Първи ден на градина

Да, много познато 
Синът ми също много плака, поне месец.  Всяка сутрин.  Исках да плача с него, много ми беше мъчно.  Децата чувстват раздялата и се страхуват от всичко ново и от всяка промяна.  Искам да ти кажа, че всичко това е нормално.
Аз водех малкия на градина и оставах с него поне 10 мин. докато се заиграе.  Казвах му, че мама ще се върне да го вземе и няма да го оставя там.
Вечер като го прибирах пак оставах малко да ми покаже играчките и столчетата, масички ...
Казвах му, че ето как го прибирам всяка вечер и няма да го оставя сам.
Постепенно той свикна.  И не само това, стана самостоятелен и по жив.  Мисля, че факта, че се пребори с страховете си му помогна. 
Все пак всичко това формира характер.  Все още има дни в които иска да остана и да си играем, може малко да похленчи, но нищо сериозно.
Виждам промяната в него.  Всяка вечер преглеждаме рисунките от градината и казвам Браво!  Той е щастлив и ние сме щастливи.

Не се притеснявай.  Всяко ново начало и всяка промяна са трудни както за децата така и за нас.

Не се притеснявай-ще свикне. Трудният период ще трае поне 2 седмици, после постепенно ще разбере, че винаги ще ходиш да го взимаш, че не е изоставен на това ново място. Най-трудни са трети-четвърти ден. След това при всяка ваканция или по-дълго отсъствие от градина се започва с плач, но после се приобщават.

Да пробвам утре да поседя малко с него - 10-15 минутки, да го изчакам да се заиграе, днес като се разплака, госпожата го вдигна и ми каза: "По - добре тръгвай, че става по - зле като си тук", ама да взема утре да поседя с него малко, може по - леко да го приеме 
Значи да очаквам плач още една две седмици примерно, и би трябвало постепенно да намалява плача и да ходи с желание ? Ако му харесва, разбира се...
Така и не мога да разбера дали му е хубаво да е с децата, или не.
Учителките казват, че се заиграва с две от децата, но той не ми говори нищо за децата там 

И двете ми деца реагираха различно-дъщеря ми си ревеше с цяло гърло,докато синът ми само пълнеше очичките със сълзи и мъчително преглъщаше(направо е ужасно).Хубавото е ,че децата бързо свикнаха,иначе за родителя е зле,измъчваше ме чувство за вина .

Всичко ще стане постепенно.  Пробвай различни неща и ще прецениш кое е най сполучливо за вас.  Според мен лично, децата имат нужда от деца.  Така се учат на най различни неща които ще им послужат в живота.  Всяко дете е различно.
Моят син стана много общителен и свикна с децата.  Виждам в него, че се развива и чувството за собственост и как да отбранява мнение и предмети.
Свиква се с всичко, просто трябва време и търпение.

Мисля, че не е правилно да стоиш при него в градината-така той свиква винаги да те очаква там.

Как разрешават да стоите при децата си?Нашата градина е с интерком,звъниш ,госпожата поема детето и чао долу на вратата.

В градината има 4 различни класа с по 20 деца.  На входа има код с който влизам.  Оставям го в класа му.  Между 7 и 8 родители водят децата.  Аз съм винаги там в 7 и имам 10 мин да поседя с него на двора или пред стаята (от която се излиза на двора).  Пълно е с деца и родители. 

Е, в тази градина няма проблем, пък и първите дни нали му носиш багажче, та специално в нашата градина не е проблем да поседиш малко с детето, утре ще опитам да поседя и ще видя как ще стане.
Когато го привиквах да го оставяме у майка ми, първите дни ходехме двамата, но аз по - скоро за фон, целта ми беше да свикне с другата къща, с баба си и постепенно с влизането у майка ми - той я хващаше за ръка и почваше да ми вика Чао  Затова мисля, че ако и в градината така направим, ще му е по - лесно, но няма как да стоя с него часове, но поне първите 10-15 минути докато се заиграе с нещо 
Майка ми ми разказа, че когато аз съм била дете и ме е водела на градина, тогава първите дни се е ходело за по час два и с майката на детето. Тя го оставя и стои отстрани, един вид все едно го води на площадката в парка, то си играе и след час два се прибират. След няколко такива водения детето вече познава децата, мястото, учителките и е лесно да забрави за майк си, но пак първите 10-тина дни се е вземало детето наобед. Това е доста по - мек и щадящ вариант според мен, но за жалост няма да стане в тази градина, а предполагам и другаде.

Мислиш ли, че е така 
Де да знам, мисля си че той се разплаква не толкова от факта, че си тръгвам, щото аз от повече от година го водя у майка ми, обръщам се и си тръгвам, тази гледка му е позната и не е проблем, той се разплаква, защото не познава жената, която го държи за ръка, не познава мястото, чуждо му е.
Затова мисля, че ако види, че аз съм там и спокойно се заиграе с нещо, няма да се разплаче като види, че тръгвам.

