Мисля,че никога повече няма да намеря свестен:)

.....Четейки,имах чувството че аз съм го писала....Не знам къде са свестните мъже,но и аз не че съм се втурнала да ги търся Толкова много задачи ме чакат за вършене всеки ден,че ....в края на деня ми се само до мъже Ама...не съм се отчаяла още

Просто спри да търсиш, той ще те намери.

абе стига бе - къде ще го намериш - то няма такива


майтап  не ми се нахвърляйте сега

аз затова като ми кажат "Ще си намериш някой ала бала..." и аз викам "Бе къде ще намеря той като чуе списъка с изискванията сам ще избяга", на което обаче в отговор получавам "Ми не се оплаквай тогава"... 

ми затва взех и да си трая да ти кажа - никва подкрепа отникъде братче - сама и тва е...

Момиче, а какво си правила 3 от най-хубавите си години с тоя женен кръшкач? Какво си мислила, че мъжете ще те чакат вечно? Преди 3 години със сигурност си имала и повече ухажори и по-свестни. А сега - тоя бил разведен, оня бил смотан. Ти явно си мислиш че си мома в първа младост и много отракана. Ама така като гледам май не е точно такава ситуацията.

То не се иска да си скенер за да видиш.
Форума е свободен - всеки може да пише където иска.
Не съм казал че си за изхвърляне - радвам се че имаш самочувствие, ама докато ти си си губила времето, някои други жени не са си го губили.
Повечето свободни мъже над 30 много често имат някакъв проблем - това е вярно. Но повечето свободни жени над 30 също са така.

Аз се запознах с мъжа ми в Елмаз. Моя приятелка срещна мъжа си в Бгдейт. Познавам и други хора, които са се запознали в Интернет.

Ти какво искаш - за един месец в сайта и айде - голямата любов. Не става така! Естествено, че ще има много тъпи предложения, ще има и много тъпи срещи. То и в живота е така - от 10 става най-много един. Лично аз срещнах моя мъж след 1 година регистрация в сайт.

Не съм разведена или самотна но от опит искам да кажа до 20 години никой на никого не намира кусури но след 30 година вече започваме да гледаме под лупа както жените така и мъжете остаряват а и всеки си има пороци трудно се намират свестни мъже и то от обяви или интернет но пожелавам на всички ви късмет със свестен човек  а на Котвичка искам саммо това да кажа бягай от заетите и от тези които се правят на много отворени този когото търсиш ще намериш не губи кураж който търси той намира но не във ефира 

привет на всички, аз отскоро съм тук, но същото важи и за мен. влизам в един сайт от 2 месеца и само смотаняци ми се падат. миналата седмица излязох с един, който ми се видя улегнал и зрял, искал обаче само секс. тръгнах с ясната мисъл за това, но като го видях - любов от пръв поглед, той обаче - не искал чувства. ми беше много гот, но той не иска вече да се виждаме и се чувствам като разбита на парчета. дори не ще да си останем приятели. кво да ги прайш - мъжка му логика. така че не вярвайте на сайтовете за запознанства - всички лъжат и търсят секс и нищо повече.... това поне мисля аз. по заведения също не се срещат свестни, явно въпрос на  късмет 

Здравей! То е ясно, че след 30-тата година хората имат вече изисквания. Мисля, че просто трябва да прецениш с какво можеш да направиш компромис и с какво не. Какво точно искаш - сериозна връзка, неангажираща връзка, връзка само за секс....И като имаш точна идея за нещата - ми търсиш в нета както сама си казала и стискаш палци да намериш нещо по-читаво! Е, ще имаш срещи с доволно много кретени, ама може да намериш и нещо свястно...зависи от критериите ти.
Колкото до въпроса ти къде момичетата тук са намерили половинките си - мисля, че точно в този форум не сме ги много намерили. По-скоро сме ги загубили някъде по трасето по различни причини. А аз лично и не искам повече да ги търся и много ме кефи този факт!

заставам зад всяка дума на ПАнтер - къде беше 3г
защо ходи с омъжен????? да разведеш още някого или ?
не раздбирам начина ти на подхождане към проблема

търсиш - това винаги личи на жените
спри да търсиш - поне временно, успокой се - щом изглеждаш добре - определено това е голям плюс
дай си почивка, и ... сам ще дойде мъжа при теб

и да мъжете над 30 които са свободни - всеки е с някаква особеност, но както ти е казал ПХантер - това важи и за жените
така, че след 30 - човек си наляга парцалите, посвева си претенциите /освен в частта свързана с детето/ и така търси... не гледа през погледа на 20тг неомъжента и без детет жена и не съди евентуалните си партньори така
и  последно - брака е един ГОООЛЯМ КОМПРОМИС обликновено с най-съкровените ти чувства, мисли и мечти - същото е и една бъдеща връзка

