Supernatural - After the Apocalypse

Тази зимна приказка виждали ли сме я преди?

Изи, това го бях забравила. Понякога си мисля, че SPN си е чиста проба eye-candy, но клипчета като това ми напомнят колко много греша и как има поне 5-6 момента в епизодите, където ми се изправя косата от гадост! (Въпреки че подобни сцени никога не са ми правили особено впечатление). Една от тези сцени е именно тази с нокътя от Supernatural Christmas, ужасно е! Другата, на която потръпвам, е нажеженото желязо и окото на Дийн в The Benders и най-гнусната - лъжицата за сладолед и лудия доктор, който си набавяше телесни части от разните жертвички, които си хванеше

Предупреждавам не обичам много запетайките ... Ето и част 1-ва


Сцена 1 – Къщата на Лиса
Нощ. Обсипано със звезди небе и само една самотна фигура стои пред къщата. Това е Сам. Уличната лампа осветява лицето му. Лампите примигват зловещо Предвещавайки неприятности.
В къщата нищо не подозиращ Дийн стои на масата над чашата с уиски. Лицето му е измъчено, изражението нечовешки тъжно и самотно, макар да не е сам. Опитва се да е силен заради детето и жената до него, но вътрешностите му са на лед. Опустошен е.
Лиса го гледа загрижено и знае, че има нужда от утеха.
Лиса към детето:
-Миличък утре ще видиш Дийн. Време е за лягане.
- Но мамоооо.
- Моля те той трябва да си почине.
Дийн нямаше сили да се намеси. Мислеше само за провала си. Той беше по – големия трябваше да ги предпази. Трябваше да намери начин да оправи нещата, но не можеше. Беше обещал. По дяволите защо го принуди да му обещае. Цял живот се бе грижил за Сам, за семейството си. Заедно трепеха цялото зло което докопаха. Беше заклещен в Ада и се измъкна, беше видял Сам да умира и намери начин. А сега ръцете му бяха вързани. Беше обещал. Ако онзи прехвален идиот господ му се изпречеше сега щеше да съжалява.

Сцена 2 – Сам
Сам гледаше брат си, но го бяха предупредили да не осъществява контакт. Беше предупреден, че последиците ще са ужасни. Погледна за последен път обърна се и потегли в ноща.

