Отново заедно след "Aşka Sürgün" с проектите на Махсун Кърмъзъгюл и колеги

Ниязи – Ти каква работа имаш тук?
Харун – На теб ли ще давам сметка?
Ниязи – Ще даваш, рабира се! Ти каква работа имаш тук?
Харун – Казах, ти кой си, че да ти давам сметка!
Ниязи – Харун!!! Ти каква работа имаш тук?
Харун – А, ти каква работа имаш тук, а? Ти към какво ги подтикна… не избяга ли Буке след лъжливото ти подписване, а?
Шофьор – Ти нали беше за Трабзон?
Авджъоглу обсъждат защо така е постъпил Давуд, дали ако Енвер е говорил с него е можело да ги спре. Според Мелахат, вероятно Давуд не е искал всичко това, а Енвер само поклаща утвърдително глава. Мелахат праща Синан да отива при брат си, но Енвер започва да обяснява, че няма смисъл.
Енвер – Давуд как научи за случилото се? Като видя. Ако искат да си отидат, ще си тръгнат.
Ниязи – Извинявай, братко, позволи! …Бате Давуд!
Давуд – Какво става, Ниязи?
Ниязи – Трябва да говоря с Буке!
Давуд – Колко говори преди това, Ниязи? Откажи се вече! Няма да има никаква полза.
Ниязи – Защо да се отказвам, бате Давуд? Когато сърцето ми тупти за нея, защо да се откажа от Буке?
Давуд – Тази работа е невъзможна, Ниязи. Говорихме за това. И Буке вече не иска това.
Ниязи – Виж, бате Давуд, Буке е объркана. Ако позволиш да говоря с Буке, ще я убедя, не се тревожи.
Давуд – Не може, Ниязи. Не може, затворили сме тази страница. Хайде, всичко ти добро!
Ниязи – Бате Давуд!
Давуд – Ниязи, …
Ниязи – Бате Давуд, аз ще говоря с Буке!
Буке – Ниязи!
Ниязи – Буке, … защо не говри преди за това, … а,… Буке, … Защо преди да тръгнете, не се обадихте вкъщи… Най-малкото, с мен да се сбогуваш… …. Ти кога си науми да се откажеш от мен? Когато за мен над всичко, над всичките ми мечти, над живота ми, си ти, ти защо си науми да се откажеш от мен, защо си го науми?
Харун – Ниязи!
Ниязи – Харун!
Харун – Откажи се вече да преследваш Буке! Ясно, че вече не иска, не разбираш ли? Отведе момичето от родните места, с дни я остави в къщата в чаената градина, и брак не сключи, с такъв като теб ли да остане тук… Какво стана? Какво стана, Ниязи? А, насила ли си тръгна? А, насила ли си тръгна, кажи де, съдружнико! Кажи де, кажи кръвни братко!
Буке – Татко!
Харун – Как е като останеш изоставен? А? Ето, погледни, изостави те и си заминава Буке от теб, обръща ти гръб. Какво става с любовта ви, а? Толкова ли беше?
Давуд – Ниязи, спокойно!
Харун – Разбира се, че ще се успокои, бате Давуд. Ще се успокои, като няма да има друго, което да стори. Както се казва, сега и аз да ти кажа, мен ме продаде, не е ли така? Застана срещу майка си, не е ли вярно това? Наскърби Буке, изостави я там…
Ниязи – Аз никога не съм изоставял Буке! Не съм я изоставял! Не съм я изоставял!
Харун – След като не си я изоставял, защо тогава тя заминава? Защо не те обича вече?
Давуд – Ниязи, става прекалено, хората ни чакат.
Шофьор – Хайде, отмина, хайде, не натъжавай Буке.
Харун – А и ти, удряй ме докато искаш, после и аз да те удрям, до вечерта да останем тук и да се караме, какво ще се промени? Нищо! Ниязи, Буке си тръгва, защото те изоставя, отказва се…
Ниязи – Буке не може да се откаже от мен!
Харун – Тогава защо сме тук?
Ниязи – Буке, …
Буке – Аз вече си отивам, Ниязи! Забрави ме! … Татко, да вървим.

http://www.youtube.com/watch?v=PArNIVZZnDI
„Ей, ти, Черно море” (Hey Gidi Karadenız)
Текст и музика – Кязъм Коюнджу
Изпълнява – Гьокхан Бирбен (Metropol Müziк)

Емине се върти нервно, докато не видела с очите си, че онова момиче си е заминало, нямало да повярва. Филиз е сигурна, че няма какво друго да се случи, освен да си заминат, все пак съветва Емине да отиде вкъщи и сама да види, а Нермин кимва да отива.