 Свестните мъже над 30 са вече женени(или разведени съответно,като моят ),а ако не са ,значи наистина нещо им има .Поне моят опит(а той не е никак малък ) води до това.
Бих ти дала съвет да посещаваш например танци по Салса (чувам ,че и там доста хора са срещнали половинките си )Отделно и сайтове за запознанства (въпреки че там съм скептично настроена ).Повече кино ,а и заведения естествено(но и за там казват ,че мъж не се търси ).
Абе май най добре е да спреш да го търсиш ,а ако имаш късмет ще го намериш .
Аз си бях казала ,че за българин няма да се омъжа (ей така не ме кефи манталитета им ),избягах в една европейска държава  .После се върнах в БГ и се запознах със сегашния ми съпруг (холандец).Та ето май всичко е късмет ,когато търсех- нищо ,и като спрях и успокоих го срешнах .

Самоктитика ли долавям или признание?

Съвети и критики особено много лесно се дават. Каквото е правила жената тя си знае и на никого не дължи обяснение.

Макар че и според мен би трябвало малко да свалиш претенциите или поне да не класифицираш така хората. Замисли се, че и за теб  може някой свествен мъж да си помисли - налитат ми все някакви разведени с деца... И аз за запознанство бих ти препоръчала ICQ или друга такава програма. Да поговориш с човека преди да го видиш. Да му дадеш шанс да те спечели.

@Стън
Не си спомням някога да съм твърдал, че съм идеален.
Добри съвети не е толкова лесно да се дават.
А обяснения на никого не искам.
Само казвам какво е сбъркала досега (според мен).

Абе те щото на опашка чакат за разведени с деца.
Те собствените си деца не щат камо ли чуждите.

Това, че някой е намерил, е просто въпрос на късмет, ние дето не сме намерили - сме в рамките на нормалното и в правилото. Това е истината.
Не ми става ясно, защо трябва да си самовнушаваме, че ще си намерим някой - това си е чиста проба самозалъгване.

Съгласна съм с Panther .Не е трябвало да има връзка с женен мъж,при условие ,че и тя не е първа младост(естествено че не и престаряла,просто за такива глупости би трябвалo да е пораснала ),и е можела да уползотвори времето си с други по реализиращи неща .А и като  се замисля,много пъти ако си направил нещо лошо,некоректно спрямо някой друг ,после всичко се връща .....но пък няма безгрешни хора .Само мога да и пожелая късмет,и да срешне своята половинка ,защото няма по хубаво от това ,да се чувстваш обичан и да имаш едно топло гнезденце в къщи.

коригирах лошия си език - определено нещо май съм станала с грешна анатомия нагоре

както и да е - иначе оставам с впечатление, че пред мен е човек далече под 30г - по начина по който реагира в ситуацията
отдавна съм разбрала че мъжа ВЕЧЕ след като имам дете - не е на първо място
секс - винаги ще си намеря, така че да не ми липсва толкова, че да търча като загоряла да търся мъж....
а иначе - самотен е човек и с половинка, затова + опита ми на 30г сочи, че търсенето като самоцел води само до грешки - къде от прибързаност, къде поради др неща

елмаз и дата са сайтове за секс за мен
ако имаш интерес - начин ЕВЕНТУАЛНО за прилично запознанство - кюто и скайпа
другото си е "ела вълчо изяж ме" - несериозни неща поне за мен - като видях - защото признавам от интерес се регистрирах в един от двата сайта - какви писма ми пристигат в пощата - ясно ми е какво мога да намеря там
а с кю-то и скайпа/за второто не съм сигурна де/ - може да се намерят и добри виртуални приятели!

Ей хора те и мъжете които са женени пък се занимават с други жени са за бой но и несемейните жени и те също що не се замислят като тръгват с женени какво целят с това като търсиш търси неангажиран а не като го видиш че е налапал въдицата и ти веднага да се възползваш това е честно казано запълване на времето а не търсене на човека с който искаш да живееш повечето добре сте изказали мнение че не се търси мъж по интернет и ще задам въпрос към всички какво означава търсене на мъж и то свестен дали сред младите има такива все още

Извинявай, не искам да съм груба, ама нали не си си легнала с него на първата среща?

Като ви чета, хващам се за главата! Наистина ли не вярвате, че има свестни, готини, свободни мъже над 30? Наистина ли смятате, че в сайтовете всички търсят само секс? Наистина ли не знаете, че и мъжете, както и жените имат нужда от половинка, от любов?

Когато вярваш в нещо и много го искаш, то се сбъдва.

