За емоционалната еманципация от родителите

  • 6 251
  • 169
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 2 073
Сега не се заяждам - просто отговаряй каквото първо ти дойде на всеки въпрос по отделно:

И какво ще стане ако майка ти разбере, че се срещаш с някого?
Ще почне да се вълнува и да ме пита въпроси.

Какво ще стане ако се изложиш?
Може да получа критика.

P.S. Те ме канят, както казах, баща ми постоянно го няма, в малкото моменти, в които е тук, гледаме да сме заедно. Той иска да отида, както и аз. Не е от сметкаджийство.

# 76
  • Мнения: 6 845
И като получиш критика какво ще стане?
Почти всички хора по един или друг начин обсъждат другите. Предполагам и ти го правиш. Защо толкова се страхуваш от обсъждане? Трябва да приемеш, че не си идеална за хората и няма никога да бъдеш.

# 77
  • Мнения: 2 376
Майка ти иска да си идеална, според нейните представи, а ти явно не си и тя не спира да те критикува и мачка. Нормалните родители не правят така. Опитай се на всяка нейна критика да казваш, че се харесваш такава каквато си и най-вече да повярваш в това. Отстоявай себе си и желанията си. Не обръщай внимание на критиките и.
Започни да излизаш сама, дори на един прост обяд. После ще ти е по-лесно да отидеш сама на почивка. Когато баща ти си дойде - излизайте заедно на обяд или вечеря, но не ходи на почивка с тях. Разреди срещите с майка си до 3-4 пъти месечно, най-добре навън.
Помисли за психолог, според мен ще ти помогне да се почувстваш по-добре и поне няма да те критикува ..., че и тук доста критики отнесе. Отдели време за фитнес, ако измаш възможност с инструктор, ще ти подейства много добре и на самочувствието.

# 78
  • Мнения: 11 494
Сега не се заяждам - просто отговаряй каквото първо ти дойде на всеки въпрос по отделно:

И какво ще стане ако майка ти разбере, че се срещаш с някого?
Ще почне да се вълнува и да ме пита въпроси.

Какво ще стане ако се изложиш?
Може да получа критика.

А какво те притеснява, ако майка ти се развълнува и зададе въпроси? Какво ще стане тогава?,,

А ако бъдеш разкритикувана от близък, познат или непознат какво силно те притеснява в това?

# 79
  • над кукувичето гнездо
  • Мнения: 9 441
Смаляваш се. Това е усещането когато срещнеш майчиното неодобрение. Особено когато не е напълно изказано, а някак завоалирано (физиономия, жест, реплика, недомлъвка). Превръщаш се в малко дете, неспособно да различи добро от лошо, да има зряла преценка. Търсиш одобрение, за да си сигурен, че постъпваш правилно и както трябва. Неспособен си сам да решаваш, защото винаги изпитваш несигурност дали ще вземеш правилното решение. Дори не си способен да се замислиш "какво ще стане, ако...", защото и в това не си сигурен дали е редно или нередно. По-скоро знаеш, че е нередно. Такава е програмата.

# 80
  • Мнения: 15 055
Ужасно е вредно това захласване по идеята, че когато на нас нещо не ни се получава, то вината все е на друг, обичайно на родителите. Уж тези бяха признак за токсичност и нарцисизъм.
Признавам, стигнах до втора страница. Този тип хленчене и прехвърляне на отговорност ме напрягат ужасно.

# 81
  • Мнения: 54 793
И аз не прочетох цялата тема, но по принцип ми звучат несериозно разни обвинения към родителите.
Каквито и да са, след 18 години човек става пълнолетен и има цялото време след това, за да се самовъзпита и да коригира родителските грешки.
Ако не е имало брутално насилие, всички други оправдания с детството са просто слабохарактерност.

# 82
  • INFJ
  • Мнения: 9 484
А кой създава слабият характер? Не са ли родителите? И защо емоционалното насилие не се счита за достатъчно брутално? Откъде точно трябва да дойде самочувствието на човек, който е бил обиждан и закопаван дори от майка си?

# 83
  • Мнения: 6 845
Другарки, нищо не разбирате от модерна психология.
То нарциси, то токсични родители ... всички други са виновни.

# 84
  • над кукувичето гнездо
  • Мнения: 9 441
Да, събуждаш се един ден на 18 години, нов човек, способен да излезе от сянката на контрола и да хване здраво кормилото на живота си без да му мигне окото... След като 18 години е бил бавно сварен като жаба.

А тази слабохарактерност откъде идва не разбрах?

И аз не прочетох цялата тема, но по принцип ми звучат несериозно разни обвинения към родителите.
Каквито и да са, след 18 години човек става пълнолетен и има цялото време след това, за да се самовъзпита и да коригира родителските грешки.
Ако не е имало брутално насилие, всички други оправдания с детството са просто слабохарактерност.

# 85
  • INFJ
  • Мнения: 9 484
Да, 18ят рожден ден идва с пач, който оправя всички бъгове.

# 86
  • Мнения: 11 494
Аз честно казано не видях някаква проблемна майка тук? Съвсем нормална жена и родител.

Хората сме склонни да мятаме на друг проблемите си - и личните /родителите ни са виновни/, и в брака /свекървещицата/ и в работата и с приятелите. Малцина осъзнават и приемат, че са основния проблем.

# 87
  • INFJ
  • Мнения: 9 484
Нормално е майката да мачка дъщеря си определяйки я като не-красива, но ставаща, да коментира килограмите й по кофти начин? Да обременява дете с проблемите си и да го ползва като отдушник?
Айде малко по-сериозно.

# 88
  • Мнения: X
Не само емоционална незрялост, а даже и нарцистични черти е възможно да проявява майката с постоянната критика и подриването на самочувствието на дъщерята, открити или завоалирани обиди относно външен вид.

Едно видео от един от водещите специалисти за нарцистични черти в характера и подобни разстройства. Авторката да прецени дали припознава поведение. Но всъщност терапевт трябва да прецени точното поведение на майката.
https://www.youtube.com/watch?v=2GpNZEescpU

# 89
  • Мнения: 11 494
Да, нормално е майката да споделя проблемите с дъщеря си. Нормално е да разкаже как е минал деня, какво го е ядосало и зарадвало. Това са нормални и важни неща за емоционалното и социалното израстване на всеки младеж. Обратното не е нормално.

Нормално е майка ти да ти каже дали според нея си облечена добре, че килограмите ти са ок сега или, че си понапълняла. Какво точно се очаква от майката според вас - похвали без край и лицемерни лъжи? Още съм потресена от друга тема, че намирате за нормално да кажете на хора комплименти, които нямат нищо вярно!
Също така някъде до 13-15 години децата са жертви на "жестокостта" на родителите за всякакви простотии. Ако има каже - що им каза, ако не им каже - що не им каза, ако ги погледне - о нееее. После порастваш. И ако не порастнеш да схванеш нещата я закършваш и цял живот предъвкваш каква жертва си.

Тази авторка тук не е жертва и не е обект на тормоз - ни физически, ни психически.

Общи условия

Активация на акаунт