БАРСЕЛОНА - тема 6

Бяхме в Барселона в периода 02.04.-07.04.2016, от където с автобус на ALSA се придвижихме до Валенсия /цената беше супер според мен-8 евро на човек/.

Пътуването ни започна кошмарно. Въпреки предвидения аванс, в крайна сметка бяхме на бординга 5 мин. преди затваряне на вратата. Не мога да ви опиша как се чувствах през цялото време, но то не бяха: засилена проверка на Дунав мост /само там забавяне 2 часа/, ремонт по пътя, катастрофи и дори ни направиха акт за превишена скорост. Мъжът ми каза, че му се е скъсил живота с няколко месеца. Накрая в автобуса на път за самолета краката ни бяха направо омекнали.
Но толкова с лошото! От тук нататък мога само с добро да говоря за моята нова любов - Испания!
Пътувахме с Blue Air – супер си беше, а неочаквано за нас сервираха и храна! Кацнахме по план в 18 часа. От летището съгласно инструкциите с R2 към града /обръщам внимание отново Т10 не важи за метрото от летището, а само за влака/ и чрез прехвърляне се отзовахме с метрото на Рамбла- Е! няма такава лудница-Денонощно! Апартаментът ни, беше на 200м. от нея - в Ел Бари Готик. Влюбих се в този квартал, където няма 2 еднакви улички, пълно е с малки кокетни площадчета, има много живот и то до късно, а сутрин като тръгваме всичко е измито и лъснато, има по някаква закачка навсякъде.

 Апартаментът запазен на много добра цена /50евро/ чрез https://www.airbnb.com/ /за първи път ги ползвам и нямам забележки/ беше много малък, но със всичко необходимо, а хоста беше почти 24ч. на разположение /имаше магазин за колелета долу/. Обръщам внимание, че ние излизахме рано и се прибирахме по нощите т.е. само за спане.
Веднага след настаняването тръгваме да търсим предварително набелязан бар, за да гледаме мача Барселона – Реал. Естествено вече е станало 20 часа и места никъде няма, хората са се спретнали в спортни екипи и дори има седнали по земята в някои барове. С мъка откриваме 3 места в някакво заведение и вкарваме по една бира /тинейджъра сок /, че много ни се полага. Не сме седнали на маса, а на столове до прозореца и ползваме масата на едни французи. Голяма емоция беше този мач! Накрая повечето уж непознати, а се прегръщаха.
На връщане коментираме стадиона и изведнъж се сещам, че по програма трябва да посетим Камп Ноу във вторник. Е да, ама тогава има мач на шампионска лига и по правилата на сайта, няма да пускат, както тогава, така и предния ден, а за този мач се разбра по-късно от моята прогнозна програма. В апартамента спешно я прекроявам и предупреждавам моите хора, да се стягат, че утре е тежък ден!
Първи пълен ден-първа неделя от месеца и съответно безплатна за някои музеи: Ставаме рано и се отправяме пеша към музея на Пикасо /мислех, че ще има опашка, но 10 човека не ги броя/. Не е лош музея, добива се обща представа за творчеството, но не е нещо особено, като съм с уговорката, че не сме почитатели на изобразителното изкуство. Виж сградите в които е разположен и неговата средновековна улица Монткада са уникални.
Измъкваме се набързо и към стадиона. Много е писано за този стадион, но моето мнение е, че тези турове /ако може да се нарече така/ са една безкрайна машина за пари. Просто се пускат едни хора /всъщност ужасно много хора/, всеки сам да се спасява, следвайки тълпата и това е. В същото време нито съблекалните, нито баните, нито залата за пресконференции, нито дори състоянието на трибуните + седалките дори не загатват за богатството на клуба. Не ме разбирайте погрешно, много е як стадиона, но не покри очакванията ми.

Виж музея -история, награди, Христо Стоичков ….. е добре.

Може би защото сме ходили и по други стадиони /в Англия беше супер!/, но този освен капацитета и с таксата за влизане, с друго не ме впечатли кой знае колко. Днес чета 2017 почвала реконструкция /ама пак ли трябва да ходим?!/ В музея тотално се изкефих, защото на сина ми му взеха интервю от някаква телевизия и той много добре се справи – не се притесни въобще, мисълта му на английски течеше добре. След стадиона се отправихме към площад Испания и хълма Монтжуик. Слизайки на площада /много го харесах този площад/ се отправихме към Las Arenas и с ескалаторите вътре – на панорамната площадка, за да се полюбуваме на прекрасната гледка към Венецианските кули, Двореца, фонтаните и целия Монжуик.

