Как да постъпя, когато санкцията на нарушено правило работи срещу мен (ферман)

Искам да ви питам как се справяте със ситуациите, в които някое правило се нарушава, но ако нарушението се санкционира на принципа "действие/следствие", а не наказание в ъгъла и шамар зад врата, то последиците ще са за ваша сметка, а на детето ще му е все тая.

Давам пример, че неясно звучи: да кажем детето седи на стола си и се храни. в някакъв момент започва да се клати наляво-надясно, което след известно време би разбило стола. Казваш му "на стола се стои спокойно, ако се клатиш стола ще се счупи". Обаче детето продължава да се клати или спира за 10 секунди и после пак. Казваш му пак. И пак. Ако беше играчка, която умишлено чупи бих му я взела - "казах ти, че ако правиш еди какво си с играчката тя ще се счупи, респективно ако ги правиш ще я взема". По тази логика би трябвало ако се клати от стола да го сваля от него, обаче как да стане като се храни на него аджеба? Да го сваля и да го оставя гладен? Ами не е оферта, защото после той няма да дойде да иска храна, а просто ще стане нетърпим и аз ще трябва да понасям поведението му и да се справям с него, което прави мен санкционираната, не него...

Или пък детето се храни заедно с играчки. Винаги. (Нека хипотетично да приемем, че друг вариант няма) Обаче като му писне, хвърля играчки от масата на земята умишлено, макар че знае, че "ако не иска някаква играчка, трябва да я даде в ръката на мама и мама ще даде друга" + в кратце поучения за вредата от хвърлянето на играчки. Ако му кажа, че му взимам играчките щом хвърля, просто няма да си изяде яденето и пак стигаме до написаното горе.

Или пък пищи в израз на нежелание да изчака за нещо примерно или просто защото може. 156874 пъти съм казвала да не пищи и крещи, че това е неприятно, че никой в къщи не му вика и не бива той да крещи на другите хора, т.н. т.н. т.н. Ефект 0. Какво трябва да направя? Да изчакам 10ина годинки, за да израсте детенцето "лошия период"? Не ми се чака, нито ми се живее в такава среда. А голото повтаряне, без да мога да го санкционирам по никакъв начин ме поставя в позицията на бостанско плашило, дето гаргите му кацат по главата.

Същото и със защо да не рита с крак без прекъсване или да маха с ръка, тип "чао чао", докато го приспивам. Обясненията и кротко/твърдото отношение не дават резултат. Питах го много строго дали иска да го оставя сам да заспива, а аз да си отида отатъка и той взе, че се кротна... Обаче трябва ли със заплахи?
Да не говорим, че в 99,99% от случаите предупреждавам, че нещо ще се случи, ако наистина възнамерявам да го изпълня, а в този случай просто блъфирам. Той не може да заспива сам и ако го оставя няма да описвам какви драми ще се случат.

За други неща, за които знае, че не трябва да се правят, защото ще му ги взема или ще го махна отнякъде тенденциозно прави забраненото, със съзнанието, че така и така му е писнало - нищо не губи като направи белята все пак. Но изпълнението на следствието от негативното му действие не го спира да направи същото нещо следващия път. И аз пак ставам на плашило, а хич, ама хич не обичам да ми се качват на главата, пък аз кротичко да си седя с глуповата усмивка и лига, потекла в единия край на устата и да чакам "да мине периода".
Не ми се струва и смислено да го ограничавам завинаги от нещото, с което е сгафил, защото реално не е в негов интерес.

Пример: Докато му приготвям храната той се качва на едно столче до мен и гледа какво правя на шкафа. Говорим си, той "помага" и реално е доста готино. Обаче в някакъв момент решава, че ще подскача на стола, което си е опасно и аз му го казвам всеки път + че ако подскача ще го сваля. И го правя. И така до следващия път. Не искам да го лишавам завинаги от това, което правим, защото за него освен, че е интересно е и полезно и е приятно общуване, а и ми е под ръка и го знам какво прави.

Пример2: Има си едни магнитни букви, с които обожава да играе, обаче ги разпилява и с ръце по хлъзгавия под ги разпилява до всевъзможни краища на стаята. Много от тях влизат под дивана и ми е трудно и писнало, и дразнещо да ги вадя от там. Казах му, че ако ги разпилява ще се загубят и няма да има с какво да си играе. Йок. Казах му, че който разпилява, той събира. Йок. Събира си ги детето, но после пак ги разпилява. Вкл. непосредствено след събирането. Да му ги взема буквите - какво печеля? Че му отнемам нещо, което не просто му е интересно, но е полезно за него и го образова (научи всички букви от азбуката с тях без време).

Днеска му се карах и му виках злостно Много скапано... от няколко дни е много, много труден и нетърпим и уморителен... И нервите ми не издържат, респективно реших, че днес, противно на последователната ми политика с безкрайното спокойно, но твърдо обяснение и действие, ще прави каквото кажа, защото така и точка И той се шашка такъв и се гуши в крака ми, за да си върне пак доброто ми отношение... Обаче не е готино така и освен, че от страх ще направи или няма да направи нещо, последствията не ме удовлетворяват. Няма да остана такава, но далеч не изключвам пак да му се скарам, като се пробва да ме прави на маймуна

Може би не е излишно да кажа, че темата не описва 100% от поведението на детето ми и не описва 100% от моето поведение. Т.е. той не се държи по този начин непрекъснато, нито живее без правила, нито пък аз съм неспособна да се справя с всички ежедневни ситуации. Като цяло обясненията помагат, съдейства ми детето и се отнася с разбиране, просто трябва известно време докато от пожелание се превърнат в правило. Но след това правилата са работещи, не се нарушават и ми допада как ни се получават нещата..
Просто съм описала няколкото конкретни моменти , в които наистина се чувствам безсилна и не знам как да постъпя...

Много... ама много се извинявам за хипер дългия пост... Знам, колко е досадно за четене.. но съм ужасно афектирана и наистина имам нужда някой да хвърли 2 лопати твърда почва под крачката ми...