не е редно, но на човек понякога му се приисква... много. Айде, в тази тема "Цар Траян има кози уши" 
- Публикувана: 7 септ. 2006, 00:51 ч.
- Последно мнение: 18 окт. 2006, 18:50 ч.
Похвалете си детето
Състави сама две изречения на английски -
I like dinosaurs (знаеше конструкции от рода на I like cheese, I like chocolate и знаеше думата dinosaurs отдругаде)
и Jumping the steps, moo-moo-moo (по една песничка cows in the kitchen, moo, moo, moo) - докато се качваше по стълбите.
А тази сутрин написа на клавиатурата ТАТИ.
не е вундеркинд, просто отдавна се занимаваме, а това лято имах много време и много, ама много играхме с думи.
аааа и почти се научи да кара колело (с помощни колелета, разбира се)
I like dinosaurs (знаеше конструкции от рода на I like cheese, I like chocolate и знаеше думата dinosaurs отдругаде)
и Jumping the steps, moo-moo-moo (по една песничка cows in the kitchen, moo, moo, moo) - докато се качваше по стълбите.
А тази сутрин написа на клавиатурата ТАТИ.
не е вундеркинд, просто отдавна се занимаваме, а това лято имах много време и много, ама много играхме с думи.
аааа и почти се научи да кара колело (с помощни колелета, разбира се)
Мони непрестанно ме учудва с това, което знае и как "навързва" думичките с конкретната ситуация. Вчера спорехме нещо с баща й - на малко по-висок тон и тя ми вика: "Мамо, не ядосвай се, ела цункам те!". А днес сутринта, наконтена - като за празник, грабва една кукла и застава пред огледалото: "Ний две кукли сме. Имаме ибички!".
Може да брои до 5 и си познава буквата.
И още нещо - има невероятно чувство за ритъм, няма музика, на която тя да не танцува в такт, като прави все по-сложни движения с ръце и крака.
Може да брои до 5 и си познава буквата.
И още нещо - има невероятно чувство за ритъм, няма музика, на която тя да не танцува в такт, като прави все по-сложни движения с ръце и крака.
Малкият говори изключително правилно, изреченията му са много добре построени, казва всички букви. Много е възпитан(в интерес на истината това си е лично негово постижение, ние нямаме особена намеса) и всички го забелязват. Последният хит е, че освен да поздравява със "Здравей" вече си подава ръчичката за ръкостискане - много е сладък като го прави.
При щерката забелязвам проблясъци на добро поведение(без да го изискваме ние) и се обнадеждавам, че и тя ще стане едно послушно и разбрано дете.
При щерката забелязвам проблясъци на добро поведение(без да го изискваме ние) и се обнадеждавам, че и тя ще стане едно послушно и разбрано дете.
Йоан може да брои до десет ( но понякога се лигави и брои - 1,2,3,5,8,7...), познава цветовете, буквите , знае дните от седмицата ..........но не иска да контактува с деца 
.........много го е страх от тях.........как ще го преодоляваме това, незнам
.......иначе всичко говори......знае си трите имена.....всички книжки със стихчета наизуст.........познава Мона Лиза и Дамата с хермелина.......познава трицератопса и тиранозавъра рекс.......
много неща е научил.....не го щадя.........не си и помислям, че е по- умен или нещо такова.... просто много се занимавам с него..........и има резултат
Искам да е ясно, че не съм го насилвала .......просто такъв навик съм си създала да обяснявам- например като рисуваме "ето сега взимаме синия молив, рисуваме три малки облачета еднооо, двеее, триии.....малки пухкави облачета"...докато гледаме книжка "едно жълто пиле, две жълти пиленца, три жълти пиленца ".......или подай ми червения молив.......дай ми три щипки.......знаеше колко са три само като погледне визуално.....преди да ги е преброил.........
Аз искам да го науча на всичко възможно, което попива и виждам че успява да научи чрез игра............
Но как да го науча да общува - незнам
.........много го е страх от тях.........как ще го преодоляваме това, незнам .......иначе всичко говори......знае си трите имена.....всички книжки със стихчета наизуст.........познава Мона Лиза и Дамата с хермелина.......познава трицератопса и тиранозавъра рекс.......
много неща е научил.....не го щадя.........не си и помислям, че е по- умен или нещо такова.... просто много се занимавам с него..........и има резултат
Искам да е ясно, че не съм го насилвала .......просто такъв навик съм си създала да обяснявам- например като рисуваме "ето сега взимаме синия молив, рисуваме три малки облачета еднооо, двеее, триии.....малки пухкави облачета"...докато гледаме книжка "едно жълто пиле, две жълти пиленца, три жълти пиленца ".......или подай ми червения молив.......дай ми три щипки.......знаеше колко са три само като погледне визуално.....преди да ги е преброил.........
Аз искам да го науча на всичко възможно, което попива и виждам че успява да научи чрез игра............
Но как да го науча да общува - незнам
а таня е изключително паметлива от много малка
помни места, предмети и хора, които не вижда с месеци от преди годинка
почти винаги си слага ръка, когато кашля
всяка вечер сервира хляба и вилиците и след като се нахрани задължително си носи купичката в мивката
и почти успява да нарисува слънце само лъчите нещо й се опъват още 
взема си книжката с козата и седемте козлета, нещо си разказва на неин език и сочи, след което непременно си пляска
страхотно добре жабури пастата и плюе след като измие зъбките
ох, ми не можах да се сдържа 
едва ли са необичайни за нейната възраст неща, но все им се радвам
помни места, предмети и хора, които не вижда с месеци от преди годинка
почти винаги си слага ръка, когато кашля
всяка вечер сервира хляба и вилиците
и след като се нахрани задължително си носи купичката в мивката и почти успява да нарисува слънце
само лъчите нещо й се опъват още взема си книжката с козата и седемте козлета, нещо си разказва на неин език и сочи, след което непременно си пляска
страхотно добре жабури пастата и плюе след като измие зъбките
ох, ми не можах да се сдържа
едва ли са необичайни за нейната възраст неща, но все им се радвам Йоан може да брои до десет ( но понякога се лигави и брои - 1,2,3,5,8,7...), познава цветовете, буквите , знае дните от седмицата .....знае си трите имена.....всички книжки със стихчета наизуст.........познава Мона Лиза и Дамата с хермелина.......познава трицератопса и тиранозавъра рекс.......
Божена пък от няколко дни иска постоянно да рисува, "пише", както тя казва. Никой не я беше учил на тази дума, просто веднъж ме видя с химикала и каза: "Дай, пише".
Веднъж и рисувах мече, облак с дъжд, цвете... И на следващия път тя надраска нещо набързо и ми посочи: "Мече". Стана ми много смешно
Веднъж и рисувах мече, облак с дъжд, цвете... И на следващия път тя надраска нещо набързо и ми посочи: "Мече". Стана ми много смешно
Крис е започнал да казва хубаво ясно Рррррррррр.
... РаРица ... ще изррризаме рри? Ей такива Казва и `Ррррачо рррреже рррриба`. А Стела да не е по-назад, понеже казва фрррренско Р /май така ще си остане, като тати/, я научих да казва `Клалица Клала, кала клалинети`
Така вниманието не е само върху брат и А за помненето ... Стела помни неща от около 6 месечна възраст
Питанка ... имахме спор със свекърва ми ... Кралица Клара `крала` ли ги е кларинетите, или ги `кара` нанякъде?
Питанка ... имахме спор със свекърва ми ... Кралица Клара `крала` ли ги е кларинетите, или ги `кара` нанякъде?
Крал Карл и кралица Клара крали кларинети от кралската кларинетарница..........така го знам аз
Сега, покрай тази тема си давам сметка, че много по-лесно критикувам и по-ми иде отръки, отколкото да хваля. Напънах се, за да се сетя с какво те са "по-", че да ги хваля.
Наталия ходи на художествена гимнастика. Всички треньорки досега твърдят, че е "изключително талантливо и качествено" дете. Казват, че такива деца им идват веднъж на по 3-4-5 години и да работиш с такова си е шанс. А че е талантлива се вижда и с невъоръжено око. Но това не е нейна заслуга, та не знам дали е точно за похвала. Иначе... ами не знам. Много отговорна, разсъдлива и постоянна е. За нейната възраст даже прекалено. Но това са фалшиви ценности, ако мога така да се изразя, та и затова не знам...
Крисо... ами честно, не се сещам. 
Всъщност има едно нещо, но е много дълго за обяснение. И пак може да се спори това добро ли е или пък съвсем не е толкова за хвалба.
Наталия ходи на художествена гимнастика. Всички треньорки досега твърдят, че е "изключително талантливо и качествено" дете. Казват, че такива деца им идват веднъж на по 3-4-5 години и да работиш с такова си е шанс. А че е талантлива се вижда и с невъоръжено око. Но това не е нейна заслуга, та не знам дали е точно за похвала.
Иначе... ами не знам. Много отговорна, разсъдлива и постоянна е. За нейната възраст даже прекалено. Но това са фалшиви ценности, ако мога така да се изразя, та и затова не знам... Крисо... ами честно, не се сещам.
Всъщност има едно нещо, но е много дълго за обяснение. И пак може да се спори това добро ли е или пък съвсем не е толкова за хвалба. 
...не го щадя.........не си и помислям, че е по- умен или нещо такова.... просто много се занимавам с него..........и има резултат
Аз искам да го науча на всичко възможно, което попива и виждам че успява да научи чрез игра............
Аз искам да го науча на всичко възможно, което попива и виждам че успява да научи чрез игра............
Възхищавам ти се, за което!
И Ели вече казва Р-то много хубаво, от няколко дни знае нова песничка и на всички я пее. Има си едно малко бебе кукличка и си играе с него и все му казва няма мами, не плачи миличко аз съм тука какво има, ама толкова е сладичка. И на всички ни казва колко много ни обича и ни стиска, прегръща и целува.
Моят Денис пък нито е особено талантлив, нито има някакакви по-специални умения за възрастта си. Напротив дори - не говори правилно все още, много е буен, шумен е, често пъти непослушен.
Но за сметка на това е много милозливо и емоционално дете. От него блика любов. Върви по улиците и казва здравейте на непознатите хора. Хваща ги за ръцете и им се усмихва. Някои от тях го гледат стреснато, някои дори сърдито. Напоследък се хващам, че му правя забележки да не закача непознатите, макар и да знам, че го прави толкова добронамерено. Чудя се дали е правилно да стопирам по този начин дружелюбието и контактността му.
