Публикувана: 18 март 2014, 19:42 ч.
Последно мнение: 1 апр. 2014, 07:59 ч.

НВ-ВМХ, част 75

37 796
731
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво е мнението на форума относно правото на пациента на информация и личен избор в медицинското лечение?
Какви са мненията на форума относно отслабването с конкретен хранителен режим?
Какви са мненията относно информираността на лекарите за различните методи на лечение?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво е мнението на форума относно правото на пациента на информация и личен избор в медицинското лечение?
  
  Форумът вярва, че пациентите трябва да имат право на информация и личен избор в медицинското лечение. Те подчертават, че някои лекари не приемат въпросите на пациентите или се обиждат от тях. Въпреки това има случаи, когато лекарите оценяват компетентните въпроси.
- Какви са мненията на форума относно отслабването с конкретен хранителен режим?
  
  Форумът смята, че отслабването с конкретен хранителен режим е бавно, тъй като изгаря само мазнините, за разлика от други диети, които могат да доведат до загуба на мускулна маса и вода. Въпреки това се отбелязва, че търсенето на бързи резултати може да доведе до изоставяне на диетата.
- Какви са мненията относно информираността на лекарите за различните методи на лечение?
  
  Форумът изразява съжаление за лекарите, които не се актуализират и не приемат информация от пациентите. Те обаче се надяват, че с течение на времето ще започне промяна и информацията, която се преподава в медицинските университети, ще бъде актуализирана, достигайки и до вече практикуващите лекари.
- Как мога да избегна връщането към старите си навици за отслабване?
- Какви са основните принципи на хранене и упражнения, споменати в книгата The Primal Blueprint?

18 март 2014, 19:42 ч.

Мнения: 6 472

Тук си говорим за нисковъглехидратното-високомазнинно хранене (НВ-ВМХ), още назовавано високомазнинно-нисковъглехидратно хранене (ВМ-НВХ). Първоизточникът на наименованието е английският израз low carb, high fat (LCHF). Което и съкращение да предпочетете, смисълът е един и същ, но ако поставим ВМ отпред, хората се объркват за смисъла.

Този начин на хранене е подходящ при хора с признаци на метаболитен синдром, диабет, СПКЯ (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%B1%D0%B … D1%80%D0%BE%D0%BC), а също и при хора с изразено коремно затлъстяване. Също така е подходящ за предотвратяване на метаболитни нарушения и заболявания, а и като цяло за хранителен режим през целия живот.
Още за метаболитните нарушения и генетичната предразположеност - обяснение от kameloth:

Скрит текст:

Установено е, че инсулиновата резистентност, затльстяването и диабета от 2 тип - всички тези сьстояния ( в преобладаващата част от случаите – с малък процент изключения) са свьрзани и обусловени от едни и сьщи фактори. От една страна значение имат наследствените фактори. Около 25% от хората притежават вродена инсулинова резистентност. Счита се, че тази генетична особеност е била полезна на носителите й в еволюционно отношение, защото в зората на човешкия вид, именно тези индивиди, които са имали способност да натрупват резервни мазнини при по-изобилно хранене, са могли да оцелеят и да сьздават поколение в условията на продьлжителен глад. Това са и хората, които при сьвременния начин на хранене още в детска вьзраст затльстяват и имат нарушения в метаболизма. Около 50% от хората са носители на гени, които им позволяват да приемат по-голямо количество вьглехидрати, без да имат здравословни проблеми. Т.нар. западен начин на хранене обаче, богат на рафинирани вьглехидрати, трансмазнини, фруктоза, изкуствени подсладители и всевьзможни изкуствено сьздадени химични субстанции, бьрзо довежда и тази група до сериозно затльстяване и тежки метаболитни нарушения. Има много примери в световен мащаб за това влияние - известни са случаите с индианците от племето пима, населението на Маршаловите острови и други тихоокеански острови - сравнително изолирани групи от население ( с вероятно сходна наследственост), при които затльстяване, диабет и сьрдечно-сьдови заболявания са били непознати преди да вьзприемат сьвременния начин на хранене. Сега в тези общества се отчита затльстяване на населението над 70-80% и диабет над 60% . На Маршаловите острови например половината от провежданите хирургичните интервенции, били с цел ампутиране на крайници, заради усложнения от диабета. Нищо друго не се е променило при тези хора, освен храненето в последните 50 години. Още Аткинс описва в неговите книги т.нар. правило за 20-те години - т.е. 20 години след като едно общество придобие западния начин на хранене, то лавинообразно в него се появяват заболявания като затльстяване, диабет, сьрдечно сьдови забоялвания ( в това число инсулти, ИБС, инфаркт). Кьм тях могат да се добавят сьщо рак, Алцхаймер ... Точно този феномен се наблюдава и в Бьлгария, след като вафли, кифли, сладкиши и шоколади започнаха масово да се продават и на сергии по тротоарите. Диабетици винаги е имало, но техният брой нарастна в пьти именно след тези промени в храненето.
И за останалите 25% от населението. Това са наистина хора, изтеглили дьлгата прьчка в генетичната лотария. Тези, които като малки са злояди и слабички, после са обект на завист, защото ядат всякакьв джьнк , в големи количества, но не дебелеят. Тези хора доста добре се справят с вьглехидратите и в по-големи количества и ако се хранят умерено и с натурални храни, биха били в добро здраве до дьлбоки старини. Уви, единици са тези, които избягват отровите на сьвременната хранителна промишленост, още повече, че хората с нормално тегло рядко осьзнават нуждата от здравословно хранене.

Водещият момент при ВМ-НВХ е ограничаването на общото количество приемани въглехидрати. Принципът, на който се основава този начин на хранене, е следният:

Въглехидратните храни, които обикновено се консумират, са тестени изделия и сладкиши, картофи, ориз, плодове и зеленчуци, бобови, а известен дял въглехидрати има и в ядките, семената и млечните храни. Общото за въглехидратните храни е това, че съдържат различни видове захар - глюкоза (съдържа се в тестеното, зеленчуците, плодовете, бобовите, картофите, ориза, като в нишестените храни е под формата на нишесте), фруктоза (в плодовете и зеленчуците), лактоза (в млечните). Към въглехидратите спадат и съдържащите се в растителните храни фибри (= растителни влакнини) (в зеленчуците, плодовете, бобовите, пълнозърнестите тестени изделия, ядките, семената). При консумацията на тези храни организмът ги разгражда и глюкозата попада в кръвния поток. (Когато храната съдържа лактоза, тя също се разгражда на няколко етапа до глюкоза. Фруктозата може също да се трансформира до глюкоза, но ако се приеме накуп голямо количество, организмът се затруднява и често я трансформира направо до мазнини.) Затова можете да срещнете обяснения, че хлябът или картофите са все едно захар - причината е, че нишестето в тях се разгражда до глюкоза, която е основният вид захар.

Когато глюкозата попадне в кръвта, нивото на кръвната захар може да се повиши. Повишава се, когато сме приели голямо количество въглехидрат и/или когато консумираните въглехидрати са от т.н. "бързи" видове - това са на първо място рафинираните продукти (бяло брашно, бял ориз, сладкиши), тук се отнасят и картофите, а в една или друга степен и плодовете. Отделянето на глюкозата в кръвта може да се забави или от наличието на фибри, или от наличието на мазнини в храната - тогава разграждането става по-бавно и навлизането на глюкозата в кръвта се забавя, а така и кръвната захар се повишава по-малко.

Кръвната захар може да не се повиши дори при прием на сравнително голямо количество бързи въглехидрати, но това става само когато захарта се усвоява веднага от мускулите и се използва от тях за енергия или пък се складира под формата на гликоген. За целта е необходима добра инсулинова чувствителност. Такава е характерна за повечето деца и юноши, за спортистите, за много физически активни хора, а също и за много ощастливени от генетичната лотария индивиди, които могат да ядат всичко, без да напълняват. Общото правило е, че колкото повече се движи човек и използва мускулите си, толкова по-добра е инсулиновата му чувствителност и толкова по-добре и бързо усвоява приетите въглехидрати. Това е особено характерно за спортистите и се забелязва особено по време на тренировки и състезания - тогава мускулите работят активно и се нуждаят от подхранване. Но с възрастта инсулиновата чувствителност на повечето хора намалява и все по-голяма част от въглехидратите се складират като телесни мазнини. Ако не сте млад, здрав, активно спортуващ или извършващ редовно тежка физическа работа човек и не сте благословени от природата да нямате проблеми с теглото, не е препоръчително да се храните високовъглехидратно.

