Похвалете си детето

Василиса, кой е Гъргалчо? Надявам се правилно съм се досетила

Ама защо да е трудно да го похваля. Аз имам много да се хваля,
-станал е по кротък
-заиграва се сам
-бори до 3
-не се бие
-не е агресивен
-много е дипломатичен
-всеки ден учи нови думи
-много е умен
-държи се много зряло за възрастта си
-понякога много слуша
-винаги е весел и забавен
-гледа все да те разсмее (същински актьор)
-много е подреден (за разлика от нас със баща му, направо ни засрамва понякога), но само за определени неща, да не мислите че си прибира играчките 
-бързо учи
-много е общителен
-независим е
Сигурно има още много, но само за това се сещам сега. Има и бая неща за оплакване, ама нали казахте да ги похвалим...
Абе какво да ви разправям, аз имам най хубавото и добро дете, вие не знам кво ша прайте  

Правилно, правилно. 
А името съм взела от онази народна приказка, в която измислиха и име на нероденото дете - Гъргалчо.

Офф - Честито очакване на Гъргалчо!

А моето гардже прехвърля играчка от едната ръка в другата. Яде оризова каша с огромен кеф. Не казва мамамамама, дададада или бабабаба, а нещо средно между "нюм-нюм" и "люм-люм".
Май се похвалих с най-малко дете но и на мен темата много ми вдигна настроението!

Ами на 3г и 10 месеца вече кара сам велосипеда БЕЗ помощни гуми. 

Аз едно време се научих почти в първи клас 

От 6м. е перфектен с "Р"-то! Направо се разтапям...   А миктовълновата вика "Р-р-р-р-н".....  

1. смее се истерично като кажа - И десетки добре настроени жени за тати - и сочи татито с пръст докато се кикоти
2. скубе всички за косите - така им се радва
3. обожава да танцува с мама виенски валс и танго
4. може да гледа 20 мин филм с танци или Ну погоди
5. разбира ми веднага жаргонните думи макар да ги чува за пръв път

Не знам за хвалба ли е или за оплакване - изтарикатила се е! Онзи ден си сложихме грозде за десерт и сядаме да ядем. Гери си слага краката на масата и и казах, ако прави така, няма да яде грозде /а тя много обича!/. Ние си хапваме вече, когато тя изкоментира, облегната назад: "Седя си гладна! Гледам гроздето!"

  Двете ми дъщери са "мъдри старици" от малки! Адски бързо се приучиха на гърне \и рано\, по-рано от нормалното сглобяваха смислени изречения, рисуваха от малки цели сюжети...нямам думи - моите деца са най-прекрасното нещо, което ми се е случвало!!! Сега ще учат в езикова гимназия, и всичко постигат със собствени усилия и мотивация!

След като до 2 годишна възраст Дариа мълча... сега с всеки изминал ден ме учудва колко нови думи казва и как непрекъснато повтаря нещо.

Брои до 5, познава няколко букви, казва "Моля", "Мерси" - всичко научено последните 2-3 месеца благодарение на майка ми.

Много ми харесва, че е самостоятелна, ужасно упорита /като падне от пързалката веднага става и опитва на ново/ и борбена, че успява да разтопи най-големите бандити на площадката и непрекъснато някое момченце се грижи за нея и я гушка  и същевременно е винаги леко дистанцирана от ситуацията, без да се кара с децата, без да се блъска или бие.

Но най-най-най - много от всичко ме радва това, че от няколко дни ми казва 'гуш' и ме прегръща. Толкова ми беше мъчно, че никога не го прави и сега си умирам от кеф и се разтапям като сладолед на слънце ... Ох похвалих се.

Светли е на 3. Брои спокойно до 10, слага ръка на устата си, когато кашля, храни се почти сам и след това си оставя приборите в мивката. Къпе се почти сам (аз само гледам и от време навреме помагам). Винаги поздравява с " Здравей, как си?". Винаги казва благодаря, и когато на него му кажат "благодаря" отговаря с "моля". Това са много дребни неща, може би други деца могат много повече но като знам колко му беше трудно съм много щастлива.

Моето дете става все по-кротко и когато сме сами (т.е. най-вече когато го няма баща му) е едно фантастично мило, обичливо, бърбориво и весело дете. Когато баща му е с нас нещата не стоят точно по същия начин, за съжаление, но положението става все по-поносимо. Върви към оправяне.
Много отдавна брои до 10, познава цветовете, буквите, всички емблеми на коли, които някога е видял наживо или в списание, дърдори........но не за това искам да пиша.
Става все по-смел. Скача на онези бънджи-ластични-батутести съоръжения (не им знам името) с кеф, в Софияленд все гледа да се навре там където са батковците..... и други примери разни имам, но да не изпадам в подробности. Не е страхлив. Много ми е миличък, когато казва: "Мамо, аз съм хйабъй (т.е. храбар)" или "Мамо, аз съм голямо момче!".
Все по-рядко се карат с деца за играчки, а днес много ме зарадва: на площадката се заигра с количката на едно от приятелчетата му, а всички негови колички бяха разгграбени набързо от напълно непознати деца. И той го преживя равнодушно Не се сдърпа с никого, не си поиска играчките обратно.
Когато му се карам, ми казва: "Мамо, моля те, не викай!"  или "Мамо, моля те, не бива да кйеещиш!"  Ами, право е детето.... не бива. А от едно филмче за Мечо Пух е взел една реплика и постоянно ми я пробутва: "Мамо, тйябва да има и по-добъй начин..."
Много е любезен (да не кажа-възпитан, че е лекинко нескромно ). Като влизаме някъде-в магазин, такси..... казва "Добъй ден!", а на излизане-"Довиждане!". Заповядай, благодаря, моля те...... тези думички не са му хрумнали сами, учила съм го да ги казва, и той ги казва без да го чувства като задължение, а видимо, защото му е приятно. Може би и защото винаги възрастните много се радват, когато малко дете говори по такъв начин, и го поощряват. Поздравява съседите и познатите с "Добър ден!", казва им "Довиждане!". Това е нещо, което много ми харесва у него.
За още много неща мога да го похваля.

Всеки ден ми дава да разбера, че расте. 

Това ми хареса 

учителката на дани в детската градина тази вечер като го вземах сподели, че всички други учителки и завиждали, че моят син е в нейната група  . бил голямо слънце, непрекъснато се смеел и колкото и да му било криво или тъжно на човек, било достатъчно да му чуе смеха да му стане светло на душата.
а кучетата може ли да си хвалим? и да не може, ще го похваля, че днес съм много горда и с тримесечния шнауцерчо, който се присъедини към семейството преди десетина дни - цял ден не е направил нито една локва или купчинка в къщи .

Моето момиченце се храни и облича самостоятелно, е понякога може и да е наобратно, но се старае. Изключително самостоятелна и амбициозна.
Говори добре за възрастта си, обича да рисува и добре го прави, подрежда си дрехите, голяма къщовница, а само как се интерусува от всичко което става и се прави, просто нямам думи.
И аз си похвалих гарджето.