Не спира да ми повтаря колко много ме обича и квото прави-прави и дотърчи да ме целува, ей така. Освен това е истински малък джентълмен, защото не спира да ми прави комплименти. Казва ми - мамо ти си красива, или пък - как хубаво миришеш, може ли да те помириша?, или пък - ах, колко хубава коса имаш...вчера ми каза, че двамата с него сме били чаровници Ей такива неща, които ме карат да се усмихвам.
И си казвам - вярно, не е вундеркинче, но пък има чувства и не ги крие, пълно е с любов и добронамереност. Това е не по-малко важно от всичко останало....
За Ерик - малкото кюфте вече не ползва памперс Като му се допишка се хваща отпред, а като му се дооака - отзад 
И това само защото е като батко си - с думите хич го няма Чудя се как ще е в градината. Трябва да му се зачисли някой, който да го следи къде се бара 
Но аз и на малкото се радвам, като се сетя кво чудо преживях с Денис и неговия памперс....
Но за сметка на това е много милозливо и емоционално дете. От него блика любов. Върви по улиците и казва здравейте на непознатите хора. Хваща ги за ръцете и им се усмихва. Някои от тях го гледат стреснато, някои дори сърдито. Напоследък се хващам, че му правя забележки да не закача непознатите, макар и да знам, че го прави толкова добронамерено. Чудя се дали е правилно да стопирам по този начин дружелюбието и контактността му.
Не спира да ми повтаря колко много ме обича и квото прави-прави и дотърчи да ме целува, ей така. Освен това е истински малък джентълмен, защото не спира да ми прави комплименти. Казва ми - мамо ти си красива, или пък - как хубаво миришеш, може ли да те помириша?, или пък - ах, колко хубава коса имаш...вчера ми каза, че двамата с него сме били чаровници
Ей такива неща, които ме карат да се усмихвам.И си казвам - вярно, не е вундеркинче, но пък има чувства и не ги крие, пълно е с любов и добронамереност. Това е не по-малко важно от всичко останало....
За Ерик - малкото кюфте вече не ползва памперс
Като му се допишка се хваща отпред, а като му се дооака - отзад И това само защото е като батко си - с думите хич го няма Чудя се как ще е в градината. Трябва да му се зачисли някой, който да го следи къде се бара Но аз и на малкото се радвам, като се сетя кво чудо преживях с Денис и неговия памперс....
Може да рисува коте,мече, цвете, сега баща й я учи да брои до десет; по корицата познава коя приказка за Франклин ще четем
И през лятото научи няколко думички на немски
Аз също се занимавам много с нея, старая се да я стимулирам и да развивам нейните умения- чета й много, рисуваме заедно, пеем песнички. Нямам претенции, че е Айнщайн и Гьоте, взети заедно, най- важното е, че тя също има интерес към тези занимания, защото всичко е като забавление и игра
Вече не носи памперс през деня и си казва и много рядко се изпуска.
Госпожата в градината я похвали, че е много добра и послушна.
Всеки ден казва, че ми е приятелка/ или мъничкото ми бебе и много ме обича.
И през лятото научи няколко думички на немски
Аз също се занимавам много с нея, старая се да я стимулирам и да развивам нейните умения- чета й много, рисуваме заедно, пеем песнички. Нямам претенции, че е Айнщайн и Гьоте, взети заедно
, най- важното е, че тя също има интерес към тези занимания, защото всичко е като забавление и игра Вече не носи памперс през деня и си казва и много рядко се изпуска.
Госпожата в градината я похвали, че е много добра и послушна.
Всеки ден казва, че ми е приятелка/ или мъничкото ми бебе и много ме обича.
Говори много добре, от 2 годишна е без памперс (първо дневен, после и нощен), спокойна, послушна, играе си с децата, разбира се добре с повечето, много любознателна, кара колело с помощни колела, брои до 10, пее ми песнички...абе въобще много съм доволна от детето си.
Аз май много се похвалих, ще ми простите.
Аз май много се похвалих, ще ми простите.
Сутринта се научи да казва "Не" .
. Но за сметка на това е много милозливо и емоционално дете. От него блика любов. Върви по улиците и казва здравейте на непознатите хора. Хваща ги за ръцете и им се усмихва. Някои от тях го гледат стреснато, някои дори сърдито. Напоследък се хващам, че му правя забележки да не закача непознатите, макар и да знам, че го прави толкова добронамерено. Чудя се дали е правилно да стопирам по този начин дружелюбието и контактността му.
Не спира да ми повтаря колко много ме обича и квото прави-прави и дотърчи да ме целува, ей така. Освен това е истински малък джентълмен, защото не спира да ми прави комплименти. Казва ми - мамо ти си красива, или пък - как хубаво миришеш, може ли да те помириша?, или пък - ах, колко хубава коса имаш...вчера ми каза, че двамата с него сме били чаровници Ей такива неща, които ме карат да се усмихвам.
И си казвам - вярно, не е вундеркинче, но пък има чувства и не ги крие, пълно е с любов и добронамереност. Това е не по-малко важно от всичко останало....
Не спира да ми повтаря колко много ме обича и квото прави-прави и дотърчи да ме целува, ей така. Освен това е истински малък джентълмен, защото не спира да ми прави комплименти. Казва ми - мамо ти си красива, или пък - как хубаво миришеш, може ли да те помириша?, или пък - ах, колко хубава коса имаш...вчера ми каза, че двамата с него сме били чаровници
Ей такива неща, които ме карат да се усмихвам.И си казвам - вярно, не е вундеркинче, но пък има чувства и не ги крие, пълно е с любов и добронамереност. Това е не по-малко важно от всичко останало....
И Крисо е абсолютно същия. Все едно аз съм го писала това, но ме домързя честно казано. Вече е на 6, а никога няма да се умори да ме гушка и да ми прави комплименти, да е безкрайно любезен с всички, да е усмихнат и позитивен. Толкова е отворен и добронамерен, че понякога се плаша дали е добре за него. Комплиментите му са безкрай и кой от кой по-засукани. Онзи ден казал на сестра си "Наталия, ти си ми като един сладолед" и тя търчи при мен обидена и ядосана и се жалва "Крисо ми каза сладолед" и той безкрайно изумен, че тя е обидена казва "Мамо, ами тя е сладка като сладолед и тъничка като фунийка", демек това е чуден комплимент, защо тя се сърди? Цар е на такива реплики. Вчера поне 5 пъти го чух да й каже, колко много я обича. Та това ми е хвалбата за Крисо. И аз като теб си викам "е, като няма друго, поне ми е такъв любезен добрушко".
dodo_dodo, като четох постинга ти се сетих как Лили, когато беше на година и половина свързваше всяко "довиждане" с целувка. Влизаме с нея в една аптека и след като сме си напазарували аптекарката й казва: "Довиждане, сладурано!", а тя отговаря: "Довиждане, дай цунка!" Мисля че е добре детето да е общително, не го спирай, като порасне още малко ще проявява по-голяма избирателност в контактите си 
Мисля че е добре детето да е общително, не го спирай, като порасне още малко ще проявява по-голяма избирателност в контактите си
Габи брои до 20, пише своята буквичка, разпознава почти всички други буквички, говори много вярно граматически, времена и родове, още не казва "Р", но пък баща й говори така френски, та не знам. Знам, че до 5 год. не трябва да се притеснявам. Много обича да танцува, сега се е научила на ръченица и хоро (от градината) и на кючек (това не знам от къде 
). Много послушна и добра, толкова бързо се съгласява с почти всичко, че чак ми става мъчно, че не е по-"ербап".
Също е много нежна и любвеобвилна, но само към нас и когато тя си поиска, аз ако искам да я галя, ми казва, не ме закачай, гъдел ме е и т.н.
Вече мога да се похваля, че не е толкова срамежлива, откакто започна градина има страхотен напредък. А в яслата беше ужас, можеше да се разреве, ако някой я заговори, срамуваше се дори от мен, когато баща й я вземеше. Явно горкото е било много стресирано там, толкова ми е мъчно
). Много послушна и добра, толкова бързо се съгласява с почти всичко, че чак ми става мъчно, че не е по-"ербап".Също е много нежна и любвеобвилна, но само към нас и когато тя си поиска, аз ако искам да я галя, ми казва, не ме закачай, гъдел ме е и т.н.
Вече мога да се похваля, че не е толкова срамежлива, откакто започна градина има страхотен напредък. А в яслата беше ужас, можеше да се разреве, ако някой я заговори, срамуваше се дори от мен, когато баща й я вземеше. Явно горкото е било много стресирано там, толкова ми е мъчно
Дими е много впечатлителен и всеки ден ме изненадва колко много неща сам е научил. Вчера го сложих на шофьорското място вколата "да кара" и ми изнесе цяла лекция кое е спирачка, кое са чистачки, за какво служи сенника и т.н. 
а никой не го е учил на това - явно докато се вози не просто блее през прозореца, а тайно взема уроци по кормуване Много е обичлив. Всеки ден научава по няколко нови думи и ги използва правилно. Танцува много добре.
а никой не го е учил на това - явно докато се вози не просто блее през прозореца, а тайно взема уроци по кормуване Много е обичлив. Всеки ден научава по няколко нови думи и ги използва правилно. Танцува много добре.
Ох какво да се похваля. Габи не иска да говори. Говори си на нейния си език. И само ''Да" и "не".
Иначе разбира, изпълнява като и кажа да донесе или да отнесе нещо, подрежда и "чисти". И после пак разхвърля.
Иначе много ме целува и се радва, и е обичлива и общителна.
Също така танцува и пее.
Иначе разбира, изпълнява като и кажа да донесе или да отнесе нещо, подрежда и "чисти". И после пак разхвърля.
Иначе много ме целува и се радва, и е обичлива и общителна.
Също така танцува и пее.
Андреа сама простира чорапите на семейството на ниското въженце на терасата, докато аз простирам останалото пране. Като вадя прането от пералнята, й отделям чорапите и понякога още нещо дребно в малкото легенче и двете излизаме на терасата - всяка носеща легена си. Малко трудно борави с щипките, но вече почти не ме моли за помощ при защипването. Толкова мила гледка е нейният простор след това, все се каня да го снимам .
.
Е страшна мадама,
Е адски красива
Каквото да сложи
–все и отива.
И чок е прекрасна.
И въз талантлива.
И бол музикална.
И много схватлива.
Е тъй работлива,кадърна и всичко.
И чиста, свенлива –сълза на сърничка!
Ужасно е умна,схватлива, разбрана.
Хайде, ще спирам,че дългичко стана..