Ниязи – Моля, Синан.
Синан – Батко къде си, какво стана?
Ниязи – Буке … си тръгна…
Синан – Не плачи, батко, … добре де, а къде си сега? … Батко, … батко, … Заминали са.
Ърмак – Добре, ами батко Ниязи къде е?
Синан – Затвори телефона без да говори. Дядо, аз да отида да намеря батко, гласът му звучеше много зле по телефона.
Енвер – Отиди, чедо.
Ърмак – Да дойда ли и аз?
Синан – Ърмак скъпа, ти остани.
Ърмак – Добре.
Фатма – Ай, какво ли стана всъщност?
Филиз – Емине, звъни. Хайде, дано е на добро! Моля, Емине!
Емине – Филиз, заминали са.
Филиз – Какво говориш! Значи, ей така, съвсем, са си заминали.
Емине – Както и да е, сега кажи на майка ми това, аз ще ти се обадя после. Хайде, до скоро!
Мелахат – Емине, …
Емине – Съобщих на майка ми, бабо.
Мелахат – За какво й съобщи?
Емине – Че онова момиче си е заминало. … Какво стана, бабо? И за това ли ще ме удариш?
Мелахат – Емине, …
Емине – Отивам и ще доведа майка ми тук.
Мелахат – А, и Нермин ще дойде?
Емине – Ще дойде, разбира се. А, какво да направи? Да не би да е казала, че няма да се върне в тази къща, щом като онова момиче си замине? Моята майка държи на думата си.
Мелахат – Да идва, хайде, да идва!
Фатма – Ох, комшийке, така добре ми дойде. Ей, Богу, успокоих се.
Нермин – Дано Господ даде, за всички ни това да е добре. … Фатма, благодаря ти! Отворихте къщата си за мен. Понесохте клетви. И щерката Филиз, заслужава само уважение и одобрение.
Филиз – Какво говориш, лельо Нермин, моля ти се! Емине щяла да дойде да те вземе, лельо Нермин.
Нермин – Злощастница, ей така си тръгна и замина, ах, Ниязи, ах, защо не чу думата на майка си. Остави момиче като роза и тръгна да преследва неизвестно кого. Но, … рано или късно, моята дума ще се изпълни.
Фатма – Ще се изпълни, комшийке, ще се изпълни. Техният късмет е да се оженят. Дъще, хайде докато Емине дойде да ни направиш кафе.

http://www.youtube.com/watch?v=tvA0Qx0awe8
„Ти бе моята роза”/„Ти бе моята любов/половинка” (Sen Gülüm İdun)
Текс и музика – Ясемин Йълдъз
Изпълнява – Ясемин Йълдъз (Cinan Müzik)

Ниязи – Обичам те.
Буке – Обичам те, Ниязи.
Ниязи – На една страна майка, от друга страна – Буке, гроба на Ахмед, лесно ли беше? Всички говорят. Да бях умрял аз, никой не може да знае, не може да знае… Какво стана, как стана, и така стана, не можах да разбера.
Синан – Но, ти батко, много неща в себе си задържаш… Ако бях на твое място, нямаше да мога да съм толкова търпелив.
Ниязи – Синан, като застанеш срещу майка си, така става. Ако знаех, да бях хванал за ръката Буке и да бях заминал оттук. Страх ли, че мъжът, който обича, страхува ли се, пази Боже! Но, ако знаех, че ще стане така накрая, цял живот ще се съжалявам. И да не би след два дни майка да започне да ме зачита, а има ли други близки тя освен нас? Не… Ако можеше без да понасяш загуби да вървиш по пътя си в този свят… И после аз какво да направя? … Правилно ли постъпих, сгреших ли? … Не знам. За Бога, наистина не знам.
Бахар загрижено пита Шахин, дали не се е случило нещо сериозно, а той я заблуждава, че резултатите от тестовете на Мерием щели да бъдат готови на следващия ден.
