Майкъл Джаксън - Leave me alone / Оставете ме на мира

Мерси minka1 за прекрасната тема 

http://www.usafricaonline.com/7michael-jackson.jpg

Честита ни нова тема! Супер е! Специално за теб Минка 1

Честита нова поредна тема. Да е все така приятно място и изпълнено с любов и красота
Утре ще пусна превода... искам пак да прочета цялото интервю още веднъж, но вече се уморих Отивам да потъна в страната на сънищата
Лека нощ!

Идеята за тази тема възникна от петицията против книгата "Michael Jackson's Dangerous Liaisons", която е обидна, абсурдна, глупава и само и единствено за пари. Феновете на Майкъл се опълчиха срещу нея! Ние също!
Тази тема е за желанието, да запазим чисто и неопетнено името на Майкъл!
Тази тема е за яростта и неприязаността!
Тази тема е за любовта, която изпитваме!
Тази тема е за Майкъл Джаксън!

Нека в тази тема всеки се чувства добре!
Нека в тази тема всеки се чувства обичан и уважаван от другите!
Нека в тази тема всеки се чувства свободен, да изкаже мнението си!
Нека в тази тема всеки се чувства неограничен в снимките!

.. защото всичко е заради любовта... Л.Ю.Б.О.В.

Браво,замислено  е чудесено.Темата е прекрасна.Благодаря.  

Минка 1 благодаря за новата тема страхотна е! 

Interview with Steve Harvey (2001)

http://www.youtube.com/watch?v=GlUNUQLNcuM&feature=related

Friday, 01 June 2001


Steve Harvey: Това е единственото и неповторимо, най-добро обаждане, постъпвало някога в това радио. По-добро е от обаждането на Президента Клинтън. Дами и господа, съберете длани и покажете своята любов за Краля на Попа. Майкъл Джексън. Чувате ли ме, не ме ли чувате? Мислите, че ви лъжа? Ако не ми вярвате, просто чуйте какво ще кажа - здрасти, Майк!

Michael:Стив?

Steve Harvey: Как си, пич?

Michael: Wow! Ти как си?

Steve Harvey: Какво става, братко? Как се чувстваш, човече?

Michael: Легнах си рано, за да стана навреме за разговора си с теб. Аз съм много голям твой почитател; казвал съм ти, че гледах шоуто ти ... Кралете на Комедията? Ти направи един скеч за „Титаник” и това беше едно от най-смешните неща, които съм гледал през живота си. Беше невероятно!

Steve Harvey: Майкъл и аз се срещнахме ...

Michael: В моята каравана.

Steve Harvey: Да, тази година. Той ме покани.

Michael: На (снимачната площадка на) 'You Rock My World'.

Steve Harvey: Точно така, 'You Rock My World'. Но аз не съм споделял това в ефир, защото сметнах, че това е личен момент помежду ни. Не съм тръгнал да разправям наляво-надясно: „Леле, бях в караваната на Майкъл Джексън. Човекът ме покани в караваната си. Запознах се с децата му.” Страхотни деца, човече! Майкъл, имаш невероятни деца!

Michael: Много благодаря, сър.

Steve Harvey: Мога ли да ти направя един комплимент? Децата ти изобщо не се държаха като малки богаташчета.

Michael: Ok (смее се).

Steve Harvey: Нали разбираш какво имам предвид? Имам предвид, че се държаха много възпитано. Бяха много мили. Играх си на топка с момченцето и то не искаше да спираме. Просто не спираше да ми подава топката и по едно време аз му казвам: „Ах, малък Принц, ето сега ще ти подам една гореща топка, хвани я”. Майк ...

Michael: Да?

Steve Harvey: Човече, не мога да ти опиша какво означава за нас да си тук в този момент.

Michael: О, Бог да те благослови, ти си велик талант. Ти наистина си невероятен. Много си смешен, ужасно смешен, караш ме да се заливам се от смях като те гледам.

Steve Harvey: Много се забавлявахме в караваната му ...аз исках да ... Имам нещо за теб, Майк. Говорих с личния ти асистент ... Наскоро издадох ново DVD, изпращам ти копие. Ще го видиш още днес.