След това с автобус 150 към крепостта Монтжуик, която беше безплатна в този ден за разглеждане, но честно казано освен с гледка с друго не ме впечатли. Имаше някаква инициатива

Отправихме се към Ботаническата градина, също безплатна, която много ни хареса, особено японската част, където има специална колекция от 36 бонсая.

Следва Олимпийския пръстен: Олимпийския стадион /където играе другия отбор на Барселона - Еспаньол/, Двореца на спорта Сант Жорди и Олимпийския басейн Бернат Пикорнел + разбира се Torre de Calatrava. Пеша и с ескалаторите към сградата на Националния музей на каталунското изкуство.

Малко почивка там /не влизаме, че много ни дойде/ и поглеждаме часовника-около 19 часа е т.е. до шоуто на Магическия фонтан има още 2 часа, което означава, че е време за питие и нещо за хапване. Отправя ме се към един тапас –бар с много висок рейтинг в Трипа: La Tasqueta De BLAI - Горещо го препоръчвам!!! като отбелязвам, че цялата Carrer de Blai е пълна с такива барове с много добри цени. Пихме сангрия и бира за начало, но после сервитьора каза, че в неделя следобед в Барселона пиели каталунски вермут, еми щом казва така човека….. няма да го разочароваме! Тапасите бяха страхотни-опитахме повече от 10 вида –взимаш от бара каквото решиш и после ти броят клечките и плащаш на брой/ има два вида клечки, които после се разбра, че са на различни цени/. Заедно с напитките сметката ни не надхвърли 20 евро. На снимката е част от поръчанато- можеш да си добавяш към чинията нови неща, но пазиш клечките.

Тук мъжа ми заяви, че май испанската ще е неговата кухня /после продължи да поддържа това мнение/. Тук е ред да отбележа, че цял ден слушах от сина ми, как сме в града и има два супер мача -Ел класико и Шампионска лига с Атлетико Мадрид /неговите любимци/, а ние нямаме билети за мач. Обяснявах, че нямам възможност /финансова разбира се/, че билетите са над 200-300 е. /за втория мач разбира се/, но не!–той проверил! Намерил билети по 105е /предупреди ме, че са при гълъбите т.е. до ръба на стадиона/ и ми обеща всичките си спестявания /милия/, защото това щяло да е събитието на живота му. Разчуствани след приятното прекарване в тапас-бара, някак спонтанно влизаме в един интернет-клуб да видим как стоят нещата и след 10мин, излизаме с 3 разпечатани билета за вторник. Не ме питайте-още ближа рани т.е. кредитната ми карта е почти умряла, но до този момент сина ни не беше ни прегръщал, целувал и повтарял колко сме супер с мъжа ми /най-страхотните на света!/, а от време на време скачаше и крещеше като малко дете. Не знам дали постъпих правилно, но май не съжалявам! Отправихме се към фонтаните като шоуто започна едва в 21 и 30, като някои се отказаха, но пък бяхме седнали на една пейка. Не е лошо, но много уморени след ½ час си тръгнахме.
Втори ден: Ставаме и се отправяме с метрото към Hospital de Sant Pau- много красиви постройки. В двора пием кафе, правим снимки и след това към Саграда Фамилия, където имаме билети за 10ч.

Има много полемики струва ли си влизането. Е, за мен, ако не влезеш, просто нищо не си видял-този Гауди е бил или гениален или луд /или по малко и от двете/. Имаме два стандартни билета и един с аудиогид /малко бг работа, но мъжа ми каза, че като няма на български  не иска/, но слушаме или аз или сина ми и после разказваме на другите. Не се качваме на кулите-гледала съм снимки и реших, че не си струва, ако ще гледаш града отвисоко от други места.

Там си изкарваме повече от 2 часа.

След това с лека заобиколка тръгваме към Пасейдж де Грасия. По пътя виждаме /само отвън/: Torre Agbar, La Monumental, по Avinguda Diagonal къщите Palau Macaya, Casa de les Punxes, Casa Comalat и Casa Fuster  и още преди булевард Грасия сме влюбени в архитектурата на Барселона.

