- Публикувана: 7 май 2014, 19:42 ч.
- Последно мнение: 8 юни 2014, 10:13 ч.
Гордата Аси (Asi)-Магията, която ни завладя, остава в нашите сърца-Тема 207
Семейна сага- драма, за 2 семейства, чието минало се преплита в настоящето. Млад бизнесмен от Истанбул- Демир, пристига в град Антакия, до сирийската граница, заедно с приятеля си Керим, да разбере повече за смъртта на майка си, когато той е бил дете.
„Гордата Аси” е изпепеляваща история за една невъзможна любов. За това да обичаш, да бъдеш обичан и въпреки всичко да не можеш да намериш щастието.
Две души са разделени от огнената река на миналото. Макар и силно влюбени един в друг, те са врагове заради греховете и грешките на другите.
Сериалът е история за отмъщението, което превръща жарта в огън, за тайната, която изпепелява. Миналото крие много тайни. Да тънеш в мизерия, да не можеш да намериш изход от нея и да бъдеш майка, която се бори със смъртта заради децата си...
Един млад мъж, роден и живял с болка, се завръща по родните места. Причината за страданието му е семейство, в чиято дъщеря съдбата му отрежда да се влюби. Дъщерята на тези, които са изпратили майка му в гроба.
От три поколения едно семейство не спира да се бори с житейските трудности. Бащата, който иска да запази земите на дедите си и гордите му деца, привързани към родното огнище. Красивата му дъщеря Аси носи името на реката, която дава живот на тези земи.
Млад мъж, на име Демир, който след дълго отсъствие се завръща в родния край. Богат, красив, успял. Демир и семейството му са заровили в тези земи една тайна. Тя ще стане причината двете семейства да преживеят най-трудните си изпитания и ще преобърне живота им.
Започна на 31 август 2009 година, по НТВ
Завърши на 12 януари 2010 година, по НТВ
„Гордата Аси” е изпепеляваща история за една невъзможна любов. За това да обичаш, да бъдеш обичан и въпреки всичко да не можеш да намериш щастието.
Две души са разделени от огнената река на миналото. Макар и силно влюбени един в друг, те са врагове заради греховете и грешките на другите.
Сериалът е история за отмъщението, което превръща жарта в огън, за тайната, която изпепелява. Миналото крие много тайни. Да тънеш в мизерия, да не можеш да намериш изход от нея и да бъдеш майка, която се бори със смъртта заради децата си...
Един млад мъж, роден и живял с болка, се завръща по родните места. Причината за страданието му е семейство, в чиято дъщеря съдбата му отрежда да се влюби. Дъщерята на тези, които са изпратили майка му в гроба.
От три поколения едно семейство не спира да се бори с житейските трудности. Бащата, който иска да запази земите на дедите си и гордите му деца, привързани към родното огнище. Красивата му дъщеря Аси носи името на реката, която дава живот на тези земи.
Млад мъж, на име Демир, който след дълго отсъствие се завръща в родния край. Богат, красив, успял. Демир и семейството му са заровили в тези земи една тайна. Тя ще стане причината двете семейства да преживеят най-трудните си изпитания и ще преобърне живота им.
Започна на 31 август 2009 година, по НТВ
Завърши на 12 януари 2010 година, по НТВ
В главните роли:
епизоди с БГ-аудио
оригинални епизоди с БГ-субтитри
оригинални епизоди с БГ-субтитри в Dailymotion от Geri
оригинални епизоди с БГаудио в 2p2bg.com
интервюта и клипчета
клип на темата "Asi - Demir - I will not die"
блог "Asi & Demir"
Как да поставяме линкове, снимки и да намаляваме снимки!
оригинални епизоди с БГ-субтитри
оригинални епизоди с БГ-субтитри в Dailymotion от Geri
оригинални епизоди с БГаудио в 2p2bg.com
интервюта и клипчета
клип на темата "Asi - Demir - I will not die"
блог "Asi & Demir"
Как да поставяме линкове, снимки и да намаляваме снимки!
Темите:
Asi Bulgaria във Facebook
Българските страници на Туба и Мурат във Facebook
Официалните страници на Туба и Мурат във Facebook
Tuba Buyukustun & Murat Yildirim
In Monte Carlo 51 Tv Festival 2011
In Monte Carlo 51 Tv Festival 2011
Екипът на "Аси" в Монте Карло- юни 2011 година
Пожелаваме на Туба и Мурат щастие и нови успехи!