На вечрята в дома на Калъчоглу Ресул си мечтае как като спечели търга ще се отърве от магазина и ще си изгради империя, цял холдинг. Яшар веднага започва да си прави уговорки, да става главен мениджър. Биргюл все пак пита баща си, да не вземе да забрави за нейното записване. А пък Хаджер се тревожи за Харун. Ресул веднага започва да нарежда, че за Харун е добре, че е заминал далеч, защото ако бил се захванал с онова момиче, което побъркало семейство Авджъоглу и след това си заминало, щяло да е по-зле. Яшар веднага подкрепя тъст си, че е прав.
И вечерята в дома на Авджъоглу – Енвер моли Ърмак да позвъни на двамата братя, но те влизат в този момент. Синан поздравява майка си с „Добре дошла!”, тя веднага го прегръща и разцелува и … следва сцената с увисналата във въздуха ръка…
Ниязи – Накрая, стана това, което искаше. … Тръгна си. Буке си отиде.
Нермин – Тя изобщо не трябваше да идва тук.
Ниязи – Какво е това, което искаш да чуеш от мен, мамо? А? Какво искаше от нашата любов? Защо не разбра сина си, а? Защо не ни разбра? Как сърцето ти не разбра сина ти? Хайде, сърцето ти не разбра, а очите, очите ти слепи ли бяха да не видят? … Сега всичко се подреди, така ли? Щастлива ли си?
Нермин – Докато синът ми лежи там, никога няма да бъда щастлива. Но за всички ни ще бъде по-добре. Всичко ще бъде по-добре.
Ниязи – Тц… Нищо няма да бъде по-добре. Няма да бъде.
Давуд се тревожи, защо Буке не е хапнала, а тя пък му задава въпрос, защо нищо не я е попитал, не е ли наскърбен, не е ли ядосан. Бащата отговаря, че нямало какво да се каже, че Буке за да не го наскърбява всичко е скрила в сърцето си. А Буке отвръща, че не е сторила нищо, което да засрами баща й. За Давуд Буке е единственият незабравим дар останал от майка й, всичко е изписано на лицето й, и не би могло баща й да се натъжи от нея.
Според Шахин, Бахар не го разбирала, той имал толкова много неща, за които да мисли, толкова много работа, и сред всичко това не можел да вмъкне и дете.
Бащата на Ърмак питал кога ще се върнат, а тя отговорила че не знае. Нямало ли да се върнат заедно? Синан, като се знаело положението на Ниязи, трябвало известно време да остане до него. Желанията за вечерта на Ърмак и Синан явно се разминават.
Синан – Ърмак, какво правиш?
Ърмак – Нещо погрешно ли направих? … Извинявай, разбира се. Ако човек иска да покаже любовта си, изглежда много странно.
Синан – Ърмак, скъпа, глупости.
Ърмак – Известно ли ти, от колко време не сме били заедно?
Синан – Добре, а на теб известно ли ти е какво преживяхме, Ърмак?
Ърмак – Известно ми е, Синан, заради това съм тук. Лека нощ!

http://www.youtube.com/watch?v=7wq0V0DQ1cs
„Фар над морето” (Deniz Üstünde Fener)
Текст, музика и изпълнител – Селджук Балджъ (Kalan Müzik)

Буке (в спомена на Ниязи) – Забрави ме!
Буке (в спомена на Харун) – Аз вече си отивам, Ниязи!
В маршрутката от Карс младежите започват да споменават за Сабри, че е погребал сина си и какво му е останало освен да се безспокои за брат си. Това принуждава Давуд да поиска да слязат още преди да са влезли в селото, а младежите изказват съболезнования на Буке.
Шахин изпраща поздрави на Нермин, щял да иде до болницата и само да вземе резултатите на Мерием. Бахар иска да го придружи и след това да отидат заедно при Авджъоглу. Шахин успява да отклони това предложение, иска да потърси Синан, в това време му звънват от фирмата и той оставя Бахар да говори от личния му телефон.
В Ченгилли – докато селяните започват да одумват, Давуд казва на Буке да вдигне главата си, както е било в миналото.
И следва сънят на Орхан, от който майка му го събужда. В това време в Батуми Яшар се среща с Анна пред училището и й казва, че е дошъл да запише Биргюл и носи парите, за да ги внесе в банката. Чуди се дали сметката в грузинската банка е същата и дали като чужденец може да внесе сумата, и Анна му предлага помощта си. Понеже банките са в обедна почивка, отиват заедно на обяд.
В дома на Авджъоглу Бахар поздравява Нермин от свое и от името на Шахин. Идва Ниязи, настава неловка ситуация, той пита за дядо си. Енвер е отишъл в кафенето.
