Безнадеждно

едно е да се поставиш а друго е да си и да броиш дните които минават. трудно би го разбрал човек който не го изпитал а гледа отстрани. да си майка е най-голямата радост и ако трябва да върна времето назад пак ще мина по този път с връзките и няма да изпитам никакво угрезение.

Ограничавайки се в етнос и пол,стесняваме възможностите за срещи.На нас ни беше обяснено, че комисиите в съответните регионални дирекции се свикват на определен период от време ,за да разглеждат документите на кандидат - осиновителите.Водещо при избора на кандидатите или кандидатката е доклада на социалния работник.Ако той е написан по образно,по-цветущо,съответно привлича вниманието.Не е без значение и ограничението за етноса и пола на детето.Ако в момента няма това,което кандидата иска,се преминава на следващия,който няма такива ограничения.Това не е пререждане.Все пак не е опашка за маслини.Презумпцията е, че не се търсят деца за родителите ,а родители за детето.Пак казвам,ако са поставени много ограничения при изискванията,няма начин да не се чака.В домовете има деца предимно от ромски произход.Българите вече не изоставят децата си.Ако това се случва,обикновено са от най-голямата утайка.Това ни го каза човек който работи от много години в системата.Още нещо искам да кажа,огледайте се ,вижте колко много от циганите са симпатични.Аз съм виждала в трамвая момиче -клошарче.Ако го изкъпеш и облечеш в хубави дрехи,то ще стане красавица.Средата определя как ще се развие едно дете,не произхода.На всички  пожелавам успех.Увеличете възможностите си вие.Не оставяйте вашето дате да чака прекалено дълго.Целувам Ви 

АБСОЛЮТНО СЪМ СЪГЛАСНА!!!!
Уморих се вече да пиша едно и също, затова
Само мърморим, каква ни била държавата, тоя какъв бил, оня какво направил. В същото време, само търсим начин как да заобиколим законния ред.

ПИСНА МИ да слушам глупости от сорта на "Аз съм вече над 40 и нямам време". Ами къде бля досега..... Защо някой мисли, че вече над определена възраст желанието му за дете е по-силно от моето, която съм на 34 и трябва да бъде с предимство пред мен.
Защо чакате да станете на 45 бе хора, и приемате осиновяването като последен влак...

СЪЩО АДСКИ МИ ПИСНА да слушам как била тромава процедурата и колко било трудно и колко се чакало особено от хора които никога не са подавали документи за осиновяване, ами направо "си пазаруват деца" от агенции и адвокати.

И аз чакам, и на мен не ми е приятно, и аз се надявах да бъдем трима по Коледа, но уви, няма да стане тази година... Ами не съм се тръшнала да пищя срещу държавата, политиците и безличните "ТЕ", които обикновено са ни виновни за всичко.


Съжалявам, просто днес съм в подходящото настроение и не съм тактична. Никого конкретно нямам предвид

Мираа - ти не се бутай и ти там, дето не ти е работа 
Да ти имам и използването на връзки....  . Ти не си платила и 1 лев, чакала си 4 години - къде се написа и ти сред връзкарите

Fussii, някои мърморят, други действат, трети ... не може всеки път, когато някой не отговаря на твоите (твоите образно) критерии да избесняваш!

Когато има нередни и незаконни действия, тогава се сигнализира - било в съответните органи, било медиите, било разни асоциации, организации и т.н.
Пред свършен факт, писъците на отчаяние са излишни.

Бях доста афектирана от една странна форма на обучение, която преминах в процеса на одобрение от страна на социалните. Писала съм за това. Но сега се сещам за някои детайли,  които присъстват и в много други специализирани литератури: Не си готов за осиновител, ако не си надживял собствените си болки и загуби!

Аз разбирам болката на всяка една жена, разбирам отчаянието, разбирам копнежа да гушнеш едно дете...няма по-малка болка, има болка и всяка една от нас я е живяла. Нямат значение детайлите - дали с процедури, дали без, инвитро, операции, спонтанни аборти, разводи, изневери, раздели, болки и неразбиране...няма значение! Между нас няма състезание за най-голяма болка! Тук няма победители - всички сме загубили...нещо, някой...

Какво да направим обаче за да спре "състезанието" и за "кой получи бебето пръв?"? Аз наистина не зная. Втория начин винаги е съществувал и ще съществува. Това не значи да стоим бездейни, но да отсечем пътищата от раз, пишейки по форумите е наивна мисъл. Всяка една от нас има свой морал и свои критерии за съвест. И съм убедена, че някои от ползващите "втория начин" са изпълнени с добри намерения. Друг е въпроса с какво е постлан пътя към ада...Аз обаче не мога и не искам да съдя!

Избрах законния начин, харесва ли ми или не. И ме изненадаха...явно моето дете ме е чакало отдавна, за да ме викнат само след две седмици! Явно не само то ме е чакало...миналата седмица ми се обадиха за второ...и за това ме боли да говоря, защото сега не мога да си позволя да гледам две...плаках...и сега ми се плаче...Но мисълта ми е, че има нещо, нещо необяснимо - защо на мен, 37 годишна, без брак и без собствено жилище, сега и с работа на хонорар, която ще върша докато детето спи, ми предлагат за един месец две деца? Вие имате ли отговор? Аз не...

Помислете хубаво, когато пишете молбите си, за кого се касаят думите ви...за вас и вашите мечти или за мечтите на едно дете...