Приетата глюкоза трябва да се усвои от клетките и да ги захрани с енергия. Ако количеството на глюкозата в кръвта се задържи дълго време високо, тя става токсична за организма. Затова панкреасът, когато отчете наличие на глюкоза в кръвта, отделя хормона инсулин, който да "отведе" глюкозата в клетките, за да бъде използвана от тях за енергия. Функцията на инсулина е да складира - глюкоза в мускулните или мастните клетки, аминокиселини в мускулите, мазнини - в мастните клетки. По този начин инсулинът опосредства растежа на организма.

Както е обяснено по-горе, при добре функциониращ метаболизъм и добро здраве клетките имат нормална (= добра) инсулинова чувствителност, което означава, че бързо усвояват глюкозата под командата на инсулина и така не остават дълго без енергия, а нивото на кръвната захар се поддържа нормално. Но инсулиновата чувствителност е нарушена (намалена) при много хора по различни причини, което означава, че клетките "не слушат" командите на инсулина и не приемат глюкозата от кръвта - или поне не цялата. Така нивото на кръвната захар остава повишено по-дълго време от нормалното, панкреасът регистрира това и отделя още инсулин. Нивото на инсулина остава повишено по-дълго време от нормалното, докато накрая клетките успеят да усвоят още част от глюкозата. Останалата част, която не бъде усвоена от клетките, също не може да остане в кръвта, затова тя се насочва към мастните клетки (депа) и там се складира под формата на телесни мазнини. Това обаче означава, че останалите клетки (мускулните) не са получили достатъчно глюкоза за енергия, поради което по-скоро "огладняват". В този момент е нормално да могат да започнат да използват за енергия складираните телесни мазнини в мастните клетки. Проблемът, обаче, е, че междувременно, заради намалената инсулинова чувствителност, която налага повишено подаване на инсулин, нивото на инсулина в кръвта все още е високо. А когато е висок инсулинът, не могат да се "отворят" мастните депа и да освободят мазнините в кръвта, за да бъдат използвани за енергия. Това може да стане само при нисък инсулин - тогава панкреасът отделя друг хормон - глюкагон - който действа като ключ за отваряне на мастните клетки и отделяне на мазнините в кръвта, за да се ползват от другите клетки за енергия. След като това не може да стане при повишения инсулин, клетките подават сигнал за глад до мозъка. И огладняваме, обикновено за въглехидратни храни. Постепенно това нарушение може да доведе и до напълняване, и до метаболитни нарушения, вкл. до диабет втори тип.

Каква е ролята на нисковъглехидратното хранене? При нисковъглехидратно хранене се приема малко общо количество въглехидрати за деня, като се разчита най-вече на бавни въглехидрати от зеленчуците. Те не доставят голямо количество глюкоза, а поради съдържащите се фибри и поради консумацията на мазнини в храната разграждането се забавя, така постъпването на глюкозата в кръвта също се забавя, което позволява да не се отделя много инсулин. Това пък създава възможност да се отдели хормонът глюкагон и да се ползват телесните мазнини като източник на енергия. По този начин се постига и равномерна, дълготрайна ситост, и намаляване на теглото, и постепенно нормализиране на метаболизма.

Важно е да се има предвид, че става въпрос за трайна промяна в начина на хранене и начина на живот. Това не е диета с определена продължителност, след приключването на която се връщаме към стария си начин на хранене. Ако го направим, това ще означава постепенно влошаване на инсулиновата чувствителност (отново) и връщане на проблемите, които тя ни е донесла (свръхтегло и т.н.).

При НВ-ВМХ се набляга не само върху количеството на въглехидратите, но и върху качеството на приеманата храна. Предпочитат се максимално естествени и непреработени храни - такива, към които човешкият организъм е добре приспособен, за разлика от съвременните, нови за тялото ни храни/хранителни продукти, което включва и някои на пръв поглед природни, но всъщност вредни храни.

Oсновни групи храни, които режимът в по-малка или по-голяма степен изключва (от една страна заради силното им влияние върху кръвната захар и инсулина, от друга поради вредността им по други причини):

1. Зърнените храни (хляб и други тестени изделия, зърнени закуски, мюсли, ориз, овес, киноа, елда, булгур, царевица и т.н.). Ако не ги изключите напълно, ги ограничете в максимална степен. Вредността им се състои както във високия гликемичен индекс (т.е. бързо повишават кръвната захар заради високо съдържание на нишесте в тях, дори в пълнозърнестите), така и в съдържанието на протеина глутен, който има отрицателен ефект върху човешкия организъм под формата на най-различни заболявания.

2. Захарта във всички нейни разновидности (трапезната захар, глюкоза или фруктоза на прах, декстроза, глюкозо-фруктозен сироп). Допуска се като източник на захар да се консумират умерено или ограничено плодове. От друга страна и глюкоза, и фруктоза, макар и в по-малки количества, се съдържат и в зеленчуците и няма опасност да се получи недостиг на глюкоза в организма.

3. Растителните мазнини, получени от семена (напр. слънчогледово олио) - това наистина са привидно естествени мазнини, но проблемът при тях е, че са прекалено богати на омега-6, а това оказва негативно влияние върху организма. Гените на съвременния човек не са привикнали в достатъчна степен към високата употреба на такива мазнини. Нарушава се съотношението (балансът) между омега-6 и омега-3 в тялото ни. По тази причина се изключват и слънчогледовото олио, и други подобни богати на омега-6 растителни мазнини (соево, конопено, царевично, тиквено олио, олио от шафранка). Освен това категорично се изключват маргарините и растителните "сметани" заради трансмазнините в тях. ИЗБЯГВАЙТЕ ВСЯКАКВИ ХИДРОГЕНИРАНИ РАСТИТЕЛНИ МАЗНИНИ (ТРАНСМАЗНИНИ) - четете етикетите.

4. Повечето бобови храни (най-вече зрял фасул и леща), особено ако се консумират в по-големи количества или по-често, защото са доста въглехидратни, а в същото време съдържат вещества (фитинови киселини), които пречат за усвояването на минералите и способстват за нарушаване на целостта на чревната лигавица и така - за появата на заболявания. В по-малка степен горното важи за граха и зеления фасул (най-подходящ за този начин на хранене е салатният зелен фасул).

5. Не са препоръчителни и картофите заради високото съдържание на въглехидрати (нишесте, което се състои от молекули глюкоза и много бързо се разгражда, а това означава, че в кръвта скоро попада голямо количество глюкоза).

6. Избягвайте всякакви високопреработени, съвременни, индустриални храни (които често са в шарени и лъскави опаковки). В максимална степен се старайте да консумирате домашно приготвена, естествена храна.

Накратко основните принципи, ако се чудите как да синтезирате информацията:
1. Основната ви храна да бъде месо/риба/яйца в комбинация със зеленчуци. Много от традиционните ястия на трапезата ни могат да се адаптират, напр. мусаката може да се направи с тиквички или патладжани вместо с картофи, а може и с повече зеленчуци. В сърмите пък оризът може да се пропусне или да се замени с гъби или настъргани моркови. А алабашът е отличен заместител на картофите - за пържене, печене, супи, пюре. Картофеното пюре може да се замести и с пюре от карфиол или броколи (може да се добави сметана или сирене за сгъстяване).

По отношение на месото избирайте, по възможност, чисто месо. В днешно време това не е толкова лесно, но поне можем да избягваме купешките колбаси и кайми.

НВ-ВМХ е начин на хранене, при който, по естествени и очевидни причини, сред основните консумирани храни са месото, рибата, яйцата и млечните. Това не означава, че този начин на хранене е напълно неподходящ за лакто-ово-вегетарианците, напротив, те могат да разчитат на яйцата, рибата и млечните като основни източници на белтъчини и мазнини. Но ако убежденията ви са по-скоро в посока към веганството, т.е. изключване на всякакви животински храни, би ви било много трудно да се придържате към НВ-ВМХ. Бихте могли да си създадете режим с умерена консумация на въглехидрати - нещо като вегетарианско/веганско палео. Но трябва да се има предвид, че и месото, и яйцата са сред най-богатите на хранителни вещества храни (което не може да се каже за повечето растителни храни), включително има вещества, като например витамин Б12, които могат да се набавят само от животинските храни, а и други вещества, например витамин А (в случая в животинската разновидност ретинол), които се набавят много по-лесно от животински, отколкото от растителни източници. От съображения за здравословност е препоръчително да се консумират поне яйца и млечни, ако се изключи месото, а може да бъде необходимо също да се приема допълнително например Б12.

2. Гответе с нормално количество мазнини. В готовото ястие също може да добавите мазнини, ако има нужда. Консумирайте толкова мазнини, колкото ви е необходимо, за да бъдете сити. Не е необходимо да се добавят големи количества мазнини, ако се засищате и с по-малко.

Използвайте краве масло (82% масленост), свинска мас (чиста), студенопресован (екстра върджин) зехтин, кокосово масло, патешка или говежда мазнина.