Не искам да съм груба, но ако една жена попада само на сексуални маниаци или пък никой не я възприема насериозно, тя трябва да потърси вината в себе си - явно критерият й за мъже не е точен. Помислете върху това.

Не, мила, на първа среща не правя секс. Но те всички само това чакат. Като не го получат до 2-3 среща и дим да ги няма. Аз не разсъждавам така, консервативна съм, иска ми се романтика и чувства .... това в сайтовете го НЯМА

Да, бе, няма! И в сайтовете е като в живота - хора всякакви.
Вярвай ми, ако имаш късмет, ще го срещнеш и в сайт. Аз съм живия пример.

 

А ако няма късмет?

Според мен няма рецепта за това къде можеш да срещнеш подходящия човек. За това и не можеш да го търсиш. Можеш само да увеличиш контактите си, но дори и това никакви гаранции не дава. Най-малкото, защото за една връзка трябват двама.

погледнах в елмаз просто да видя за какво става дума не съм много сигурна че точно там ще открие някой някого за сериозна връзка а това че някой е открил човека точно в сайт знаете че всяко правило си има изключения

Хубаво. Не ми се спори. Просто в сайта е по-лесно да срещнеш свободен мъж на подходяща възраст отколкото на улицата или в заведение. Защото представете си един мъж на 35 в кръчма - дори и да ви хареса, ако сте там с приятелки, как ще се престраши, откъде да знае ,че сте разведени? Казвам всичко това не за да споря или да дразня някого, а защото смятам, че човек трябва да си дава шансове. Присъствието в един сайт за запознанства не вреди, напротив дава допълнителни шансове. Защото късметът си е късмет, но "Господ помага, ама в кошара не вкарва."

Работата със срещането на ЧОВЕКА е като тотото. Можеш един фиш да пуснеш и да спечелиш шестица, а можеш да пуснеш много-много фишове и накрая нищо.
Но като имаш повече контакти (фишове) - шанса някъде да ти излезе късмета в общия случай е по-голям.
А в наше време най-лесния начин да се запознаеш с повече хора е интернет. Сайтове, ICQ, Skype. Ясно е че ще има и много плява там. Ама някъде има и скрита перла за вас
Не се отчайвайте и не губете надежда. 

Абе въпросът е много комплексен и незнам защо задълбахте на тема сайтове.
Примерно - и да си намеря някой - ми кога ще се виждам с него? .. време нямам и секундичка - максимумът, който мога да извлека от себе си - демек колкото и да се напъвам  -  е 1нъж седмично.
ми съгласете се че няма кой да ми се навие..  лол лол - смешно ми става само като се чета ....

уф, поне да бях грозна да знам защо... хаха

опа - пък може да съм грозна пък още да не знам... хм... ето нещо върху което да помисля довечера... 

Каси,сигурна съм ,че и на твоята улица ще изгрee слънце .Не сигурна,а убедена дори .Просто не трябва да подминаваш шанса  си.

Опа, аз исках да се коригирам, пък то още хора влизали.

Абе - ние може да не ги харесваме , ма за сметка на това и те не ни харесват.  Тва като може да съм грозен ма за сметка на това съм тъп.
С други думи не ми обръщайте внимание всичко е петъшко. 

Е, като стана дума за Елмазния сайт не издържах да не коментирам. Специално този сайт, една приятелка го нарича "мазния" сайт - там си е живо място за уреждане на простете за езика - чук и бег! Знам го не от жени, а от мъже, които са ежедневно там...Така, че специално този сайт е най-кофтия за сериозни запознанства. Аз навремето моя тиквеник го намерих от бг.дейт....и повече не искам да чувам за интернет-запознанства!
И както казва Каси - нямам грам време да отделям за някакви си мъже. Имам толкова задачки-закачки, че нямам време нито да скучая, нито ми се слага трън на дупе от нова връзка с мъж! И аз мисля, че няма такъв, който хем да те приеме с детето, хем веднъж седмично да те вижда....принца на белия кон е само в приказките!
И накрая - колкото повече човек иска нещо, повече му се изплъзва...а мъжете имат адско усещане за търсещите сериозна връзка жени и обикновено се изпаряват на секундата!....А колкото до свестните мъже, Клер- еее, не всички мъже са гадове, някои са и мъртви! Така че, трябва да му се пусне края, човек да си живее живота и каквото дойде да го приема!

Е, не! Убихте ме!

Ако не вярваш в щастието, няма да го намериш!

А родителите не ви ли помагат?

И аз съм на същото мнение. Зная, че звучи наивно и доста детинско, но те съветвам просто да се оставиш на съдбата. Времето ме е научило, че когато човек се опитва неистово да разплете едни възел той рано или късно се заплита още повече. Остави се за определн период от време на течението. Успех ти желая! Има достойни мъже, не се отчайвай!