Приятни минути в темата на "Аси"!
ЧЕСТИТА НОВА ТЕМА !
Рина, златна си ни я направила, златни цветя слагам за поздрав!
Не ви оставям много време да празнувате
и минавам на сериозна тема.
Както ви писах, серията ме провокира с въпроса за съдбата. С интерес прочетох някои мнения за това в нета. Определено, това си остава една вечна тема, която вълнува хората.
Едни от тях са привърженици на тезата, събрана във фразата :“На който каквото му е писано ", други - на "Който каквото си напише" или, казано по друг начин , "Каквото сам си направиш и Господ не може да ти го направи“, а има и трети, за които едното не изключва другото и, според тях , съдба има и не можем да я променим, но самата съдба е базирана на собствения ни избор.
Какво си мисля?
Дали , приемайки че всичко ни е предначертано, не приемаме ролята на агнето, определено за заколение; готови сме да приемем безропотно случващото се ; да чакаме свише да ни се решават проблемите; отказваме се да правим свой личен избор ?
Дали, изправени пред избор и го направим, това е наш избор или някой е предначертал взетото решение, т.е. дали това точно не е изборът на съдбата му?
Ето едно мнение, в което има логика.
„Ако можеш да промениш съдбата си, следователно тя не съществува. Ако пък тя съществува в действителност, всичко, което си мислиш, че променяш по своя воля, е заложено предварително в нея. Дa имаш съдба или да нямаш е въпрос на личен избор.“
И нещо от Слава Севрюкова
„Предначертано е най-основното. Към него се върви направо или по заобиколни пътища. Но винаги се стига там, където е закодирано.
За лишените от лична воля, абсолютно всичко е предопределено.
Помнете – силната вяра и любовта могат да променят дори съдбата!”
Като приемам тези мисли, според мен,
ако мисълта, че съдбата е тази, която те изпитва, пращайки ти трудни изпитания, те кара да бъдеш по- търпелив, издръжлив и силен – приемам, че съществува;
ако мисълта, че съдбата ще изпълни желанията ти и ще те дари със щастие, те кара да бъдеш оптимист и изпълнен с радост – приемам я.
Ще цитирам едно прочетено мнение от дама с ник Yahoo, което ми хареса: “… има неща които неизбежно все някога се случват - никой не е останал вечно млад, никой не е останал завинаги на този свят и подобни. Но това не означава, че тези неизбежности трябва да ни обсебят и така да пропуснем да изживеем живота си, чакайки те някога да се случат. Вместо това, по-добре благодари за поредния ден, през който си жив и здрав до хората, които са ти най-скъпи, направи нещо добро за себе си и за тях, радвай се в моменти на радост или си поплачи, когато ти е тъжно, защото животът ще продължи със или без теб. “
Съдбата е един постоянен персонаж в литературни произведения, в киното. Така е и в нашия сериал. За това е писала много хубаво Здравка.
Съдба е, че Демир срещна първо Аси при пристигането си в Антакия.
Съдба е , че след 5 години на пътя му застана Асия.
Съдба е падането на жълтицата от вратлето на Асия и намирането й от Демир.
Съдба е, че го покоси коварна болест, но такава, чийто лек е в дъщеричката му.
Колкото до Керим и неговото решение да не чака пасивно събирането на Дефне със Зафер, защо пък това да не е пак знак на съдбата? Тя да иска от нас да не се предаваме и да търсим решение за проблемите си.
Да се пише може много, но споделеното тук, дълго време ще ни занимава и вероятно, когато срещнем нещо писано за това, ще си кажем – и ние в темата говорихме.
Благодаря на всички, които ме изчетоха! Дано не ви досадих.
Засега , приятна вечер, преди да е връхлетяла Нериман !
Рина, златна си ни я направила, златни цветя слагам за поздрав!
Не ви оставям много време да празнувате
и минавам на сериозна тема.Както ви писах, серията ме провокира с въпроса за съдбата. С интерес прочетох някои мнения за това в нета. Определено, това си остава една вечна тема, която вълнува хората.