3. Консумирайте пълномаслени млечни (най-вече сирене, сметана, кисело мляко, защото прясното е доста въглехидратно), но нека не бъдат основата на ястията или хранителния ви режим. Ако установите, че не можете да отслабнете, ограничете млечните. Както и плодовете и ядките, при много хора млечните забавят отслабването.

Има хора, при които млечните изобщо не пречат и спокойно могат да съставляват основата на храненето, вкл. ако не желаем да консумираме месо. Но трябва да се прецени индивидуално (по метода проба-грешка).

4. Ако консумирате ядки, бъдете умерени (по около шепа на ден). Ако видите, че отслабването се забавя или спира, можете да пробвате да ограничите ядките.

5. Може да се консумират умерено/ограничено плодове, но нека количеството им бъде по-малко от това на зеленчуците.

6. Може да се консумират заквасена и течна сметана, маскарпоне, тъмен шоколад (мин. 70% какао), тахан, фъстъчено масло и ядкови масла/тахани, слънчогледови и тиквени семки, а също и да се приготвят режимни десерти, например от смлени ядки или семена, или от кокосово брашно, сметана, маскарпоне. Но на тези храни гледайте по-скоро като на не много чести удоволствия - за поглезване от време на време, а не като основа на ежедневното ви хранене.

7. Спокойно използвайте подправки - и зелени билки, и сухи подправки. Може да се използват и сусам, ленено семе, кокосови стърготини.

Важно! Не замествайте захарта с подсладители, особено ако имате повишен глад за сладко или се чувствате пристрастени към сладките храни. Подсладителите, дори и "естествените", поддържат желанието за сладко, а някои от тях стимулират и отделянето на инсулин. Освен това много от тях не са никак естествени, а съдържат доста химия и дори могат да навредят на организма в дългосрочен план. Най-добре е да се избягват всякакви сладки храни, особено ако често ви се прияждат и се чувствате зависими. Но ако напълно не можете да ги спрете, по-добре използвайте минимално количество захар или мед, или пък използвайте стевия под формата на растение в саксия.

Фруктозата като подсладител също не е удачен вариант. Истина е, че не повишава кръвната захар, но за сметка на това се преработва направо в черния дроб (като токсин) и често преработката й е неефективна и крайният резултат е нови телесни мазнини, а в същото време натоварване на черния дроб. Така постепенно може да се стигне до омазняване (стеатоза) на черния дроб и до инсулинова резистентност.

Скрит текст:

За фруктозата: http://www.youtube.com/watch?v=dBnniua6-oM

В Замунда има лекцията и с български превод

ПОГРЕШНО Е ДА СЕ СМЯТА, ЧЕ ТОЗИ НАЧИН НА ХРАНЕНЕ ПРЕДПОЛАГА ГОЛЕМИ КОЛИЧЕСТВА МЕСО И ГОЛЕМИ КОЛИЧЕСТВА МАЗНИНИ БЕЗ НИЩО ДРУГО. От една страна НВ-ВМХ предполага да не се страхуваме от мазнините, дори от наситените, защото е установено, че не само не ни вредят, а са ни полезни и много необходими. Вредни са трансмазнините и богатите на омега-6 растителни мазнини. От друга страна този начин на хранене означава, че поне 60% от калориите идват от мазнини - това означава "високомазнинно". Делът на белтъчините не трябва да бъде прекалено висок, а средно 15 - 30% от общите калории за деня. Като ориентир може да се ползват и грамове спрямо общото или спрямо активното тегло, но по този въпрос има различни схващания. Например може да се използва например таблицата тук, която е взета от книгата на трима учени, изследвали нисковъглехидратното хранене: http://www.ketogenic-diet-resource.com/daily-protein-requirement.html Но различните автори имат различни схващания, така че може да се наложи да експериментирате, докато намерите подходящото за вас количество белтъчини.

Как да не прекаляваме с мазнините на ВМ-НВХ - от Инес Субашка:

Скрит текст:

Реших да отгвооря на въпросите за това как да не прекалявате с мазнините, когато минете на ВМ-НВД; как да се придържате към здравословното хранене, когато излизате с приятели и няма ли да се контузите, ако тренирате с тежести. Ето моето мнение по въпроса. Ще се радвам да споделите вашето мнение в коментарите долу.

Здравей, Инес! Много ме вълнува един въпрос. Ако се храня високомазнинно, как да не прекалявам с мазнините? Защото аз се увличам доста със сирената и сметаната. Особено, когато са заедно с броколи.

Мисля, че това е едно от основните терзания на повечето хора, които минават на ВМ-НВД. И преди съм споменавала, но първоначално и аз прекалявах малко с мазнините. Под прекалявам, имам предвид, че ядях доста повече, отколкото имах нужда. Минах от едната крайност, в другата- от никакви мазнини, към мазнини в изобилие. Купувах си сланина и я добавях към свинските вратни пържоли. Варях яйца и режех масло отгоре. Току що мисля, че в миналото съм имала периоди от живота си, достойни за сценарии на комедийно шоу.

Така, първоначално не постигах точно резултатите, които постигам в момента. Не заради мазнините сами по себе си, а защото прекалявайки с мазнините, прекалявах и с калориите. А въпреки всичко законите на термодинамиката, важат за всичко и всички, дори и за нас и ВМ-НВД. А именно, че енергията не изчезва, а винаги се преобразува.

Т.е. системното прекаляване с храната, дори и със здравословна, винаги ще доведе до излишно натрупване на калории, което е много вероятно да бъде натрупано под формата на мазнини.

Какво да направите?

Имайте предвид, че свинските вратни пържоли и яйцата, в общи линии имат перфектните съотношения на макронутриенти( мазнини и белтъчини), необходими за ВМ-НВД. Това означава, че не е необходимо да добавяте сланина към вратната си пържола или пък половин пакетче масло в яйцата. Използвайте допълнителна мазнина, само за самото приготвяне. Например, когато ядете яйца на очи, сложете масло, за да не ви се налага да правите половин тренировка, докато изчегъртате залепналите за тигана яйца.

Така определено ще си спестите грешката, която аз правех с прекаленото добавяне на мазнини.

Относно количеството на храната, първоначално можете да си направите една таблица в excel ( да са живи и здрави хората, които са създали тази програма ) и да си проследите храната за 1-2 седмици. Така ще добиете представа какво количество на какви калории и какво съотношение на макронутриентите отговаря. Но пак казвам, че не препоръчвам това, защото съм против вманиачаването в цифри. Но пък съм наясно, че някои хора нямат никаква представа за съдържанието на храните, нито пък се справят добре с това да слушат тялото си и да му дават достатъчно количество храна, така ч е нито да са гладни, нито да преяждат. Така че в някои случаи това помага!

Ако и вие бягате от цифрите, тогава опитайте следното. Просто направете груба сметка на количеството храна, което имате нужда да ядете. Започнете да се храните по този план. След 7-10 дена, вижте какви са резултатите- как се чувствате, изглеждате ли в под-обра форма, гладни ли сте, сити ли сте и т.н. Ако резултатите са удовлетворителни, продължавайте така. Ако не са или увеличете храната или респективно я намалете.

Лично аз следвам втората „схема”. Но пък бих казала, че вече имам доста добро усещане за това от колко и каква храна имам нужда и как да си „манипулирам” яденето, така че да си постигам целите, без да се вманиачавам в сметки.

Що се отнася до сирената и сметаната, те наистина са подвеждащи. И аз съм изпадала в състоянията „само да изравня бучката сирене” или „само да изравня кофичката със сметаната” и така „перфекционизмът на изравняването” не спира, докато сиренето и сметаната не изчезнат напълно!

Освен това знаете мнението ми за млечните (вижте ТУК), така че ви съветвам да ги ограничите, освен ако не си ги набавяте домашно приготвени.

Или пък си определете само едно ядене, на което ще си сложите малко сметана или сирене, но не ги добавяйте на всяко ядене. Ако ги добавяте на всяко ядене, рискувате по-малко, да натрупате 1-2 кофички сметана и половин бучка сирене до края на деня… и то само, като добавка към основното.

ФИЗИЧЕСКАТА АКТИВНОСТ СЪЩО Е ОТ ЗНАЧЕНИЕ, ЗАЩОТО ПОДОБРЯВА ИНСУЛИНОВАТА ЧУВСТВИТЕЛНОСТ В КРАТКОСРОЧЕН ПЛАН, НО В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ Е ДОСТАТЪЧНА САМА ПО СЕБЕ СИ. ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ТРЯБВА ДА СЕ ПРИДРУЖАВА ОТ ТРАЙНА ПРОМЯНА В ХРАНИТЕЛНИТЕ НАВИЦИ. В ДЪЛГОСРОЧЕН ПЛАН ИНСУЛИНОВАТА ЧУВСТВИТЕЛНОСТ СЕ ПОВЛИЯВА МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ ВЪГЛЕХИДРАТНАТА РЕСТРИКЦИЯ, ОТКОЛКОТО ОТ СПОРТА.

