безумно отношение към бебета в 3-та градска

Детето ми беше на 40 дена, когато се наложи прием в болница, въобще не е ставало въпрос да го приемат сам, нямаше и да се съглася. Лежахме в Токуда.

Не знам, докторите имат доводи, но въпреки това не го приемам, не е нормално просто...

И аз не го приемам и не смятам, че е редно.
Пробват се, ако мине  номерът.
Аз във Виена съм била с малкия точно в интензивното отделение(бече на 2 месеца), вярно за 1-2 часа, но никой не ме остави да чакам пред отделението. Всички майки бяха с децата си.

Дано бебчо се оправи бързо и да го изпишат.
Другите деца също ли са сами в отделението?
Ако има поне 1 майка - няма да мръдна от там. Ако трябва бих предложила пари за да остана с детето си. Ако не стане - повече пари.

Анидвайсетиседем, няма нужда да ме апострофираш по всички такива теми. Ти си била за 1-2 часа, моето дете беше за два месеца.
Ето това е резонен въпрос:

Момичета, не се карайте. Правилата може да са остарели, но са каквито са. Когато детето ти е болно надали е подходящият момент за революции. Вярно е, има болници и случаи, при които можеш да седиш с детето. За ден- два, седмица. Факт е, че в повечето случаи не е разрешено нещо повече от свиждане. Така или иначе е важно детето да бъде излекувано успешно от това, от което страда в момента. Практиките в болниците бавно се променят. Няма нужда на майките на болни деца да се вменяват допълнително количество вина и притеснения с "аз не бих мръднала от там". Понякога се иска човек просто да приеме онова, което не може да промени в момента и да се фокусира върху онова, което може да е от полза в действителност.

Бояна, как мислиш, че са се установили по този начин нещата на запад? Със съгласие или с борба? Защото аз знам. И не са стояли кротко отвън майките.

Що се отнася до излекуването на детето - ами именно там е въпроса! Присъствието на майката е доказан фактор не само в психическото, но и във физическото състояние на детето, особено когато се касае за малки бебета! Има описани много случаи в медицината. Един от основните доводи "за" присъствие на майката, физическо докосване, дори по време на тежки манипулации, е точно този - способността й да даде сила. Ти мислиш, че аз бих вдигала революции, но мен на първо място ме касае здравето на детето ми. И ако моето присъствие ще му помогне, да, естествено че ще съм там, та ако ще и с вратата да вляза.

И правилата не са такива. Очевидно, болницата нарушава разпоредби. Какви правила? Цитирах какво ми отговориха преди от Закрила на детето. Пак ще им пиша!

 simplyaven ,подкрепям напълно.
Не е нормално да ти е болно детето и да можеш само на свиждания да му ходиш.
Звучи жестоко, и е абсурдно да отделят едно болно дете от майка му.
Моето дете го вкараха точно два пъти по спешност в болницата.
Първият особено,беше много зле.Не искам да си спомням...  
Не ми и мина през акъла,че могат да  ме отделят от него.
На момента,както влиза той,така и аз със него.И оставаме заедно,денем-нощем.
За колкото дни е необходимо. В стаята имаше и легло за придружител,но ние си спяхме гушнати на неговото легло(нормален размер,не детско)
Когато влязохме  за първи път,детето ми беше на годинка и три месеца,точно за Коледа...
Няма да ви обяснявам,дивият ужас,паниката и страха му.Той се беше наплашил жестоко.
Толкова изследвания му правиха,инжекции,системи,лекарства.....
Ако ме бяха отделили от него........не,не мога да си го представя дори      

Сузи, става въпрос за интензивно в случая. В интензивните, в които съм била, децата са интубирани, седирани, опасани в кабели, датчици, тръби и катетри, в кувьози. За какво лягане по легла говориш   всеки път, когато влизах при детето си, слагах бяла мантия с дълъг ръкав, която се закопчава на гърба, с лепенка с името на пациента, която те чака в лично шкафче, миеш и дезинфекцираш ръцете си два пъти- веднъж на входа на интензивното, веднъж на стаята.
Не казвам, че не трябва да се пускат майките, напротив. В интерес на истината всички ми се радваха, като ме виждаха как седя и чета на сина си. Но понякога пишете такива премислици, че човек може да си докара доживотен комплекс за малоценност. Едва ли не да се чувства виновен защо е оставил детето му да се лекува в интензивно ( все едно като се е стигнало дотам имаш някакъв избор), вместо да му бае у дома с майчина любов и гушкане или да вдига революции.

Рокси, пишем, каквото знаем и сме видели. Твоето може да не е същото, това значи ли, че е измислица? Или всички деца в интензивното бяха в кувьози?    И какво като са с кабели? Да, тежки са състоянията в такива отделения и мястото на майката е точно там. Тук е същото - има си легла за придружители, но дори и когато са пълни, дори и когато всичко е задръстено с хора, и на инвалиден стол седят майки. Въпрос на желание. В крайна сметка, за детето е важно майка му да бъде там, а не на какво легло ще спи. Аз съм гледала майки да стоят на крак до кувьоз с часове. Да, носят специални дрехи, предварително се пръскат с разтвори и т.н. Но са там.

