"Татко, много те обичам. Ти защо не ме обичаш?"

Останах безмълвна.
Мисля че, трябва да се подходи много търпеливо, но в крайна сметка да се обясни на детенцето ти, че както тя обича баща си и той я обича истински. Не бива да расте с мисълта, че единия от двамата родители не я обича или не я иска. Но в никакъв случай не бива да се оставя във времето да отшуми. По този начин само може да натрупа излишен гняв.
Пожелавам ти да се справиш със ситуацията. Много и дълги разговори ще се наложи да се водят.
 

Не мисля , че е добра идея детето да се лъже , че бащата много я обича , като същия този баща , години наред не се сеща , че има дете ... Каква е тази обич ?
По-скоро да се обясни , че бащата по този начин отмъщава на майката и че детето не бива да се чувства пренебрегнато .

И аз мисля, че не трябва да лъжем децата.
На времето като беше малка казвах, че предполагам той я обича по свой си начин, начин който ние не можем да разберем. Сега обаче тя (почти в пубертета) вече разбира и вижда за какво става на въпрос. Ако я лъжа за успокоение то тогава може да стигне до извода, че няма смисъл да споделя с мен, че за всичко я лъжа или ще я лъжа... ще търси отговорите другаде. А навлизаме в трудна възраст, доверието в мен е много важно.

Мисля днес да я питам дали все още иска да изпратим картичката на баща И. Много съм притеснена и не знам дали това е правилното решение. Не можем обаче да замитаме под килима такива неща и да се преструваме че нищо не се е случило 

е защо мислиш ,че бащата не обича дъщеря ти

Изпратете картичката , нека детето е спокойно , че е дало някакъв сигнал на баща си , а ако той  отговори , ще е много хубаво .
Ако не се обади , детето ще страда , но поне ще е наясно ...

Човек,който обича,не се държи така..не стои далеч от детето си ако обича.Защо да набутваме в главата на детето изкривени представи за любов?!? "Той те обича,но не те търси".. И защо Киара да лъже??За да приеме детето в един момент,че това държание е нормално за "любящи" хора ли??Глупости.
Киара,явно детето ти страда и само с разговори може да му помогнеш...Много е важно детето да не си втълпява,че бащата не се интересува от него заради това,че малкото е виновно за нещо си...Има си такива хора-тъпанари!И те са такива не заради чуждо държание,а защото са такива родени-безчувствени егоисти и идиоти!!
Облечи го в думи за пред дъщеря ти и се опитай да я успокоиш! 
А за картичката...за мен е излишно да се праща,но аз разсъждавам като възрастен..за дъщеря ти е важно.Значи го направете... 

Ами защото съм се убедила, че думи без деяния са празни и безсмислени. Не знам как ще обичаш някой и години на ред няма да попиташ как е, има ли нужда от нещо, да не се обадиш за РД или поне да пратиш картичка по интернет (безплатно е).


happpy, Фиона, явно за нея е важно.
На мен обаче толкова ми е писнало да се опитвам да построя мост м/у тях. На времето като се разделихме буквално го молих да се видят. После оставих на него и се стигна до тук. Иначе, според него аз възпрепятствам контакта, аз настройвам срещу него...  Човека като не иска си търси оравдание и причини, все някой друг да е виновен 

Като бях дете , вътрешно в себе си обвинявах майка си ,че не познавам баща си и вътрешно мразех втория си баща , докато не дойде денят на абитюрентския ми бал , тогава се престраших и аз потърсих истинския си баща да го поканя , когато ми каза по телефона '' нямам пари за балове '' и затвори ми стана ясно всичко .Питах се защо не ме търси , защо не ме обича и мислих че майка ми е направила всичко да е така , но тогава разбрах че е такъв боклук и идиот.Ако майка ми ми беше разрешила да се свържа по-рано с него може би нямаше пубертета ми да мине в отрицателни мисли за майка ми и втория баща . Киара моят съвет като дете не познаващо баща си е да изпратите картичката и да има някакъв отговор и да няма и в двата случея печелите яснота .
Ох пак объркано се изказах за което се извинявам , но много от историите във форума са като извадки от моя живот до сега . Съжалявам .

Току-що говорих с дъщеря ми. Каза да не му пращам картичката. После каза да пратя само горната част с картинката...., после каза цялата..., после пак нищо да не пращаме....  Аз да съм била преценила
Казах, че решението си е нейно и става въпрос за взаимоотношенията м/у нея и баща И, аз мога само да помогна но няма да се бъркам. Изрично казах и че ако изпрати картичката може да очаква отговор или пълно мълчание, но ако не я изпрати със сигурност няма шанс да се получи какъвто и да било отговор.
Сега я оставих да мисли по въпроса, да ми каже последно решение когато е готова и уверена.