Вие избирате какво количество и какъв вид въглехидрати и мазнини да консумирате на базата на личните си особености (тегло, метаболизъм, заболявания) и цели (отслабване или поддържане на теглото, възстановяване или поддържане на здравето). При по-сериозно свръхтегло или метаболитни нарушения/заболявания (инсулинова резистентност, диабет) е необходимо и по-сериозно ограничаване на въглехидратите. Никой не казва, че например плодовете са най-вредната храна под слънцето. Напротив, плодовете са сравнително натурална храна (като изключим това, че в продължение на доста десетилетия са селектирани за повече сладост и по-големи размери) и са напълно безвредни за хора без съществени проблеми с теглото и/или инсулиновата чувствителност. Проблемни могат да бъдат при хора с инсулинова резистентност, диабет, сериозно свръхтегло и подобни състояния, поради което е добре да се ограничават. Но решението кога и колко да консумирате от тях, както и от всички други храни, е ваше.

Ето мнението на Марк Сисън за консумацията на плодове (благодарение на yulinga и kameloth):

Скрит текст:

Здравейте!Бих желал да разбера истината за консумацията на плодове и как захарта в тях въздейства върху телата ни. По какво се различава тя от бялата захар и колко плодове всъщност трябва да ядем?
Благодаря!

Плодовете се различават от захарта в няколко важни аспекта.
На първо място, плодовата захар е смес от фруктоза, захароза, глюкоза и незначително количество захарен алкохол, наречен сорбитол и наличен в някои плодове (например в ябълките, крушите и в много от костилковите плодове).
Обичайно консумираната от нас в ежедневието захар представлява захароза - смес от 50% фруктоза и 50% глюкоза. Фруктозата в прасковата е същата като фруктозата в трапезната захар. Захарозата в кайсията е идентична на захарозата в захарта, използвана ежедневно от нас.
Това, което различава плодовете, е съотношението между фруктозата, захарозата и глюкозата в тях. При различните плодове съотношението може да е 22% фруктоза, 30% захароза и 48% глюкоза или 30% фруктоза, 30% захароза и 40% глюкоза. Съотношението би могло да бъде всякакво, дори да е различно във взети за проба отделни плодове от даден вид, докато рафинираната захар винаги съдържа 50% глюкоза и 50% фруктоза.

Фруктозата се метаболизира по различен начин от глюкозата, като се пренася към черния дроб, за да бъде преработена. Това я прави потенциално по-опасна за черния дроб от глюкозата, особено когато се употребява в прекомерни количества. Скорошно изследване върху съдбата на фруктозата в човешкия метаболизъм навежда на предположението, че фруктозата има само скромен принос към де ново липогенезата, тоест към образуването на мазнини от въглехидрати.

Макар това да е вярно, авторите отправят сериозно предупреждение: времето за де ново липогенезата от захари в черния дроб, както и оказващите върху нея влияние фактори не са напълно изяснени. Върху тях влияят концентрацията и вьзможните за проследяване характеристики на различни субстрати, получени от сьвкупността на липидните прекурсори (предшественици).
Де ново липогенезата може да се осъществи също в мастна тъкан или в мускул, но няма адекватни налични методи за количественото й измерване.

С други думи, има само частично разбиране на де ново липогенезата в черния дроб, но не се знае почти нищо за де ново липогенезата в мастната тъкан, нито е наличен начин за нейното измерване. Авторите на изследването завършват раздела за де ново липогенезата със следната оценка: „Понастоящем влиянието на консумираната фруктоза върху плазмените липиди и върху де ново липогенезата е спорен въпрос, който не е достатъчно проучен.“

Същевременно има проучвания, които показват, че при хора с наднормено тегло прекалената консумация на фруктоза е по-лоша от прекомерния прием на глюкоза, тъй като увеличава броя на LDL частиците, на окисления LDL и на триглицеридите и допринася за натрупването на висцерални/органни мазнини.

Друго проучване при лица с наднормено тегло установява, че краткосрочната прекомерна консумация на прости захари задейства де ново липогенезата, като пропорционално на нейното увеличение се повишават и чернодробните мазнини. С други думи, изглежда,че при наличието на наднормено тегло и затлъстяване прекалената консумация на фруктоза наистина предизвиква толкова де ново липогенеза, че се стига до увеличаване на чернодробната мазнина.

Ще кажете: “Да, но това се отнася само до хората със затлъстяване и наднормено тегло”. Положението е различно при здрави хора, които се придържат към нормално хипокалорийно хранене. Съвсем вярно. Но не бива да се забравя, че хората с наднормено тегло не са някаква незначителна група. Това са невероятните 70% от възрастното население в Америка! Повечето от жителите на Съединените щати вероятно са чувствителни към прекомерната консумация на фруктоза. Мнозинството от тях работят седяща работа, без достатъчна и адекватна двигателна активност (и докладват за повече извършено движение от действителното), ядат повече сладки храни и пият повече газирани напитки, отколкото е необходимо. Диетата им не е хипокалорийна. Те не изчерпват редовно своя гликоген (в действителност, при хората с наднормено тегло обичайно гликогеновите депа са запълнени). Честно казано, те не са толкова здрави, колкото биха могли да бъдат. Не съм убеден, че фруктозата е безвредна за тази (доста голяма) част от населението. Определено смятам, че премахването на простата рафинирана фруктоза от хранителния им режим е важна стъпка към по-добро здраве.

Вашият въпрос не е за глюкозата или за фруктозата, така че няма да се впускам в повече обяснения по темата. Ще оставим това за друг път. След всички посочени потенциални страшни последствия от консумацията на фруктоза, това, което всъщност смятам е, че само защото фруктозата може да причини известни проблеми, не трябва да заклеймяване плодовете. Плодовете не са само фруктоза, глюкоза или захароза.

Те съдържат фибри, които захранват произвеждащата бутират чревна флора и забавят усвояването на захарта. Бутиратът подобрява инсулиновата чувствителност и окислението на мазнините (и здравето като цяло), а забавеното усвояване на захарта намалява гликемичното й въздействие. Дори има доказателства, че той може да противодейства на развитието на чернодробна стеатоза - обичаен резултат от консумацията на рафинирана фруктоза.
Плодовете съдържат хиляди видове фитонутриенти. Всички те имат различни ефекти, но общото между тях е, че изглежда, подобряват здравето и метаболитната функция. Вземете например флавоноидите в боровинките, които способстват за по-добра васкуларната функция и инсулинова чувствителност дори при хора с наднормено тегло, като по този начин намаляват всички вредни ефекти от захарта. Какво се случва в крайна сметка, когато затлъстял човек с метаболитен синдром яде боровинки, съдържащи захар? Подобряват се показателите му за риск от сърдечно-съдови заболявания. А как въздейства консумацията на ягоди? Води до намаляване на маркерите на атеросклероза. Дори и при диабет тип 2 консумацията на плодове (независимо дали банани, манго, ананас, портокал или папая) води до значително по-ниска реакция към глюкозата от същото количество чиста глюкоза.
Плодовете са по-засищащи от количество сок или сода със същата калорийна стойност. Трудно се преяжда с плодове. Почти всеки може да изпие литър сода или сок, но да се изядат петнадесет портокала е трудно.

Ако изобщо трябва да се приеме, че е нужно да се консумира фруктоза, то тя трябва да идва от плодовете. Съвсем ясно е, че плодовете се метаболизират по различен начин (и по-благоприятно) от чистата захар или от храни, съдържащи рафинирана захар, дори и при хора с наднормено тегло, за които стандартната рафинирана фруктоза би била опустошителна. Макар че би било най-добре хората с наднормено тегло/затлъстяване да избягват рафинираната захар, изследванията показват, че те могат да се справят съвсем добре със скромни количества плодове (да не се чете като “30 банана на ден”).
Прочетете повече: http://www.marksdailyapple.com/salmon-mercury-fruit-sugar-senior … le/#axzz2vCIa4070

Ето малко практически насоки за това как да определим колко въглехидрати да консумираме: (източник: http://authoritynutrition.com/how-many-carbs-per-day-to-lose-weight/)
1. 100 - 150 грама/ден: ако човек тренира повече (вдигане на тежести и спринтове) и няма наднормено тегло. Това означава много зеленчуци, умерено плодове плюс малко количество картофи/ориз/овес
2. 50 - 100 грама/ден: ако човек иска да отслабне без усилие, но все още да си позволява повечето видове въглехидрати в достатъчни количества. Означава много зеленчуци, ограничено количество плодове и минимално количество картофи/ориз/овес.
3. 20 - 50 грама/ден: предполага кетоза и е подходящ диапазон за диабетици, хора със силно увреден метаболизъм или просто хора, които не могат да отслабнат с повече въглехидрати. Означава много зеленчуци и малко количество горски плодове (не друг плод).