Но е и скромна -“вода не напита”,
който не вярва-мама да пита.
(не съм го писала аз)
Е адски красива
Каквото да сложи
–все и отива.
И чок е прекрасна.
И въз талантлива.
И бол музикална.
И много схватлива.
Е тъй работлива,кадърна и всичко.
И чиста, свенлива –сълза на сърничка!
Ужасно е умна,схватлива, разбрана.
Хайде, ще спирам,че дългичко стана..
Но е и скромна -“вода не напита”,
който не вярва-мама да пита.
(не съм го писала аз)
Баща ми я похвали, че вече е станала художничка (той самият е художник и след претърпян тежък инсулт продължава да рисува, но с лявата ръка). Не спира да рисува. Едни красоти, ама нали си е мое гарджето 
.
Води с мен философски разговори, не спира да пита за неща, които се чудя как и идват на ума за 6годишно дете.
Станала е много нежна и почти се е кротнала.
Сина ми е много обичлив. Говори смислено вече и на двата езика. Брои до десет и на двата езика. Щастлив е. Разбира от жени
.Води с мен философски разговори, не спира да пита за неща, които се чудя как и идват на ума за 6годишно дете.
Станала е много нежна и почти се е кротнала.
Сина ми е много обичлив. Говори смислено вече и на двата езика. Брои до десет и на двата езика. Щастлив е. Разбира от жени
Вчера позна близо десетина букви и дори написа сам ДРАКОН с кубчетата.
След това ми изпя песента за тъжната муха, а после песента за тигърчето, което не слушало майка си. По една случайност ми се размина песента за кокошката, която "е толкова дълга, че трябва да спирам и да си почивам".
След това ми изпя песента за тъжната муха, а после песента за тигърчето, което не слушало майка си. По една случайност ми се размина песента за кокошката, която "е толкова дълга, че трябва да спирам и да си почивам".
Ама защо да е трудно да го похваля. Аз имам много да се хваля,
-станал е по кротък
-заиграва се сам
-бори до 3
-не се бие
-не е агресивен
-много е дипломатичен
-всеки ден учи нови думи
-много е умен
-държи се много зряло за възрастта си
-понякога много слуша
-винаги е весел и забавен
-гледа все да те разсмее (същински актьор)
-много е подреден (за разлика от нас със баща му, направо ни засрамва понякога), но само за определени неща, да не мислите че си прибира играчките
-бързо учи
-много е общителен
-независим е
Сигурно има още много, но само за това се сещам сега. Има и бая неща за оплакване, ама нали казахте да ги похвалим...
Абе какво да ви разправям, аз имам най хубавото и добро дете, вие не знам кво ша прайте
-станал е по кротък
-заиграва се сам
-бори до 3
-не се бие
-не е агресивен
-много е дипломатичен
-всеки ден учи нови думи
-много е умен
-държи се много зряло за възрастта си
-понякога много слуша
-винаги е весел и забавен
-гледа все да те разсмее (същински актьор)
-много е подреден (за разлика от нас със баща му, направо ни засрамва понякога), но само за определени неща, да не мислите че си прибира играчките
-бързо учи
-много е общителен
-независим е
Сигурно има още много, но само за това се сещам сега. Има и бая неща за оплакване, ама нали казахте да ги похвалим...
Абе какво да ви разправям, аз имам най хубавото и добро дете, вие не знам кво ша прайте
Василиса, кой е Гъргалчо? Надявам се правилно съм се досетила 
Надявам се правилно съм се досетила А името съм взела от онази народна приказка, в която измислиха и име на нероденото дете - Гъргалчо.
Офф - Честито очакване на Гъргалчо!
А моето гардже прехвърля играчка от едната ръка в другата. Яде оризова каша с огромен кеф. Не казва мамамамама, дададада или бабабаба, а нещо средно между "нюм-нюм" и "люм-люм".
Май се похвалих с най-малко дете но и на мен темата много ми вдигна настроението!
А моето гардже прехвърля играчка от едната ръка в другата. Яде оризова каша с огромен кеф. Не казва мамамамама, дададада или бабабаба, а нещо средно между "нюм-нюм" и "люм-люм".
Май се похвалих с най-малко дете
но и на мен темата много ми вдигна настроението! 
А миктовълновата вика "Р-р-р-р-н".....
1. смее се истерично като кажа - И десетки добре настроени жени за тати - и сочи татито с пръст докато се кикоти
2. скубе всички за косите - така им се радва
3. обожава да танцува с мама виенски валс и танго
4. може да гледа 20 мин филм с танци или Ну погоди
5. разбира ми веднага жаргонните думи макар да ги чува за пръв път
2. скубе всички за косите - така им се радва
3. обожава да танцува с мама виенски валс и танго
4. може да гледа 20 мин филм с танци или Ну погоди
5. разбира ми веднага жаргонните думи макар да ги чува за пръв път
Не знам за хвалба ли е или за оплакване - изтарикатила се е! Онзи ден си сложихме грозде за десерт и сядаме да ядем. Гери си слага краката на масата и и казах, ако прави така, няма да яде грозде /а тя много обича!/. Ние си хапваме вече, когато тя изкоментира, облегната назад: "Седя си гладна! Гледам гроздето!"
Двете ми дъщери са "мъдри старици" от малки! Адски бързо се приучиха на гърне \и рано\, по-рано от нормалното сглобяваха смислени изречения, рисуваха от малки цели сюжети...нямам думи - моите деца са най-прекрасното нещо, което ми се е случвало!!! Сега ще учат в езикова гимназия, и всичко постигат със собствени усилия и мотивация!
След като до 2 годишна възраст Дариа мълча... сега с всеки изминал ден ме учудва колко нови думи казва и как непрекъснато повтаря нещо.
Брои до 5, познава няколко букви, казва "Моля", "Мерси" - всичко научено последните 2-3 месеца благодарение на майка ми.
Много ми харесва, че е самостоятелна, ужасно упорита /като падне от пързалката веднага става и опитва на ново/ и борбена, че успява да разтопи най-големите бандити на площадката и непрекъснато някое момченце се грижи за нея и я гушка и същевременно е винаги леко дистанцирана от ситуацията, без да се кара с децата, без да се блъска или бие.
Но най-най-най - много от всичко ме радва това, че от няколко дни ми казва 'гуш' и ме прегръща. Толкова ми беше мъчно, че никога не го прави и сега си умирам от кеф и се разтапям като сладолед на слънце... Ох похвалих се.
Брои до 5, познава няколко букви, казва "Моля", "Мерси" - всичко научено последните 2-3 месеца благодарение на майка ми.
Много ми харесва, че е самостоятелна, ужасно упорита /като падне от пързалката веднага става и опитва на ново/ и борбена, че успява да разтопи най-големите бандити на площадката и непрекъснато някое момченце се грижи за нея и я гушка
и същевременно е винаги леко дистанцирана от ситуацията, без да се кара с децата, без да се блъска или бие. Но най-най-най - много от всичко ме радва това, че от няколко дни ми казва 'гуш' и ме прегръща. Толкова ми беше мъчно, че никога не го прави и сега си умирам от кеф и се разтапям като сладолед на слънце
... Ох похвалих се.
Светли е на 3. Брои спокойно до 10, слага ръка на устата си, когато кашля, храни се почти сам и след това си оставя приборите в мивката. Къпе се почти сам (аз само гледам и от време навреме помагам). Винаги поздравява с " Здравей, как си?". Винаги казва благодаря, и когато на него му кажат "благодаря" отговаря с "моля". Това са много дребни неща, може би други деца могат много повече но като знам колко му беше трудно съм много щастлива.
Моето дете става все по-кротко и когато сме сами (т.е. най-вече когато го няма баща му) е едно фантастично мило, обичливо, бърбориво и весело дете. Когато баща му е с нас нещата не стоят точно по същия начин, за съжаление, но положението става все по-поносимо. Върви към оправяне.
Много отдавна брои до 10, познава цветовете, буквите, всички емблеми на коли, които някога е видял наживо или в списание, дърдори........но не за това искам да пиша.
Става все по-смел. Скача на онези бънджи-ластични-батутести съоръжения (не им знам името) с кеф, в Софияленд все гледа да се навре там където са батковците..... и други примери разни имам, но да не изпадам в подробности. Не е страхлив. Много ми е миличък, когато казва: "Мамо, аз съм хйабъй (т.е. храбар)" или "Мамо, аз съм голямо момче!".
Все по-рядко се карат с деца за играчки, а днес много ме зарадва: на площадката се заигра с количката на едно от приятелчетата му, а всички негови колички бяха разгграбени набързо от напълно непознати деца. И той го преживя равнодушно Не се сдърпа с никого, не си поиска играчките обратно.
Когато му се карам, ми казва: "Мамо, моля те, не викай!" или "Мамо, моля те, не бива да кйеещиш!" Ами, право е детето.... не бива. А от едно филмче за Мечо Пух е взел една реплика и постоянно ми я пробутва: "Мамо, тйябва да има и по-добъй начин..."
Много е любезен (да не кажа-възпитан, че е лекинко нескромно). Като влизаме някъде-в магазин, такси..... казва "Добъй ден!", а на излизане-"Довиждане!". Заповядай, благодаря, моля те...... тези думички не са му хрумнали сами, учила съм го да ги казва, и той ги казва без да го чувства като задължение, а видимо, защото му е приятно. Може би и защото винаги възрастните много се радват, когато малко дете говори по такъв начин, и го поощряват. Поздравява съседите и познатите с "Добър ден!", казва им "Довиждане!". Това е нещо, което много ми харесва у него.
За още много неща мога да го похваля.
Всеки ден ми дава да разбера, че расте.
Много отдавна брои до 10, познава цветовете, буквите, всички емблеми на коли, които някога е видял наживо или в списание, дърдори........но не за това искам да пиша.
Става все по-смел. Скача на онези бънджи-ластични-батутести съоръжения (не им знам името) с кеф, в Софияленд все гледа да се навре там където са батковците..... и други примери разни имам, но да не изпадам в подробности. Не е страхлив. Много ми е миличък, когато казва: "Мамо, аз съм хйабъй (т.е. храбар)" или "Мамо, аз съм голямо момче!".
Все по-рядко се карат с деца за играчки, а днес много ме зарадва: на площадката се заигра с количката на едно от приятелчетата му, а всички негови колички бяха разгграбени набързо от напълно непознати деца. И той го преживя равнодушно
Не се сдърпа с никого, не си поиска играчките обратно. Когато му се карам, ми казва: "Мамо, моля те, не викай!"
