Как се обезоръжава любовница?

Те такива като Съншайн , накрая най - много го издухват / без въобще да се извинявам за израза / , но тя просто не го разбира ...

Слагаш му скафандъра и го пускаш на работа. Предварително си сложила скафандър и в гащите. И датчик, сигнализиращ за минутите, в които гащите са свалени.
Само така я виждам аз работата и предпазата от нагли талази любовници.

Благодаря, иначе верига няма как да сложиш на някой. Важно е всичко да се прави с мярка и с мозък...жалко, че другите Дами не могат да разберат какво им се казва. Затова най-извозваните са такива като тях!

Добре, че има жени като вас такава заплаха за мен не е заплаха. А за обезоръжаването - на авторката, ще и трябва пушка че да се отърве от такива като вас.
пс. В грешка си точно такива като теб са винаги зарязани.

Ей, ама обърнали сте хубавата тема на лични нападки.
Много от вас са се изказали в началото, че има ли любовница, няма смисъл да я обезоръжават, а направо ще си изгонят мъжете.
И аз мисля, че ако разберем за любовницата след като вече имат дълга връзка, нещата са отишли на зле и най-добрия изход е - всеки по пътя си.
Но друг е въпросът ако забележиш, че има някоя жена, която се интересува от мъжа ти.  Какво би могла да направиш за да не се стига до там, че да станат любовници под носа ти?
Примерно - мои приятели са женени от години и оня ден като се разхождахме мъжът вървеше малко напред, а аз с жена му по-бавно след него. И една негова познайница, дето очевидно му е хвърлила око, видя него, а нас с жена му - не. И като му се метна на врата, не се били виждали отдавна, ала бала. Малко се стъписа после като ни видя.
Та мисълта ми е, как се оправяте с такива особи?

Чета, чета и недоумявам 
Последните постове на дамите които неуморно бдят и взимат превантивни мерки. Вие мъжете си за предмети ли ги имате, не знам. Какво може да направиш, за да не си хване мъжът ти любовница, ли? Ами отговорът е НИЩО. Ако той е решил да има такава и на челна стойка да застанеш, все тая. 

А относно обезоръжаването на въпросната - въобще не бих се хабила 

Точно! И жената ако иска любовник, пак ще си го намери.  Ако ще се крием и лъжем, няма нужда.  За мен такова нещо не може да се предотврати.  Или го има или го няма.  Но ако разбера, го насърчавам да си обира крушите и при нея.
Щом вяра и доверие няма, и връзка няма.  Това е чертата, той сам си я е поставил.

Гледайте филма 'Диаболично' ако не сте го гледали 

тамън по темата е 

страхотен филм , прекрасна актьорска игра и актьори 

Култов   

http://www.cinefish.bg/Diabolichno-Diabolique-id8371.html

Ще го гледаме . Развръзки най-различни в живота. В този дух гледах наскоро "Изневяра " , също по темата 

Ама вие от кой свят сте и с какви хора контактувате....

На мене приятелите ми мъже са колкото и жените. Обядваме заедно, кафе пием, на кино ходим. На някои познавам жените им, на други не. Някои станаха мои приятели, защото жените им са ми приятелки. Споделяме си, обсъждаме си, искаме съвет. Дали е мъж или жена един приятел е абсолютно ирелевантно. Но пък хората мене ме познават, че аз имам съвсем конкретни критерии за лични отношения и те при мене няма нищо общо с приятелските. Колкото пъти съм участвала в измисляне на предложенията за брак, на подаръци, на изненади  , толкова и съм била в положението да ми се оплачат от някоя женска лиготия.

Дори на един курс с един приятел си бяхме взели обща двойна стая, за да може жена му като дойде за два дни единия уикенд само от 20, които бяхме там, да ползваме разтегателното легло на въпросната стая. Но пък и никой от нас тримата не му е изобщо в акъла да се занимава с простотии. Друг път на общо пътуване съм била аз в една стая с моя приятелка, а мъжът й двете деца в друга. Или пък ми оставят на мене децата и отиват те на кино или да си вършат някаква работа, както и аз ползвам същата помощ от приятели.

Винаги съм имала и общи, и отделни хобита с партньорите си и по тази причина доста отделни познанства. Не е необходимо аз да харесвам всички хора, с които партньорът ми контактува, както и той моите, че да ги търпим. Включително ако имам уговорка с приятелка, не съм доволна, ако ми цъфне с мъжа си, дори и с него също да сме близки приятели и обратното. С когото имам уговорка, с него искам да се срещам и да си говоря с конкретния случай все пак. Нали затова така сме се разбрали.