Нермин – Сине, ….
Ниязи – Бахар, предай на бате Шахин благодарностите ни, … беше ни много от помощ при това търсене …
Бахар – Ще предам.
В Карс – Сабри се чуди, как е могло да оставят момичето само и да не сключат брака, ако бил сина му… Давуд се опитва да посъветва брат си да не мисли погрешно. Буке като чува разговора се намесва – Чичо, Ниязи не ме е оставял! А Сабри естествено тогава запитва – Е, добре, де, тогава защо се върнахте?
Орхан – Много хубав сън сънувах, мамо.
Фехиме – Е, чудесно, дано е на добро, синко!
Орхан – Видях нея, мамо.
Фехиме – Кого, баба ти ли?
Орхан – Не, друга.
Фехиме – Кой!
Орхан – А, …. малко се срамувам. … Ти се сети, познай!
Фехиме – Е, като не казваш нищо, няма да позная.
Орхан – Но, беше много хубаво. Много се зарадвах. … Мамо, сякаш видях очите на баща ми. И, … поне един път да можех да видя лицето му. Но, няма да развалям мечтата си в ума си. … Какъв беше баща ми? Беше ли красив?
Фехиме – Ха, беше много красив.
Орхан – Мамо, сега нали сънувах много красив сън, та де да можеше сънищата да се запазват, само…
Фехиме – Де да можеше…
Орхан – Мамо-о! Разбрах, разбрах, мамо! Разбрах, разбрах…
В Батуми, Яшар е поръчал специално вино за обяда и моли Анна да му разкаже за себе си. На връщане след турне, пътувала с майка си и баща си и преживели катастрофа, това сложило край на кариерата й като балерина. Яшар се извинява, че я е натъжил, а тя от своя страна го пита дали е от Хопа. Яшар бил от Антакия, преместил се след като се оженил и с времето и работата почти се е превърнал в такъв от Хопа. Яшар пита за съпруга на Анна, но тя не била омъжена. Сметката е висока, Яшар си мърмори под носа, Анна предлага да си поделят сметката, Яшар отказва с аргумента, че той е поканил и може друг път тя пък да покани.
Бахар обяснява на Мелахат, че Шахин е отишъл в болницата заради резултатите на Мерием. Бахар споделя, че напоследък е започнала да чувства, сякаш Мерием ще се промени и ще има подобрение в състоянието й. Това кара Мелахат да се зарадва и да похвали Бахар. Тогава Ърмак започва да разпитва за взаимоотношенията им, като обяснява, че може би не разбира, че изглеждало сякаш има възползване от ситуацията. Мелахат се възмущава, че Мерием й е сестра, а Бахар приемат като своя дъщеря. Мелахат познава Бахар още от бебе. Е, разбира се, ако Мерием не била преживяла онзи инцидент и Авджъоглу нямало да приемат това положение. Г-н Шахин е чакал с години оздравяването на Мерием, така че не може да се намери никаква вина у него. Пък и Бахар така добре се грижи за Мерием, а и според Мелахат, Ърмак не следва така отблизо да се интересува от това. Ърмак започва да се оправдава, че не е имала лошо намерение, като е попитала, че вероятно Мелахат погрешно е разбрала питането й. Мелахат променя темата и предава на Бахар кутия с книги, който са принадлежали на Мерием, може би Бахар би искала да ги прочете. И Бахар отговаря, че ще ги прочете.
В Ченгилли при чешамата едно момиче заговаря Буке с въпроса, че онова момче много я е обичало, виждало се от очите му. Ала други две жени започват да повтарят за смъртта на братовчеда и брата. Момичето казва на Буке да не ги гледа и слуша, защото те освен лошотия друго нямат в себе си. Жените продължават да обсъждат, че Буке се върнала без да се срамува, все едно нищо не се е случило. Момичето ги пропъжда с думите да си гледат работата.
В джамията Шахин се моли резултатите да излязат добри и обещава пред Бога, че след смъртта му всичко, което има, ще остане за сираците и домовете за тях.
Орхан е толкова развълнуван от съня си, че иска да го разказва на Ариф. А Ариф сякаш се досеща за какво иде реч и обяснява, че сънищата и мечтите след като се видя, след като човек си ги представи, трябва като използва разума си да ги превърне в реални неща. Ариф разбира се предлага, даже дава дума, в подходящ момент да помогне на Орхан да превърнат съня/мечтата му в реалност, ала сега трябва да работи по това техническо произведение.