За повече информация можете да погледнете тези блогове и статии:
http://www.dietdoctor.com/
http://www.marksdailyapple.com/press/the-primal-blueprint-diagrams/#axzz2OLJst6vL (пирамидите и целият блог)
http://www.lavkarboklubben.no/index.php?page=hva_er_lavkarbo - хранителна пирамида
http://eatingacademy.com/
http://authoritynutrition.com/
http://www.diabetes-book.com/readit.shtml
http://lichentrenior.com/author/admin/- тук можете да видите гостувания на Милко Георгиев в различни предавания на тема хранене
Блогът на Инес Субашка Inspired Fit Strong (потърсете го в Гугъл)
http://cioccolatascorner.blogspot.com/ - блог с преводи на статии на американски, английски и шведски автори на тема нисковъглехидратно хранене, метаболизъм и здраве. Прочетете поне тези статии, за да придобиете повече информация за този начин на хранене:
http://cioccolatascorner.blogspot.com/2012/09/2.html - за инсулина и кръвната захар
http://cioccolatascorner.blogspot.com/2012/10/blog-post_927.html - за фруктозата
http://cioccolatascorner.blogspot.com/2012/10/blog-post_4895.html - за мазнините (І)
http://cioccolatascorner.blogspot.com/2012/10/blog-post_26.html - за мазнините (ІІ)
http://cioccolatascorner.blogspot.com/2012/10/blog-post_29.html - за мазнините като основен източник на енергия
http://cioccolatascorner.blogspot.com/2012/11/blog-post_11.html - от колко глюкоза се нуждае мозъкът
http://cioccolatascorner.blogspot.com/2012/11/blog-post_13.html - накратко за холестерола
http://cioccolatascorner.blogspot.com/2013/02/blog-post.html - защо да изберем НВХ
http://cioccolatascorner.blogspot.com/2013/02/blog-post_25.html - защо нисковъглехидратното хранене трябва да бъде високомазнинно, а не високобелтъчинно

За холестерола в блога http://cioccolatascorner.blogspot.com има цяла поредица от д-р Питър Атия ("Истината за холестерола") - ако се интересувате, запознайте се и с нея, съдържа много подробна и задълбочена информация.

Ръководство на български за начинаещи: http://www.dietdoctor.com/wp-content/uploads/2011/03/LCHF-for-beginners_BG.pdf

Добре е да се прочетат и поне 1-2 от предишните теми (потърсете с търсачката).

Още за връзката между хормоните и напълняването:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=484705.0

Що се отнася до калориите и количествата: този начин на хранене по начало предполага свобода от броене и претегляне на каквото и да било - калории, грамове и т.н. В дългосрочен план предполага регулиране на естествените механизми за глад и ситост, а оттам - и на приема на храна. Водещ принцип е да се храним, когато сме гладни и докато се заситим, без да прекаляваме и без самоцелно и съзнателно да добавяме мазнини към храната си в гонене на "високомазнинен" ефект. Стремете се към не повече от 3-4 хранения за деня. Ако обаче се храните много стриктно и въпреки това поне 1-2 месеца не забелязвате намаляване на теглото или на обиколките, можете да започнете да ограничавате количеството на порциите, например по следния начин: консумирайте количество месо или яйца колкото дланта с пръстите и същото количество зеленчуци. Може да добавите около 100 мл мазен сос или по-малко количество масло. Може и да не се добавя мазнина, ако месото/яйцата и зеленчуците са приготвени с достатъчно количество.

Защо е погрешно да се броят калории и изобщо да се отдава много голямо значение на калориите: http://cioccolatascorner.blogspot.com/2013/09/blog-post.html и другите статии в блога от същия автор (Дж. Стантън), както и други статии на същата тема.

Първоначално, докато свикнете, може да въвеждате дневни менюта в някой от сайтовете от рода на fitday.com. Стремете се процентът на мазнините ви да бъде минимум 60. Останалите 15-40% са за белтъчините и въглехидратите, като е препоръчително въглехидратите да не бъдат повече от 15-20%. Експериментирайте с различни източници на въглехидрати и мазнини и различни количества и проценти, докато намерите своя начин на хранене, но имайте търпение и дайте поне 3-4 седмици на всеки нов вариант, за да видите дали действа.

Някои ориентири за по-лесна преценка кои храни са подходящи:
1) Ако въглехидратите са до 5%, храната е нисковъглехидратна. Ако са до 15%, отново може да се сметне за нисковъглехидратна, но в по-либерален вариант, т.е. например при хора, които нямат нужда да свалят килограми или свалят и с по-малко ограничения.
2) Грамовете мазнини на хранене да бъдат повече или равни на грамовете въглехидрати + белтъчини - тогава говорим за високомазнинно и нисковъглехидратно хранене (това е т.н. съотношение на Скалдеман - на името на един от най-известните представители на НВ-ВМХ и автори на книги на тази тема в Швеция).

Още практически ориентири от книгата "Новата диета на Аткинс", споделени от yulinga:

Цитат

Приемът на мазнини в 1 ден може да включва следното:
2 с.л. олио (мисля, че се има предвид всяка мазнина, подходяща за готвене и приемлива за режима) за дресинг на салатата и за готвене
1 с.л. масло
28 гр сметана (не е уточнено каква)
60 гр сирене (за консумиращите млечни)
2-3 яйца
2-3 порции месо, риба или морски дарове
10 маслини и/или 1/2 авокадо
60 грама ядки или семена (за тези, които ги включват в менюто).

А има и едни въпроси, отговорът на които дава реалистична представа за това колко точно се придържаме към режима и има ли нещо, което ни пречи да постигнем желаното тегло/здраве.
1. Нереалистични ли са очакванията ни?
2. Консумираме ли прекалено много протеини?(средно се препоръчват по максимум 170 гр на хранене)
3. Не ядем ли достатъчно или се въздържаме от мазнини?
4. Консумираме ли прекалено много калории?
5. Правилно ли броим грамовете чисти въглехидрати (въглехидратите без фибрите)?
6. Консумираме ли от 12 до 15 гр въглехидрати под формата на зеленчуци?
7. Консумираме ли скрити въглехидрати (тоест от обработени и пакетирани храни)?
8. Използваме ли повече от 3 пакетчета нискокалорични подсладители на ден?
9. Пием ли достатъчно вода?
10. Пропускаме ли хранения, след което имаме вълчи апетит?
11. Вземаме ли лекарства, които биха могли да забавят отслабването?

Някои затруднения или проблеми, на които може да се натъкнете отначало:
1. Ако след рязко ограничаване на въглехидратите изпитвате слабост, замайване, главоболие, трудности с концентрацията, не се притеснявайте - това са признаци на т.н. "нисковъглехидратен грип": организмът ви се адаптира към режим на използване на мазнини като основен източник на енергия вместо въглехидрати. Обикновено този дискомфорт преминава за няколко дни, максимум седмица. Междувременно можете да увеличите приема на течности и на сол, за да се почувствате по-добре. Ако обаче мине по-дълго време и все още се чувствате отпаднали, можете да опитате да върнете част от въглехидратите в менюто си и да ги намалявате постепенно.

2. Възможно е да усетите тежест в областта на жлъчката/черния дроб при консумация на по-мазни храни. Ако е така, опитайте постепенно да увеличавате мазнините.
Внимание! При наличие на жлъчни камъни трябва да се подходи много внимателно, с постепенно увеличаване на мазнините и за предпочитане под наблюдението на лекар.

3. Ако се храните стриктно, но въпреки това установите леко повишена кръвна захар на гладно спрямо нормалните за вас стойности (но все още в референтните граници), опитайте да ограничите количеството на приеманите белтъчини, а да увеличите това на мазнините.

4. Ако изпитвате повишен глад, опитайте да увеличите мазнините. Също така ограничете плодовете, млечните, ядките, защото те имат свойството да отварят апетит у много хора.

Подобрения на здравословното състояние, които можете да очаквате:
Като цяло подобрение във всички аспекти на метаболитния синдром, а именно:
1. Намаление на телесното тегло, особено около корема - в края на краищата именно това е причината повечето хора да започват този режим.
2. Нормализиране на кръвната захар и инсулина, намаляване на инсулиновата резистентност.
3. Нормализиране на кръвното налягане.
4. Понижаване на стойността на триглицеридите в кръвта
5. Повишаване на т.н. добър холестерол (HDL)
6. Подобрение в симптомите на поликистозата (за повече информация: http://www.puls.bg/health/inquisitive/news_1391.html)
7. Изчезване или подобрение в симптомите на подаграта
8. Нормализиране на размера на простатата при доброкачествено увеличение
9. Изчезване на глада за сладко и на хипогликемията
10. Трайно и стабилно усещане за ситост и за енергия през деня. Няма да ви се доспива в ранния следобед.