Сцена 3 – Лиса и Дийн

Лиса седна срещу Дийн и зачака. Знаеше, че не трябва да го притиска. Той ще й разкаже, колкото иска. Колкото трябваше да сподели. Вдигна бутилката и доля чашата.
Дийн я погледна и видя съчуствието тревогата. Това разби контрола му. Не усети кога влагата в очите му преля. Стресна се когато първата сълза падна на ръката му. Опита се да се осъзнае да спре. Но сякаш всичките му сили бяха изчерпани и той – страшилището за демони и всяко зло на земята се разрида. Сълзите потекоха. Обърна чашата на един дъх и я доля отново. Мамка му щеше да пие. Да пие и да реве. А Лиса ако утре не го иска ще си тръгне. Ще запали Импалата и ще изчезне.
Не видя кога тя бе дошла до него. Усети ръцете й около себе си и главата му падна на гърдите й. Всеки друг път би казал нещо което да развали момента да се направи на силен, но сега искаше просто да усеща някой. Да не е сам. Самотата го убиваше.
-   Съжалявам – дрезгаво проговори той- имаш си достатъчно грижи за да ме гледаш как рева.
-   Дийн, аз съм тук. Когато си готов кажи ми какво става?
-   Всичко свърши Лиса. Победихме, но платих ужасна цена. И заклевам се ако можех щях да започна всичко отново. Всичко отначало само и  само да не е толкова голяма сметката накрая.
-   Дийн, обясни ми. Не разбирам!
И Дийн започна да разказва. Не го интересуваше че ще го помисли за луд. Не го интересуваше, че ще я изплаши. Нещо бе пречупено в него и той за първи път нямаше да се справи сам. Разказа й за живота си за работата си, за брат си. За Демоните, за ангелите, за всичко. Каза й че го издирват почти във всички щати за битката. Но когато стигна до финала гласа му изневери.
Лиса го гледаше като обезумяла. Беше прекалено нереално, прекалено откачено за да е истина и точно за това му вярваше. След последния път когато помогна на децата в града тя знаеше, че съществува нещо, но мащабите я изумиха. Мълчаха една минута когато най – накрая тя проговори.
-   И Сам сега е затворен с Адам в тази клетка.
Дийн само кимна.
-   И ти не знаеш как да гоизмъкнеш ?
-   Не Лиса. Не мога да го измъкна.
-   Дийн, ще намерим начин.
Дийн я погледна. Тя каза ние значи му вярваше искаше да му помогне. Каква жена ?
-   Не Лиса. Няма как. Обещах му да не опитвам. Обещах му да започна нормален живот и да не правя нищо.
-   Но защо? Защо те е накарал да го направиш? Той знае ли как се измъчваш сега. Не е имал право.
-   Имаше. Сам е Луцифер сега. Ако отворя клетката ще пусна дявола на свобода отново. Обещах и ще спазя обещанието си.
Изпразни отново чашата. Лиса седна в скута му й го притисна  към себе си.
-   Съжалявам Дийн. Толкова много съжалявам. Не е честно. Те ти дължат нещо. Трябва да ти го върнат.
-   Те са гадове, мръсни маниполатори. И демоните и ангелите. Няма да направят нищо. Не ги искам повече в живота си. Слагам край Лиса. Искам ги вън от живота си. Ще започна на чисто както му обещах. Ще те науча на някой неща преди да тръгна за да имаш защита и после ще те оставя на мира.
-   Не искам да ме оставяш на мира. И синът ти има нужда от теб.
-   Синът ми? – погледна я изумен.
-   Да – гледаше го право в очите – Не исках да те вързвам с дете. Не мислех, че си човек за такъв живот и те излъгах.
Дийн я хвана за врата и я наведе към лицето си. Устните му се впиха в нейните в изпиваща дъха целувка. Тя зарови ръце в косата му и му отвърна със същата страст. Имаше нужда от него и той от нея. Най – накрая можеха да започнат на чисто. Раните ще зараснат, бавно и трудно но ще се постарае да го направи щастлив. Вложи всички тези мисли в целувката си. Цялото си желание, всичките си чуства. Дийн я повдигна и я сложи на масата. Той разкъса блузата й и впи устни в гърдите й.
Точно тогава лампите пресветнаха и  изгаснаха.