И защо постоянно го обръщате на някакви комплекси? Какво да кажем? Браво, чудесно, не се притеснявай, всичко е точно. Ами не е, съжалявам, няма да го кажа. Какво като е интензивно? Всуъщност, точно защото е интензивно! Защото колкото е по-тежко състоянието на детето, толкова по-важно се смята то да има подкрепа. Няма място за комплекси, нещата са си медицински обяснени. Ние не си плещим тук просто така, нали?

Междувременно пак писах на Закрила на детето.

Искам също така да уточня, че аз в тази и подобни теми не пиша, за да коментирам майката А или майката Б и нейното поведение. Пиша в тях, защото съм потресена от политиката на една болница - учреждението болница. Или лекарят Х, който е част от колектива У, който пак е част от тази болница. И това ми дава материал, за неща, които съм пратила досега в Еврокомисии, Уницеф, СЗО. Така че, емоционалното извъртане "вменяване на вина" за мен е некоректно. Темата от самото си начало, благодарение на авторката, беше апел за действие. Аз много такова не виждам, но се надявам да го има. А кой как се чувства заради липсващото си болно дете - това не е моя работа, аз мога само да кажа какво аз бих или не бих направила и да се опитам с неголемите си възможности да допринеса за някаква промяна в интерес на децата. Защото мен майките малко ме вълнуват, даже никак, те са възрастни хора с глави на раменете си. 

Рокси, нищо лично, просто сме постоянно на различни мнения.

Symplyaven,  не знам защо и къде се разпозна. Адресирала съм поста си към майката, която обясни как спала с детето си на едно легло, гушната, и не можела да си представи друго ( при това детето й дори не е било в интензивно, за разлика от конкретния въпрос, както и майката с двата часа). А друго има, и то много често е реалност в интензивно отделение.
Не е лошо да се чуват повече гледни точки и чужд опит. Още повече, че не виждам къде пторивореча на допускането на родители при децата, напротив.
За мен също грипните епидимиии с последвашите им мерки в бг вид, както и инфекциозните отделения, са чиста отживелица. Ако имаш идея на кого точно да пиша по тези въпроси с радост ще го направя.

Изобщо не си разбрала за какво говоря. На една майка детето и вече е в интензивното и тя си е у дома. За какво ти е да и вменяваш вина, че не спи пред вратата?
А аз много добре знам как се случват нещата, но ти ще дойдеш ли да стоиш с нея пред вратата довечера? Ама ти не живееш тук, а останалите ще са заети и тн. Солидарност и съпричастност правят промени. А не когато твоето дете се разболее да направиш скандал- това няма да промени нищо, освен още да влоши твоето положение и това на детето ти.


И да, знам какво е за бебето да стои в интензивно. Моето беше в такова отделение след раждането и аз бях денонощно с него. Но имах шанс и само мога да предполагам ужаса, ако го нямах. Знам и защо майката и детето не бива да се делят. Но се сещаме за тези неща само като нещо ни сполети, а когато сполети друг повишаваме настроението си като даваме акъл, а реалното ни участие винаги е 0. Та simplyaven не започвай да се палиш преди да си направиш труда да разбереш какво казвам. Много често това е неща различно от двете крайности, които си представяш влизайки в тема като тази.

Първият път, когато приеха синът ми с пневмония в 3-та градска беше на 20 дни. От бикаляне по цяла София, включително и през Педиатрията, където уж трябваше да бъде, но ни върнаха поради липса на място, го приеха син. Докато го събличах детето посиня и се отпусна в ръцете ми. Инатересно ми е тези нахъсани майки, които казват, че няма да си оставят детето ако не ги приемат и тях какво ще направят в случая? Дететео ми щеше да умре, ако не го бяха сложили веднага на кислородна палатка. Не знам дали щеше да изкара и 15 минути още. Много е хубаво да си вярвате така, ама все си мисля, че в реалния живот не става винаги така.  Да, не ми е било приятно, че не бях с него, да висяхме заедно с една тумба цигани в 13 часа на входа, за да ми кажат една дума за него, но бях щастлива, че е жив. Всичко друго е втори план. даже два пъти ме пуснаха при него, за да го погледна. Буквално само за 30 секунди, но за мен беше важно да видя с очите си, че детето ми диша.

Точно заради описаното от теб, нямаше да го оставя сам, за да съм сигурна че се прави най-доброто!
Да не коментираме , че при мен номера от сорта няма място, не минават
Винаги има начин, ако не става с увеждаване или скандал, става с пари, категорична съм, че в държава, като Бг, кадето правилата не се спазват, винаги може да се намери начин, стига човек да иска.
И това за Педиатрията не го вярвам, Анадолийска не би върнала дете, което е с опастност за живота, защото нямало места

Хубаво, не го вярвай. Не знам кой е бил шеф тогава, но влязохме и ни казаха, че имат 6 кувиоза и вече са запълнени, даже били сложили по 2 деца в тях. Никой не карам да ми вярва. Ако ти можеш да си хванеш полуживото дете и да тръгнеш да му търсиш място - ок, аз не можах.