Чета си и аз и си мисля следното: така както има хора, на които някак си им си подрежда живота сравнително безболезнено, сравително подредено и лесно, а на други хич, ама хич не им върви, така и с връзките мисля има същата закономерност.
Аз си позволявам да твърдя, че  ранните години на човека, начина,  по който е отглеждан, бил ли е гушкан, обичан... и все в тоя ред.. до голяма степен определят после живота и търсенията му. Останалото за мен е съдба.
Не може всички да сме щастливи или обичани, или разбрани или приети.. това  е. На кой каквото му се е паднало. Тука съм съгласна с Клер- или кой в каквото си е избрал да вярва.
Един позитивен, отворен човек, който вярва, че нещата непременно някак ще се наредят, има много по-големи шансове да бъде добре приет, от някой, който е сърдит на целия свят, заради съдбата си. Една жена, която нон стоп се смята за жертва и се държи като такава- със сигурност е обречена откъм връзки посред мен. Жена, която си търси"патерица" във вид на мъж- също. И аз да съм мъж и да знам, че някой просто ме иска, за да се обляга на мен и аз няма да съм навита, нито пък ще ми харесва да съм отговорна за нечие щастие 24 часа на ден....
Та и аз смятам, че има свестни мъже, друг е въпрса дали  свестността на един мъж е достатъчно условие за мен, за да го харесам. Понеже отговора е НЕ- ето ти и редовно присъствие във форума

Аз пък мисля, че просто някои жени привличат неподходящи мъже и губейки време да се вайкат колко са нещастни и нямат късмет, не осъзнават,че причината е изцяло в тях самите.
Имам приятелка, която през ден ми плаче на рамото, че на 30 години не е успяла да завъди и една сериозна връзка. Ами как ще успее? Като си ляга с всеки,който и обърне внимание, и то на втория час! Друга пък е толкова мнителна и подозрителна, че отблъсква и най-пламенните си ухажори.
Аз лично се запознах със съпруга си в ай си кю. Говорех си с приятели в чужбина, когато ме заговори непознат ник. Държа да отбележа,че си говорих с него 2 години, преди да се срещнем за първи път, а преди да се оженим, минаха още 2. Не съм търсила никого,той ме намери. Над 30 е и всичко му е наред,нещо повече, той е прекрасен във всяко едно отношение. По това време си живеех щастливо при мама и татко и имах дълга връзка със семеен мъж ,казвам го с риск да бъда оплюта. Никога не сме говорили за развод, не съм искала от него подобно нещо,винаги съм знаела, че моят мъж не е той. Но въпреки това се обичахме и двамата, прекарвахме колкото се може повече време заедно ,пътувахме много, смеехме се много и т.н. Сега сме просто приятели, които от време на време се чуват по телефона. Е,не го разведох...а и не съм искала...не съм го изнудвала, не съм забременявала...просто си го обичах.
Не мога да сравнявам съпруга си с него...тъй като съпруга ми е с класи отгоре.
Да, мислела съм си дали пък няма да ми се върне..но...не мисля. Защото пак повтарям -причините не са само външни,те са заложени в самите нас. 

даааа, много подходяща тема.... доста съвременна 

Май въпроса беше дали има свесни мъже над 30 
И аз като останалите съм забелязала тенденция към намаляване на избора и качеството.

Мисля обаче че ние с децата вече сме на съвсем друг акъл и гледаме различно на живота и връзките и искаме съвсем други неща от даден човек. Според мен е много по-подходящо една жена с дете/деца да търси партньор в подобно положение по простата причина че поне и двамата ще знаят за какво става на въпрос.

По въпроса с търсенето мисля че не трябва да е интензивно и самоцел, но за съжеление дори и несъзнателно ние точно това правиме. Дори и да не търсим някой в повечето случаи при поредна среща неминуемо през ума ни минава "дали ще сме добро семейство? Как ли ще се разбират с децата?"  Нещата трябва да са балансирани (някак си  ).

Аз лично съвсем скоро стигнах до извода, че е по-безболезнено за мен самата ако оставя познанствата си да текат естествено и да не търся под вола теле  Един вид, ако е писано, ще стане но в никакъв случай да не се насилват и пресилват нещата. И в никакъв случай да не оставям желанието си да срещна "идеалната половинка и да имам нормално семейство" да замъглят съзнанието ми.
Имам много високи изисквания за евентуалната половинка, но и вярвам че ако там някъде съществува човек с който мога да изживея живота си, то той ще се доближава максимално до това което търся....

Мисля, че е много важно човек да отдели време и да помисли над това какво иска и какво предлага. Може да звучи нелепо, но дори може да се направи списък с компромисите които не бихме могли да направим, това което търсим в характера, разбиранията, религията, интересите, хобито на човека или какво в никакъв случай не бихме приели... По този начин ще е много лесно да филтрираме плявата.