Възможни са и други подобрения според индивидуалното състояние. Но е важно да имате търпение.

Тук можете да прочетете за някои полезни хранителни добавки, които често се препоръчват във връзка с този начин на хранене (полезни са при всякакво хранене, не само при НВ-ВМХ):

Скрит текст:

Полезни (незадължителни) хранителни добавки
- рибено масло - по 1-2 грама на ден от съдържащите омега-3 мастни киселини (количеството омега-3 киселини в капсула от 1 грам е по-малко от 1 грам)
Внимание! Лененото масло и семе също са източник на омега-3 киселини, но тъй като човешкият организъм не може да усвои вида омега-3, който съдържат, а трябва да ги трансформира в други два вида, на практика почти цялото количество се изхвърля. Затова ленът, за разлика от мазните риби и рибеното масло, не е подходящ източник на омега-3.

- витамин D3 - укрепва имунната система, помага при ред заболявания, а е установено, че има положително действие и за подобряване на инсулиновата чувствителност. Препоръчвани дози: от 2000 до 4000 или дори 5000 IU/ден. (Например можете да ползвате Вигантол.)
Внимание! При прием на вит. D3 е възможно да трябва да увеличите приема на магнезий от храната или под формата на хранителни добавки, напр. ако при наличие на запек или мускулни крампи.

Също е добре приемът на витамин D3 да се придружава от прием на вит. К2, който спомага конкретно за правилното оползотворяване на усвоявания чрез вит. D3 калций.

Тъй като, във връзка с материали за нисковъглехидратното хранене, можете да попаднете на понятия като кетоза, кетотела/кетони, кетоацидоза, е добре да знаете, че кетозата е нормално състояние на организма (за разлика от кетоацидозата), което е напълно възможно да настъпи поне за някаква част от ежедневието ви, ако се храните стриктно нисковъглехидратно и високомазнинно. Ето какво е обяснила kameloth - прочетете, информацията е много полезна, а и така няма да се притеснявате от тази толкова "страшна" кетоза:

Цитат

Цитат
Краси не знам дали още чете в темата, но ми се искаше да отговоря на вьпроса й за разликата между кетоза и кетоацидоза. ( дано да не е досадно за някой).

На пьрво място, кетотелата (а това са бета-хидрокси-бутират, ацетоацетат и ацетон) не се произвеждат в тялото като някакьв отпадьчен, или токсичен продукт. Те се произвеждат в организма в случаите, когато се регистрира глад, поради различни приини( реално това се случва при всички диети, при които има ограничение на храната - гладуване с плодове по Лидия Ковачева, диети с броене на калории, зелеви супи, кленов сироп... и мн.др.). И те са алтернативен източник на енергия за тялото, когато има недостиг на глюкоза. Всьщност, както се оказва, те са дори предпочитаният източник на енергия ( особено за мозька). Когато тялото изпитва глад, то започва да разгражда собствените си запаси от триглицериди, натрупани в мастните депа. Сьответно тези триглицериди се разграждат до глицерол и свободни мастни киселини. Мастните киселини се разграждат в цикьла на бета-окислението до ацетил-КоА. Този ацетилКоА би могьл да се включи в цикьла на Кребс и от него да се извлече енергия. Но в сьстояния на глад, той се насочва кьм синтеза на кето-тела. Това едва ли е случайно (всьщност процесите в нашето тяло са просто сьвьршено регулирани, когато говорим за здраво тяло, а не при болестни сьстояния.). Кето-телата са много добьр източник на енергия за почти всички тькани и органи. Много малко са структурите в човешкото тяло, които зависят изцяло от глюкозата. И техните нужди сьс сигурност са обезпечени, дори и да липсва глюкоза в храната, тьй като от глицерола, който се получава при разграждането на триглицеридите, обикновено се трансформира в глюкоза.

И относно разликите между кетоза и кетоацидоза по отношение на кетоните - сходството между тях може да се оприличи сьс сходството между крьвната захар при здрав човек и такьв с диабет. Диабетната кетоацидоза е сьстояние, при което в крьвта има големи количества глюкоза, но поради липса на инсулин, тя не може да проникне в клетките и да се използва за енергия. Клетките сьответно гладуват и тези сигнали са повод за производство на друг енергиен източник за тялото- кетони. Тези хора обаче- едно, че не са адаптирани кьм използването на кетони, второ, супер високите нива на крьвната захар сьздават допьлнителни нарушения- като изльчвнето на големи количества вода с урината и сьответно обезводняване на тялото, и трето- липсва инсулин, поради което синтезата на кетотела става неконтролируема - т.е. - образуват се големи количества от тях, които променят киселинното сьстояние на крьвта и водят до животозастрашаващи сьстояния. Това никога не би могло да се случи с човек, чийто панкреас произвежда нормално инсулин.

Така че, каква е разликата - ами кетоацидозата е болестно сьстояние. Хранителната кетоза е физиологично сьстояние, при което тялото произвежда нормален енергиен субстрат, алтернативен на глюкозата. И дори предпочитан от мозька.

Кетозата за мен е нормално сьстояние, при което тялото функционира с пьлен капацитет. То трудно се постига сьс сьвременния начин на хранене- дори еднократно хапване на нещо сладко, ни извежда от кетоза. А както и Шоки е отбелязала - кетозата не е задьлжителна за поддьржане на нормално тегло и добро здраве. Но пак ще повторя- за мен кетозата - това е Зоната (така както Сиьрс я е описал) и обичам да пребивавам в нея.

Още за кетозата има в блога (статии на Питър Атия).

Също така е важно да развенчаем още един мит, по който се подвеждат много хора - твърдението, че мозъчните клетки могат да използват единствено глюкоза и се нуждаят от някакво минимално количество всеки ден (120-130 грама глюкоза), за да може мозъкът да работи. Това не е вярно. Да, част от мозъчните клетки действително не могат да използват други източници на енергия, освен глюкозата, но за техните нужди е достатъчно много по-ниско количество глюкоза, което спокойно може да бъде осигурено и при много стриктно нисковъглехидратно хранене (благодарение и на храната, и на глюконеогенезата в черния дроб, т.е. синтез на глюкоза от аминокиселини или мастни киселини). За сметка на това много от мозъчните клетки могат да ползват гореописаните кетони, а дори е установено, че за работата на мозъка кетоните са по-подходящо "гориво" от глюкозата. Още по въпроса тук (статия на Марк Сисън за нуждите от глюкоза на мозъка): http://cioccolatascorner.blogspot.com/2012/11/blog-post_11.html

И още нещо, което не е лошо да имате предвид: ако правите изследване за инсулинова резистентност (ОГТТ - обременяване с глюкоза), е важно поне 4-5 дни преди това да се храните по-високовъглехидратно (с 150 - 250 грама въглехидрати на ден), защото в противен случай резултатите ви може да се окажат нереално завишени и да се притесните ненужно.

Друго, което може да притесни някои от хранещите се по този начин, е високият прием на холестерол, който се получава, ако се консумират повечко яйца, месо и/или млечни (а висока консумация на яйца/месо/млечни е характерна за този начин на хранене). Понякога стойността на общия холестерол и на LDL се повишава. kameloth обяснява каква е причината и защо няма основания за притеснение:

Цитат

Ето обобщение на моите проучвания по повод на завишението на холестерола при консумация на по-голямо количество холестерол-сьдьржащи храни:

Многобройни проучвания показват, че в зависимост от реакцията си при прием на богата на холестерол храна, хората се делят на две основни групи
- нормо ( или хипо)- реактори – такива са около 75% от общата популация – храненето с богати на холестерол храни при тях не променя , или променя сьвсем слабо нивото на общия им холестерол, както и на холестерола в различните липопротеини.
- хипер – реактори – около 25% от общата популация – при тях екзогенния прием на по-големи количества холестерол има за резултат значително повишаване на общия холестерол и холестерола в HDL и LDL .
Счита се, че тези различия в реактивността между двете групи спрямо холестерола в храната, се дьлжи на генетични различия в усвояването на холестерола, неговото изльчване от черния дроб кьм транспортните липопротеини, обратния холестеролов транспорт и регулацията на холестероловите рецептори.
Характерно за хипер-реакторите е това, че повишението на общия холестерол е в резултат на едновременно и пропорционално повишение на холестерола в LDL и HDL, така че сьотношението между тях се запазва в нормални граници. Изследванията сьщо така са показали, че повишеното холестеролно сьдьржание в серума на тези хора, води до изместване на липопротеините кьм по-големи по размери и по-пухкави липопротеинови субкласове (LDL и HDL) , което се асоциира дори с понижен риск от атеросклероза.
Това дава основания да се счита, че консумацията на богата на холестерол храна, макар и да води до повишение на холестерола при хората хипер-реактори, не представлява рисков фактор за развитието на сьрдечно-сьдови заболявания. Такава врьзка не е открита и в проведените изследвания.
Няколко линка с публикации по този вьпрос:
http://digitalcommons.uconn.edu/dissertations/AAI3138385/
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/3328488
http://www.heart-advisor.com/issues/11_10/ask-doctors/Ask-The-Do … r-2008_619-1.html
http://www.berkeleywellness.com/healthy-eating/nutrition/article/sunny-side-eggs

Подробно обяснение от kameloth за холестерола на базата на книгата на Джими Мур Cholesterol Clarity:

Цитат

Аз тези дни довьршвам "Cholesterol clarity" и доста ми хареса една част от нея, която реших набьрзо да преразкажа тук, тьй като често се случва да дискутираме холестерола и завишените му нива.
Та това е информацията, която Джими Мур е систематизирал в книгата си, вьз основа на становищата на около 30 лекари, на основата на чиито наблюдения и публикации е построена и самата книга.