Пред банката – понеже Анна закъснявала за училище, Яшар я моли да му обясни какво точно да каже в банката. Тя му казва как е „добър ден” и „искам да внеса пари в банката” на грузински. И тъй като Яшар се справя добре, Анна го похвалва и той отвръща, че когато спокойно се говори и разяснява, хората се разбират. Следва размяна на благодарности и сбогуване с целуване на ръка. Ала, парите не достигат, тъй като похарченото в ресторанта е много, Яшар се чуди какво да прави, явно се е надявал, че Анна ще влезе с него в банката и там намясто да се разреши въпроса при внасянето на парите.
Бахар се обръща към Мерием с „како” и казва, че леля й Мелахат е изпратила вещите, който са й принадлежали. Намира дневника на Мерием. Започва да чете: „Днес се роди детето на Джемал и Нермин, дадоха му името Ниязи. Такова сладко бебе е, в ръцете на Мелахат…. Боже, дано и аз да имам дете… От лечението ми да се получат добри резултати… Шахин години наред ме води все по доктори. Молят се, нека мога да го даря с дете. Умолявам те!” В това време докторът обяснява на Шахин, че още след лечението на Мерием е било ясно какво е положението, че още тогава е трябвало да започне лечението си Шахин, и евентуално е имало някакви шансове за успех, но вече няма фактори който да покажат, че може да има изобщо някакъв резултат. Шахин възкликва – „т.е.!” А лекарят отговаря че много съжалява но вече няма шансове да има дете. И тогава Шахин само прави знак на доктора да си мълчи и безмълвен си излиза от кабинета. А Бахар достига до откъснатите страници в дневника и …. звъни на Шахин. (Тези сцени са много пестеливи на думи, ала има ли нужда всъщност – много успешна актьорска и режисьорска работа.)
Нермин – Ахмеде, мой юначни сине, вече ще можеш да спиш спокойно. … Онова момиче, маминият ми, вече напусна и си отиде от живота ни. Знам, това няма да може да те върне…
Емине – Батко, …..
Фатма – Дори не е наясно от какво се е спасил. Тоз, поне да беше погледнал какво стори…
Нермин – Онова момиче превърна сина ми в мой враг. Но рано или късно ще спечеля, Фатма.
Фатма – Непременно ще спечелиш, комшийке, при всяко положение…
Мелахат – Какво става Фатма?
Нермин – Дошли са да ме видят, майко.
Фатма – В трудни дни, да не изоставяме съседите си, како Мелахат.
Нермин – Майко, ….
Мелахат – Щом искат да те видят, да беше отишла ти при тях. И без друго имаш навик да отиваш и да се връщаш.
Фатма – Както и да е, комшийке. Ние да тръгваме, после/друг път ще се видим. Хайде, дъще.
Младеж – А, госпожа Буке била дошла, …. И без дори да се срамува от гроба на Шияр, разхожда се из селото.
Младеж – Не се ли срамуваш след всичко, в края на крайщата момчето заради теб умря, как си дошла тук? Е, свободна си (неомъжена), поискало ти се да изпиташ болката от убийството, със сигурно заради това си се върнала. Но и затова има сметка….
Буке – Аз не съм убивала никого.
Младеж – А, и кой го уби тогава?
Младеж – И какво стана тогава, заради теб, моят брат си пусна оловото в главата! … И какво? … Не видя ли как умира моят брат? … Ако не си разбрала, аз разбрах какво се е случило. Не са сключили брак и толкова време без брак, ха, кой ли знае, какви ги е въртяла?
Буке – Няма да ми говориш това. Ще ти кажа аз на теб……
Младеж – Гледай ти! …. Момиче, ти полудя ли?
Буке – Нищо такова не съм правила! Аз изобщо/никога не съм била такава!... Нищо не съм въртяла!
Нермин е накарала Емине да събере вещите от стаята за гости, да постеле нови чаршафи, защото иска там да се пренесе Ърмак. Не е казала за това на Ърмак и Мелахат иска да говори с момичето. Нермин пита дали има тайни от нея, момичето занаело всичко, имала право на стаята.