Може би всички знаете, че общите интереси също са събирателна точка. В такъв случай защо просто не вършим това което обичаме и ни доставя удоволствие  ....

Това са си просто мои разсъждения които още дори сама за себе си не съм потвърдила..... Явно всичко се върти около вярата ... 

Не се ли говори в темата за мъже над 30? И ако това е така то и жените сме около и над тази възраст... та това с кой кога си лягаш ми се вижда супер неуместно.
Имах връзка продължила 8 години и си легнах с него на първата вечер. за мен това не е никакъв ама никакъв критерии. Всичко е в това какви мъже избираш и как си лягаш с тях, а не кога. 

Безспорно в И-нет има много възможности... Може би 5 -6 от последните ми връзки са от И-нет в това число и бившия ми мъж.

Аз бих предложила трето решение: Не търсете, не се оставяйте на течението, а се наслаждавайте на живота. Истина е, че когато сме в двойка много неща са различни... за това когато съм била сама винаги съм се опитвала да се наслаждавам на миговете самота. На дребните неща, които не се правят, когато си с друг било поради липса на време, било по друга причина.

За това девойки - Радвайте се на живота. Обръщайте внимание на дребните неща - големите ще станат от самосебе си

А какво значи пък "свестен", моля? 

Уффф, и аз до преди 1 месец висях в Аха.бг - пълно е с откачалки. Отвратих се.
В интерес на истината с бившия ми мъж се запознахме на майтап в Бгдейт. Бях обезумяла първите дни след развода да си търся ДРУг
Сега съм се успокоила, и просто се наслаждавам на ухажорите си
Все си мисля, че когато най-неочаквам - тогава ще срещна НЯкоЙ.

Точно така е

Спри да търсиш! И аз бях като теб, целта ми беше да намеря свестен мъж, а ми се падаха женени, ергени, които се интересуват само от креватни забавления и т.н. Докато не ми писна и си казах, че е по добре да живея сама откото с някой неудачник. Нямаше и два месеца и той сам се появи. Приема дъщеря ми като свое дете, и най важното че тя го прие као свой баща( биологигичния си баща го е виждала за 6 години веднъж, а за издръжка да не говорим), даже сега мислим да заведем дело за отнемане на бащинските му права, защото втория ми съпруг иска да я осинови, а и тя иска да носи неговата фамилия.  Така, че спри да търсиш и ако е писано той сам ще дойде!

Ех, как се смях... Благодаря на някой от вас за развеселението.

Каси беше писала един пост с който съм 100 процентово съгласна.
Сега да ви се дам за пример...
Сама с децата съм от 2 години. Търсила съм потенциални татковци и мъже от де ли не... и миналото лято той ме намери. Най- малко го очаквах, въобще не се надявах дори на нещо... Виждали сме се на улицата (живеехме в съседни блокове) и децата ни си играеха в един и същ пясъчник, разменяли сме по някоя и друга дума... Но от миналото лято до сега сме заедно като преди почти 2 месеца се нанесохме под един покрив и общо имаме 3 деца които ни тровят душиците (но това е повод за друга тема, а и друг форум).

Та други са го казали, ще го повторя и аз: Не търси, остави той да те намери!

И аз това ще кажа, спри да търсиш, той ще те намери сам.

И аз така мисля. Не търся...в момента може би няма и как Той да ме намери,но ще дойде (скоро ) време- ще се раздвижа малко из разни други среди,а не само в къщи и все някога,все нещо ще се случи. А пък и не си на 52г все пак, а на 32- тва да не е трета възраст 

Нещата ще се подредят, тогава когато най-малко очакваш и когато си неподготвена.

Да де, ама не при всички се получава 
То ако беше така, нямаше да има самотни хора по света.
Въпрос на късмет (и на усилия, според мен)!

Аке и е писано да го срещне ще стане. Той Господ си знае работата.

След като срещнах моя мъж вече съм убедена, че някъде има сродна душа. Да, понякога е въпрос на късмет, на добри "сватосващи" приятели (както е в моя случай) и на доза късмет. Понякога срещаме човек, с който да изживеем спокойно и без сътресения живота си, но той не е ТОЙ. Понякога срещаме точния човек и сме благословени с голяма любов.  Зависи како искаш ти - да търсиш ТОЙ или нещо не така изпепеляващо, а едно тихо и доволно съжителство.
Но никога няма 100% гаранция. Никой не може да бъде застрахован ог грешки.