По него вече любовта е безвъзвратна- Casa Mila, Casa Amatlerq Casa Batlló и Casa Lleó Morera са една от друга по-красиви. Къщите поради събитията от предния ден и не само, ги гледахме само отвън, но следващия път ще влезем в поне една от тях!

След това по Plaça Catalunya и La Rambla. Там си е обичайната лудница!Естествено по пътя решаваме да влезем в Mercat de la Boquería и си накупихме плодове, сокчета,

които решаваме да похапнем/ пийнем на Plaça Reial, който е много красив, но не бях разбрала, че няма пейки.

Докато стигнем до колоната на Колумб е минало доста време заради фото паузите и образователните ми импресии /на всяко по-известно място спираме и чета на домочадието от разпечатките ми, част от които са от първа страница, за което благодаря на maiche и Woman^In^White/. Още малко отиваме към Port Vell и после следва Барселонета и по-специално имам цел - хапване на нещо морско. Хареса ми кварталчето, а заведенията са толкова много, че просто се объркваш. Плажът ми напомня на Варна, но малко по-голям, но струва ми се, че не бих отишла точно на море в Барселона, защото не си падам по градските плажове, а и има толкова други неща за правене.

Вечерта е черешката на тортата, относно храната в Барса. Заведението е Portonovo и е с адрес: Passeig Joan Borbó Comte Barceló, 14. Всичко беше ужасно вкусно- хапнахме Паея микс, сепия на скара и калмари+ цял панер франзела, поляти със сангрия и фреш /за непълнолетните/, а за десерт –крем Каталана. Сега искам да пробвам паеята и крема в къщи и приемам предложения за рецепти. Гледахме пристанището и се наслаждавахме на момента. Цените според мен бяха разумни-платихме около 40 евро.

Трети ден: По прогноза днес вали, а ние имаме билети сутринта за парк Гюел и вечерта- На мач! Цяла вечер е валяло и се чудим да тръгваме ли към парка, но вземаме дъждобраните и с автобус 24 слизаме на входа Сarretera del Carmel /добър избор за атака на парка. Навлизаме само малко в безплатната част /калничко е малко/ - фото паузи и се отправяме към входа, защото ни идва часа, а има много ученици от най-различни държави. Ту спира, ту почва да ръми, но не е кой знае какво/дори не сме ползвали дъждобраните/. Предимството е, че си се снимаш съвсем сам на нагънатата пейка, игуаната и други емблеми на парка.

Изненадана съм малко, очаквах нещо по-мащабно, но въпреки това много ни хареса, като в приказката за Хензел и Гретел се чувствах.

Пийваме кафе на барчето, разглеждаме музея, магазина и отново към Avinguda Diagonal, като искаме по пътя да видим и Casa Vicens, но за съжаление цялата е опакована. Тук по първоначален план следваше стадиона, но нали се промени програмата и следва шляене по Диагонал /отразих 2-3 магазина/, след това към имигрантския квартал Равал, който е част от Стария град. Малко позяпваме скейтърите пред Музеят на съвременното изкуство на Барселона (MACBA) и решаваме да пийнем едно следобедно вермутче пред Университета, нищо, че не е неделя следобед! Малко и из нашия квартал и към квартирата да се преоблечем, разтоварим и към мача! Тук искам да отбележа, че стадиона побира 99 хил. души и имах големи притеснения за влизането, излизането и т.н., но организацията е невероятна, както и охраната разбира се. Влязохме доста рано, но поснимахме, поприказвахме, моите си бяха взели семки . Половин час преди началото започвам да се притеснявам, че нещо няма хора и ще се напълни ли този стадион, да усетим атмосферата максимално. Е, напълни се! Почти не се виждаше празно място! Моят син е предупреден да внимава с реакциите си /както казах той е фен на Атлетико Мадрид/, че да не ни бият, но испанците са доста толерантни, защото малко по-надолу имаше един фен с екипа на Атлетико и като си вкараха гол, човека си се кефеше, а никой дори не го замери с нещо  /бутилка примерно/, както би станало тук. Аз се оглеждам и приказвам май повече отколкото трябва, защото моите по едно време ми казват да млъкна, защото гледат, ама….. не мога, много ми е интересно и настрани.