или "Мамо, моля те, не бива да кйеещиш!" Ами, право е детето.... не бива. А от едно филмче за Мечо Пух е взел една реплика и постоянно ми я пробутва: "Мамо, тйябва да има и по-добъй начин..."Много е любезен (да не кажа-възпитан, че е лекинко нескромно
). Като влизаме някъде-в магазин, такси..... казва "Добъй ден!", а на излизане-"Довиждане!". Заповядай, благодаря, моля те...... тези думички не са му хрумнали сами, учила съм го да ги казва, и той ги казва без да го чувства като задължение, а видимо, защото му е приятно. Може би и защото винаги възрастните много се радват, когато малко дете говори по такъв начин, и го поощряват. Поздравява съседите и познатите с "Добър ден!", казва им "Довиждане!". Това е нещо, което много ми харесва у него.За още много неща мога да го похваля.
Всеки ден ми дава да разбера, че расте.
А Ники е много състрадателен Щом ме светне с камиончето по главата, веднага идва да ме цунка и казва "Маме, бича"
Щом ме светне с камиончето по главата, веднага идва да ме цунка и казва "Маме, бича" Това ми хареса
учителката на дани в детската градина тази вечер като го вземах сподели, че всички други учителки и завиждали, че моят син е в нейната група . бил голямо слънце, непрекъснато се смеел и колкото и да му било криво или тъжно на човек, било достатъчно да му чуе смеха да му стане светло на душата.
а кучетата може ли да си хвалим? и да не може, ще го похваля, че днес съм много горда и с тримесечния шнауцерчо, който се присъедини към семейството преди десетина дни - цял ден не е направил нито една локва или купчинка в къщи.
. бил голямо слънце, непрекъснато се смеел и колкото и да му било криво или тъжно на човек, било достатъчно да му чуе смеха да му стане светло на душата. а кучетата може ли да си хвалим? и да не може, ще го похваля, че днес съм много горда и с тримесечния шнауцерчо, който се присъедини към семейството преди десетина дни - цял ден не е направил нито една локва или купчинка в къщи
.
Моето момиченце се храни и облича самостоятелно, е понякога може и да е наобратно, но се старае. Изключително самостоятелна и амбициозна.
Говори добре за възрастта си, обича да рисува и добре го прави, подрежда си дрехите, голяма къщовница, а само как се интерусува от всичко което става и се прави, просто нямам думи.
И аз си похвалих гарджето.
Говори добре за възрастта си, обича да рисува и добре го прави, подрежда си дрехите, голяма къщовница, а само как се интерусува от всичко което става и се прави, просто нямам думи.
И аз си похвалих гарджето.
Моето дете става все по-кротко и когато сме сами (т.е. най-вече когато го няма баща му) е едно фантастично мило, обичливо, бърбориво и весело дете. Когато баща му е с нас нещата не стоят точно по същия начин, за съжаление, но положението става все по-поносимо. Върви към оправяне.
Рони като стане сутрин сама си сваля нощния памперс, взима си гърнето, използва го по предназначение .... отваря чекмеджето с бельото си, избира си гащички и си ги обува сама !!!
Съчинява приказки, истории и измислици....много добре е усвоила и лъжата ....
Като се замисля, има още с какво да я хваля - нали си е моето гардже....
Сега се сетих - "глади" си дрехите, сгъва ги и си ги прибира в шкафчето.....
.... отваря чекмеджето с бельото си, избира си гащички и си ги обува сама !!!Съчинява приказки, истории и измислици
....много добре е усвоила и лъжата ....Като се замисля, има още с какво да я хваля - нали си е моето гардже
....Сега се сетих - "глади" си дрехите, сгъва ги и си ги прибира в шкафчето.....
не ми е лесно да похваля моята дъщеря (1г10м), което ме води към размисъл Защо ли е така? Може би имам твърде високи исиквания?
- чаровница е голяма, но това не е нейна заслуга
- иска много да говори, но не може. Е, има някакви думички, които казва, но определено не са много. За сметка на това изиграва такива пантомими, че почти всичко и се разбира
- понякога решава да се гушне и го прави много мило (понеже не и е много присъщо, не обича някой да я държи на ръце, да я целува, да я гушка. Такава си е по рождение )
- започна да върви по - внимателно. Гледа си в краката понякога и забелязва бордюри и други препятствия
- много харесва коли и самолети. Последното особено. Голяма страст са й.
- много обича да помага вкъщи. Има си своя четка, с която мете. Бърше прах...
- храни се сама, като си уцелва устата с умерен успех Но на други не дава да я хранят
- винаги си настоява на своето, никакви опити да и се отвлече вниманието не са успешни, както и опитите нещо да се скрие от нея.
-научила е, че, ако татко и е вкъщи, той е Господарят на ефира (т.е. на дистанционното) Признава му първенството по авторитет за всичко.
но всичко това си е напълно нормално, нали. Не е повод за хвалене. Но го направих умишлено, че и аз да се замисля, кои са положителните страни на детето ми.
Защо ли е така? Може би имам твърде високи исиквания? - чаровница е голяма, но това не е нейна заслуга
- иска много да говори, но не може. Е, има някакви думички, които казва, но определено не са много. За сметка на това изиграва такива пантомими, че почти всичко и се разбира
- понякога решава да се гушне и го прави много мило (понеже не и е много присъщо, не обича някой да я държи на ръце, да я целува, да я гушка. Такава си е по рождение )
- започна да върви по - внимателно. Гледа си в краката понякога и забелязва бордюри и други препятствия
- много харесва коли и самолети. Последното особено. Голяма страст са й.
- много обича да помага вкъщи. Има си своя четка, с която мете. Бърше прах...
- храни се сама, като си уцелва устата с умерен успех
Но на други не дава да я хранят- винаги си настоява на своето, никакви опити да и се отвлече вниманието не са успешни, както и опитите нещо да се скрие от нея.
-научила е, че, ако татко и е вкъщи, той е Господарят на ефира (т.е. на дистанционното)
Признава му първенството по авторитет за всичко. но всичко това си е напълно нормално, нали. Не е повод за хвалене. Но го направих умишлено, че и аз да се замисля, кои са положителните страни на детето ми.
Василиса Умница, ето една хубава новина, честит Гъргалчо или Гъргалица, а на теб-гъргалеене.
____________________________________________
По-темата (ама пак по-встрани): ето връзката (и съвсем сбит превод) на малко подскаване как да хвалим децата:
http://www.aol.allaboutyou.com/parenting/parentskills/rulespraising/
Не всички похвали подобряват самочувствието на децата. Ето съвети за наблягане на положителното и на конкретното:
1 Избягвайте капана на обожанието. Хвалете точно каквото са направили, а не това, което са, например: "вкара страхотен гол срещу труден отбор", а не "ти си страхотен на игрището, аз те обичам толкова много".
2 Покажете на децата си, че харесвате да сте в тяхната компания.
3 Опишете им простичко малките, но хубави неща, които детето прави всеки ден.
4 Фокусирайте на удоволствието което те получват да постигнат нещо (не включвайте "аз" в похвалата).
5 Помогнете на момиченцата да вярват в себе си, помогнете им да се научат да хвалят своите постижения.
6 Хвалете момченцата по-млако и често.
7 Не чакайте съвършенство, преди да похвалите: те трябва да са уверени в способността им да се научат: "много скоро ще се научиш на това", "вярвам в теб"
8 Не вкарвайте състезателност с изказвания, които напомнят, че без вашата помощ те не биха постигнали нещо.
9 Бъдете конкретни: помага особено на момченцата, когато опишете точно какво са направили добре.
10 Похвалата не е задължително само с думи. Понякога стига усмивка, разрошване на косата. И забранете израза "добро дете": този израз не значи много за децата и не им подсказва какво точно хвалим.
____________________________________________
По-темата (ама пак по-встрани): ето връзката (и съвсем сбит превод) на малко подскаване как да хвалим децата:
http://www.aol.allaboutyou.com/parenting/parentskills/rulespraising/
Не всички похвали подобряват самочувствието на децата. Ето съвети за наблягане на положителното и на конкретното:
1 Избягвайте капана на обожанието. Хвалете точно каквото са направили, а не това, което са, например: "вкара страхотен гол срещу труден отбор", а не "ти си страхотен на игрището, аз те обичам толкова много".
2 Покажете на децата си, че харесвате да сте в тяхната компания.
3 Опишете им простичко малките, но хубави неща, които детето прави всеки ден.
4 Фокусирайте на удоволствието което те получват да постигнат нещо (не включвайте "аз" в похвалата).
5 Помогнете на момиченцата да вярват в себе си, помогнете им да се научат да хвалят своите постижения.
6 Хвалете момченцата по-млако и често.
7 Не чакайте съвършенство, преди да похвалите: те трябва да са уверени в способността им да се научат: "много скоро ще се научиш на това", "вярвам в теб"
8 Не вкарвайте състезателност с изказвания, които напомнят, че без вашата помощ те не биха постигнали нещо.
9 Бъдете конкретни: помага особено на момченцата, когато опишете точно какво са направили добре.
10 Похвалата не е задължително само с думи. Понякога стига усмивка, разрошване на косата. И забранете израза "добро дете": този израз не значи много за децата и не им подсказва какво точно хвалим.
Балсамът за ушите на всяка майка - непрекъснато ме гушка, целува и "Мама, бича"... Много е контактна и обичлива, същевременно отстоява до край позициите си. Страшно е подредена и прибрана - като извади цялото съдържание на шкафовете, после намирам всичко подредено по същия начин, а на детсктата площадка, като намери фас в пясъчника, ходи до кофата да го хвърли. А сме и много любезни...винаги има мерси като си получи сока или нещо друго.
Много е контактна и обичлива, същевременно отстоява до край позициите си. Страшно е подредена и прибрана - като извади цялото съдържание на шкафовете, после намирам всичко подредено по същия начин, а на детсктата площадка, като намери фас в пясъчника, ходи до кофата да го хвърли. А сме и много любезни...винаги има мерси като си получи сока или нещо друго. 
Страхотна тема.
Излизаме да го уча да кара колело и после да видим дали ще се похваля
Излизаме да го уча да кара колело и после да видим дали ще се похваля
Не се научи да кара колело, но дотук имаме следните хвалби:
Освен че разпознава сумати животни в най-различните има проявления (на снимка, картинка, на живо), познава колите Ауди, Тойота, Хонда, Фолксваген и май скоро ще прибави Опел и Мерцедес.