Едни от тях са привърженици на тезата, събрана във фразата :“На който каквото му е писано ", други - на "Който каквото си напише" или, казано по друг начин , "Каквото сам си направиш и Господ не може да ти го направи“, а има и трети, за които едното не изключва другото и, според тях , съдба има и не можем да я променим, но самата съдба е базирана на собствения ни избор.
Какво си мисля?
Дали , приемайки че всичко ни е предначертано, не приемаме ролята на агнето, определено за заколение; готови сме да приемем безропотно случващото се ; да чакаме свише да ни се решават проблемите; отказваме се да правим свой личен избор ?
Дали, изправени пред избор и го направим, това е наш избор или някой е предначертал взетото решение, т.е. дали това точно не е изборът на съдбата му?
Ето едно мнение, в което има логика.
„Ако можеш да промениш съдбата си, следователно тя не съществува. Ако пък тя съществува в действителност, всичко, което си мислиш, че променяш по своя воля, е заложено предварително в нея. Дa имаш съдба или да нямаш е въпрос на личен избор.“
И нещо от Слава Севрюкова
„Предначертано е най-основното. Към него се върви направо или по заобиколни пътища. Но винаги се стига там, където е закодирано.
За лишените от лична воля, абсолютно всичко е предопределено.
Помнете – силната вяра и любовта могат да променят дори съдбата!”
Като приемам тези мисли, според мен,
ако мисълта, че съдбата е тази, която те изпитва, пращайки ти трудни изпитания, те кара да бъдеш по- търпелив, издръжлив и силен – приемам, че съществува;
ако мисълта, че съдбата ще изпълни желанията ти и ще те дари със щастие, те кара да бъдеш оптимист и изпълнен с радост – приемам я.
Ще цитирам едно прочетено мнение от дама с ник Yahoo, което ми хареса: “… има неща които неизбежно все някога се случват - никой не е останал вечно млад, никой не е останал завинаги на този свят и подобни. Но това не означава, че тези неизбежности трябва да ни обсебят и така да пропуснем да изживеем живота си, чакайки те някога да се случат. Вместо това, по-добре благодари за поредния ден, през който си жив и здрав до хората, които са ти най-скъпи, направи нещо добро за себе си и за тях, радвай се в моменти на радост или си поплачи, когато ти е тъжно, защото животът ще продължи със или без теб. “
Съдбата е един постоянен персонаж в литературни произведения, в киното. Така е и в нашия сериал. За това е писала много хубаво Здравка.
Съдба е, че Демир срещна първо Аси при пристигането си в Антакия.
Съдба е , че след 5 години на пътя му застана Асия.
Съдба е падането на жълтицата от вратлето на Асия и намирането й от Демир.
Съдба е, че го покоси коварна болест, но такава, чийто лек е в дъщеричката му.
Колкото до Керим и неговото решение да не чака пасивно събирането на Дефне със Зафер, защо пък това да не е пак знак на съдбата? Тя да иска от нас да не се предаваме и да търсим решение за проблемите си.
Да се пише може много, но споделеното тук, дълго време ще ни занимава и вероятно, когато срещнем нещо писано за това, ще си кажем – и ние в темата говорихме.
Благодаря на всички, които ме изчетоха! Дано не ви досадих.
Засега , приятна вечер, преди да е връхлетяла Нериман !
Рина харесва ми дизйана на новата тема.Много красиво е гифчето с Аси и Демир!Поздравления!
Данчеколажите и клипа създават едно особено усещане ,усещане за силата на съдбата,за силата на човешката любов!
Злати
Ренизадълбочено и детайлно си анализирила силата на човешката съдба.От десет кладенеца бода си ни донесла в твърденията си,че съдбата или я приемаш такава каквато е,или я провокираш да те изненанада.Но във всички случаи тя ни изненадва и ако е решила да ни накара да и вярваме,ще го направи.Браво!!
Слагам в спойлера пълния превод на статията за Муратот грузинското списание"Огледало".Развълнува ме начина ,по който разказва за времето,прекарано с него, организаторкарта на самото събите.Тя с голяма топлота и любов разказва за човека Мурат
Йълдъръм.Текстът е на руски език.
