# 6 19 дек. 2009, 20:12 ч.

Мнения: 13 768

Да се запиша и аз, макар че нищо не правя напоследък Blush

И за да не е само "запис", да споделя новооткритата диета - коктейл Сибарит. Основното е, че 20 минути преди всяко ядене се изяжда по чаша обезмаслена извара, разбъркана с 1 плод. Убивал апетита и по този начин се намалявали неусетно и безпроблемно дневните калории до 1200. Иначе, много зеленчуци - сурови и задушени. И всичко останало. И пак ранна вечеря до 18 ч.

Пуки, така и не видяхме новата спалня Crossing Arms

# 7 19 дек. 2009, 20:17 ч.

Варна
Мнения: 131

ЗДРАВЕЙТЕ МОМИЧЕТА!
Вие станахте част от моето ежедневие. Макар отдавна да не съм писала тук, следя Ви с интерес и загриженост. Вашите радости ме радват, за вашите тревоги стискам палци и се моля да преминат по-леко.
С килограмите битката ми замря.Чакам подходящ момент да я започна отново.Случи се така,че преминах много тежък и неприятен период етап от живота си.Нямах нерви за гладуване. Нямах и желание да Ви натоварвам със отрицателни емоции.
Мисля си че приех простата истина, че това което не може да се промени трябва да се приеме и да се продължи напред.
Желая Ви една пълна с чудеса КОЛЕДА !
Сбъднете и най-смелите си мечти !
Обичам Ви! Hug

# 8 19 дек. 2009, 20:28 ч.

в резерват
Мнения: 3 722

Цитат на: jd в сб, 19 дек 2009, 18:29

Лека нощ момичета и се сещайте за хората около вас

jd, благодаря за цитатите Hug

# 9 19 дек. 2009, 20:51 ч.

Мнения: 12

благодаря за темата, Пуки bouquet

офф, не ми се пише нещо ... навън е кучи студ, вали сняг, и всички се въртим до печката
дребното подскача, ама така не ще да чуе за градина, та е готв да се откаже и от подаръка си Shocked

# 10 19 дек. 2009, 21:59 ч.

София
Мнения: 3 090

Пуки

, чудесна тема bouquet

Гледах Аватар, зашеметена съм #Crazy

# 11 19 дек. 2009, 22:01 ч.

Мнения: 720

Хелоооууу. Mr. Green

Наминавам да ви благодаря за хубавите пожелания и да ви кажа, че сме в къщи от обяд. Всичко е наред при нас, надявам се и при вас. Не успях да ви изчета, ще наваксвам. Hug

# 12 20 дек. 2009, 02:47 ч.

Шотландия
Мнения: 2 855

Пуки, поздравления за темичката - чудесна картинка си сложила! Тихо, празнично... много Коледно... Hug

Ж, благодаря за цитатите!
Лу, хубаво е, че си приела това, което не можеш да промениш... Само така можем да продължим нататък, иначе все се връщаме назад... Гушки Hug

Кри, и аз гледах Аватар и бях като зашеметена. Невероятно красив филм, и с хубаво послание, макар че се гърчих на баталните сцени и се крих да не гледам. Поплаках си също, но филмът е рядко впечатляващ...

На влизане в киното се опитах да вляза през едно стъкло, което мислех за врата... Да не опитвате - сега дясното ми око е зловещо гримирано. Утре работя двойна смяна и не ми се мисли как ще обяснявам на всеки клиент как мъжът ми всъщност не ме е бил, макар че така изглежда... #Crazy

Който обича фантази - да гледа Аватар на 3Д или Аймакс - аз го преживях, все едно съм участвала в него... Не си хабете патроните със свалени копия от интернет. Аз съм мощен пират, но в този случай преживяването е съвсем друго.

Пратете по една положителна мислА, та да ми се разнесе синината по-скоро... На всичкото отгоре, се оказа вечерта, че съм изхвърлила всички сини сенки - можех да се опитам да маскирам малко с грим другото око, да не е толкова фрапантно... Абе... Кво да ви обяснявам... Трябва да се балансирам, ясна е работата... Слушам Пол Маккена за отслабването, всъщност свалила съм филм, ама не го гледам, незнайно защо...

Целувам ви и ви благодаря, че ви има. Heart Eyes