Знае буквите А - като Ауди, М - като мама Мая, Т - като тати, С - като сърничка и някои други. Съответно виждам, че ще научи азбуката и това не го гоня като постижение, той сам започва да пита за буквите. Общо взето разходките ни често са минаване по колите и разглеждане на буквите в номерата. Една по една ги "чете", после минава отзад и пак прочита буквите в номера.
Цитирам свекърва ми, която в момента ми подсказва какво да напиша: "Много спокойно и кротко дете и мисли много хубаво. Мисловен тип е." Абе, много е готин
Мога да го похваля най-вече с това, че няма от какво да се оплача Май има нужда от тема "Да се похвалим като родители"
Успя да изпее сам "Сутрин рано".
Когато кихне и му кажем "Наздраве!" си отговаря с "мерси", той също ми казва "наздраве" когато кихна. Поздравява всички със "Здравей, как си?" и понякога казва "добре ли си?". Казва ми редовно, че ме обича и ме целува и се гушка. Нарича ме по име напоследък, което не знам за хвалба ли е, или не...
Когато кихне и му кажем "Наздраве!" си отговаря с "мерси", той също ми казва "наздраве" когато кихна. Поздравява всички със "Здравей, как си?" и понякога казва "добре ли си?". Казва ми редовно, че ме обича и ме целува и се гушка. Нарича ме по име напоследък, което не знам за хвалба ли е, или не...
Нека не ви прозвучи като заяждане, но защо учите децата си да казват Мерси, а не Благодаря?
Прави ми впечатление вече в няколко постинга.
Прави ми впечатление вече в няколко постинга.
Това е чул, това повтаря. А и да ти кажа "благодаря" е доста по трудна дума от "мерси". Аз не съм го учила целенасочено на мерси.
Нека не ви прозвучи като заяждане, но защо учите децата си да казват Мерси, а не Благодаря?
Прави ми впечатление вече в няколко постинга.
Прави ми впечатление вече в няколко постинга.
Това е чул, това повтаря. А и да ти кажа "благодаря" е доста по трудна дума от "мерси". Аз не съм го учила целенасочено на мерси.
Моите и двамата казват Благодаря, нищо че Данкето им е по-лесно.
Наистина не се заяждам, просто се учудвам и ми е неприятно
Защо казвам чао, защо ползвам турцизми и всякакви чуждици? Твоите и двамата са по-големи от моя, който е на 2г. и 3 месеца и все още на китара казва "тара". Не смятам, че е необходимо да се извинявам за нещо. Ползвам и двете думи по принцип.
Нека не оспамваме темата повече само.
Нека не оспамваме темата повече само.
По-темата (ама пак по-встрани): ето връзката (и съвсем сбит превод) на малко подскаване как да хвалим децата...
Похвал, похвал, сутринта си нарисува автопортрет с малко мамутче
Добре, че си казва кое какво е
Павел: проговори много рано, много е самостоятелен от малък, голям помагач - от малък си прибира играчките, бърше прах, сгъва прането, от малък се грижи за сестричката си (играе с нея, люлял я е в кошчето наглежда я) ,учи се добре, има силно развито чувство за справедливост и свири от 4 годишен на акордеон по собствено желание.Много контактен и любвеобвилен. Използва "вълшебните думички".
Деница: супер самостоятелна, голяма бърборана, сама се обслужва, помага на мама за компотите, за прането, прибира, оправя си леглото, играе много интересно - разказва си приказки и пее.
И двамата танцуват чудесно!
P.S. Това не означава, че са най-идеалните деца. Ако някой пусне тема за кусурите на децата, ще напиша сигурно повече неща. Но това са моите ангелчета и аз си ги обичам каквито са. Както и вие сигурно.
Да са ни живи и здрави децата!!!
Деница: супер самостоятелна, голяма бърборана, сама се обслужва, помага на мама за компотите, за прането, прибира, оправя си леглото, играе много интересно - разказва си приказки и пее.
И двамата танцуват чудесно!
P.S. Това не означава, че са най-идеалните деца. Ако някой пусне тема за кусурите на децата, ще напиша сигурно повече неща.
Но това са моите ангелчета и аз си ги обичам каквито са. Както и вие сигурно. Да са ни живи и здрави децата!!!
Нека не ви прозвучи като заяждане, но защо учите децата си да казват Мерси, а не Благодаря?
Прави ми впечатление вече в няколко постинга.
Прави ми впечатление вече в няколко постинга.
Аз също много държа да казва "благодаря", а не "мерси" и така съм го учила. В началото употребяваше именно благодаря, но сега чува навсякъде мерси, а и му е по-лесно явно за изговаряне, та това казва. Аз пък постоянно го коригирам. И после си казвам - егати, вместо да се радвам, че детето ми изобщо благодари, аз му правя забележки и малко ме е страх, да не го откажа по този начин, защото може да се обърка.
Ох малкия не прави нищо изумително за възрастта си освен че се е научил да ми се подмазва много сладко като му се скарам. Като викна по него казва "мами" и изтичва да се гушне в мен. А големия е на мама златното дете. Отличник, кротък, послушен, чете много книги, помага ми за малкия и в домакинството - чисти, готви, пазарува. Щом чуе малкия да плаче идва да ме пита има ли проблем и как да помогне. Абе златно ми е детето.
Моето дете става все по-кротко и когато сме сами (т.е. най-вече когато го няма баща му) е едно фантастично мило, обичливо, бърбориво и весело дете. Когато баща му е с нас нещата не стоят точно по същия начин, за съжаление, но положението става все по-поносимо. Върви към оправяне.
Тц. Не е това. Имам нЕкои предположения
, но не ми се оспамва хубавата тема. 
аха, хубава тема ... поредното голямо лицемерие ...
когато в различни теми споменавах уменията и знанията на сина си, непрекъснато се сипеха подигравки и обиди... то не бяха нападки, то не беше чудо ... а сега - ах, колко са умни, ах колко са мили, ах колко са забавни ... я стига...
когато в различни теми споменавах уменията и знанията на сина си, непрекъснато се сипеха подигравки и обиди... то не бяха нападки, то не беше чудо ... а сега - ах, колко са умни, ах колко са мили, ах колко са забавни ... я стига...
аха, хубава тема ... поредното голямо лицемерие ...
когато в различни теми споменавах уменията и знанията на сина си, непрекъснато се сипеха подигравки и обиди... то не бяха нападки, то не беше чудо ... а сега - ах, колко са умни, ах колко са мили, ах колко са забавни ... я стига...
когато в различни теми споменавах уменията и знанията на сина си, непрекъснато се сипеха подигравки и обиди... то не бяха нападки, то не беше чудо ... а сега - ах, колко са умни, ах колко са мили, ах колко са забавни ... я стига...
Ето сега се възползвай да ни разкажеш за неговите умения и знания без да те нападне някой.
аха, хубава тема ... поредното голямо лицемерие ...
когато в различни теми споменавах уменията и знанията на сина си, непрекъснато се сипеха подигравки и обиди... то не бяха нападки, то не беше чудо ... а сега - ах, колко са умни, ах колко са мили, ах колко са забавни ... я стига...
когато в различни теми споменавах уменията и знанията на сина си, непрекъснато се сипеха подигравки и обиди... то не бяха нападки, то не беше чудо ... а сега - ах, колко са умни, ах колко са мили, ах колко са забавни ... я стига...
Ето сега се възползвай да ни разкажеш за неговите умения и знания без да те нападне някой.
Благодаря, но ще се въздържа.
аха, хубава тема ... поредното голямо лицемерие ...
когато в различни теми споменавах уменията и знанията на сина си, непрекъснато се сипеха подигравки и обиди... то не бяха нападки, то не беше чудо ... а сега - ах, колко са умни, ах колко са мили, ах колко са забавни ... я стига...
когато в различни теми споменавах уменията и знанията на сина си, непрекъснато се сипеха подигравки и обиди... то не бяха нападки, то не беше чудо ... а сега - ах, колко са умни, ах колко са мили, ах колко са забавни ... я стига...
Моят мъник преди няколко дни ми изпя следната песен "Мила моя Поля колко те бичам."
Като за мила моя мамо, но ми казва почти постоянно Поля.
После джазира със "джобчето семки и бонбонки, няма ги, аааа, намели ги"
И така нататък станаха три четири песни наведнъж.
Марена е много любвеобилна и по 100 пъти на ден ми казва : "Мамо, много те обичам,...и тати обичам...и бебето обичам". Когато я попитах "какво означава да обичаш някого", ми отговори "Ами, това е да го гушкаш и да го целуваш, и да го галиш"....
Помага ми да простирам и да прибирам прането. И си сгъва дрехите сама, прибира си ги в гардероба и си оправя леглото - и много горда ме вика всеки път да ми покаже колко е порастнала.
И рисува много хубаво.
Помага ми да простирам и да прибирам прането. И си сгъва дрехите сама, прибира си ги в гардероба и си оправя леглото - и много горда ме вика всеки път да ми покаже колко е порастнала.
И рисува много хубаво.
Моят син не се сещам с какво да го похваля, освен, че е много сладък и очарова всеки който го види. Но на сестра ми синът, на 2 год и 7 месеца ми е взел акъла. Освен че говори много добре за възрастта си, значе много стихчета, песнички и приказки на изуст и дори такива на английски. Значе много английски думички и брой до 100 на английски.
научи се е да ме гушка преди около месец ....
.... П.П. Шокито е станал страшен чаровник, Има да разбива сърцата на шоколадките...
Онзи ден се заканвам с 2 събрани пръста на Станислав, а той ми вика "ДЕ"(две). 
Има много добре изразена логическа мисъл, както и помни невероятно.
Много е гъвкав и екстремен, иска да го преобръщам, да го въртя и хич не му пука. Дай Боже да стане спортист като баба си.
За думичките-не мога да цитирам какво казва, а какво НЕ КАЗВА.
Рисуват с гледачка в книжка за оцветяване и после той целият е също фулмастерче-написан, оцветен....всякакъв.
Има много добре изразена логическа мисъл, както и помни невероятно.
Много е гъвкав и екстремен, иска да го преобръщам, да го въртя и хич не му пука. Дай Боже да стане спортист като баба си.
За думичките-не мога да цитирам какво казва, а какво НЕ КАЗВА.
Рисуват с гледачка в книжка за оцветяване и после той целият е също фулмастерче-написан, оцветен....всякакъв.
научи се е да ме гушка преди около месец ....
.... П.П. Шокито е станал страшен чаровник, Има да разбива сърцата на шоколадките...