Както Яшар излиза с празни джобове от казиното, Биргюл се радва, че баща й е платил таксата и скоро ще може да учи в новото училище. Все пак да се обадят на Яшар, за да не се побърка момичето от притеснение. В този момент Яшар обаче звъни на телефона на Бахар. Тя включва високоговорителя и всички чуват, че Яшар не е внесъл парите и обяснението му, че е взел парите в заем от приятел, който бързо си ги е поискал и се е наложило да ги върне. Яшар пита дали, ако Бахар може да уреди въпроса, то в най-кратко време ще й върне парите. Бахар отговаря че ще го стори. Тогава Яшар моли Бахар да не съобщава на домашните му, да не знаят. Бахар се съгласява и затваря телефона. От фирмата ще уредят плащането, но нека и Харун да не научава. Майка им обяснява, че няма и как да стане това, заминал е на кораба, никой не знае къде е.
В дома на Авджъоглу Ниязи отказва да се присъедини на вечеря.
Мелахат – Нермин, сега по-добре ли стана? Виждаш ли, не виждаш ли, какво е състоянието на Ниязи. Момчето си остана ей така! Какво стори, че да заслужи толкова болка!
Нермин – Ще забрави, майко! Ще забрави! За него така е по-добре.
Мелахат – Животът, си е неговият живот. Какво ще бъде добре, какво ще бъде лошо, ти не можеш да взимаш решение.
Нермин – Ако ме послуша, ще бъде по-щастлив. Всички ще видите това.
Фехиме поздравява съпруга си, че е намерил парите и ги е вложил. Яшар отговаря, че си е имал собствени връзки, въпреки, че явно жена му не му е повярвала. Не бил той като Шахин, а правел всичко в името на семейството. Обаче Фехиме го срязва да не обяснява, защото Бахар е внесла сумата и допълва, че всички са чули разговора. Фехиме не приема обяснението и е убедена че парите са похарчени на комар, заканва се, че ако не се върнат на Бахар, ако не се върне и златото, ще каже на Харун и тогава Яшар да му мисли. Разразява се скандал и Орхан се намесва като е помислил, че Яшар е ударил майка му. Яшар сериозно се уплашва и се измъква.
В кафенето Музаффер се опитва да убеждава Ниязи да не се предава, че не всичко е свършило. Ала мъжете от съседнта маса започват подигравателно да подхвърлят, че се е предал и без друго и е изоставил момичето, че продал най-добрия си приятел заради едно момиче, че не е сключил брак, бащата си е взел момичето от ръцете му, продал е лодката, скарал се е с майка си … и настава бой. Музаффер успява да възпре Ниязи единствено с думите „Не може да се удря паднал човек!” Отвън Ниязи обяснява, че му е дошло до гуша и започва да се извинява за неразборията, кафеджията му прощава и го успокоява.
Шахин се обажда на Синан, казва му, че не е добре и го помолва да дойде при него.
В Карс Сабри иска Давуд да чуе най-напред от него, че хората в селото говорят за положението на Буке. Въпреки, че Давуд опонира, че това си е тяхна собствена работа, Сабри обяснява, че не могат да затворят устите за приказките.
Шахин разглежда снимките си и прочита откъснатата страница от дневника на Мерием „Боже, мъжът с когото толкова години деляхме възглавницата, как може да ми стори такова нещо. Как е могъл по такава тема да ми казва лъжа.” Влиза Бахар и казва, че трябва да говорят. Показва дневника, обяснява че Мелахат й го е дала заедно със старите вещи на Мерием. Бахар е учудена, че Мерием е водела дневник, пита Шахин дали е знаел за това. А той освен, че отговаря утвърдително, веднага пита дали Бахар е прочела дневника.
Бахар – Прочетох. Всъщност, само някои части.
Шахин – Какво пише?
Бахар – Ти изобщо ли не си го чел?
Шахин – Не, не съм го чел. Не съм чел лични неща. Но знаех, че води дневник.
Бахар – Шахин, …
Шахин – Да.
Бахар – Кака Мерием също е искала да има дете.
Шахин – Ха, искаше. Ето, нали се казва, нямаше късмет.
Бахар – Но, детето не е умряло. … Ти години наред си я водил на лечение.
Шахин – Водих я.
Бахар – Шахин, защо не ми обясни за това? Пък и ето ако и от онова време си искал дете…
Шахин – Исках.
Бахар – Тогава сега защо не искаш?
Шахин – Бахар, за това говорихме. Затвори сега тази тема.
Бахар – Шахин, няма да я затворя. Аз съм твоята съпруга. От мен криеш такива неща. И аз по случайност ни научавам.