Даааа, никой не е застрахован от грешки...
Но пък ако всяка вечер си седиш в къщи с детето и тичаш до работа и обратно, аз лично не виждам как и къде ще го срещнеш този дето ти е определен от Господ...
Няма как да спечелиш от тотото, ако не пуснеш фиш

100%  съм съгласна!

Наистина преследването на любовта води до нещастие. Но не мога да приема и позицията "не прави нищо, той ще те намери". 

Вярвам в Господ и съм убедена, че той бди над нас и ни помага, но ми се струва неприемливо да се мисли, че човек по никакъв начин с действията си не може да ръководи съдбата си. Еми дай тогава да не предприемаме нищо въобще в живота си и да се осланяме единствено на Него и добрата му воля!

Просто живей с отворени очи - когато ТОЙ те намери, да го видиш

ами не че да си седи в къщи, ама и да не скитосва като глуха кучка

Искам само да отбележа, 4е точно на работа се запознах с втория си съпруг. Тогава работих 16 часа на ден и "от работа в къщи и обратно" си беше точно това което правех.

Е най-вероятно ще се намери една като тебе да си се смее, пътува и да си го обича сегашният ти съпруг. И повярвай ми всичко се връща.......................

Доста злобничко подмятане, базирано на говорене по принцип, т.е общи приказки.
Всичко е много индивидуално.

 :flutter:Mmm daa-pone vijdam,che ima mnogo kato men-i az si go namerih v edin sait:faceparty.com,ama tam - anglichani.Az ne ,che go tarsih,naprotiv- i daje kogato kaza,che shte idva do posledno misleh ,che e blaf...
   I posle mi pokaza kakvo e tarpenie,dade mi vreme i mnoogo nejnost-take de,peperudite se varnaha i v moeto koremche
  I sega iskam da popitam,che vidiah che go ima po-nagore:toi sashto iska da priznae sina mi,no pak i biolg.bashta si ima prava,no ne jivee v BG.Malko pomosht kakvo i kak da zapochnem!!!A,i az ne iskam da se omajvam pak

Защо да не става? 
Я водопроводчика, я съседа.....  То човек никога не знае къде ще срещне половинката си. Е друг е въпроса ако има претенции за финансово състояние и други екстри, но такива хора (с претенциите) не чакат в къщи така че....

Да, наистина вярвам  За мен - втори брак на 29 год. За него - първи брак на 36. Знае, че както съм се развела веднъж, така и пак ще го направя, ако съм нещастна. Но той е МЪЖА! Просто е чакал ЖЕНАТА за него.

Аз пък точно обратно,намерих свестен мъж,който ме ухажва от доста време,разведен като мен,с хубав собствен бизнес,такъв,който пита как е детето ми,прави му подаръци....а аз тъпачката не мога да забравя онази "забранена" любов/семейния/,на която отдадох 5 години след развода ми....направо не мога да се понасям !Този семейния, сещате се,не може да ми се обажда и да бъде с мен всеки ден,последните месеци разреди обажданията и срещите и аз взех,че се обадих на този мой ухажор от дълго време/той не живее е България/ и му казах,че съм готова да изкарам няколко дни с него ,когато си е тук,той много се зарадва и дойде в четвъртък за да изкараме Великденските празници заедно,качихме се на Пампорово,чувствах се прекрасно,за тези 3 дни не се сетих за онзи изобщо...и снощи се прибираме и телефона ми звъни  :ТОЙ...изключих го,но толкова гадно ми стана,пак се сетих,изпотих се цялата,разтреперах се...просто го обичам още  как може да съм такава глупачка,как!!!Другия усети,че извднъж млъкнах,гледах разсеяно ,пита ме какво става,казах му ,че не се чувствам добре и искам да се прибера в къщи да спя,а той да си тръгва,а допреди час му казвах,че ще прекарам още една нощ с него...
 
Мислех,че като споделя тук,напиша,ще ми олекне,ама не ....

В подписа ти  е всичко, което ти  е нужно в този момент-прочети го!

  И аз съм пример .
  За мен - втори брак на 35 год. За него - първи брак на 36. Заедно сме от 4 години,съпрузи от почти 2.
 Никога не пропуска да ми повтори,че съм мечтаната жена,която винаги е чакал.
 Намерихме се случайно,никога не съм и предполагала ,че ще се омъжа повторно ,особено след тежкия 12 годишен кошмар (предишния ми брак),пълен с физическо и психическо насилие.