Michael: О, страхотно! Благодаря. Благодаря ти!

Steve Harvey: Майкъл Джексън е на телефона, а аз дори не знам какво да го попитам! Майк, сетих се какво ще те питам.

Michael: Да?

Steve Harvey: Нека ти задам следния въпрос. По време на концерта 30th Anniversary Special имаше един много емоционален момент, докато беше на сцената с братята си. Когато коленичи по време на изпълнението и остана така, а братята ти те гледаха все едно казваха „ОК, Майк, хайде стига!” Това истинско ли беше?

Michael: Винаги е истинско, в моменти като този просто спирам и се моля да не се разплача, но обикновено се разплаквам. Просто всичко ме връхлита, разбираш ли, целият ни път, от бебета та чак до днес, когато ставам свидетел на всичко това ... това вълнение, славата, то просто е Божие дело... и всичко това минава през съзнанието ми ужасно бързо, разбираш ли, това е благословия ... и в този момент аз просто рухвам емоционално и се разплаквам. Опитвам да не го показвам на публиката, но то е по-силно от мен ...

Steve Harvey: Видях го с очите си, човече. И си помислих, че е истинско. Според мен, когато хората видят тези неща в теб, братко, това им позволява да зърнат частица от истинския Майкъл Джексън, когото само най-близките му приятели имат шанса да видят и според мен това беше велик момент, човече. Хареса ми. Това беше любимата ми част от шоуто. Казах си: „Ако някога ми се удаде шанс да говоря с него, ще го попитам за това”. Беше страхотно. Има толкова много неща, за които можем да говорим, за кариерата ти, за всичко. Сестра ти се обади в радиото, сестра ти Джанет, ... но нека първо ти представя Шърли Стробъри и Доминик Деприма, с които водим заедно това шоу ... защото те напират да кажат здрасти.

Co-Hosts: Добро утро, Майкъл.

Michael: Добро утро!

Co-Hosts: Здрасти, Майкъл.

Michael:Как сте?

Co-Hosts: Страхотно!

Michael: О, радвам се.

Co-Hosts: Ние сме много големи почитателки (огромни)

Michael: О, благодаря ви много ...

Co-Hosts: Обожавам албума ти, наистина много ми харесва.

Michael: О, благодаря ти много.

Steve Harvey: Да, новият албум, Майк.

Co-Hosts: Обожаваме го, съвсем сериозно.

Michael: Много ви благодаря.

Co-Hosts: Break Of Dawn, непрекъснато слушам Break Of Dawn. (смее се)

Michael: О, много ...

Steve Harvey: Ей, Майк, ей, Майк, чуй това, в понеделник в шоуто ни гостуваха OJ's и говорихме за албума ти и ето какво каза Eddie LeVerge's за албума ти. Каза „Майк просто им подхвърли Rock My World и само каза – Чакайте! Още нищо не сте видели!” И после ти пусна Butterflies, ... а Butterflies, човече, нека ти кажа, в тази радиостанция аз пускам Butterflies минимум два пъти всяка сутрин, а в рамките на четири часа това не е много редно за едно радио.

Michael: Heh!

Co-Hosts: На мен ми звучи съвсем редно!

Steve Harvey: Ей, Майк, откъде се появи Butterflies?

Michael: Ами, Butterflies е ... две момичета дойдоха при мен с тази песен и ние ... един вид, работихме заедно. В основни линии двете момичета композираха песента ... мисля, че са англичанки, да, чернокожи момичета от Великобритания. Те бяха просто феноменални, песента страшно много ми хареса. Пипнахме я малко, добавихме някой и друг ред, боядисахме я с различни звуци, с различни цветове, продуцирахме я и накрая тя се озова в албума. Аз правя по около 100 песни, от които пресявам 20-30, и чак тогава започвам да подбирам...

Steve Harvey: Wow! 100 песни, преди да подготвиш 20-30, които ХАРЕСВАШ?

Michael: Да, този път всъщност бяха повечеот 100.