Дали не е прекалено малка за подобни решения? Дали не е редно аз да действам по въпроса, да изпратя картичката?

Мери, мила сигурна съм че и на майка ти не И е било лесно  Виж ни сега тук... а на в ремето жената е нямала такава подкрепа. 

Значи рано или късно, независимо кой и как ги настройва, децата разбират сами истината.

Просто дадох себе си за пример , тей като детските ми спомени са ми още пресни . Майка ми е страхотен човек и положи усилия да ме отгледа , сега аз съм самотна майка като всички тук и ме гонят същите страхове като всички вас ! Киара съчувствам ти и те разбирам моята дъщеря от сега прави такива неща , че не знам като порасне какво ще бъде 

В момента съм на същия хал. Дъщеря ми е на 6 години и непрекъснато пита и разпитва за баща си, който не я е виждал никога. "Аз го обичам, а той защо никога не идва да ме види?" Обясних и търпеливо, че не може да обича някого, когото не познава и че има мама, баба и дядо, които много я обичат и се грижат за нея. Не мисля да и казвам, че баща и я обича, защото това не е истина, а и не искам да създавам напразни илюзии и впечатление, че той е възпрепятстван от нещо или някого да "упражни" обичта си. В същото време не мога да и кажа в прав текст, че баща и не я обича и затова не я търси. Много е сложно, но важното е да не се драматизира около такива ситуации, защото децата са много умни и наистина придобиват комплекс на отхвърлени. Трябва да се казва, според мен, че хората са различни и поведението им не винаги е разбираемо за околните и че детето няма вина за нищо, просто животът е шарен.

Оле като го прочетох гърлото ме стегна. Милото дете.  Как живеят с тези въпроси в главиците? А трябва да се радват, да играят и да не им идват и на ум.
Изпратете на таткото писмото. Тя има нужда да знае отговора на въпроса, иначе нямаше да го напише. Събрала е много кураж, за да реализира тези мисли. Никога няма да намери сили, за да го пита в очите, но факта, че го е написала също е едно огромно постижение. От една страна е толкова болно и стряскащо. А от друга детето е направило огромна крачка. Дало е път на емоцията.
kiara, дъщеря ти е един малък борец.

REAL_WOMAN, там е въпроса, че аз никого за нищо не настройвам. БНД се опитва да си измие ръцете за нехайството си, търси си причини да не общува с нас. Нямам време и нерви, а и желание да създавам каквито и да било илюзии за когото и да било - оставила съм на него да се представя в каквато си иска светлина и той е избрал липсата. Аз какво мога да направя повече от това? Нали знаете, че каквото сам си направиш и Господ не може да ти направи/даде.

Marry Djane, и на теб не ти е било лесно  Имаш ли идея какво мога да кажа, така че детето да не се чувства отхвърлено и нежелано? Ти сега като си минала по този път, сигурно можеш да дадеш съвет за това какво майка ти е могла да каже или направи на времето за да ти е по-лесно сега.

Сабина, като че ли слушам себе си. Аз говоря по същия начин. Цяла нощ в главата ми се въртеше точно това " не може да обича някого, когото не познава ". Забравих да И го кажа вчера и тези думи ми кънтяха в главата докато не се събудих    При първа възможност обаче мисля да обясня разликата м/у любов и силно желание някой да ти обърне внимание.

Sesana, много си права за съжеление. На мен много силно впечатление ми направи, че го е писала в училище, там където има вероятност да се види от учителката и съучениците. Значи вече просто не я интересува кой какво ще разбере, тя си иска отговор.

Снощи като я слагах да спи ми даде картичката и каза да му я изпратя. Много се надявала на положителен отговор. Попитах на какво точно се надява, какво очаква. Искала да знае, да И отговори на въпроса "защо?". После ме пипита аз какъв отговор искам да получиме положителен или отрицателен. Отговорх, че искам каквото тя, но да не се надява много, всичко е 50 на 50, ние можем само да гадаем докато  не мине малко време за да разберем какво ще се случи.

Ами, случи се, имаме отговор - "мерси". Извиках я за да и покажа какво сме получили. Детето седя, седя, мисли, мисли.... и на края каза "Ама това не е отговор!"
Казх отново че вината не е в нея, тя няма нищо общо с неговото поведение, просто хората са различни, не можеме да очакваме от всеки това на което сме свикнали в къщи. Какво друго можех да направя? Да я излъжа, че много е харесал картичката? Че още мисли над въпроса?
Чесно казано и аз съм разочарована (въпреки че си го познавам БНД), очаквах поне едно "благодаря, оценявам жеста, кажи И че мисля за нея" (айде, може и без да я обича). Нещо което да помогне на това дете да не се срине психически... но...
Тя нищо не показа, никаква емоция, като че ли нищо не е било, но знам че ще го мисли, не за друго, просто защото очаква някакъв ясен отговор.