харесва ми дизйана на новата тема.Много красиво е гифчето с Аси и Демир!Поздравления!Данче
колажите и клипа създават едно особено усещане ,усещане за силата на съдбата,за силата на човешката любов!Злати
Рени
задълбочено и детайлно си анализирила силата на човешката съдба.От десет кладенеца бода си ни донесла в твърденията си,че съдбата или я приемаш такава каквато е,или я провокираш да те изненанада.Но във всички случаи тя ни изненадва и ако е решила да ни накара да и вярваме,ще го направи.Браво!!Слагам в спойлера пълния превод на статията за Муратот грузинското списание"Огледало".Развълнува ме начина ,по който разказва за времето,прекарано с него, организаторкарта на самото събите.Тя с голяма топлота и любов разказва за човека Мурат
Йълдъръм.Текстът е на руски език.
Скрит текст:
Перевод полной статьи из журнала "Зеркало" любезно предоставлен Marina Purichamiashvili, спасибо ей большое))
...Представители Фонда попросили меня, не смогла бы я посодействовать привезти к нам очень популярного актера. Этот человек лицо Юнеско. Он включен в социальные программы и в Турции, он и его жена делают много добрых дел. Его жена патронирует больных аутизмом детей, а Мурат - больных лейкемией малышей.
Во время одного из визитов в Стамбул я спросила, какими фондами там содержатся такие дети. Отметили, что в это дело активно включены актеры, в их числе Йылдырым. Тогда я не знала кто это. Когда я упомянула о нем в Фонде Цинцадзе, все в один голос отметили, что в Грузии он очень популярен. Просили привезти, чтобы поддержать наш Фонд.
Нам помог лаз по происхождению, основатель и руководитель грузинского дома в Турции, он очень заботится о популяризации груз. культуры, у самого трое детей и когда узнал, что мы помогаем больным лейкемией детям, сделал все и довел дело до конца. У Мурата множество приглашений из разных стран, но он никуда не может поехать, поскольку всегда или на съемках или в общественных делах, хотя когда узнал, что дело касается больных лейкемией детей, тотчас же согласился.
Какой он в личном общении?
Всегда улыбается и хочет сделать приятное. Он такой добрый, невозможно так же не настроиться к нему. Сказал, что готов ещё приехать, снять с этими детьми документальный фильм и так помочь Фонду, приехал он в Тбилиси совершенно безвозмездно и мне было очень неловко, когда на благотворительном ужине бросал в копилку деньги.
Какова была его реакция на поведение фанов? (имеются ввиду с плакатами днем у ресторана)
Для него это не было неожиданным. Я переживала, что он слишком устанет, но сам не возражал, снимался с ними, всех благодарил за теплое отношение.
Как его встретили малыши в больнице?
Один малыш, который нынче проходит курс химиотерапии и все понимают как он может себя чувствовать в таком состоянии, подбежал к Мурату и крепко обнял его. 5 минут мама не могла его оторвать. Мурат ей сказал- оставьте, не беспокойте его. Еле сдерживался, чтобы не заплакать. По отдельности обошел все палаты. У 15-летней девочки в палате висели его фото..
Когда вышли оттуда, мы должны были полтора часа прогуляться по старому Тбилиси, но он сказал нам, что сейчас так нагружен эмоциями, должен отдохнуть хоть полчаса. Когда ехали из клиники, не проронил ни слова. С полными слез глазами спрашивал, что мы можем сделать для них. Сказал, что с сентября начинает съемки в сериале, и если нужно будет приехать, он готов приехать и чтобы запланировали на лето.
Как ему понравился Тбилиси?
Очень понравился, отметил его архитектуру. Образованный человек. Любит музыку, чтение стихов, смотреть фильмы, футбол. На вышке (парк Мтацминда) выпил кофе без сахара и воду. Не пьет, не курит. Последние 6 месяцев на диете. Ест мясо и овощи. Ограниченно потребляет сладкое и говорит, что соблюдение здорового образа жизни очень помогает в том, чтобы физически выдержать рабочую нагрузку. Рассказал о съемках Молчания, когда настолько было тяжело снимать, что они останавливали съемки и плакали. Это последовало за разговором о диете. Оказывается до того он курил и потом понял, что так нельзя. Я пыталась не затрагивать его жизнь в личном. О диете потому и зашла речь, что я ему предлагала поесть, а он отказывался.
Из грузинской кухни ему ничего не понравилось?
Очень понравились сулгуни (сыр) и чакапули (горячее из баранины). Я спец. попросила принести тархуну (зелень), чтобы он увидел, из чего готовится это блюдо. А его менеджеру очень понравились хачапури. Мурат стоя смотрел выступление ансамбля Сухишвили и с восторгом аплодировал им.
из журнала "Зеркало"
...Представители Фонда попросили меня, не смогла бы я посодействовать привезти к нам очень популярного актера. Этот человек лицо Юнеско. Он включен в социальные программы и в Турции, он и его жена делают много добрых дел. Его жена патронирует больных аутизмом детей, а Мурат - больных лейкемией малышей.
Во время одного из визитов в Стамбул я спросила, какими фондами там содержатся такие дети. Отметили, что в это дело активно включены актеры, в их числе Йылдырым. Тогда я не знала кто это. Когда я упомянула о нем в Фонде Цинцадзе, все в один голос отметили, что в Грузии он очень популярен. Просили привезти, чтобы поддержать наш Фонд.
Нам помог лаз по происхождению, основатель и руководитель грузинского дома в Турции, он очень заботится о популяризации груз. культуры, у самого трое детей и когда узнал, что мы помогаем больным лейкемией детям, сделал все и довел дело до конца. У Мурата множество приглашений из разных стран, но он никуда не может поехать, поскольку всегда или на съемках или в общественных делах, хотя когда узнал, что дело касается больных лейкемией детей, тотчас же согласился.
Какой он в личном общении?
Всегда улыбается и хочет сделать приятное. Он такой добрый, невозможно так же не настроиться к нему. Сказал, что готов ещё приехать, снять с этими детьми документальный фильм и так помочь Фонду, приехал он в Тбилиси совершенно безвозмездно и мне было очень неловко, когда на благотворительном ужине бросал в копилку деньги.
Какова была его реакция на поведение фанов? (имеются ввиду с плакатами днем у ресторана)
Для него это не было неожиданным. Я переживала, что он слишком устанет, но сам не возражал, снимался с ними, всех благодарил за теплое отношение.
Как его встретили малыши в больнице?
Один малыш, который нынче проходит курс химиотерапии и все понимают как он может себя чувствовать в таком состоянии, подбежал к Мурату и крепко обнял его. 5 минут мама не могла его оторвать. Мурат ей сказал- оставьте, не беспокойте его. Еле сдерживался, чтобы не заплакать. По отдельности обошел все палаты. У 15-летней девочки в палате висели его фото..
Когда вышли оттуда, мы должны были полтора часа прогуляться по старому Тбилиси, но он сказал нам, что сейчас так нагружен эмоциями, должен отдохнуть хоть полчаса. Когда ехали из клиники, не проронил ни слова. С полными слез глазами спрашивал, что мы можем сделать для них. Сказал, что с сентября начинает съемки в сериале, и если нужно будет приехать, он готов приехать и чтобы запланировали на лето.
Как ему понравился Тбилиси?
Очень понравился, отметил его архитектуру. Образованный человек. Любит музыку, чтение стихов, смотреть фильмы, футбол. На вышке (парк Мтацминда) выпил кофе без сахара и воду. Не пьет, не курит. Последние 6 месяцев на диете. Ест мясо и овощи. Ограниченно потребляет сладкое и говорит, что соблюдение здорового образа жизни очень помогает в том, чтобы физически выдержать рабочую нагрузку. Рассказал о съемках Молчания, когда настолько было тяжело снимать, что они останавливали съемки и плакали. Это последовало за разговором о диете. Оказывается до того он курил и потом понял, что так нельзя. Я пыталась не затрагивать его жизнь в личном. О диете потому и зашла речь, что я ему предлагала поесть, а он отказывался.
Из грузинской кухни ему ничего не понравилось?
Очень понравились сулгуни (сыр) и чакапули (горячее из баранины). Я спец. попросила принести тархуну (зелень), чтобы он увидел, из чего готовится это блюдо. А его менеджеру очень понравились хачапури. Мурат стоя смотрел выступление ансамбля Сухишвили и с восторгом аплодировал им.
из журнала "Зеркало"
Препоръчани теми