Обидих жестоко майка ми

  • 24 067
  • 241
  •   1
Отговори
# 180
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120
А какво да прави, като цял живот ѝ е набивано в главата, че тя не става за нищо и нищо не може да върши като хората?


    Така де някои се амбицират и доказват че не е така , други се набиват още по  Sunglasses и търсят съмишленици и съчуствие.



      Ако искаше да промени нещо , щеше да пусне друга тема за идеи за работа и т.н. да спомене по между другото за ситуацията в която е и така Wink
       Нямам идея тая тема с какво може да и помогмне , оплаквала се е на познати/ приятели , оплака се и тук във форума и какво сега ?
   




# 181
  • Мнения: X
И ако е от вторите, дай да я достъпчем виртуално?

# 182
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120
И ако е от вторите, дай да я достъпчем виртуално?
Така де , потупвайки я по-главата и помагаме  Sunglasses

Вероятно не и стига съчуствието/съжалението от познатите и  Sunglasses




п.п. спирам че съм зла Wink





# 183
  • по пътя на светлината
  • Мнения: 2 290
За какво стъпкване става на въпрос ,това е тип човек ни приема ни предава,явно на майката и е преляла чашата на търпението.
Никъде не прочетох авторката да има грешно поведение,постъпки ...освен обидата.
Да си призная ,ако един ден дъщеря ми живее с някой си и за всяко нещо ме търси мен,как да съм спокойна и да съм за тази връзка,на всичкото отгоре и ,,натриса,, вирус и никаква отговорност-пак мама.

# 184
  • Мнения: X
Помагаме ѝ, като ѝ кажем, че верно явно не става за нищо, щом още не се е махнала от откачената си майка.  ooooh!

Ми сигурно сте прави.

# 185
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120

# 186
  • Мнения: 103
Не станах учител, защото искам да работя в медия и не разчитам на майка ми, давам пари за сметки вкъщи, а каквото ми остане е за неща, които са ми нужни и които лично аз си купувам, единственото е че живея с нея.

# 187
  • Мнения: 768
Ей, тая тема ще навърти 100-на страници както е тръгнало  Laughing. Мисля, че авторката вече е достатъчно наясно с двата лагера от мнения и се надявам да вземе най-правилното за себе си.

# 188
  • Мнения: 2 563

       Нямам идея тая тема с какво може да и помогмне , оплаквала се е на познати/ приятели , оплака се и тук във форума и какво сега ?
   

Надявам се, че е почувствала, че не е сама. Да си малтретирано дете е много самотно състояние и е нужно редовно сверяване на часовника със света отвън, че си нормален, че е ОК да си гневен, че насилникът не е в нормата.

Като човек, минал по същия път, смятам, че Плодово Мляко се ще справи. Колебанието между да си в добри отношения с мама и да бъдеш независим от мама са нормални състояния в това положение.

Всички имаме нужда от майка - това е вродено. Малко хора могат просто да си бият шута и да скъсат връзките завинаги. Децата обичат родителите си, независимо от насилието.

Десс, явно ти е скучно. Що не вземеш да разходиш или пък фитнес, книжка нещо?

# 189
  • по пътя на светлината
  • Мнения: 2 290
Аз пък се надявам да се стегне и докаже първо на себе си че може и сама да се справя.....,да избира подходящи партньори в живота и тя да бъде упора и успокоение на майка си.

# 190
  • Мнения: 103
Кали, благодаря ти, точно това мисля да направя.

# 191
  • Мнения: 103
Дес, Кали, мисля, че коментарите ви са градивни и мога да се поуча от тях. Мерси за мненията

# 192
  • Мнения: 1 415
Аз пък мисля, че момичето достатъчно прави, не е седнала да чака да се оправят нещата от само себе си:

Сега правя всичко възможно, за да си изкарвам пари. Докато бях студентка също съм се занимавала с какво ли не, три години бях аниматор в детски кът, била съм промоутър, ходила съм да пляскам като статист, раздавала съм листовки.

Един неинициативен, мързелив човек или такъв, носещ се по течението изобщо няма да тръгва да се занимава с всички тези дейности.
Трудно е, бавно става, не става ей така, но тя прави нещо по въпроса, не е само да се оплаква и жалва.

С много от коментарите тук, целящи набиване на канчето, не знам какво се цели. Може би да я тикнат в ръчичките на някой чичо - спонсор, който и за квартирата у заветното Софе ще плаща, и по друг начин ще помага материално Tired

За квартира се плаща капаро + наем, а понякога и 2 наема напред. Отделно ти трябват пари, за да ядеш, да си плащаш сметките, пътни, битови разходи и т.н. Ми може да не се събират така лесно от всеки, ако и да не са много пари. майка и няма да и даде пари, щом не е искала да остава в София. Даже вероятно ще прави всичко възможно да я възпрепятства, за да не отиде никъде.
Работа не е сигурно колко бързо ще си намери пък също. И ако не си е намерила, а междувременно паричките свършат кво прайм?? Ставаме продавачки, сервитьорки или нещо друго... И малко по малко се прощаваме с мечтите за журналисти, дори с филологията, за тоз, дет духа сме учили и се успокояваме с това, че уж ще е временно, докато намерим нещо по-добро. Накрая виждаме как стават нещата навсякъде и се примиряваме, че ако нямаш връзки, за да се постигне дори най-елементарно нещо в дадена дори най-ниско престижна работа, трябва да минем през нечие легълце.
Малко ли сервитьорки и продавачки се плющят с управителя, дори само за да ги назначат на тази "тъй мечтана длъжност"! Колкото по-надолу по веригата, толкова повече унижения се търпят и компромиси с личността.
Най-много хиени нападат точно, когато човек е най-уязвим и най-объркан.


Но идеята за приятелка/позната/бивша колежка да си делят наема с нея, е добра. Поне на първо време.


Мен друго ме озадачи - спомена, че майка ти само като е видяла снимката на гаджето ти, се е настроила отрицателно и е започнала да прави всичко възможно, за да се разделите. Дали пък не е възможно той да не е стока действително и само от снимка да си личи това. Може пък да е било някаква интуиция да те предпази.

# 193
  • Мнения: X
Освен поделянето на наем с приятелка или колежка, може да се наеме и малка таванска стая, или пък с баба хазяйка, или просто стая от апартамент. Има за по 100лв. на месец и не винаги искат депозит.
Освен работата на хонорар, може да се намери нещо друго почасово - брошури, сервитьорка, каквото и да е, докато си стъпе на краката и се изнесе.
Друг вариант, за който се сещам е преместване при роднина - братовчедка, леля, баба и т.н

# 194
  • Бургас
  • Мнения: 10 828
Ми моята майка беше против това да остана в София, тя държеше да се прибера тук и да стана учител.

"Мама каза", "Мама искаше", "Мама мисли". Божке, тази жена направо те тъпче като килим.
Надявам се успееш да се измъкнеш от тази ситуация, защото по-зле ще става.
На мен ми е странно как така четири-пет години ще учиш и живееш в София и ще се прибереш при извинявай, ама откачената си майка в малкия неперспективен град. Това е достатъчен период от време, в който да се ориентираш в обстановката - да си намериш работа и приятели, с които да делите наем евентуално или при които да живееш, докато си стъпиш на краката.
Но както и да е - бори се. Не оставай при майка си за нищо на света.

П.П. Между другото Варна ти е наблизо като град. Може да потърсиш работа и там. Сигурно там квартирите са по-евтини, а и града е голям и има възможности за работа.

Общи условия

Активация на акаунт