Steve Harvey: Хей, Майк, човече, знам че не си такъв тип човек, обаче аз съм, така че ще бъда откровен и ще го кажа направо ... след като ти се върна, аз просто казах на Usher и Sisqo да си обличат ризите. „Обличайте си ризите, момчета, Майк се върна! Сваляй тази ръкавица! КРАЛЯ СЕ ВЪРНА, рожбо!" Човече, след всички тези години , ние, верните ти фенове, Майкъл, все още сме тук. ... дори не мога да ти опиша, ходя често по затворите из цялата страна, правя представления ... и в един от затворите, един наш чернокож брат, който излежава присъда ми казва: „Стив, тази любов, която даваш на Майкъл Джексън в ефир ... ако някога, някога имаш шанс да говориш с него, кажи му, че тук се кефим на музиката му от ДОСТА време, човече”.

Michael: Wow, това е страхотно...

Steve Harvey: Да, голямо признание за това, което означаваш за всички тези хора през всички тези години ... искам да кажа ... братко, не знам дали някой някога ти е казал ‘благодаря’ за музиката, която си създал и си ни дал, тя все още е в сърцата ни, човече. Не знам дали някой някога ти е благодарил ...

Michael: О, бог да те благослови, много красиви думи, това е ... Оценявам го, особено от позицията, в която се намирам, това търсене на сензации от таблоидите. Хората лъжат, създават слухове и всякакви истории, които не са верни. И е много трудно, не е лесно ... много е трудно, понякога ме боли, опитвам се да издържам, доколкото ми е възможно, но е много, много трудно, защото таблоидите лъжат ...просто мразят и завиждат. Затова когато четете тези лъжи, не им вярвайте, изгорете ги ... трябва да си направим клада от всички таблоиди, да направим цяла планина от тях и просто да ги унищожим. Те не обичат да виждат успеха ни, напредъка, а в това няма нищо лошо, но те го могат и го правят, безсилен съм срещу това ... какво можем да направим, освен да затвърдим таланта, който Бог ни е дал ... това е всичко, което искам да правя, да споделям любовта си и таланта си да развличам хората, не искам да наранявам никого...

Steve Harvey: Така е, човече, и знаеш ли какво ... ето какво ще ти кажа, говорих с майка ти преди време, извън ефир, чрез Джърмейн, той участва в шоуто ни веднъж, и ми се обади извън ефир, та аз говорих и с майка ти, госпожа Джаксън.

Michael: Тя е прекрасна.

Steve Harvey: Казах на госпожа Джаксън ... казах й „феноменална работа сте свършила, госпожо, като сте отгледала толкова талантливи деца и все още поддържате целостта на семейството”. И тя ми благодари, защото няколко пъти съм говорил в твоя защита относно ... различни проблеми, които бяха пълни лъжи. И аз препоръчах на всички да си вземат броя на списание GQ с онази статия* от 1994.
Много копия от това издание бяха поръчвани допълнително именно заради това, и много хора прочетоха статията и прозряха истината зад много неща, които изобщо не бяха верни и майка ти ми благодари, че съм казал това по радиото ... и аз искам да ти кажа, че има много хора, които те разбират, но искат да те разберат още повече ... така че този телефонен разговор, Майк ...това е голяма стъпка, човече.

Michael: Много ти благодаря. Не го правя често, това с обажданията, даже никога, това май ми е първото. Но съм щастлив да го направя за теб, правя го от все сърце, наистина, ти винаги си бил толкова мил с мен ... хората постоянно ми казваха, от най-различни места: „Има един човек, който говори за теб всеки ден”. И аз питам: „Кой е той?” ... „Казва се Стив” и аз питам „Стив?” ... та тогава гледах „Кралете на Комедията” и си казах: „Значи това е човекът, божичко, вече съм негов почитател”.

Steve Harvey: Ти ми се обади и беше голяма лудница, защото когато отиваш да се видиш с Майкъл Джексън, не можеш просто да се появиш и да кажеш: „Ехо, Майк, тук съм”. Първо минаваш през разни канали. Но беше страхотно, че ме покани, човече. ... Ей, Майк, можеш ли да ни кажеш какво точно е НевърНевърЛенд? Можем ли да разясним този въпрос за слушателите?