благодаря, Хот Ели
да, ра3тапям се от кеф
^.... като му кажа "гуши мама" и той идва и си 3авира главичката в рамото ми и се гуши.... 
И като кулминация заяви: Ето така ще заварваш къщата, ако ме оставиш в къщи да не ходя на градина!
Преди малко ми се наложи да отговоря на въпроса: "Мамо, аз кога ще се влюбя?" "Когато срещнеш принцеса" му казах аз, а той се възмути и ми каза "Аз не съм принц, а обикновен мъж и не искам принцеса."
Доста се изненадах, напоследък все повече ми се налага да мисля като обяснявам, защото много помни и много манипулира този фъстък.
Не знам за хвалене ли е, но аз се замислих колко е дръпнал през последните 2-3 седмици откакто навърши три.
Брат му на 5 г има усет към цифрите - успява да ги прочете до към 20 000И то покрай картите Ю Ги О им хванал логиката
Доста се изненадах, напоследък все повече ми се налага да мисля като обяснявам, защото много помни и много манипулира този фъстък.
Не знам за хвалене ли е, но аз се замислих колко е дръпнал през последните 2-3 седмици откакто навърши три.
Брат му на 5 г има усет към цифрите - успява да ги прочете до към 20 000
И то покрай картите Ю Ги О им хванал логиката
Днес както се къпехме и си правехме маймунджилъци под душа, заяви велемъдро:
"Смешното е добро"
Сутринта правеше изследвания в теорията на вероятностите -
"А ако имаше добри тиранозаври, те какво щяха да правят"
и беше измислила сложна система от плаващи клонки, за да не потъват динозаврите в лавата
"Смешното е добро"
Сутринта правеше изследвания в теорията на вероятностите -
"А ако имаше добри тиранозаври, те какво щяха да правят"
и беше измислила сложна система от плаващи клонки, за да не потъват динозаврите в лавата
Вече почна да проявява чувство за хумор. Сама измисля някакви смешки, разказва ги и после вика: "Майтап си правя"
И моята дъщеря прави така.
Също ме пита, след измислена смешка или вкаран някой лаф - "смешно ли е?"
Моят мъник преди няколко дни ми изпя следната песен "Мила моя Поля колко те бичам."
И моето момиче прави вариация на песента -
"Мила моя мамо, сладка и душичка"...
Ники намери китарата ми. Днес и сложихме нови струни и татко му я настрои. Цял ден съчинява песни. Първо му показахме "мила, моя мамо", но той реши, че невероятния шум от дрънкането на китарата е по-хубава мелодия. Скоро очаквам по-приятни за ухото звуци
Намери и стара касета с песни на Милена, които му допаднаха много, пее страхотно в нейния диапазон.
Ах, рокзвезда
Намери и стара касета с песни на Милена, които му допаднаха много, пее страхотно в нейния диапазон.
Ах, рокзвезда
Изумява ме отношението му към околния свят - вместо да къса цветята и тревите, той ги гали много внимателно с върховете на пръстите Това се прави и с дърветата, камъните, пейките и непознатите какички
Проявява чувство за хумор - подава ми хапки в устата, дърпа си пръстите в последния момент (или пък само се преструва, че има нещо в ръката) и се залива от смях
Когато баща му спи, отива и го целува по челото
Това се прави и с дърветата, камъните, пейките и непознатите какички Проявява чувство за хумор - подава ми хапки в устата, дърпа си пръстите в последния момент (или пък само се преструва, че има нещо в ръката) и се залива от смях
Когато баща му спи, отива и го целува по челото
Георги сам ходи на гърнето в къщи, сваля и след това сам си вдига гащите.
Помни най-невероятни неща, като например къде са вафлите в един приятел въпреки че е ходил там само веднъж преди това.
Днес ми донесе закуската в леглото. Станал преди мен, взел си хляб и ми носи и на мен в леглото.
Помни най-невероятни неща, като например къде са вафлите в един приятел въпреки че е ходил там само веднъж преди това.
Днес ми донесе закуската в леглото. Станал преди мен, взел си хляб и ми носи и на мен в леглото.
Ами и аз ще си похваля гарджето.Когато всички,дори и тук във форума много мами казаха,че му е рано за гърне,той се научи и то доста бързо Сега вече сам си го взима и си събува панталона и гащичките и сяда Не е имал инцидент,вече не помя от кога А също знае кой ключ е за входната врата и сам отключва
Сега вече сам си го взима и си събува панталона и гащичките и сяда Не е имал инцидент,вече не помя от кога А също знае кой ключ е за входната врата и сам отключва
Снощи за първи път Иво остана да спи в къщи с баба си, без мен и баща му.
И двамата заминахме по командировки и за най-най-първи път той остана без когото и да е от нас. Мислех, че ще е трагично, че ще плаче, че ще направи баба си на маймуна, но се оказва, че детето ми наистина расте. Обясних му, че трябва да замина, че баба ще се грижи за него, че ще се върна на другия ден, че много го обичам и-чудеса!-не заплака, целуна ме, прегърна ме и аз тръгнах.... Милото ми голямо добричко детенце!
И двамата заминахме по командировки и за най-най-първи път той остана без когото и да е от нас. Мислех, че ще е трагично, че ще плаче, че ще направи баба си на маймуна, но се оказва, че детето ми наистина расте.
Обясних му, че трябва да замина, че баба ще се грижи за него, че ще се върна на другия ден, че много го обичам и-чудеса!-не заплака, целуна ме, прегърна ме и аз тръгнах.... Милото ми голямо добричко детенце! 
Ммм, ще изредя неща, за които нямам никакво касателство, ама са факт.
Фелипе прибира играчките в кашона (у дома, в яслата и на чужди места), държи всички врати да са затворени. Лелята го похвали, че си личало кое дете е научено на ред 
В яслата почнал да обува едно дете, което си събуло пантофите.
Веднага се отзовава като го викам да ми помогне (да затвори някоя врата, например) и е много щастлив.
Ех, снахата живот ще си живее
Фелипе прибира играчките в кашона (у дома, в яслата
и на чужди места), държи всички врати да са затворени. Лелята го похвали, че си личало кое дете е научено на ред В яслата почнал да обува едно дете, което си събуло пантофите
. Веднага се отзовава като го викам да ми помогне (да затвори някоя врата, например) и е много щастлив.
Ех, снахата живот ще си живее
Ех, снахата живот ще си живее
При двама разхвърляни родители такова прибрано дете откъде се пръкна... Не само че си прибира дрехите и чорапките в чекмеджето, но чат-пат и някоя бисквитка си прибира там
Анката тази сутрин осъществи първия контакт между цивилизацията на куклите и цивилизацията на книжните герои - запозна куклата Ая с костенурчето Франклин, нищо, че беше такова нарисувано. Каза,че като се върне от градина, Ая и Франклин ще запознаят и останалия народ - куклите Алма, Ния, Пепи, Пипи и Пони с мечето Рошко, видрата Шуши, Лоско, Лиско и т.н.
Браво на Иво, страхотно е това. И ти става малко тъжно все пак (а сега иди обясни!), нали?
Аха..... Смахната работа!
Щях да ревна снощи докато го пишех 
Вчера, когато ги оставях в градината, малката плачеше, и докато се опитвах да я успокоя, брат й /6г/ ме галеше по главата .... разбра,че и аз явно имам нужда от успокояване
Моето момче най-после се научи да кара колело без помощни колелета ! Милият беше толкова доволен и горд от себе си, а тати каза, че дори не е искал да се прибира и обикаляли с приятелчетата си с колелетата в двора на училището! А като си помисля, че преди няколко седмици искаше да се откаже, защото му се стори по-трудно отколкото си е мислел !
А от известно време сам си подрежда задачите за деня и така му остава много време за игри!
! Милият беше толкова доволен и горд от себе си, а тати каза, че дори не е искал да се прибира и обикаляли с приятелчетата си с колелетата в двора на училището! А като си помисля, че преди няколко седмици искаше да се откаже, защото му се стори по-трудно отколкото си е мислел !А от известно време сам си подрежда задачите за деня и така му остава много време за игри
!
Много хубава тема! Сега попаднах на нея. Много приятна!
Моето момиченце... Аз пък почти не се сещам за нейни лоши страни. Малкото неприятни неща, които е правила оправдавам със странични обстоятелства (за всичко си има по нещо). Иначе е перфектна! Явно аз съм твърде пристрастна, но още като беше на 6 месеца си казах, че от тук нататък няма как да стане по-хубаво, умно и... дете. На следващия месец все пак беше по-хубава и умна и таланлива и всичко за което се сетите и пак си казвах - "Ето сега е максимума! Сигурно след една година няма да й се възхищавам толкова." Когато стана на годинка пак си дадох сметка, че никога до сега не е била толкова възхитителна и ми домъчня, че след след някой друг месец ще порастне... И така до сега. В момента пак я смятам за перфектна и имам чувството, че нито е била, нито в бъдеще може да бъде толкова, толкова идеална като сега.
В момента моето момиченце е на две години и два месеца и брои до 10 (седем винаги го прескача;) ), познава буквичките Д, М, А, Т, Г, К, Н и В - нейната и на всички най-близки роднини. Знае поне 10тина песнички и танцува хубаво. А освен това я намирам за много красива.
На мама гарджето.
Моето момиченце... Аз пък почти не се сещам за нейни лоши страни. Малкото неприятни неща, които е правила оправдавам със странични обстоятелства (за всичко си има по нещо). Иначе е перфектна! Явно аз съм твърде пристрастна, но още като беше на 6 месеца си казах, че от тук нататък няма как да стане по-хубаво, умно и... дете. На следващия месец все пак беше по-хубава и умна и таланлива и всичко за което се сетите и пак си казвах - "Ето сега е максимума! Сигурно след една година няма да й се възхищавам толкова." Когато стана на годинка пак си дадох сметка, че никога до сега не е била толкова възхитителна и ми домъчня, че след след някой друг месец ще порастне... И така до сега. В момента пак я смятам за перфектна и имам чувството, че нито е била, нито в бъдеще може да бъде толкова, толкова идеална като сега.
В момента моето момиченце е на две години и два месеца и брои до 10 (седем винаги го прескача;) ), познава буквичките Д, М, А, Т, Г, К, Н и В - нейната и на всички най-близки роднини. Знае поне 10тина песнички и танцува хубаво. А освен това я намирам за много красива.
На мама гарджето.
И тук ще я похваля - просто съм много щастлива!!!