 

Особенно ми харесвана Giorgia подписа.Това е такава истина... 
На6ите мисли са  на6ата релност и вси4ко зависи от  "тяната разцветка" 

Не прочетох цялата тема, но в общи линии захапах за какво става въпрос. Ето как виждам аз нещата. Винаги съм си мислил че щом аз съм шматка все ще има още една. Неможе от цял свят да съм само аз. Проблема при мен особенно е че изпитвам прекалено силни чувства към определена жена от 8 години насам. Когато не я виждам известно време влизам в релси, обаче като излезем на кафе и после 3 дни незнам каде съм. Лошото е не съм срещнал друга с която толкова да се разбирам словесно. До сега не сме имали и най-малко разногласие. Явно и двамата ценим мнението на другия. Прекалено говоря за себе си. Идеята ми беше че е имало период в който и двамата сме се харесвали и не сме си казали. Сега вече е късно. Тя очаква дете от друг който аз не одобрявам и съм и го казал, но пък никога не съм я виждал толкова усмихната и щастлива. Радвам се искрено за нея. Така че човек незнае кога и каде ще срещне любовта. Била е до мен и я изпуснах. ))

И мъжете и жените са хора. И двата пола имат чувства и ги боли. Не се ли премем като равни във връзките си - няма щастие, според мен.

С риск да бъда оплюта, ще кажа с ръка на сърце, че според мен в България да намериш свестен мъж си е mission imposible вече!!! Просто такива няма, ако има - те са отдавна обвързани.
Разликата в манталитета и отношението към жената от един чужденец и от един българин е от земята до небето. За голямо съжаление!!!!! Никога не съм предполагала, че ще стигна до този извод, но е така.

Напълно подкрепям ...аз бях с ясната цел още от 18 годишна,че за българин няма да се омъжа

Със сигурност е имало време когато са били свободни. Колкото до това че в ЧУЖБИНАТА мъжете носят жените на ръце и всичките са идеални мога да кажа, че всеки вярва в това каквото иска.
В раздела вече пишат достатъчно самотни майки с мъже от "идеалните" чужденци.

Едно бивше гадже след като я хванах с друг ме съветваше да не слагам всички жени под един знаменател. Много е права. Това че тя е  сбъркала не значи че трябва да си правя изводи за всички. Та и при мъжете е така. Няма да намерите нещо ако вярвате че не съществува.

Хората имат вредния навик да обобщават когато им е удобно
Това, че мъжете в чужбина са различни, е така, но различен не означава непременно по-добър.
Подходящия човек можеш да го срещнеш и на най-неочакваното място...


Много котки станахте нещо

По въпроса за българските мъже - малко в повече им дойдоха последните 15-тина години и за най-голямо съжаление се оказаха една идея по-малко адаптивни и пластични от жените. И това доведе до сриването на самочувствието им, депресии и разни други екстри и като разултат се оказва, че все повече са мъжете, нежелаещи да поемат отговорност от страх ще се справят ли финансово, емоционално и физически. Докато мъжете от другата страна на бариерата - говоря за западната бариера, доста отдавна плуват в свои води и живота им е доста ясен и точен, имат някаква степен на сигурност и те самите могат да дадат такава на жената до себе си. Според мен това е разликата - нашите мъже малко трудно успяват да вдъхнат сигурност.  Но както всяко стадо си има мърша, така и доста чужденци са адски лайна. И съответно доволно количество българи са свестни....въпрос на късмет е дали ще срещнеш от свестните, независимо от коя точка на света!
П.П. Пантерчо, не се учудвай на кроткия ми тон за мъжете, просто бащата на щерка ми се държи повече от прилично и не ми е вдигал нервите....и съответно мога да съм и по-милостива към мъжете

Много ме изненада това обобщение. Или си човек или лайно, не мисля, че има връзка с произхода...

И аз мисля, че това е разковничето

Е това пък ква връзка има,не рзабрах ....егати сравнението 

Говоря - като цяло. Нашите мъже, като че ли нямат чувство за семейна принадлежност, за отговорност, за уважение. Естествено, че има изключения, естествено, че има чужденци - лайна, трябва да си идиот, за да твърдиш обратното.
Но смятам, че причината отчасти наистина е в миналото и преходите на страната ни. Преди нямаше църква, имаше комунизъм и страх от системата, сега няма комунизъм, а пък и никой не става религиозен изведъж, следователно в момента няма респект от нищо! Всеки може да си развява коня както си ще. И най-вече мъжете естествено, една жена е в същността си майка и покрай всичко друго тя трябва да си остане такава. Мои познати от чужбина изказаха следното мнение - абе като че ли вашите мъже стават бащи много лесно, като на майтап, а после не могат да се грижат за децата си...  Ами масово е така. То и законите в нашта мила държава са едни - ставаш баща, и после 40 лева, за да останеш такъв и това е.. друго не се иска. 

"Вашите" мъже и "мъжете в България" са две съвсем различни неща.
А ти религиозна ли си? И спазваш ли религиозните принципи?
И за да се стане баща/майка трябват двама не е ли така? Или те мъжете са виновни, а разбира се - жените никаква вина нямат?
За законите - ако си държиш на правата можеш и по-висока издръжка да си докараш, разбира се ако мъжа получава нормална заплата, амо е някой с минимални доходи, какво искаш да му вземеш?