След последния съдийски сигнал съм изумена – след около 20мин няма никой на стадиона-Къде отиде един почти цял сравнително голям бг град. По улиците около стадиона движението е спряно, но пак всичко бързо се изнизва. В метрото е по-натоварено, но вратичките му са отворени /има по един полицай на всяка и следи/, а влаковете имам чувството са на 1 мин. Прибрахме се много по-бързо отколкото очаквах.
Четвърти ден: днес съм предвидила спокойни разходки из стария град и качване до Тибидабо. Започваме със закуска в http://www.elcasalcafe.com/english/home/. Много сме доволни!

Тук е момента да отбележа, че си отпихме на сладък фреш -портокал,  смутита, много ни хареса Pa amb Tomaquèt /хляб намазан с пресен домат и зехтин/, тостовете с бекон, франзелите с хамон - мммм. Абе сега съм малко на диета! След това шляене из El Born с по-специален интерес към Санта Мария дел Мар, следва подробно разглеждане на Barri Gotic /разбирай „Мама ще чете от лисчетата“, както казва сина ми/. Разглеждаме: Plaça de Ramon Berenguer el Gran-красива статуя на графа, римската стана, станала параклис, а после исторически музей;

Plaza Nova, на който е разположена готическата Cathedral of Santa Eulàlia /не пропускайте и двора на катедралата!!!/;

посядваме във вътрешния двор на Pati Museu del Marés –невероятно място!, където има кафе, а местни са поседнали и просто четат книжки;

следва неоготическия мост на улицата на архиепископа (Carrer del Bisbe) 

и административния център на Барселона Plaça de Sant Jaume, където са Сградата на кметството(Casa de la Ciutat) и Двореца на каталунската автономна власт (Palau de la Generalitat de Catalunya); отбиваме се до храма на Август,

църквата Santa Maria del Pi, издирваме Sant Felipe Neri, за да видим дупките от куршуми по стените от Гражданската война.

По пътя за спирката, от която почва голямото пътуване до Тибидабо се отбиваме до Els quatre gats-заведението, любимо на интелектуалците в Барселона в т.ч. и на Пикасо-много красива сграда.

Изкачването на планината е точно според инструкциите-влак, финикуляр и автобус 111- лесно е. Гледката отгоре е супер, времето е чудесно и похапвайки сладолед се припичаме на слънчице и зяпаме безцелно. После обратно с превозните средства в обратен ред.

Купуваме разни сувенири, сладкиши /най-вече турон/, отбиваме се в Музея на шоколада да купим шоколади със снимки на Барселона и после пием най-хубавия горещ шоколад, който сме опитвали. Имам чувството, че просто бяха разтопили чист шоколад -можеше и с лъжица да се яде! Вечерта имаме билети за фламенко в Дворец на каталунската музика, всъщност това е спектакъл, който включва малко опера /но малко! Наистина/, танци, музика и песни /певецът на фламенко беше извънземен!!!!/. Много ми харесаха и двамата мъже, които танцуваха, а мъжът ми каза, че и жената не била лоша  . Един час не го усетихме /мъжете ми не си падат по танците/, а за сградата просто нямам думи-такава пищност просто не знам как да я опиша.


Пийме биричка след това и си говорим, че тук може да се пенсионираме /после решихме, че може и във Валенсия/.
Ден за тръгване. Сутринта решавам, че е време да опитаме прочутите чуроси с течен шоколад /е не беше като оня предния, но ставаше/. Не са лоши, но са ми мазни. Пийваме кой смути, кой фреш /ще си кажете „Ей не се наяде и напи!“, но много ми беше вкусно/ и към 12 си вземаме багажи и пеша /няма удобен транспорт/ през парка Parc de la Ciutadella към Estación de Autobuses de Barcelona (Nord) и към Валенсия. Парка много ни хареса! И изобщо в Барселона тези малки и големи паркове с палми, други зеленини, папагали, портокалови дръвчета много ми харесаха и често посядвахме, просто да позяпаме.

Автобусите са супер - климатик, вградено радио на седалката със слушалки, интернет и гледки по пътя -какво му трябва на човек. Четири часа не ги усетихме.

Барселона е прекрасна! Нямам търпение да се върна отново в Испания! Вече правя планове и май клоня към Андалусия. Само да сме здрави и вие също, защото вашите разкази много ми помогнаха. За моя не съм сигурна, но явно много ми е харесало, защото се олях май с текста. Научих се да добавям снимки!!!!!  . Ако някой иска нещо конкретно-да пита, ако мога ще помагам!