От три дни казва "К"!!!! Вече мислех да я пращам на логопед, бяхме пробвали с натискане на езичето и "Т", но в дума абсурд да го каже, нито без пъхнат в устата пръст.
Специални благодарности на Оля и Лого5ка, които ми даваха акъл по интернет.
Онзи ден обясних на детето колко много искам да се научи да казва "К", как всички ще разбират интересните неща, които има да каже, и как ще я заведа на кино, когато се научи.
Половин час по-късно детето ходеше из къщи и повтаряше "К! К!"
Изумена съм. Правили сме много упражнения, месеци наред, които тя сякаш съвестно изпълняваше, но без ефект. А сега за нула време...
И го казва в срички, моля ви се, "Куче", а не "уче", "кокошка", а не "о`ош`а"... не чувам добре дали успява да каже в комбинация със съгласна, но има време... шашнах се, честно, още не мога да повярвам.
От три дни казва "К"!!!! Вече мислех да я пращам на логопед, бяхме пробвали с натискане на езичето и "Т", но в дума абсурд да го каже, нито без пъхнат в устата пръст.
Специални благодарности на Оля и Лого5ка, които ми даваха акъл по интернет.
Онзи ден обясних на детето колко много искам да се научи да казва "К", как всички ще разбират интересните неща, които има да каже, и как ще я заведа на кино, когато се научи.
Половин час по-късно детето ходеше из къщи и повтаряше "К! К!"
Изумена съм. Правили сме много упражнения, месеци наред, които тя сякаш съвестно изпълняваше, но без ефект. А сега за нула време...
И го казва в срички, моля ви се, "Куче", а не "уче", "кокошка", а не "о`ош`а"... не чувам добре дали успява да каже в комбинация със съгласна, но има време... шашнах се, честно, още не мога да повярвам.
Искам да похваля щерката - в детската ходи да проверява как е брат й в съседната група, а после и на двора. Успокоява го и му казва да си изяде всичко, въпреки, че тя не го прави. А също така и редовно го уведомява, че ако някой нещо му направи, тя е там и да й се оплаче 
(странно какво ли ще направи, защото не е побойничка). Всичко това по нейна инициатива.
(странно какво ли ще направи, защото не е побойничка). Всичко това по нейна инициатива.
Тази тема ми се е изплъзнала досега...
Моето Валенце от около седмица вече се опитва да повтаря думички след мен-мама ,тати,баба,бибо/бибата/,коки/кроки/,нане/Наде-една приятелка/.Дори вчера ми беше скрил някъде дистанционното от телевизора, а се канехме вече да излизаме..питам го къде е дистанционното?-той ме гледа питащо и тръгна нанякъде-след малко се връща от хола с него и вика "го"-милото ми мишле...
Моето Валенце от около седмица вече се опитва да повтаря думички след мен-мама ,тати,баба,бибо/бибата/,коки/кроки/,нане/Наде-една приятелка/.Дори вчера ми беше скрил някъде дистанционното от телевизора, а се канехме вече да излизаме..питам го къде е дистанционното?-той ме гледа питащо и тръгна нанякъде-след малко се връща от хола с него и вика "го"-милото ми мишле...
Ох, добре че е тази тема
Преди много се дразнех на майки, които само за децата си говорят, а сега съм една точно такава 'хвалеща се' майка
Две вечери подред Дариа яде супа без никакви фалове. Чак съм учудена колко добре си служи с лъжицата и почти не разлива по себе си и покривката. И държи лъжицата към края, като голям човек, а не като дете.
И става все по-разбрана и си говори с мен. Вярно не колкото говори в градината и с други хора, но си говорим, а понякога ме гушка сама и дори ми каза веднъж, че ме обича. Никое "обичам те" не ме е правило по-щастлива.
Преди много се дразнех на майки, които само за децата си говорят, а сега съм една точно такава 'хвалеща се' майка
Две вечери подред Дариа яде супа без никакви фалове. Чак съм учудена колко добре си служи с лъжицата и почти не разлива по себе си и покривката. И държи лъжицата към края, като голям човек, а не като дете.
И става все по-разбрана и си говори с мен. Вярно не колкото говори в градината и с други хора, но си говорим, а понякога ме гушка сама и дори ми каза веднъж, че ме обича. Никое "обичам те" не ме е правило по-щастлива.
Пак да си похваля детето ! От 2 седмици ходи на шах и учителят е много доволен от него ! Постоянно получава точки за правилно изпълнени задачи и за спечелени партии шах ! Толкова се е ентусиазирал покрай Топалов и Крамник, че чак ме учудва !
Isa, честито! Това е най-хубавото и истинско "Обичам те", което една жена може да чуе!
! От 2 седмици ходи на шах и учителят е много доволен от него ! Постоянно получава точки за правилно изпълнени задачи и за спечелени партии шах ! Толкова се е ентусиазирал покрай Топалов и Крамник, че чак ме учудва !Isa, честито! Това е най-хубавото и истинско "Обичам те", което една жена може да чуе
!
Легнали сме си. Ради се гушка при нас преди да си отиде в леглото. Вече почти заспала усещам, че тръгва и го чувам: "Мамо, толкова си сладичка. Много те обичам. Никога няма да се разделя с теб. Никога няма да спра да те обичам." 
Прибираме се от градина и междувременно съм пазарувала. Казвам му:"Хайде да побързаме, че ми тежи". Той се опитва да хване едната торба: "Дай на мен". Давам му по-леката, която що-годе е поносима за него. Той продължава:" Ще я нося до вкъщи. Дори да се уморя, пак ще я нося".
Прибираме се от градина и междувременно съм пазарувала. Казвам му:"Хайде да побързаме, че ми тежи". Той се опитва да хване едната торба: "Дай на мен". Давам му по-леката, която що-годе е поносима за него. Той продължава:" Ще я нося до вкъщи. Дори да се уморя, пак ще я нося"
. Легнали сме си. Ради се гушка при нас преди да си отиде в леглото. Вече почти заспала усещам, че тръгва и го чувам: "Мамо, толкова си сладичка. Много те обичам. Никога няма да се разделя с теб. Никога няма да спра да те обичам."
Прибираме се от градина и междувременно съм пазарувала. Казвам му:"Хайде да побързаме, че ми тежи". Той се опитва да хване едната торба: "Дай на мен". Давам му по-леката, която що-годе е поносима за него. Той продължава:" Ще я нося до вкъщи. Дори да се уморя, пак ще я нося".
Прибираме се от градина и междувременно съм пазарувала. Казвам му:"Хайде да побързаме, че ми тежи". Той се опитва да хване едната торба: "Дай на мен". Давам му по-леката, която що-годе е поносима за него. Той продължава:" Ще я нося до вкъщи. Дори да се уморя, пак ще я нося"
.Много мило!
Скоро бяхме на детски рожден ден в едно заведение. Към края на купона, по големите дечица взех да пукат балоните, а мойта Викичка само тичаше след тях, събираше спуканите парчеца от земята и ги носеше в кофата за боклук. Голям смях падна... на мама чистотницата.
Другото е че вече съм спокойна, че ако случайно се загуби ще си се прибере самичка Преди няколко дни се научи да си казва трите имена и точният адрес.
Другото е че вече съм спокойна, че ако случайно се загуби ще си се прибере самичка
Преди няколко дни се научи да си казва трите имена и точният адрес. 
Аз ще си похваля синчето, че има желание да помага в домакинството. Аз веднъж излязох на кафе, като го оставих да играе на компютъра, а той подредил хола, измил с парцала. За награда му купихме новото списание "Детска акадения", а там рецапта за сладки, които децата да приготвят. Той направи и сладките сам, като баща му само му отмерваше продуктите. Накрая изми съдовете в мивката.
Ще похваля големия.С доста години закъснение.Най-милото нещо,което съм чувала през живота си,/дано има и още/На около 3 години.Гали ме по косата и ми говори:Красавицееее,хубава майчицееее!И сега като го пиша рева .Малко ни трябва на майките.
разпознава букви и цифри /на 2г2м.е/ - познава М като мама, Т като тати, Е като Ели, Б като баба, Д като дядо, В - като чичо Наню /Ваньо /, З като Зози
Познава 2, 8.
Чете по номерата на колите, каквото знае.
Казва стихотворения и броеници - мънички - учи всичко успоредно на руски и български и чудесно различава двата езика.
Когато я питаш на руски - отговаря на Руски
когато на български - отговаря на български.
Пее не фалшиво. Танцува ритмично. И въобще - гений
Много ми е рошава гаргата
/, З като ЗозиПознава 2, 8.
Чете по номерата на колите, каквото знае.
Казва стихотворения и броеници - мънички - учи всичко успоредно на руски и български и чудесно различава двата езика.
Когато я питаш на руски - отговаря на Руски
когато на български - отговаря на български.
Пее не фалшиво. Танцува ритмично. И въобще - гений
Много ми е рошава гаргата
Легнали сме си. Ради се гушка при нас преди да си отиде в леглото. Вече почти заспала усещам, че тръгва и го чувам: "Мамо, толкова си сладичка. Много те обичам. Никога няма да се разделя с теб. Никога няма да спра да те обичам."
Прибираме се от градина и междувременно съм пазарувала. Казвам му:"Хайде да побързаме, че ми тежи". Той се опитва да хване едната торба: "Дай на мен". Давам му по-леката, която що-годе е поносима за него. Той продължава:" Ще я нося до вкъщи. Дори да се уморя, пак ще я нося".
Прибираме се от градина и междувременно съм пазарувала. Казвам му:"Хайде да побързаме, че ми тежи". Той се опитва да хване едната торба: "Дай на мен". Давам му по-леката, която що-годе е поносима за него. Той продължава:" Ще я нося до вкъщи. Дори да се уморя, пак ще я нося"
.Много мило наистина. И моя от време на време ми сервира едни такива, но Ей ЗАТОВА мразя в градината да гледат сапунки. Не мисля че ако не го е чул от някъде ще наизговори толкова много и такива неща.
Да не говорим, че "Мамо, толкова си сладичка." и "Никога няма да спра да те обичам" съм ги чувала и аз
Без да подценявам децата, ама явно гледат едни и същи сериали
Иначе да похваля детето. Днес се държа супер на неговия си РД. Вечерта бях скапана и си легнах малко след него (мислех че вече е заспал от умора и емоции, но грешах). И детето ми разказа приказката за червената шапчица и аз заспах (а нямаме ритуал да четем за лека нощ, нито да си разказваме).
