И още нещо - това, което изпитва дъщеря ти към баща си, не е любов, а ярост, маскирана като любов, също и тъга. Трябва да й помогнеш да се научи да не бърка тези неща, за да не го пренесе по-нататък, в зрелите си отношения с хората. Обясни й, че човек, който не присъства в живота й, а би трябвало, не заслужава любовта й. Помогни й да стигне до гнева, а после и до тъгата. Обясни й, че любов хората чувстват само към онези, които се отнасят към тях отговорно, с уважение, които остават трайно в живота им и правят неща, с които да задържат отношенията.
Това е и моята посока, ти просто я облече в думи. Ще се възползвам, така да знаеш!
Все неща, които тогава детският ми мозък не можеше да асимилира обективно.
Незнам, уморих се да го мисля и да се чудя как да подбера думите, момента... колко дълго да говорим по темата, как да тълкувам думите, мълчанието И... Ужас! Тя знае, че винаги може да говори с мен по какъвто и да било повод, но предполагам не иска да ме притеснява с тези черни мисли. 