Шахин – Аз ти казвам, това което е необходимо да знаеш. Ти само преувеличаваш..
Бахар – Аз ли преувеличавам, Шахин? Тази тема е за мен най-голямата ми мечта, искам да стана майка най-първо. Ти как можеш да наречеш това преувеличение?
Шахин – Бахар, остави тази тема. Дете-мете, няма. Аз затворих тази страница, след ядовете с Мерием.
Бахар – Затворил си я.
Шахин   Затворих я.
Бахар – Но аз няма да я затворя.
Шахин – Ще затвориш!
Бахар – Няма да я затвярям, Шахин. Защо не искаш от мен, това което си искал от нея?
Шахин – Няма да ти давам сметка.
Бахар – Ще ми дадеш, Шахин! Ще ми обясниш, защо вече не искаш дете, Шахин!
Синан – Добър вечер!
Иконом – Заповядайте! Г-н Шахин ви очаква в работния кабинет.
Бахар – След като толкова много си се стремил кака Мерием да се лекува, а с мен дори не искаш да говориш по тази тема, затова и ще ми кажеш причината!
Шахин – Бахар!
Бахар – Шахин, ако мислиш че проблемът е в теб, т.е. ако мислиш, че заради възрастта ти, не може да имаш дете…
Шахин – Няма какво да знаеш!
Синан – Бате Шахин!
Шахин – Синан.
Бахар – Шахин, ти какво направи!
Синан – Бате Шахин, добре ли си?
Мерием (спомен) – Шахин, защо не каза, защо не каза? Шахин, как можа да ми причиниш такова нещо, Шахин? Като знаеш какви мъки изтърпях, защо не ми го каза? Защо не ми каза, Шахин? Шахин, не аз, ти не можеш да имаш дете.
Шахин (в спомена на Мерием) – Тук ли пишеш съдбата ми?
Мерием (спомен) – Дай ми ги! Дай!
И Бахар поисква от Синан да я отведе в дома на родителите й.
Неджми се опитва да успокои Ниязи, казва му че не е трябвало да избухва, после се съгласява, че все пак и Ниязи има право.
Шахин се разкайва пред Мерием, че е разсърдил Бахар и отсега нататък всичко ще се промени. От години се бил опитвал, какво ли не пробвал, всеки ден се молил на Бога, но няма да стане. „Аз няма да имам дете… Няма да имам.”
Докато Бахар и Синан се сбогуват пред дома на Кълъчоглу, Шахин звъни по телефона. Бахар поисква от Синан да не отговаря. Ресул се е нагласил да излиза по работа, ще говори с някого, като двама бизнес партньори. Когато се появява Бахар, разбира се, че Ресул се е запътил към Шахин. Бахар обяснява, че са се скарали с Шахин, а Ресул веднага иска да се връщат във вилата и щял да ги сдобри, пък и междувременно да уреди нещата с търга. Бахар е категорична, че няма да се върне в онази къща. Ресул започва да убеждава дъщеря си, че това са нормални неща между съпрузи, че той самият всеки ден се кара с жена си. Бахар продължава да се противопоставя, а Ресул да настоява, и тогава Бахар казва, че Шахин я е ударил.
Синан обяснява на Ърмак за случката в дома на Шахин и че след това е завел Бахар при родителите й. И Ърмак започва да разпитва, как точно я е завел. Синан реагира, как може да се задава такъв въпрос, завързва се припирня и Синан излиза да се разходи. Шахин му се обажда и пита дали е откарал Бахар в родната й къща. Синан отвръща, че Бахар така е поискала. Шахин прави забележка на Синан, че не му е казал, обяснява, че е пред къщата на Ресул, но оттам е разбрал, че Бахар е излязла. Разбира, че не е със Синан и му поръчва, ако Бахар се появи или обади, Синан да му позвъни.
В ресторанта пристига Музаффер и съобщава на младежите, че Харун не е заминал за Трабзон, обадили са се да го търсят. Музаффер помолва Неджми да позвъни на Харун. Харун не отрича, че не е отишъл на кораба, първоначално откланя въпроса, но след това отговаря, че е в Карс. Неджми изненадано пита „В Карс ли?” и … Ниязи скача като ужилен. В този момент влизат полицаите и набитият мъж от кафенето на Музаффер.
На кея Бахар благодари на Синан, за всичко, той отговаря, че винаги е на нейно разположение.