#46 четвъртък, 07 септември 2006, 20:10 »
--------------------------------------------------------------------------------
Ама защо да е трудно да го похваля. Аз имам много да се хваля,
-станал е по кротък
-заиграва се сам
-бори до 3
-не се бие
-не е агресивен
-много е дипломатичен
-всеки ден учи нови думи
-много е умен
-държи се много зряло за възрастта си
-понякога много слуша
-винаги е весел и забавен
-гледа все да те разсмее (същински актьор)
-много е подреден (за разлика от нас със баща му, направо ни засрамва понякога), но само за определени неща, да не мислите че си прибира играчките
-бързо учи
-много е общителен
-независим е
Сигурно има още много, но само за това се сещам сега. Има и бая неща за оплакване, ама нали казахте да ги похвалим...
Абе какво да ви разправям, аз имам най хубавото и добро дете, вие не знам кво ша прайте
________________________________________________________________________________
Сякаш аз съм писала това - всичко казано важи с пълна сила за нашия син. В добавка - съблича и се облича сам /не винаги успешно, но е важно старанието/; обува и събува - отново сам; храни се сам; сам си свършва големите и малки нужди, включая и изхвърлянето им в тоалетната и пускането на водата /ако можеше и сам да си бърше дупето и мие гърнето щеше да е невероятен/.
Нали знаете - от нашето по-хубаво няма!
--------------------------------------------------------------------------------
Ама защо да е трудно да го похваля. Аз имам много да се хваля,
-станал е по кротък
-заиграва се сам
-бори до 3
-не се бие
-не е агресивен
-много е дипломатичен
-всеки ден учи нови думи
-много е умен
-държи се много зряло за възрастта си
-понякога много слуша
-винаги е весел и забавен
-гледа все да те разсмее (същински актьор)
-много е подреден (за разлика от нас със баща му, направо ни засрамва понякога), но само за определени неща, да не мислите че си прибира играчките
-бързо учи
-много е общителен
-независим е
Сигурно има още много, но само за това се сещам сега. Има и бая неща за оплакване, ама нали казахте да ги похвалим...
Абе какво да ви разправям, аз имам най хубавото и добро дете, вие не знам кво ша прайте
________________________________________________________________________________
Сякаш аз съм писала това - всичко казано важи с пълна сила за нашия син. В добавка - съблича и се облича сам /не винаги успешно, но е важно старанието/; обува и събува - отново сам; храни се сам; сам си свършва големите и малки нужди, включая и изхвърлянето им в тоалетната и пускането на водата /ако можеше и сам да си бърше дупето и мие гърнето щеше да е невероятен
/.Нали знаете - от нашето по-хубаво няма!
Моят пижо почна да прави малки изречения!!!
И разпознава кое е едно и кое-2!!!!
Е, възможно ли е това на толкова крехка възраст?
Имам предвид като му покажа два пръста и питам"колко е това"-казва ДЕ.
За един-' НО.
И разпознава кое е едно и кое-2!!!!
Е, възможно ли е това на толкова крехка възраст?
Имам предвид като му покажа два пръста и питам"колко е това"-казва ДЕ.
За един-' НО.
Защо да е невъзможно ??? Божидар започна да казва на колко е годинки между осмия и деветия месец
Е, казваше "на ена" ама все това значи. Отдавна знае имената на всички Телетъбиси и може да брои до 3 Също така знае да изиграе цялата песничка "Хей ръчички" Всички деца са различни и забелязвам, че всички могат много неща, но все различни
Хе-хе много имам за хвалене :
- Говори и всичко разбира на 2 езика;
- Брои до 20 пак на 2 езика;
- Помни места, посоки и разни случки отпреди 4-6 месеца;
- Възпитано казва "моля" и "благодаря" и "простете" (последното ако случайно се уригне)
- Обичливо, много жизнено и игпиво дете;
- Състрадателно и жалостиво; Обича много животните; Ако се удари някой пита загрижено дали е добре;
- Prawi idealni kalbeta prewyrta se prez glawa
Изобщо малко съкровище (в повечето случаи)
:- Говори и всичко разбира на 2 езика;
- Брои до 20 пак на 2 езика;
- Помни места, посоки и разни случки отпреди 4-6 месеца;
- Възпитано казва "моля" и "благодаря" и "простете" (последното ако случайно се уригне)
- Обичливо, много жизнено и игпиво дете;
- Състрадателно и жалостиво; Обича много животните; Ако се удари някой пита загрижено дали е добре;
- Prawi idealni kalbeta prewyrta se prez glawa
Изобщо малко съкровище (в повечето случаи)
Моят син винаги казва "моляте", "мерси".
Помага ми с прането, носи го до пералнята, тоест пуска го от горния етаж на долния, Вади дрехите от сушилнята и ми ги подава. Винаги с мен изважда чиниите от миялната. Играе си с парцала и метлата, но аз го разбирам като чистене.
Изхвърля си боклучетата в кофата.
Подрежда си играчките преди лягане, разбирасе с мое участие.
Качва се сам в колата и си сяда в столчето и винаги ми припомня да му сложа колана.
Не мога да го похваля, че на 25 месеца говори достатъчно, но с гордост казвам, че разбира на 4 езика - Български, полски, английски и френски. Казва думички от всички тях, както и брои до 3.
Когато имам работа в кухнята винаги си играе сами4ък.
Когато му кажа, че нещо ме боли и той идва да ме целува, а когато той има рана и аз го цункам той ми казва" мама мина"
Помага ми с прането, носи го до пералнята, тоест пуска го от горния етаж на долния, Вади дрехите от сушилнята и ми ги подава. Винаги с мен изважда чиниите от миялната. Играе си с парцала и метлата, но аз го разбирам като чистене
.Изхвърля си боклучетата в кофата.
Подрежда си играчките преди лягане, разбирасе с мое участие.
Качва се сам в колата и си сяда в столчето и винаги ми припомня да му сложа колана.
Не мога да го похваля, че на 25 месеца говори достатъчно, но с гордост казвам, че разбира на 4 езика - Български, полски, английски и френски. Казва думички от всички тях, както и брои до 3.
Когато имам работа в кухнята винаги си играе сами4ък.
Когато му кажа, че нещо ме боли и той идва да ме целува, а когато той има рана и аз го цункам той ми казва" мама мина"
.
Да погладя пак моето гардже.
Снощи режа лук, а тя се мотае около мен. Казвам й да се дръпне, защото много люти на очите. И давам пример - "Виж на мен как ми люти на очите". Тя отстъпва първо няколко крачки, но после идва, прехръща ми крака и казва "Дени цунка мама, мама мине." Стана ми много мило, че е готова на някаква саможертва, за да й мине на мама. Нищо, че и на нея може да залюти.
А освен това наскоро ме изненада с неочаквано и сложно логическо заключение. Играе си тя с любимия Мечо Пух и чака баба да се прибере от работа. Чувам я как си мърмори "Дени има баба Дончи, Мечо Пух има..." - секунда размисъл - "Баба Меца!"
Снощи режа лук, а тя се мотае около мен. Казвам й да се дръпне, защото много люти на очите. И давам пример - "Виж на мен как ми люти на очите". Тя отстъпва първо няколко крачки, но после идва, прехръща ми крака и казва "Дени цунка мама, мама мине." Стана ми много мило, че е готова на някаква саможертва, за да й мине на мама. Нищо, че и на нея може да залюти.
А освен това наскоро ме изненада с неочаквано и сложно логическо заключение. Играе си тя с любимия Мечо Пух и чака баба да се прибере от работа. Чувам я как си мърмори "Дени има баба Дончи, Мечо Пух има..." - секунда размисъл - "Баба Меца!"
Измислила си е свой език и ужасно се забавлява да ми пее на него.
Снощи на родителската среща ми обясниха какви "важни" и "трудни" неща ще учат през годината - ами тя всичките ги знае.
Казва "К" вече и в спонтанната реч, ясно и отчетливо, не мога да се нарадвам.
Рисува си разни неща (знае откъде да си вземе листи и пастели), после изрязва разни детайли и ми ги подарява.
Снощи на родителската среща ми обясниха какви "важни" и "трудни" неща ще учат през годината - ами тя всичките ги знае.
Казва "К" вече и в спонтанната реч, ясно и отчетливо, не мога да се нарадвам.
Рисува си разни неща (знае откъде да си вземе листи и пастели), после изрязва разни детайли и ми ги подарява.
За днес имах нещо като домашно от детската градина на малчо...Да изрисувам и впиша малко инфо за него в нещо като профайл-любими неща,занимания,три неща,които го правят изключителен...
С последното се затрудних леко.Прочетох думите на Додо,принтирах ги и си ги залепих на хладилника...Почти 1:1 се отнасят и за моето дете...
Сравнявайки го с неговите връстници в градината и аз мога само да изтъкна,че е чувствително,много емоционално,будно,състрадателно дете...На учителките най-силно впечатление им направи способността му,да създава и поддържа приятелства...(Ще вмъкна,че това качество тук не се стимулира много.)Има приятели,на които много държи,не пропуска да ги прегърне,когато си тръгваме или по мъжки да им каже "дай лапа"...Защитава си приятелите и им помага,дано да бъде така и занапред!
Не ми казва,че съм красива,но не пропуска,да ме похвали за парфюма или да отбележи,че съм с нова дреха...Любвеобилен и нежен,повтаря по няколко пъти на ден,колко ме обича...
Замислих се,че сигурно наистина е много важно,да повтаряме на децата си,какви достойнства имат те,за да израснат като уверени личности...На мен все още ми е трудно,но надявам се,да се науча...
С последното се затрудних леко.Прочетох думите на Додо,принтирах ги и си ги залепих на хладилника...Почти 1:1 се отнасят и за моето дете...
Сравнявайки го с неговите връстници в градината и аз мога само да изтъкна,че е чувствително,много емоционално,будно,състрадателно дете...На учителките най-силно впечатление им направи способността му,да създава и поддържа приятелства...(Ще вмъкна,че това качество тук не се стимулира много.)Има приятели,на които много държи,не пропуска да ги прегърне,когато си тръгваме или по мъжки да им каже "дай лапа"...Защитава си приятелите и им помага,дано да бъде така и занапред!
Не ми казва,че съм красива
,но не пропуска,да ме похвали за парфюма или да отбележи,че съм с нова дреха...Любвеобилен и нежен,повтаря по няколко пъти на ден,колко ме обича... Замислих се,че сигурно наистина е много важно,да повтаряме на децата си,какви достойнства имат те,за да израснат като уверени личности...На мен все още ми е трудно,но надявам се,да се науча...