Co-Hosts: НЕВЪРленд.

Steve Harvey: Невърленд? О, да, вярно, аз мислех че е НевърНевърЛенд ...

Michael: И така става, спокойно може да го наричаш НевърНевърЛенд, ако искаш. Това е едно спокойно и тихо място, където можеш да си почиваш и да се забавляваш, да загърбиш проблемите, които тормозят душата и съзнанието ти. Веднъж щом преминеш портите и влезеш вътре, веднага усещаш, че това е едно прекрасно място, обвито с любов и спокойствие, където има езера, хълмове, трева, дървета, увеселителен парк, влакчета ...

Steve Harvey: Колко е голямо, Майк? Колко е голямо?

Michael: 3000 акра.

Co-Hosts: Звучи като Рая!

Steve Harvey: 3000 акра? Аз имам 70 акра в Тексас и се мислех за цар, едва ли не. Аз имам 70 акра, ти имаш 3000!

Michael: Ами опитвам се да компенсирам загубата на детството си и нещата, на които не съм имал възможност да се радвам. Но то просто е за всички, тук идват неизлечимо болни деца, с рак, с левкемия ... фондациите Make A Wish, Dream Street...правим това от 9, 10, 11 години...

Steve Harvey: Wow

Michael: Да, правил съм го и преди, но ... никога не веем байрака, никога не се мъчим да търсим медийно внимание ... правя го тихо ... идват цели автобуси с деца, не снимаме с камери или фотоапарати, защото благотворителността идва от сърцето, а не за да кажа „Вижте ме, вижте какво правя” ... така че предпочитам да го правя тихо, правя това от много години, много, много години ... някой ден може да наминеш да кажеш здрасти.

Steve Harvey: Това би било страхотно ... За всички, които едва сега включват радиоприемниците си, интервюираме на живо в предаването МАЙКЪЛ ДЖЕКСЪН, това е истинска бомба, това интервю е динамит, това е най-върховното ми постижение, ... знаеш ли, Майк, дори президентът Клинтън ми се е обаждал в радиото от Air Force One, но такъв ефект не сме постигали, повярвай ми, макар че Клинтън си е готин и всичко останало ...

Michael: Аз много го харесвам.

(Steve Harvey започва да пее песни на Майкъл и Майкъл се залива от смях)

Steve Harvey: Накарах Краля на Попа да се въргаля по пода от смях, аз съм Краля! ... Майк, човече, нека ти кажа нещо, ти ме покани в Невърленд, но нека ти кажа това ... аз и жена ми имаме фондация, казва се "Steve and Mary Harvey Foundation" ... опитваме се да ... има толкова много деца, тук в LA и околностите, които нямат никакви учебници и с всички тези ограничения в бюджета напоследък повечето от тези училища загиват, а децата просто не получават образование ... един пример, Майк, влязох в класна стая с 38 деца. 23 чина и 8 учебника за 38 деца ... 23 чина и 8 учебника ...

Michael: Wow!

Steve Harvey: Това просто ми разби сърцето, човече, затова изпратих там камери от новинарски емисии ... така че вместо да идвам на гости в Невърленд – не че нямам желание – но какво ще кажеш, ако моята фондация доведе един автобус с деца от най-западналите райони, малки деца, които никога не са излизали извън пределите на квартала си и никога не са виждали нещо наистина хубаво ... дали ще е възможно да уредя това с твоите хора, аз ще платя за автобуса и всичко останало ...

Michael: Считай го за направено, разбира се, точно това правим ние, ще бъда повече от доволен и щастлив да направя това, ние се занимаваме точно с такива неща ...

Steve Harvey: Знаеш ли какво, Майк, ето какво ще направя, ще организирам един малък конкурс по радиото и ще обиколим училищата, които са най-зле ... защото тези деца, човече, ако им се даде възможност да видят нещо извън техния квартал ... някои от тези деца никога не са виждали брега на морето, никога не са били в Бевърли Хилс...

Michael: Wow!...

Steve Harvey: Ако можем да организираме това до края на годината ...

Michael: Да, разбира се ...

