Какви приятели само 
Явно "Боже, пази ме от приятелите, от враговете си мога да се пазя сам!" е много вярна...
Явно "Боже, пази ме от приятелите, от враговете си мога да се пазя сам!" е много вярна... - Публикувана: 31 окт. 2015, 08:42 ч.
- Последно мнение: 13 юли 2016, 23:03 ч.
Случи ми се нещо странно XIII
Здравейте не съм чела много време темата,но сега искам да споделя какво ми се случи според мен странно.
На 10 април почина едната ми мн.добра приятелка( ние сме три приятелки от много години),беше с диагноза рак и не успя да се пребори милата.Миналата неделя се разхождаме с другата и кучето ми в градската градина и сме на една тиха алейка по която винаги минаваме трите и кучето избяга доста далече от нас и седна до една пейка и ни чака ,чувам стъпчици до нас аз се обръщам няма никой зад нас виждам че и приятелката ни се обръща на същата страна като мен,а зад нас няма никой и само и викам и ти ли ги чу,а тя ми каза стъпки нали?И така на два пъти.А приятелката която почина тя ни бе организаторката на тези неделни разходки в парка по женски.Това е ,надявам се да е на едно по добро място без болка.
И сега преди да напиша този пост четох десетина страници от темата и в момента си викам нека и аз споделя и с натискането на бутона <<Отговори>> лаптопа ми се изключи,дали е случайност или не ,мога само да гадая?!?
На 10 април почина едната ми мн.добра приятелка( ние сме три приятелки от много години),беше с диагноза рак и не успя да се пребори милата.Миналата неделя се разхождаме с другата и кучето ми в градската градина и сме на една тиха алейка по която винаги минаваме трите и кучето избяга доста далече от нас и седна до една пейка и ни чака ,чувам стъпчици до нас аз се обръщам няма никой зад нас виждам че и приятелката ни се обръща на същата страна като мен,а зад нас няма никой и само и викам и ти ли ги чу,а тя ми каза стъпки нали?И така на два пъти.А приятелката която почина тя ни бе организаторката на тези неделни разходки в парка по женски.Това е ,надявам се да е на едно по добро място без болка.
И сега преди да напиша този пост четох десетина страници от темата и в момента си викам нека и аз споделя и с натискането на бутона <<Отговори>> лаптопа ми се изключи,дали е случайност или не ,мога само да гадая?!?
Здравейте не съм чела много време темата,но сега искам да споделя какво ми се случи според мен странно.
На 10 април почина едната ми мн.добра приятелка( ние сме три приятелки от много години),беше с диагноза рак и не успя да се пребори милата.Миналата неделя се разхождаме с другата и кучето ми в градската градина и сме на една тиха алейка по която винаги минаваме трите и кучето избяга доста далече от нас и седна до една пейка и ни чака ,чувам стъпчици до нас аз се обръщам няма никой зад нас виждам че и приятелката ни се обръща на същата страна като мен,а зад нас няма никой и само и викам и ти ли ги чу,а тя ми каза стъпки нали?И така на два пъти.А приятелката която почина тя ни бе организаторката на тези неделни разходки в парка по женски.Това е ,надявам се да е на едно по добро място без болка.
И сега преди да напиша този пост четох десетина страници от темата и в момента си викам нека и аз споделя и с натискането на бутона <<Отговори>> лаптопа ми се изключи,дали е случайност или не ,мога само да гадая?!?
На 10 април почина едната ми мн.добра приятелка( ние сме три приятелки от много години),беше с диагноза рак и не успя да се пребори милата.Миналата неделя се разхождаме с другата и кучето ми в градската градина и сме на една тиха алейка по която винаги минаваме трите и кучето избяга доста далече от нас и седна до една пейка и ни чака ,чувам стъпчици до нас аз се обръщам няма никой зад нас виждам че и приятелката ни се обръща на същата страна като мен,а зад нас няма никой и само и викам и ти ли ги чу,а тя ми каза стъпки нали?И така на два пъти.А приятелката която почина тя ни бе организаторката на тези неделни разходки в парка по женски.Това е ,надявам се да е на едно по добро място без болка.
И сега преди да напиша този пост четох десетина страници от темата и в момента си викам нека и аз споделя и с натискането на бутона <<Отговори>> лаптопа ми се изключи,дали е случайност или не ,мога само да гадая?!?
Вероятно просто ви липсва много и я свързвате с някакъв елемент, в случая стъпките, преди сте я разпознавали с това, може да не сте обръщали внимание и сега този шум да събужда спомени. Сега самия шум не мога да кажа откъде е точно, все пак сте навън, отвсякъде може да е.
Моя роднина почина преди година, мир на праха й, виждах й лицето почти във всяка жена, която мине по улицата, много е стряскащо, за миг забравяш, че човека го няма и си на път да го поздравиш
Относно стъпките, вчера ми се случи следното. Отключвам си входа и чувам, че някой тича зад мен, помислих, че е някое съседско дете и се обръщам, за да му отворя вратата, да ама не, зад мен нямаше абсолютно никой, нито дете, нито възрастен, нищичко. Много странно ми стана. А това тичане се чу точно до зад гърба ми 
Kristalin, съжалявам за загубата ти! Още ви е прясна болката, може това, което казва Dianna_1 да е така
Kristalin, съжалявам за загубата ти! Още ви е прясна болката, може това, което казва Dianna_1 да е така
Много съжалявам за загубата ти, Кристалин. Аз много искам да вярвам, че пътя ни не свършва до тук.