Най-често срещаните причини за повишен холестерол.
1. Хипотиреоидизьм.
Щитовидната жлеза е отговорна за много телесни функции, включително и за нивото на холестерола в крьвта. Хормоньт Т3 обикновено влияе вьрху клетьчните LDL- рецептори като по този начин стимулира навлизането на LDL частиците в клетките, кьдето сьдьржанието им от холестерол, триглицериди, витамини и др. се използва за различни цели.
При хипофункция на щитовидната жлеза и ниськ Т3, този процес се затруднява и LDL частиците остават да циркулират по-дьлго време в крьвта, сьответно се повишава техния брой и плазменото ниво на LDL холестерола. Понякога е вьзможно хипотиреоидизмьт да не е бил изявен преди промяна на храненето. Затова ако сьс започване на ВМ-НВ или Палео- хранене, холестерольт ви се повиши значително, задьлжително си направете пьлни изследвания на щитовидната жлеза и се уверете, че приемате достатьчно йод ( богати са водораслите и келпа).
2. Прием на прекалено много вьглехидрати или захар.
Вьглехидратите, захарта, нишестето от храната имат огромно влияние вьрху серумния холестерол и триглицериди. Когато се ядат в изобилие, те повишават общия холестерол, малките по размери ( и считани за вредни) LDL частици, VLDL и триглицеридите.
Когато крьвната захар е висока за големи периоди от време, тя атакува серумните белтьци и ги гликира. Това се случва и с протеините в LDL частиците. Гликираните LDL частици от една страна по-трудно доставят веществата, които пренасят на клетките, а от друга страна, те по-трудно се рециклират в черния дроб.
При високовьглехидратно хранене, в крьвта се повишава количеството на малките, пльтни LDL частици, които могат да се разглеждат като отпадьк, от който тялото се стреми да се оттьрве. Именно те се натрупват в атерогенните плаки на сьдовите стени.
3. ВМ-НВХ.
Понякога при започване на ВМ-НВХ, се наблюдава повишение на холестерола – най-често то е едновременно и пропорционално за LDL и НDL , като сьщевременно се наблюдава значително понижение на триглицеридите и VLDL , както и преминаването на преобладаващата част от LDL частиците кьм тип А (които са по-големи , пухкави и неатерогенни).
При мальк процент от хората обаче се наблюдава значително повишение на общия холестерол, броя на LDL частиците и АроВ, при подобрение в другите липидни показатели. Причината това да се случва до момента не е изяснена. Липсват и проучвания, които да показват дали това завижение би било рисково в бьдеще за развитие на сьрдечно-сьдови заболявания.
Някои автори считат, че това явление е генетична особеност , която дава предимство за оцеляване в периоди на продьлжителен глад. При липса на храна и гладуване от 3 седмици, хора с подобна генетична особеност биха преживяли по-дьлго от останалите.
Други допускат, че при консумацията на голямо количество мазнини, е вьзможно да се надхвьрли определен генетичен праг, над който черния дроб започва да произвежда холестерол.
Много е вероятно тези хора да нямат повод за притеснение, но поради все още сьществуващите неизвестни, е добре да бьдат проследявани по-стриктно.
4. Фамилна хиперхолестеролемия.
Това заболяване е сравнително рядко срещано и наследствено. Хората с най-тежката форма ( носители на 2 патологични гена – получени и от двамата си родители) често страдат от сьрдечно-сьдови заболявания още в тийнеджьрска вьзраст и това е почти неизбежно, независимо от лечението сьс статини. Такива форми обаче са наистина много редки – един на милион.
По-често се срещат носители на хетерозиготната и по-лека форма( които получават дефектен ген само от единия си родител) – 1 на 500.
При това заболяване е налице дефект в LDL – рецепторите и АроВ- рецепторите, а черния дроб не получава информация, че холестерольт в крьвния серум е достатьчен, така че продьлжава да произвежда нови количества.
Доказването на фамилната хиперхолестеролемия става с генетични тестове и далеч не всеки човек сьс значително завишение на холестерола следва моментално да се диагностицира с това заболяване.
При някои от тези болни вероятно е показан приема на статини, но е добре преди това да се опитат някои промени в храненето – като например замяната на голяма част от животинските мазнини с мононенаситени растителни ( зехтин, авокадо) и предпазване на LDL частиците от оксидиране – чрез добавяне на антиоксиданти и осигуряване на оптимална функция на щитовидната жлеза ( евентуално добавка на йод).
5. Дефицит на микронутриенти.
Най-честите дефцити, при които се наблюдава повишаване на LDL частиците и холестерола, са на йод, селен, цинк и мед.
Йодьт и селеньт са необходими за правилната синтеза на щитовидните хормони, докато цинкьт и медта са нужни на тялото да синтезира най-важните си извьнклетьчни антиоксиданти. Повишеният оксидативен стрес, води до оксидиране на LDL частиците, което може да е причина за повишения им брой.
6. Хронични бактериални инфекции в тялото, особено в зьбите.
Холестерольт служи като градивна единица за вьзстановяване на увредени и разрушени тькани и има противовьзпалително действие, поради което при наличие на хронично бактериално вьзпаление в организма, той нормално се завишава, заради повишени нужди на тьканите и клетките за регенерация и борба с инфекцията.
Честа прична за такова завишение на холестерола могат да бьдат дьлго недиагностицирани, хронични периодонтални инфекции, инфекции на зьбните корени с умьртвен нерв, а сьщо и на челюстните кости след екстракция на зьби. Някои стоматолози смятат, че отношение могат да имат и пломбите от амалгама, източник на хронична интоксикация с тежки метали ( живак).
Причина могат да бьдат и нарушения в чревната флора, чревни паразити и др.
7. Стрес.
Под влияние на стрес, в тялото нуждите от холестерол нарастват, поради което естествено се повишават и нивата на LDL . Стресьт повишава холестерола напьлно независимо от диетата и начина на хранене.
Вместо прием на статини, правилно би било да се помисли за релаксиращи дейности, които биха премахнали пьрвопричината за повишения холестерол.
8. Хормонални вьздействия.
Холестерольт се променя в зависимост от хормоналните промени, настьпващи в организма. Такива периоди при жените са например менопауза, прием на противозачатьчни медикаменти, бременност. При мьжете – андропаузата сьщо може да е причина за покачване на холестерола. PCOS сьщо е един хормонален дисбаланс, който допринася за повишен холестерол.
9. Загуба на тегло.
В период, когато активно губим тегло, е вьзможно да се наблюдават аномалии в липидния ни профил – като повишаване на холестерола, LDL , триглицеридите и понижаване на НDL .
Най-добре е през този период изобщо да не се правят изследвания и да се изчака до момента, когато теглото се стабилизира поне за месец.
10. Други
Разбира се, сьществуват и много други причини, които могат да доведат до завишение на холестерола – като интензивни тренировки, стеатоза на черния дроб, прекалено малко храна и др.

По повод на някои форумни стълкновения и недоразумения напоследък, искам да разкажа малко за историята на този начин на хранене:

Въглехидратна рестрикция (т.е. ограничаването на въглехидратните храни) се е препоръчвала при затлъстяване още през 19 век (най-известен е случаят на лондонския погребален агент Уилям Бантинг). Горе-долу до 60-те или дори до 70-те години в медицинските университети по целия свят именно въглехидратната рестрикция е била препоръчваната терапия при затлъстяване. По онова време на никой не му е хрумвало, че мазнините са вредни, а въглехидратите - изключително полезни, и че за намаляване на теглото хората трябва да ограничат мазнините, а да увеличат въглехидратите. Но по ред причини, сред които интереси на агробизнеса, политически и други причини, постепенно се налага схващането за вредността на животинските храни, в частност на животинските мазнини, но и като цяло на високомазнинното хранене, а също за полезността на въглехидратните храни. Така се стига до положението днес - повечето хора консумират поне по 200 - 300 грама въглехидрати на ден (обикновено поне 50-60% от калорийния им прием), а в цял свят вече от десетилетия се говори за епидемия от затлъстяване, диабет втори тип, сърдечносъдови и ракови заболявания.