Steve Harvey: Мисля, че това би било страхотно. Това би било страхотно.

Michael: Wow, с удоволствие ще го направя.

Steve Harvey: Ей, Майк, ей, човече, излезе новият ти албум, наречен 'Invincible'.

Co-Hosts: Много е добър.

Michael: Благодаря ви.

Steve Harvey: Но той не ни се обади, за да рекламира албума си, не това е целта на този разговор, това е разговор между пичове, между братя, между мъжкари.

Co-Hosts: Ние просто искаме да му кажем, че много харесваме албума, това е всичко, той продължава да прави все така хубава музика, както преди години. Обожаваме я, ние сме големи твои почитатели, Майкъл. Големи почитатели.

Michael: Бог да ви благослови. Благодаря ви много.

Steve Harvey: Ето това искам да разберат всички, че човекът, който е на телефона в момента, е такъв през цялото време ... независимо какво чувате по телевизията или четете по вестниците ... таблоидите са боклук, те непрекъснато бълват лъжи за всички ... само че този човек тук е един от най-свестните хора в този бизнес, и е такъв от доста време насам, и не не е наранил дори косъм от главата на когото и да било, но хората го преследват заради финансови интереси, искат просто да изкопчат пари от името му ...ако прочетете статията в GQ от 1994, набавете си копие, поръчайте да ви го изпратят, Майкъл Джексън е на корицата, прочетете статията и ще разберете цялата история, какво точно се е случило ... с всички подробности, аз бях шокиран, но не съвсем, защото тези хора са ми ясни, имам някаква бегла представа от личен опит и то без дори да съм Майкъл Джексън. Освен това, Майк, аз съм опасен, приближиш ли се до мен, плюя и ругая и какво ли още не... Имам приятели в много лоши среди, така че ако ти трябват двама-трима от тях, само ми звънни, знаеш, че не се шегувам, Майк, ако таблоидите ти лазят по нервите, ще си направим клада от тях.

Michael: Чудесно, точно това трябва да направим ... трябва да го направим.

Steve Harvey: Съвсем сериозно, Майк, имам едни момчета, които могат да дойдат, ако имаш нужда, говоря за хора от много тъмни среди ...

Michael: Да, отвратителни са, особено онези, които се представят за официални медии, а по същество са таблоиди от най-долна класа.

Steve Harvey: Да, попадали са ми някои такива вестници.

Michael: Да, ужасни са.

Steve Harvey: Ей, човече, страхотно е, че хората могат да те чуят ... обаждай ми се от време на време, Майк, моите интервюта с теб ще са винаги такива. Това сутрешно шоу е мотивиращо и ободряващо, ние не сме тук, за да очерняме когото и да било, тук сме, за да забавляваме, имам един милион шегички за разправяне, но никога не се завирам в личния живот на хората ... но ти, братко, означаваш страшно много за много хора.

Michael: Благодаря ти, много ти благодаря.

Steve Harvey: И още нещо специално искам да ти кажа, понеже много хора го премълчават, но аз ще ти го кажа – ти означаваш страшно много за чернокожите, човече, не си мисли, че не е така, да не си посмял да си го помислиш.

Michael: Wow Wow

Steve Harvey: Защото ти наистина означаваш много за малцинствата в тази страна, говоря за музиката ти, за видеоклиповете ти. Докосваш ни чрез тях, казвам ти го като брат на брат, преобладаващата част от Америка може да не ти го признава, но ти защитаваш интересите на чернокожите ...

Michael: Гордея се с потеклото си ...

Steve Harvey: Хайде, пич, кажи го....

Michael: Гордея се, че съм чернокож, за мен е чест, че съм чернокож, и искрено се надявам, че един ден те ще се отнасят почтено с мен и ще ме представят такъв, какъвто съм в действителност – кротък човек с любящо сърце, който иска да съдава прекрасна и несравнима музика, танци, песни, филми за целия свят ... това е всичко, което искам, аз не съм заплаха за никого, това е всичко, което искам. Искам да доставям радост на света.