Пантер, остави ти парите!
Отговорност им липсва на някои мъже.
Мислят си, че е лесно да станеш баща, а после олеле-мале...
Не било тъй просто.
Изискват се средства, грижи, любов, време.

А деленето на български и чужденци е направо абсурдно 

@Сабина
Ти отговорност ли очакваш от мъж зарязал жена си и 2 деца за да се забавлява с любовницата по български и чуждестранни куорорти?

Ще цитирам нещо прочетено във форума: "Лесно се става баща, трудно е да останеш такъв"

При мен важи с пълна сила за съжаление. Надявам се да се променят нещата....

След като последната ми връзка приключи по живо по здраво открих, че май ми е по-спокойно  да живея сама, трудно ми е да съвместявам работа, дете и гадже  . Не че нямам нужда от мъж до себе си, но от известно време прагът ми на търпимост става все по-нисък, а и желанието ми да правя компромиси все по-малко.
И по тоя повод се чудя дали умението да съжителстваш с някого е като карането на колело, което никога не се забравяло или с течение на времето човек се превръща в единак, който трудно допуска други такива единаци до себе си и това е необратим процес? 

По-скоро се губи форма, ако не го правиш, но е обратимо, ако имаш желание. За съжаление и тук както и при повечето други неща с възрастта влизането във форма става все по-трудно.

На мен пък ми се иска да се задомявам, но не съм срещнал човека, или по точно срещнах го и не успях да го хвана.  Все им казвам на тези които ме питат "Няма ли да се жениш вече?" че ако беше работа да съм я свършил до сега. Кой знае какво ще ми се падне и на мен. Като чета тука и ми е доста интересно. Шарен свят.

Мама Урса, и аз съм от твоята агитка на единаците. Ама не мисля, че ми се иска да става обратимо и отново да правя ежедневните компромиси на съвместното съжителстване. Никак не ми липсва мъж, много си ми е комфортно и спокойно. Така че хич и не искам в никаква съвместна форма да влизам и не смятам, че това е стряскащо или ужасяващо. Има толкова забавни и приятни начини за прекарване на времето тогава, когато децата ще са големи, а ние свободни баби-разбойнички. А не връткане около грохнал мъж....ааа, не е за мен това Понеже е доказано, че жените са по-дълголетни от мъжете, а моите наблюдения около мен показват, че с годините мъжете по-често попадат под ударите на инсултите и инфарктите, а жените няма къде да ходят освен да са силни и да ги гледат....Сори за оспамясването на темата

Мда...напълно съм съгласна с това.
Относно желанието...ми..вече незнам накъде клоня и аз...на моменти ми е тягостно и съм готова на тези компромиси, но на моменти си ми е екстра и не съм въобще. Както някой беше казал ( не си спомням кой точно ) ,че а ми пипна дистанционното,а съм го ...  и аз май на този етап съм така...може би ми пречи и това,че съм законтрена в къщи все още, не работя, ежедневието със всичкото суетене около къща и дете си казва думата...

Според мен няма нищо общо с формата. Въпрос на навици, хората просто привикват на нещо и в последствие трудно се отказват от него, особено пък ако им харесва. А когато живееш с друг се съобразяваш с неговите навици донякъде и той с твоите, а те всеки път са различни(при смяна на човека става въпрос).

Аз мисля, че е добре да се излиза, да се забавлява, да се запознава с нови хора. Да не се "излиза" от форма. Нови хора, нови изживявания. Не бива да се мисли "това ли е ТОЙ".
Не мисля, че е правилно да се делят мъжете на българи и чужденци. Аз познавам чудесни български мъже.
Може "свестния" да е до теб, но да не го забелязваш.

Поддържам Mariel. Изплува ми въпроса, какво за вас означава "свестен"?

Тая тема само я прелиствам ежедневно
Свестни свободни мъже има момичета, не се отчайвайте

Отговорен, добър, внимателен, грижовен, отзивчив, любознателен, да имаме сходство в характерите, интересите, да се забавляваме заедно, да се допълнаме - всичко, което е мъжа ми до мен. Аз съм от щастливите жени

Всеки мъж е индивидуално свестен. Няма как да се конкретизира. Едни жени търсят определени неща у мъжа, втори друго и така...

затова и аз описах мъжа до мен

В този ред на мисли смятам, че просто става въпрос за човека,който ще ни обича,а не просто да е свестен.Защото мисля,че ако един човек  обича,то той е грижовен,внимателен ....Съотввтно чувствата трябва да са взимни,за да има и щастие!