  Браво, Уоми, много силно начало, много.  Ще си чакам чинно и част 2-ра

След малко идва, че малкия не знае колко се трудя и поиска внимание 

браво Уоми,браво 

Част 2


Сцена 4

Лиса не разбра защо Дийн се отдръпна. Понечи да го притегли отново, но тялото му беше като замръзнало.
-   Дийн ?
-   Лиса тихо – прошепна той и запуши устата й с ръка.Бавно измъкна пистолета си.
-   Има някой тук.Не се отделяй от мен. Къде е стаята на малкия?
-   Горе – тихо отговори тя.
Свали я от масата и предпазливо тръгна напред. Очите му свикваха с тъмнината и придвижването ставаше по – лесно. Първо трябваше да се погрижи за тях, а после жална му майка на това което бе посмяло да дойде за него сега. Беше почти стигнал до стълбите, когато лампите светнаха от само себе си. Той бързо огледа стаята.
Не бяха сами.
-   Дийн няма ме време за това – каза познат глас.
-   Майната ти, Кас. Приключих с вас. Махай се.
-   Дийн..
-   Не.
Лиса надникна зад гърба му и попита:
-   Кой си ти?
-   Стар приятел на Уинчестър.
-   Тя знае Кас. Знае всичко.
-   Това ли е ангела за който ми разказа?
-   Да , същия кучи син.
Кастиел стоеше в стаята с познатия шлифер, леко набола брада. Същото невинно изражение.
-   Не е трябвало да й казваш. Сега и тя е замесена.
-   Никой не е замесен вече. Аз съм аут. Не ми пука ако ще й да са отвлекли онзи дето ти се води баща.
-   Не е за него. Става дума за САМ.
Краката му се подкосиха.Три букви можеха да направят това и Кастиел ги изрече.
-   Сам е затворен в клетката не си играй с мен,че кълна се ще ти хвръкнат крилата.
-   Не е затворен.Баща ми го освободи, но са го предупредили да не се свързва с теб. Не знам с какво са го заплашили, но демоните знаят, че е на свобода и са на път към него.Искат отмъщение, а той е беззащитен. Няма как да се спаси и не знае, че идват.
Нещо в тона му го накара да му повярва.
-Лиса ще дойда сутринта. Отиди при малкия и сложи  сол пред вратата и прозорците.Не излизайте докато не дойда.
Тя кимна леко и затича към кухнята.
-   Къде е той Кас?
-   В един мотел на края на града.
-   Оръжията ми са в Импалата трябва да ги взема .
-   Побързай няма много време.
Лиса за влетя в антрето носеща в ръцете си  огромен пакет сол. Дийн я придърпа и впи устни в нейните.
-   Бързо качвай се горе. Лиса ще се върна за вас. Обещавам.
-   Знам. – погледна го уверено тя – Но първо спаси брат си.
Тя му обърна гръб и затича по стълбите към детската, а той излезе с Кастиел в нощта  за да поведе поредната битка. Импалата чакаше на алеята пред къшата както винаги готова за похода.
-   Няма да сме с нея. Остави я тук. Аз ще те занеса. – проговори Кастиел.
Дийн нямаше време за спорове. Усети увереността в гласа на ангела и знаеше, че не е празно обещание. Извади сака и наблъска вътре всичко от багажника. После се обърна към Кас и каза:
-   Готов съм.
Ангела се протегна и го докосна. Светлина . Премигване. Мотел. Рекламата застрашително пресвяткаше. Лампите бяха като коледни крушки и жужаха ужасяващо.
-   Коя стая?
-   69
-   Ти се базикаш нали?
-   Не. Защо?
-   О Кас какъв си ангел ?- засмя се Дийн и затича към стаята на брат си.

Следва част 3 ама като приспа мъжкото войнство в нас

Уоми, не мога да измисля коментар даже. 

WomanitKa   На финала се смях поне 20 минути!

Трябва сериозно да пишем на Сера Гембъл да те назначи в екипа!
Ето една подкрепяща картинка:


Нямам търпение за продължението ти.  

Уоми, няма да мога да си легна тая вечер заради теб Колко части има, за да знам? Страхотно е!

абсолютно,супер интересно е,незнам какво работиш,но много те бива да пишеш

Сори за грешките ако има Изи знаеш, че не съм добра с правописа  сериозно се замислям да изкарам пак началното   Още една тази вечер. Стига толкова

Поздравления за чудесните сценарии! Аз се записвам сред публиката и чакам с нетърпение продълженията.

P.S. Дейна, ако не си гледала това http://www.imdb.com/title/tt1666186/, с две ръце препоръчвам - пародия на сагата Здрач, голям смях.
Има и едно hot нещо - Джейкъб пак е супер готин

Уоми  Страхотно пишеш!    Нямам търпение да прочета какво ще се случи в следващата част. И аз така. Много искам да разбера какво ще се случи по-нататък