Steve Harvey: Ти го правиш, човече, правиш го, и то от доста време ... Аз вече го казах, Sisqo, Usher, обличайте си ризите (Майкъл се смее), Майк се върна! Краля на Попа се ВЪРНА!

Co-Hosts: Той е луд, Майк, луд е!

Steve Harvey: Майкъл Джексън, Стив Харви, Сутрешното Шоу, приеми голямата ни любов, човече.

Michael: Аз ви обичам повече.Много повече.

Steve Harvey: Ей, братко, обичаме те, обади ни се пак!

Michael: И аз ви обичам, благодаря ви много.

Steve Harvey: Покажете любовта си за Краля на Попа, единствен и неповторим!

Michael: Обичам ви.

Steve Harvey: И аз те обичам ...
-----
*Става въпрос за статията „Was Michael Jackson Framed?"
The Untold Story
By Mary A. Fisher
GQ, October 1994
http://floacist.wordpress.com/2007/08/22/gq-article-was-michael-jackson-framed/

Лелеее, аз докато се усетя и вие се прехвърлихте на новата тема

 minka1 ,поздравления за идеята! Страхотна е!
 

Лека нощ от мен, ако още има будни- прочитам интервюто и си  лягам ,че утре цял ден съм на лекции и като си представя,че трябва да стана в 6ч            
    
                  Сладки сънища!

  Поздравления за Новата тема,страхотна е  
Калина и за теб  

minka1 темата е страхотна !Браво на теб!


 Калин@

Eто интервюто... за първи път правя превод и не знам доколко добре съм се справила, приемам критика