Аз съм губила близки хора, но не ми се е случвало нищо странно, свързано с това. Но съм чела мнгоо истории по въпроса за душата и напускането й на тялото. Винаги съм се чудила едно нещо, за което като че ли никой не говори. Какво става с душите на болните от Алцхаймер примерно? Телата са им все още живи, но къде е душата им?
Аз съм губила близки хора, но не ми се е случвало нищо странно, свързано с това. Но съм чела мнгоо истории по въпроса за душата и напускането й на тялото. Винаги съм се чудила едно нещо, за което като че ли никой не говори. Какво става с душите на болните от Алцхаймер примерно? Телата са им все още живи, но къде е душата им?
Ами сигурно там където и на всички останали хора, все пак разума и душата са две различни неща, Алцхаймера засяга разума, а не душата 
Но след като болните губят информацията за целия си живот и за близките си хора, дори си менят поведението, това значи ли, че душата им е в капана на разума? Защото те определено не са вече те, макар и да са в същото тяло? Или пък душата също забравя всичко и се адаптира към новото си Аз? Остава ли някъде там поне частица от човека, когот познаваме преди болестта да го засегне?
Ами сигурно там където и на всички останали хора, все пак разума и душата са две различни неща, Алцхаймера засяга разума, а не душата
Но след като болните губят информацията за целия си живот и за близките си хора, дори си менят поведението, това значи ли, че душата им е в капана на разума? Защото те определено не са вече те, макар и да са в същото тяло? Или пък душата също забравя всичко и се адаптира към новото си Аз? Остава ли някъде там поне частица от човека, когот познаваме преди болестта да го засегне?
До колкото знам на моменти човека с тази болест си спомня нещо, но много рядко. Все пак нашето съзнание се формира на база изминалия живот, болните от тази болест просто забравят миналия си живот и са така все едно току що са се появили на този свят. Така че като умре едва ли ще й дреме на душата какво или що е било, мисля че е същото и с всички останали, никой не помни какво е било преди да се роди, сигурно ако съществува отвъдно няма въобще да осъзнаваме какво става.
Душата няма как да си спомня нищо, защото умира заедно с тялото. Остава свръхсъзнанието единствено като носител на информация. И това, че съзнанието е изтрило част или цялата информация изобщо не значи, че свръхсъзнанието не я е съхранило. Даже си мисля, че съхранява и инфото от тази част от живота, която тече под въздействието на Алцхаймер или други подобни болести, които трият спомените от съзнателното поле на възприятие. Да не говорим, че няма как да се съхрани абсолютно всичко от даден живот, остава само ключовото, есенцията. Не е и нужно всичко, повечето е излишно. Дреме му на Аз-а(свръхсъзнанието) какво е било и още как, защото в миналото е закодирано бъдещето. А животът се явява следствие на минали решения и произлезли от тях събития и възможност за взимане на нови решения, които ще рефлектират по-нататък.
Два стенни часовника са спрели в един и същи час. И двата са спрели в 6 без 18. Много странно ми се видя. Предстоят ни промени и се надявам на добра поличба!
Няма случайни неща!
Два стенни часовника са спрели в един и същи час. И двата са спрели в 6 без 18. Много странно ми се видя. Предстоят ни промени и се надявам на добра поличба!
Виж какво ще се случи на 18.06 (юни) може това да ти се подсказва. И аз съм на мнение, че случайни неща няма.
Два стенни часовника са спрели в един и същи час. И двата са спрели в 6 без 18. Много странно ми се видя. Предстоят ни промени и се надявам на добра поличба!
Виж какво ще се случи на 18.06 (юни) може това да ти се подсказва. И аз съм на мнение, че случайни неща няма.
Здравейте! Когато бях малка на около 4-5-6 години винаги, когато се унасях да спя вечер всякаш нещо говореше в ушите ми една и съща дума и я повтаряше хиляди пъти. Не я разбирах каква е. Не беше на български език, а може би дори не беше и дума. Не знам. Толкова пъти се повтаряше в ушите ми, че всякаш се хипнотизирах и започвах и аз да си я повтарям умствено докато успея да се събудя. А сега, когато са минали 12-13 години от известно време, когато заспивам става нещо много странно с мен. Тялото ми заспива, но мозъкът ми не и тогава ме обвзема голям страх сякаш, ако се отпусна напълно, а не се мъча в страх да се събудя нещо от мен ще излезе навън. Опитвала съм да се отпусна, да преодолея страха, но не мога. Много се притеснявам от това, което може да видя и се боря със зъби и нокти да се събудя. Има вечери, в които това ми се е случвало 5-6 пъти поредно като се унасям. Какво мислите за това? Аз нямам никакво обяснение и ще се радвам да чуя мнения.
Здравейте! Когато бях малка на около 4-5-6 години винаги ...
Препоръчани теми