Част 3

Сцена 5

Сам беше легнал на леглото и мислеше.
На къде да поеме сега. Какво да прави? Не трябва да се свързва нито с Дийн нитос Боби. Трябваше обаче да намери оръжия. Беше фалшифицирал документи и кредитни карти, но така и не овладя техниката. Брат му правеше всичко това. Имаха си отговорности бяха тийм. Той правеше проучванията, Дийн осигуряваше парите, оръжието и се грижеше за него. Сега бе като изоставен. Захвърлен без нищо. Грешка имаше спомените си, но те вместо радост му носеха болка. Трябваше да се справи и то сам. Беше успял в колежа с Джес ... Нова болка. Никога не я забрави. Той беше виновен и за нейната смърт. Дори не можеше да плаче. Очите му сякаш бяха пресъхнали след като Дийн бе завлечен в ада. Сега просто се остави на болката. Раздираща, ледена всепоглъщаща болка. Знаеше, че след нея няма да остане нищо. Никакви чувства, никаква мъка. Нищо. Само спокойствие. Знаеше и чакаше.
Чук Чук – чу се от към вратата.
Сам скочи по инстинкт. Бръкна под възглавницата, но там нямаше нищо. Не разполагаше с оръжие.
-   Мога ли да погледна в банята ви, господине – чу се женски глас.
-   Защо ?
-   Мисля, че забравих да сменя кърпите. Ще ме уволнят моля ви само за минута,
-   Влизай – Сам махна веригата. Защо ли се притесняваше всичко бе приключило. Тяхната работа бе свършила. А и нему пукаше и да умреше нямаше кой да страда за него.
Врата за отвори и в стаята влезе камериерката. Млада, привлекателна жена. Униформата й беше като излята. Определено знаеха как да наемат персонал. Дийн щеше да оцени прелестите й. Дийн – по дяволите липсваше му. Искаше да му се обади, но те бяха категорични. Видя как страдаше но щеше да се оправи. Лиса е добра жена ще се погрижи за него.
Легна пак не леглото и вторачи очи в тавана. Чу отварянето на вратата на банята, но не удостои жената с поглед.
-   Сам, Сам, Сам – чу женския глас отново и настръхна – бях чувала големи неща за теб. А бе по – лесно от колкото си мислех. Като загубено паленце си.
Сам скочи за миг, но след секунда бе запратен в стената и не можеше да помръдне.
Жената отиде до него и го хвана за врата.
-   Казаха ми, че Уинчестър били мм вкусни – прекара език по устните си. Сам си помисли, че би трябвало да е сладострастно – но нещо не съм впечатлена.
Повдигна се леко на пръсти и облиза дясната му буза с език.
-   Давай кучко. – Студено каза Сам – чукал съм демонка не е нещо особено.
-   Ооо чух. Руби нали ? – жената се засмя злобно – не знаеш ли Сами, ти бе първият й мъж всъщност. Руби си падаше по жени!
Стисна гърлото му, но в този момент. Вратата се отвори с трясък и един куршум отнесе главата й.
-   Само аз мога да му викам Сами.
Сам падна на земята и примига изненадано. Дийн стоеше пред него като ангел на отмъщението, а зад гърба му с ангелски меч в ръката стоеше Кастиел.
-   Дийн – кашлящо извика Сам – не трябва да си тук. Махай се. Ако разберат..
-   Не ми пука Сами- Дийн го вдигна и смачка в прегръдката си – Майната им да си заврат условията някъде дето слънце не огрява.
-   Дийн – Сам се опита да го отблъсне – не разбираш. Казаха, че ако се свържа с теб всичко ще започне отначало.
Дийн го пусна и погледна стреснато.
-   Как така отначало?
-   Битката , Апокалипсиса всичко.
-   Мамка му. Прецакани сме.
Кастиел прекъсна диалога им с две думи:
-   Дийн, идват.

КРАЙ НА ЕП. 1

Лека нощ дами Спойлер за еп.2
Завръщането на Анна и Гейбриел. Братята са изправени пред избор. Откъде да преиграят битката. Дали Дийн отново да отиде в Ада и да устои или Сам да се изправи пред Лилиан но да намери друг начин освен убийството. Ще успеят ли ?
И аз не знам трябва да седна да го напиша.