Adrian Grant Interview with MJ – Правенето на HIStory 1997
Адриан Грант: Ходил си в много държави навсякъде по света. Би ли ми разказал за възторга си от Бразилия и преживяванията по време на снимките към клипа на They Don't Care About Us?
Майкъл: Обичам хората в Бразилия, чувствам към тях същото, което чувствам към индианците и африканците. В Бразилия има много бедност, и помня, че когато отидох за първи път там, сякаш оставих сърцето си (оставям парченца от сърцето си в различни държави по света, които съм посетил)... част от сърцето ми е за тези хора. Ходил ли си някога в Бразилия?
Адриан Грант: Не, не съм, но се надявам да отида някой ден, особено за Карнавала.
Майкъл:  Удивително е, хората са толкова приятни и бяха толкова щастливи да ме видят. Те бяха толкова развълнувани, а аз- толкова щастлив да бъда там заради тях. Бих искал да мога да направя повече- чувствам се толкова зле, че не мога да направя достатъчно, наистина.
Адриан Грант: Защо избра Спайк Лий да режисира видеото?
Майкъл:  They Don’t Care About Us има по-остро въздействие, а Спайк Лий успя да се доближи до идеята ми. Това е песен за осъзнаване на обществото. Тази песен е един вид протест- не е расистка песен, анти-расистка е и аз сметнах, че той е идеален за целта.
Адриан Грант: Ти написа песен, наречена „Пари”. Ставайки милионер, още откакто си бил момче, колко важни са парите за теб?
Майкъл: Предполагам, те правят нещата да се случват... за да изпълниш някои мечти ти трябва добра финансова опора. Обаче мисля, че всичко започва с намерение, както ако посееш семенце, което после отглеждаш, то ще израсте.
Никога не съм мислил за това когато бях малък, аз винаги чувствах, че ме заставят да правя нещата, които правех, наистина.
Адриан Грант: Не намираш ли трудно да разказваш за нуждите и болката от страданието, когато както изглежда имаш всичко, за което можеш да мечтаеш?
Майкъл: Не, не, не съвсем. Пътувайки по света, аз съм докосван от всичко, което се случва, особено на децата. Това ме разболява емоционално и аз преминавам през много болка, когато виждам тези неща. Не мога да се преструвам, че не ги виждам. Това силно ми въздейства. Поради някаква причина, има определена част от концерта ми, където аз се разплаквам във всяко шоу и на това място се замислям за тежкото положение на децата и това се случва всеки път. Не знам защо. На това място, по време на I’ll Be There, мислите ме връхлитат и ми е трудно да се сдържам.
Адриан Грант: Коя ти е любимата песен от албума History и защо?
Майкъл: Любимите ми песни са Earth Song, Childhood и You Are Not Alone, защото обичам емоционалните песни, песните с послание и чувството за безсмъртие. Харесва ми да се потопя в текста, както и простата (лесната) мелодия, която всеки би могъл да запее. Моята цел беше да пленя с тези песни и мисля, че стигнах доста близо до нея. Където и да бяхме по време на турнето, хората просто ги обожаваха, останах доволен от това.
Адриан Грант: Би ли казал, че в албума History има основна идея?
Майкъл: Тя е за вглеждането на хората в живота им, отнемайки няколко секунди от съществуването им и да направят нещо за себе си- създавайки завещание, така че да могат да се обърнат назад и да си направят равносметка. Винаги съм искал това, за това обичам да работя здраво.
(Правим пауза, когато Боб Джоунс (вицепрезидентът на МJ Къмюникейшън) дава някаква информация на Майкъл). Следват няколко шеги за моя сметка, но тогава започваме да говорим за годишния ден на Майкъл Джексън (б.р.- нямам идея какъв е този ден). Отново, както и преди, Майкъл коментира колко са чудесни всички изпълнители, които са участвали в него.)
Адриан Грант: Как възникна сътрудничеството ви с Р. Кели в You Are Not Alone?
Майкъл: Р. Кели ми изпрати лентата с песента и аз харесах това, което чух. Нямаше хармония и модулация, затова аз му казах, че е написал страхотна песен и дали ще ок, ако аз просто допълня това, което смятам, че трябва да има в песента. Той каза „разбира се”, така че аз го направих. Добавих хор в края на песента и направих чудесна модулация, така че песента да има усещане за кулминационна точка и структура.
Адриан Грант: Защо включи кавъра на песента на Бийтълс Come Together в албума History?
Майкъл: Прибирах се от църква, когато моят проектант се „задяваше” с тази песен, което не съм го молил да прави, но когато го чух си казах „УАУ”. Това ми е любимата песен на Бийтълс. Така, че аз се включих и започнах и аз да пея. Продължихме малко несигурно. Беше просто спонтанно, но вече знаех, че искам да направя нещо с тази песен.
Адриан Грант:  Ти разби много рекорди по време на успешното турне History, трудно ли е да си мотивиран за всяко шоу след повече от 30 год. на сцената?
Майкъл: Аз обикновено отивам на шоу, не защото чувствам, че наистина искам да го направя защото съм работил прекалено много, но когато вече съм там, аз чувствам духът (настроението) на цялата публика още преди да се кача на сцената. Тогава идва магията- без значение как се чувстваш, дори смъртно болен или изморен- изведнъж просто излизаш и го правиш. Енергията извира сякаш от нищото, сякаш Бог те благославя.