Без да съм чела другите мнения, и без детето ми още да е тръгнало на градина искам да кажа, че за мен е изумително как в България се приема за нещо съвсем нормално плачът на едно дете, измерва се не в степени на нужда и сърцераздирателност, а в дни, месеци и килограми и е сякаш едно необходимо и неминуемо зло, без което не може.

Проблемът за мен е, че няма практика родителите да остават 1-2-3 седмици с детето в градината, докато то се адаптира плавно и без стрес, и да му се даде възможност да (въз)приеме новата среда - интериор, деца, педагози. Оставено от раз без майка си или близък човек, на който може да се довери и да потърси, ако се почуства уплашено, самотно, отегчено или каквото се сетиш е доста драстично, особено за 3 годишно човече. Как така "тръгвай си, че с тебе е по-лошо"?! Що за отношение...

Ако е възможно оставай с детето в градината, поне до тогава, до когато почувства по-близки чисто новите учителки, така че да не се съпротивлява, когато те се опитват да го успокояват. Защото в момента детето се съпротивлява първо на това, че е оставено само в непознатата среда и второ на това, че някакви непознати жени (към които в най-добрия случай има неутрално отношение) му казват как да се чувства и какво да прави.
След като ги почувства една идея по-близки, тогава ми се струва малко по-приемливо дори и да помрънка при тръгването, да се спазарите с детето нещо, да му кажеш, че може да ти се обади по телефона през деня ако му домъчнее и да го оставиш на жените, които вече няма да са толкова страшни.

Не искам да звуча упрекващо - не и теб   , упрекът ми е изцяло към системата. Просто у нас е прието раждането да е брутално, да ти бият шамари в родилното, после бебето да реве до посиняване, а ти да му показваш кой управлява, отивайки през 2 стаи в трета, след това в градината "да плаче, докато се научи, айде нищо му няма, ше свикне" и т.н. в прогресия цял живот.

Ако имаш много големи вътрешни колебания и усещаш силна съпротива към случващото се може би трябва да потърсиш градина, която е по-близка до светоусещането ти?
 

Едит: Писала съм едновременно с последните ти 2 отговора

Опитах за първи път да я пусна на детска, когато беше на две години, да- на детска, не на ясла. Моята леля/един вид нейна баба/ беше в тази група и реших,че ще й е лесно да свикне. Уви, не - беше като залепена за леля ми и изобщо не се сближи с дечицата. Спрях я след един месец и когато беше на 2.5г. я записах в друга детска, заедно с братовчед й в една група, година по-големи дечица.
За 10-ина дни спряха сълзите на тръгване и започна дори да иска да ходи и в почивните дни.
Когато дойде септември и си тръгна с нейния набор, имаше пазарлъци само първите дни, но просто беше почивка два месеца и това си е правило при започване на новата година.

Колко голямо е детенцето ти - виждам в подписа 2008 - навършени 3 г. има ли? Може да се опиташ да измислиш някоя ангажираща история, като седиш в групата му. Например някое мече се е разболяло и той трябва да се грижи и да го пази, защото е по-голям и да му дава да яде или нещо в този дух, така че да е заинтригуван да остане в групата. Това като много бегла идея - предполагам ще се справиш по-добре да му привлечеш интереса към неща в занималнята им.

Ами роден е октомври 2008, значи сега края на април ще навърши 2 години и 6 месеца.
Ще ми се да опитам да остана и да го заиграя, той иначе много обича да си реди кубчета, да рисува, да си играе и като се залиса е много съсредоточен в нещото, което прави 
А и с деца обича да контактува, когато отидем в парка, търси децата, веднага се включва в игрите и само периодично поглежда дали съм там където ме е оставил, на пейката примерно.
Ще говоря с учителките и ще видя какво ще кажат ако поседявам мъничко с него сутрин.
Аница, аз се надявах да е по - лесно, защото наше съседче ходи в същата група на градината вече 1 месец и много й харесва, та той знае, че тя е там, като го заведох вчера специално го заведох при нея, да я види, защото всъщност нея я познава, но вечерта като го вземах учителките бяха учудени, че се познават, изобщо не са се приближавали един до друг, изобщо не са играли заедно двете деца. Това е много странно, та те в неделя играха почти цял ден заедно, бяхме у съседката ми на гости от 10 до обяд и после пак следобяда. Познават се от съвсем малки бебета, тя е детето с което по принцип го събирам да играе, пък на градината дори не е показл, че я познава.
Това много ме озадачи, аз се надявах, че нейното присъствие там ще му помогне 

Не се кори толкова много.  Моят син започна градина като беше на 8м.
Не излезе правилно и му взех гледачка.  Започна отново когато беше на 1.5г
Не ми хареса градината и пак гледачка.  Отново опитахме сега Януари месец в Монтесори.
Вече беше настроен по добре от преди и за 2 седмици заобича градината.
Там имат зайчета и патета и аз носех морков за зайчето да го храним заедно след градина.  По този начин мисля, че беше по лесно. 
Оставах малко, както писах по горе.  Но ето че е вече Април и той даже ми напомня сутрин да не забравя чантата му.
Всичко ще мине, само търпение, прегръдки и целувки.