Разбирам те,че наистина ти е писнало,но неможеш да определяш някого че е блял до 40-45 тата си година,никой неможе да е съдник на чуждата съдба,никой незнае на кого какво му се е случило в живота,за да стигне до тези години самотен!Ако някой го е споделил ,тук при нас ,че няма време то той го е споделил,защото се очаква,че тук,сред другите чакащи и досега чакали  ще намери разбиране!Има доста жени тук,дето са от бързащите,те обаче си осиновиха по-големички деца,от тия дето не се търсят,защото се предпочитат бебета,едната жена даже си осинови братче и сестриче,сподели тука една част от проблемите с които се сблъска,получи вместо разбиране ...порой от упреци и се отдръпна и спря да влиза във форума,не само тя!Много по-трудно е да се вземе дете на около 5 години,свалям им шапка на всички ,които поеха риска и отговорността ,вместо да чакат незнайно още колко за бебче ,приласкаха по-големи деца и се справят прекрасно с цената на много нерви и скрити сълзи.Но пък си струва

аз пък имам отговор-той е в последното ти изречение
Рано или късно за всеки идва момента на срещата с детето,за което винаги е мечтал!Пожелавам на всички по-скоро да стигнат до този момент и да не си мислят,че техният случай е безнадежден   такъв просто няма

Мисля, че всеки попаднал в този форум е направил своя житейски избор: Да дари своята любов на дете нуждаещо се от нея и чак през грижите си за него да се почувства и той самия обичан!
Когато се ръководи от любовта човек е ориентиран повече към даването, а не към оценки: кой, кога, как, защо! Да успееш да разбереш човека отсреща също е даващо... и обогатяващо!
Радвам се на хората тук, които успяват да подчинят своите загуби и житейски опит на това да бъдат щедри и толерантни към другите! Това са базови неща, които всеки родител би трябвало да съумее да препредаде на децата си! А те само откопират модела на поведение, който виждат у нас.

Да се опитаме да преодолеем усещането за безнадежност (когато то ни посети) като зачетем чувствата  и преживяванията на другия срещу нас! Така светът ни ще се отвори към НАДЕЖДАТА(Е)...

Изцяло заставам за житейските прозрения на Дидка и ДарЗаМен:

Fussii, Аз съм от тези - почти 40 - годишните, които са "бляли  досега".
Не ти се сърдя за силните думи - има много истина в тях... Искам само да ти кажа нещо, което съм разбрала до сега...
Хората сме много различни - всеки стига по различен път и за различен период от време до една и съща идея. На някои просто трябва повече време за да преодолеят мисълта, че така и няма да бъдат биологични родители... И една сутрин да ги озари вдъхновението, че има и друг начин да дадеш любов, топлота и дом на едно дете  . А нали за да станеш осиновител, трябва да си надрасъл собствените си страхове, да си изстрадал своята болка, да си зареден с положителна енергия и оптимизъм... Едва тогава според мен си готов за родител ... А за всичко това трябва време... 

Sarlita мила, никого лично не искам да нападам и извинявай ако съм те обидила  .

Просто написах това, защото според мен у нас, в България, проблема е "културен". Хората започват да мислят за този вариант прекалено късно. Приемат го като утешителна награда. А според мен това е може би най-естествения начин да станеш родител, ако по някакъв начин господ не позволява да имаш собствено дете.

АБСОЛЮТНО съм съгласна са теб че човек трябва да го направи само тогава, когато е напълно готов за това. Но мисля, че трябва да започваме да мислим по-отрано...

Гневя се много обаче, на тези жени, които смятат, че "времето им изтича", трябва да осиновят тук сега и веднага и затова прибягват към всякакви схеми, включително полузаконни и незаконни, за да го направят.

Това, че съм по-млада, не прави болката ми от това, че нямам дете по-слаба. Нито чакането ми е по-леко, нито сълзите ми, за това, че не става и не става са по-малко.

Няма да се уморя да го повтарям - осиновявайте по законния ред, въздържайте се от подкупи, връзки, посредничество.

да ти идвало на ум че някой може да е станал семеен след 30-35 год. всеки е възмутен от нещо и от някой и всеки намира как де се реши приблемите. но никой няма право да бъде съдник на хора които не познава тях и трудностите през които са минали.

Много неща са ми идвали на ум. Изобщо никой не съдя, но съжалявам, не може да не ме боли, като знам, че аз ще си чакам като поп, а друг ще заобиколи закона. Никога няма да кажа "Никога няма да направя това или онова..." за стотен път повтарям - не знам докъде може стигне моята болка или отчаяние. Но със сигурност ще знам, че съм опитала законния и порядъчен начин и съм чакала поне една година, преди да започна да търся връзки.

Мираа, пак повтарям виж по-нагоре, изобщо нямам предвид хора като теб, чакали с години. Имам предвид хората, които изобщо не подават документи, а моментално търсят втория начин, оправдавайки се с възраст, тромави процедури и т.н.

Пак повтарям, това, че някой е навършил определена възраст, не прави болката му по-голяма, нито му дава предимство

Fussii.
За това си абсолютно права, да не би да съм престаряла или инвалид, че да разчитам на някакво предимство, в предвид възрастта ми... Че аз продължавам да се чувствам достатъчно млада, за да отгледам поне още едно дете / имам претенциите да съм помагала в отглеждането на  поне две - едното - на съпруга ми от първия му брак - вече голям, умен и възпитан младеж - 22 годишен и племенника ми - един чаровник на 8, с който има още много да се учим.../
Мисля си, че всеки един човек има своя си, уникална съдба и повечето не я избират сами. Просто стечение на обстоятелства... Един става родител на 16, друг на 30, а някои дори и на 60 - понякога е просто съдба...
Между впрочем така е не само в България, а и по света...