През 60-те години употребата на нисковъглехидратен и високомазнинен хранителен режим е възродена от д-р Робърт Аткинс. Препоръчваният от него хранителен режим се радва на огромна популярност, защото съчетава непостижимото - лекота на спазване (заради консумацията на вкусни, "забранени" иначе храни, и липсата на чувство за глад) и много добри резултати по отношение на намалението на телесните мазнини и подобрението на здравето. Но Аткинс е изпреварил времето си и идеите му срещат острата критика на колегите му.

Десетилетия по-късно интересът към НВ-ВМХ се възражда, като водещите държави в това отношение са САЩ и скандинавските страни, особено Швеция. В Швеция д-р Аника Далквист всъщност е тази, която измисля съкращението "НВ-ВМХ", въпреки че още преди това сходни идеи по отношение на храненето са застъпвани от американски автори.

А делото на Аткинс е продължено от лекарите Ерик Уестман, Стивън Фини и Джеф Волек, които написват нова книга, явяваща се нещо като подобрена версия на неговия хранителен режим.

Тясно свързано с НВ-ВМХ е и т.н. палеохранене (палеодиета) (името, което се свързва най-много с палеохраненето, е това на Лорън Кордейн). Днес има различни варианти палео - нисковъглехидратно или с по-умерена консумация на въглехидрати, с или без млечни. Но класическото палео изключва както зърнените, така и млечните и бобовите храни, а също и богатите на омега-6 растителни мазнини. В същото време палеото поставя акцента върху натуралното, екологично чисто производство и максимално високото качество на храните.

Днес сред известните имена около тези начини на хранене могат да се посочат д-р Андреас Енфелт и д-р Аника Далквист в Швеция, много американски автори (Марк Сисън, Питър Атия, д-р Ричард Бърнстайн, д-р Ерик Уестман, д-р Стивън Фини, д-р Джеф Волек, д-р Уилям Дейвис, д-р Майкъл Ийдс, д-р Малкълм Кендрик), също д-р Джей Уортман в Канада, проф. Тим Ноукс в ЮАР, а също така авторът на двете може би най-влиятелни книги по тези теми - Гари Тобс.

Насоки за хранене специално при диабет: http://www.dietdoctor.com/new-page-diabetes-normalize-blood-sugar
Готварска книга за диабетици: https://archive.org/stream/diabeticcookeryr00oppeiala#page/n7/mode/2up

А ето от този линк могат да се свалят някои ценни книги на тема хранене, НВ-ВМХ и здраве:
https://drive.google.com/?tab=wo#folders/0B_jTNVzzmYHQTU5XQTA1VnZ3RE0

Последна редакция: ср, 19 мар 2014, 09:08 от Cioccolata

# 1 18 март 2014, 20:04 ч.

Мнения: 30

Благодаря

# 2 18 март 2014, 20:05 ч.

София
Мнения: 10 856

Шоки благодаря и за новата тема, и за репортажа за веганството в старата bouquet

# 3 18 март 2014, 20:17 ч.

Мнения: 21 122

Благодарности и от мен.
Колко бързо беше изписана старата....... Simple Smile

# 4 18 март 2014, 20:21 ч.

Мнения: 325

Аз също да не ви изпусна.Много сте полезни.

# 5 18 март 2014, 20:23 ч.

Мнения: 10 951

Блягодаря и аз bouquet

joya

аз също не толерирам подобен род обсъждане със злоба и насмешка. Но за някои това е смисъла на живота.

# 6 18 март 2014, 20:37 ч.

Пловдив
Мнения: 1 665

Шоки, благодаря за новата тема! bouquet

И за синтезираното представяне на статията, златна си! Heart Eyes

Кам, и аз намирам за вярна цитираната от теб мисъл.
И с другото съм съгласна - човек трябва да узрее за нещата и те не случайно се случват точно в даден момент, а не по-рано или по-късно...
И на мен ми е драго, като пишете, пишете, макар че все не успявам да изчета всичко и все ви догонвам....
УАСП, да, знам, че го има това...Просто не се бях замисляла за другия аспект. Не че обвинявам хората, които си премълчават, че не са прилагали дадено лечение. Самата аз съм го правила при един отит на детето... Whistling

Поне личната ни е свястна и знае, че лекарства не дават, та предписва вече в много кран случай, когато наистина без тях не може...
Джоя, да, майките наистина имат голямо значение. Не само с нещата, които правят за/с нас, но даже и с тези, които не правят, а и с отношението, което имат към себе си и със себе си...
А за злобата и насмешката - това никога не съм могла да го разбера. Как може някой да се чувства удовлетворен, като говори с подобно отношение за другия...Да не говорим, че не е никога изключено да се окаже в неговото положение...

# 7 18 март 2014, 20:51 ч.

Мнения: X

кога изписахме предишната?
Шоки, мерси bouquet

за темата и за онзи постинг за вегемитовете

Юле, аз твърдо вярвам, че пациентът трябва да има право на информация и личен избор
но за съжаление това все още трудно се преглъща от масата лекари
единици са тези, прилагащи напрактика този принцип
повечета даже се сърдят ако проявиш зачатъци на интерес и започнеш да задаваш въпроси или да обясниш желанието си
а пациентите ги е страх да не разсърдят лекаря и си траят
и се получава затворен порочен кръг

# 8 18 март 2014, 20:53 ч.

Варна
Мнения: 280

Видях, че в старата тема беше повдигнат въпроса за патешкото. Е, случайно или не аз снощи варих патешки маншони (бутчето от крилото) и днес ги приготвих със спанак. Хапнах си доволно, даже си сипах и още. Проверявам после калориите и останах ей така: Shocked

300гр месо с кожа имат над1000 калории (~55 протеин и 85мазнини). Така че подходящ е за режима, че даже и в повече. Днес добре че имах двойна тренировка, че с патето съм заковала 2500 Crazy

# 9 18 март 2014, 20:55 ч.

Vildbjerg,DK
Мнения: 99

Шоки благодаря за новата тема Hug

greendream благодаря и на теб за поясненията Hug

И само да вметна, че всяко едно мнение, чета с голямо удоволствие и интерес. И всяко едно мнение ми е помогнало по един или друг начин в трудният път да превъзпитам себе си и моето семейство. Хиляди благодарности за споделеният личен опит и отделеното време на всеки един пишещ тук bouquet

# 10 18 март 2014, 20:59 ч.

Мнения: 1 167

Благодаря за новата тема Hug

# 11 18 март 2014, 21:20 ч.

Варна
Мнения: 4 817

Мерсим за новата тема и запис! Hug

# 12 18 март 2014, 21:26 ч.

Мнения: 15 733

Ей, човек си обърне гърба за малко и нова тема Hug

Много сте писали, почти успях да прочета всичко.
Това й е хубавото на темата, че в нея се обсъжда всичко.

Кам, честит рожден ден! bouquet

# 13 18 март 2014, 21:27 ч.

Мнения: 10 951

УАСПИ ами и аз все това дудна за правото на информация на пациента и личния избор. Дето все съм ви разправяла как на моето дете, като му бяха изписали стероиди и кръвната му захар се вдигна до безбожие. Това беше като страничен ефект от лекарството, детето ми не е било диабетик по принцип. Вместо лекаря да ми даде малко повечеко инфо, той ни каза да му даваме всичко за ядене и да му бием инсулин. Докато бях на работа, в болницата го бяха тъпкали с пици, гевреци и подсладени млекца, сокове. Удари го в очите и бяхме на косъм от глаукома. По това време тъкмо бях почнала да ви чета и навлизах в режима. Като се прибрахме в нас прекратих това безобразие от тонове въглехидратна храна, давах му яйца, пръжоли, кашкавал и не беше необходима дори и една инжекция инсулин. И до ден днешен се питам защо този доктор не ми спомена нищо, малко от малко да ме беше информирал. Разбирам за стандартните протоколи, но аз трябваше да знам за всички варианти, пък ако реша след обсъждане с него можех пак на инсулин да го оставя. Но той просто си го спести.

# 14 18 март 2014, 21:30 ч.

В центъра на мръсотията
Мнения: 605

Благодаря! bouquet

Препоръчани теми

Мнения за HealthyDee Деница Василева

Убиване на апетита

Китайски капсули за отслабване - 13

От коя марка съдомиялни сте доволни? - Тема номер 4

Причина:

Причина: