Туба Бюйюкюстюн, Запленяваща сърцето и проектите преди и след това-208 тема

Везни

Преди много години, стар индианец разкрил житейска истина пред своя внук: „Във всеки човек съществува вътрешна борба, много приличаща на борбата между два вълка. Единият вълк представлява злото- завист, ревност, съжаление, егоизъм, амбиции, лъжа...Другият вълк представлява доброто- мир, любов, истина, надежда, състрадание, вярност..." Малкият индианец, трогнат от дъното на душата си от думите на двоя дядо се замислил няколко минути, а после попитал: „ А, кой вълк побеждава накрая?" Старият индианец се усмихнал едва забележимо и отвърнал: „Накрая винаги побеждава този вълк, който си хранил повече!"

Скорпион

Веднъж един учител се приближил към своя много уважавана колежка и я обвинил, че методът й на обучение е абсолютно алогичен, че това са някакви безумни брътвежи, на които другите се възхищават. Учителката го изслушала и после извадила от чантата си скъпоценен камък. Тя посочила търговски център и отвърнала: „Отнеси го в магазин, където търгуват със злато и сребро и да видим дали ще успееш да го продадеш за сто фута злато."
Учителят пробвал какво ли не, но навсякъде му давали не повече от сто сребърни монети. Върнал се при учителката, а тя му казала: „Чудесно! А сега отиди при онзи бижутер и да видим, какво той ще е готов да даде за този камък."
Учителят отишъл при бижутера и бил истински изненадан, когато той му предложил сто фута злато за камъка.
Учителката добавила: „Вие се опитвате да разберете природата на знанията, които давам, подобно на търговците продаващи злато и сребро. Но, ако желаете да можете да оценявате истинската стойност, трябва да станете бижутер!"

Стрелец

Живяла някога Жаба. Весела такава. Всяка сутрин Жабата ходила при Реката. Реката била спокойна и тиха, Жабата много обичала да гледа в нея, буквално като в огледало. Жабата крякала, заставала в безсмислени пози, радостно подскачала напред-назад. Реката и отговаряла с тих ромон и тайнствена тишина. Така минавало времето. Всяка сутрин Жабата се втурвала към Реката и я поздравявала със закачливи викове. Реката блестяла озарена от лъчите на слънцето и изглеждала толкова неповторимо привлекателна, красива... Но веднъж Жабата не пристигнала. Не отишла при Реката и на втория и на третия ден. Реката чакала. Понякога изглеждало, че тя съвсем притихвала, ослушвала се с надежда, за да чуе познатите стъпки и весели звуци. Но Жабата я нямало вече. И тогава Реката започнала да тъжи. Всичко в нея загубило покой. Тя се „мятала" от мъка и копнеж по своята Жаба. А в дълбините й започнали разни метаморфози. Тя станала по-бурна и пълноводна, така се появили нови подводни течения, водовъртежи...Реката престанала да бъде онази спокойна Река, която била някога. Тя търсила Път и веднъж през пролетта, когато дъждовете я препълнили, поела бързо в някаква посока. Реката се надявала, че пак ще срещне онази Жабата, която, както се оказало, означавала толкова много за нея. И тя се надявала. Понякога звездите осветявали пътя й напред, където я посрещало Слънцето. И ето, че след като преодоляла дълъг и труден терен, Реката видяла пред себе си безкрайна и необятна водна шир- величествено Море. Всичко това възпроизвело усещане на страх, но и необясним трепет пред тази красота. Реката се напълнила с нови и непознати за нея чувства. Тя се оставила на Морето, разтваряйки се в него- напълно и без остатък. Тя се отдала на огромните и дълбоки сили, които се слели в едно с нея. И сега, когато вълните я повдигат към върха, а Слънцето прониква в най-тъмните дълбини, Реката си спомня за нея, за Жабата, която й помогна да намери онова, което й е било истински необходимо- да намери Себе си. А понякога й се е струвало, че самата Съдба е била онази Жаба, указваща й да търси път към Щастието.