Адриан Грант: Какво лично удовлетворение получи от турнето?
Майкъл: Виждам всички раси заедно- нещо, което обичам толкова много. Всички цветове в публиката, хората се обичат, разбират и се наслаждават на музиката- едно обединено пространство!
Адриан Грант: Би ли могъл да кажеш, че твоята музика сега е написана от по-лична гледна точка, сравнено с чистото диско от твоите ранни песни?
Майкъл: Никога не категоризирам музиката, защото никога не сядам и не си казвам „сега ще напиша диско песен, или поп, или рок, или...” Аз пиша според емоцията, според това, през което минавам в момента, улавям момента, какъвто и да е той, каквато и да е емоцията. Аз творя, заради което почти се чувствам виновен- слагам името си под песните, които пиша, а техният източник е друг. Аз съм просто проводникът, по който те идват и наистина вярвам в това. Идват отгоре. Те ме избират мен, не аз- тях.
Адриан Грант: Blood On The Dance Floor (Кръв на дансинга) е доста шокиращо заглавие. Песента за СПИН ли е?
Майкъл: Не, съвсем не. Всъщност не аз измислих заглавието, моят проектант (Teddy Riley) го измисли, което ми се видя чудесно, така че аз мислих песента към заглавието. Тогава направих грешка и се извиних, но не го показаха по телевизията. Когато бях в Англия- аз се крих в Англия по едно време (1993), Елтън Джон ми позволи да ползвам къщата му. Той беше толкова любезен и мил, и си мислех как никога не съм му благодарил. Така че реших да му посветя песен и тази песен беше Blood On The Dance Floor. Но когато тя излезе, си казах „защо посветих точно тази от всички песни, които можеха да бъдат. You Are Not Alone и др.”. За това винаги съм мислел, че искам да му се извиня (разчу се за неговата любезност). Той е чудесен човек.
(Идва разговор относно сина му Принс. Днес е първият му рожден ден и Майкъл скоро ще трябва да бъде при него, след малка шопинг експедиция).
Адриан Грант: Намираш ли връзка с покойната принцеса Даяна, определено много от песните ти от албума History говорят за досадното преследване от другите?
Майкъл: Да, много. Мисля, че я разбирах. Моментите, които имахме с нея, които бяха много близки и лични, ние говорихме по тези въпроси. Мисля, че това е трагична, трагична загуба. Смятам, че хора като мен и другите артисти би трябвало да носим факлата на нейната мисия и мисля, че аз го върша- това е, което правя и което искам да правя. Мисля, че тя беше брилянтна.
Адриан Грант: Мислиш ли, че песента Tabloid Junkie подчертава всички трагични обстоятелства, при които принцеса Даяна загина?
Майкъл: Да, таблоидите са купчина боклук. Мисля, че трябва да има начин да ги премахнем. Трябва да построим големи пещи по света, като стадиони, и да ги натъпчем всички там. Помниш как правеха с диско записите, просто да направим пещи, за да накараме хората да осъзнаят. Това е такова нарушаване на личното пространство. Отвратително е. Те те преследват, ужасно е. Толкова е противно, никога не мислят как се чувства човек след това, което пишат.
Адриан Грант: Кога и как се появи идеята за краткия филм Призраци?
Майкъл: Започна покрай Семейство Адамс, искаха тематична песен (Страшно ли е?) за филма, а аз не исках да го правя. В края на краищата я създадохме. Така направих кратък филм. Обичам филмите, обичам киното, за това и моята следваща мисия е да правя филми. Искам това да е следващата страница от моя живот- филми и снимки. Няма друго освен това. Ще правя филми, ще снимам и ще режисирам. Ще завършвам режисирането сам, защото много го обичам.
Адриан Грант: В какви филми се виждаш?
Майкъл:  Всичко, не само музикални материали, също така драма, патос. Обичам това.
Адриан Грант: Кои хора и събития в световната история са изиграли важна роля в живота ти и защо?
Майкъл:  Бих казал Джон Кенеди, заради този шамар върху моето поколение когато бях малък. Мисля, че той беше най-великият президент на Америка. Гледах някои от движенията за граждански права по телевизията, но никога не съм го изпитвал лично, а това засегна всички.
Адриан Грант: През цялата ти кариера винаги изпращаш твоето изкуство на друго ниво. Как виждаш твоето представяне на живо в бъдеще?
Майкъл: Не искам да правя повече шоу на живо (световни турнета), не мисля, че ще има още! Искам да прекарам остатъка от живота си правейки филми. Ще правя някои специални шоута тук и там. Знаеш- правя го от 5-годишен, не знам дали искам да продължавам- но аз го обичам много. Искам да творя, да създавам през следващите 100 год. и това е работата по филмите.
Адриан Грант: Как би искал историята да обрисува портрета на Майкъл Джексън?
Майкъл: Мисля, като човек, на който е дадена възможността и таланта да прави това, което аз правя, да повишавам осъзнаването на мира и любовта, и тежкото положение на децата по целия свят на универсално ниво (т.е. от всеки). Създавам го чрез песните, танците и филмирането- мисля, че това е моята мисия и съм щастлив, че съм бил избран.

Браво ,минче! Темата е супер! 

Минка, поздравления и от мен! Страхотно е!

                                             /за тази няма да се извинявам/


Момичета, благодаря за преводите!  

Страхотна първа страница
Калина,Рени,много благодаря.