Ами ние сме си от нашия, вие от вашия свят....   Общуваме с хора със сходни възгледи за живота. Примерно, излизаме със семейства защото сме семейство. Никой от нас не илиза самостоятелно с хора от друг пол, това са неща които сме си изградили ние като семейни. На мъжа ми му харесва, на мен също. Все пак затова е семейството, за да се правят определени компромиси. Иначе, ако всеки от нас си прави каквото иска накрая никакво семейство няма да имаме. Надявам се разбирате?

Аз съм си първосигнална личност...такава съм и малко се упреквам за това (но само малко ) не бих изтърпяла кафе с НЕЯ ...разговори с НЕГО и т н ............заформям абсолютен скандал....или си тръгва или остава с мен ....

Нищо не можеш да направиш, всеки отговаря за себе си. Колкото повече се опитваш да предпазиш нещо, толкова повече го подтикваш към изневяра.

Според мен една жена, ако не се чувства обичана е много склонна към изневяра, съдя и по себе си.
Имаше една фраза, когато Ти я караш да плаше, друг и краде усмивката.

О, това, че хората са различни, за мене е най-ценното и най-красивото на живота и е много важно да се съберем именно с такива хора в своето обкръжение, с които имам сходни възгледи, защото иначе следват разочарования. В моята среда сме от тези, които държат да са свободни. Това за нас означава аз да избирам какво правя, партньорът ми също, приятелите.... и с кого. Интересното е, че сред нас скандали, крещения, тръшкания, изневери и подобни отношения аз поне трудно си спомням да е имало. Хората са се събрали със себеподобни. Има изказване на мнение, но всеки е свободен, дали да го претворява с своя живот.

Идеята за правенето на компромиси със собствената ценностна система ми е чужда и намерих до себе си хора, които също възприемат света така. Отказите от собствените желания са в основата на много болести, а моето здраве ми е най-важно, защото животът ми ми е един  С времето се с партньорите си въвлякохме един друг в много от заниманията си и всеки се присъедини към тези от хобитата и познанствата на другия, които му допадат. Не ни е идвало на ум обаче да се отказваме от собствените си навици, защото другият не ги споделя, както и да ограничаваме другия човек (не че би минал подобен номер де).

Пак казвам, че това е нашето си. Много неща от общите си разбирания изговаряме в началото на отношенията си и така поставяме основата на познаването кой кой е и дали всеки от нас иска да споделя живота си с този човек. Мога да дам пример от една от най-близките ми приятелки - мъжът й е съдия на международни състезания в едни световния шампионат по главоблъсканици - когато има състезание, съответно се качва на самолета и отива. Това няма нищо общо с професията му, просто хоби. Когато реши, че неделя ще играе с тукашния си отбор, тя си организира примерно приятелки, които да правят барбекю с нея в градината този ден. Затова пък двамата играят в едни Интернет турнири като отбор по друга игра. На другата ми най-добра приятелка мъжът й редовно си резервира да ходим двамата на кино тя като е в командировка поне една вечер, за да си изприказваме приказките двамата само без никой да ни прекъсва.

Пак казвам - всеки с неговото си.  Питам се обаче защо нас ни влече да си спим само с половинките. И тъй като съм много близка с мъжете, това го знам от много лични разговори помежду ни. Или сме двамата, или се разделяме и сме щастливи с друг човек, ако имаме такава потребност.

Не знам как се получава това да не се отказваш от желанията си. Ако е семейство без дете/ца, може и да може. Обаче след това просто няма такъв филм. Пък и с работата е същото. Ето -аз обичам вечер да седя до късно и сутрин да спя до късно. И поне по 10 часа. Как става това с бебе, будещо се на няколко часа или работно време от 8:00? Примерът е елементарен, но истински. Мога да дам още стотици такива, при това злободневни. Такова нещо като да не се отказваш от желанията си няма...

Не е уместен пример, Клеми. Да не спиш заради собственото ти бебе е едно, но търпиш унижения ограничаване на свобода, или насилие от друг човек, е съвсем различно. То ще те разболее, а не това, че ще ставаш през ноща да кърмиш или няма да излизаш до късно заради бебенцето.