Защото до 22 юли ме няма... 
- Публикувана: 30 юни 2007, 17:45 ч.
- Последно мнение: 25 септ. 2007, 17:44 ч.
За децата
Здравейте смели момичета! 
Контактувам си с ДарЗаМен, видях темата...
Имам конкретно предложение
Уредих другата седмица-на 12.07. да заведем децата от домН 7 в зоопарка. Ще трябват 5-6-7 "доброволци"
, всеки да хване за ръчичка по две деца, да им показва и разказва за животните.
ако има желаещи- моля пишете тук:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=165884.0
Възхищавам ви се!
Контактувам си с ДарЗаМен, видях темата...
Имам конкретно предложение
Уредих другата седмица-на 12.07. да заведем децата от домН 7 в зоопарка. Ще трябват 5-6-7 "доброволци"
, всеки да хване за ръчичка по две деца, да им показва и разказва за животните.ако има желаещи- моля пишете тук:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=165884.0
Възхищавам ви се!
вижте нещо,ако решите можете да подкрепите това загрижено май4е 
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=205675.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=205675.0
Ходя за съжаление рядко,на годината веднъж във един от по-горе изброените домове.
По-стечение на обстоятелствата и двете ми дечица са от едни и същи дом.
Ходим всички заедно.
Съвсем наскоро пак всички заедно посетихме въпросният дом.
Психически се разстройвам,защото искам да си взема у дома всички дечица но се държа,научих се да подтискам емоциите си.
Дечицата бяха нагушкани от мен и Преслава(като майка си и тя е любвеобилна)а бати Боби им раздаваше с радост играчките,които бяхме занесли.
Иван пък се радваше на едно детенце,което се беше спотаило във къщичката.
За съжаление,нямам възможността често да посещавам такива домове.Трудно ми е със децата да тръгна накъдето и да е,но въпреки,че го правя в година веднъж,съм щастлива,че малко или много сме дали частица любов на тези деца.
Надявам се по нататък,нещата да се наредят и да можем по-чеситчко да посещаваме дечицата във домовете,имаме си двама малки помошници,които с удоволствие се включват да помагат с игри и прегръдки.
По-стечение на обстоятелствата и двете ми дечица са от едни и същи дом.
Ходим всички заедно.
Съвсем наскоро пак всички заедно посетихме въпросният дом.Психически се разстройвам,защото искам да си взема у дома всички дечица но се държа,научих се да подтискам емоциите си.
Дечицата бяха нагушкани от мен и Преслава(като майка си и тя е любвеобилна)а бати Боби им раздаваше с радост играчките,които бяхме занесли.
Иван пък се радваше на едно детенце,което се беше спотаило във къщичката.
За съжаление,нямам възможността често да посещавам такива домове.Трудно ми е със децата да тръгна накъдето и да е,но въпреки,че го правя в година веднъж,съм щастлива,че малко или много сме дали частица любов на тези деца.
Надявам се по нататък,нещата да се наредят и да можем по-чеситчко да посещаваме дечицата във домовете,имаме си двама малки помошници,които с удоволствие се включват да помагат с игри и прегръдки.
Здравейте мили мами . Ние също сме решили да посетим дома от който взехме нашето детенце, да му разкажем за това и покажем досегашния му дом, да занесем нещо на децата, да ги нагушкаме и си поиграем с тях (разбира се след одобрението на директорката за това ни посещение). Таткото се притеснява да не се разстрои наш Мартин - страда милият болезнено при всяка раздяла. Не ще да ходи на градина, при баби и пр. В Арена винаги има дежурен родител на входа на детския кът, който той не изпуска от поглед. Разбира се ходи навсякъде където трябва. Прочетох в разни книжки, че тази "тревожност от раздялата" била характерна за осиновените деца, само никъде не пише кога ще изчезне ...
Има ли някой личен опит със същия проблем моля?
. Ние също сме решили да посетим дома от който взехме нашето детенце, да му разкажем за това и покажем досегашния му дом, да занесем нещо на децата, да ги нагушкаме и си поиграем с тях (разбира се след одобрението на директорката за това ни посещение). Таткото се притеснява да не се разстрои наш Мартин - страда милият болезнено при всяка раздяла. Не ще да ходи на градина, при баби и пр. В Арена винаги има дежурен родител на входа на детския кът, който той не изпуска от поглед. Разбира се ходи навсякъде където трябва. Прочетох в разни книжки, че тази "тревожност от раздялата" била характерна за осиновените деца, само никъде не пише кога ще изчезне ... Има ли някой личен опит със същия проблем моля?
дойде време да пиша и тук, само искам да споделя, че много искам живота да ми позволи някога да стана една от вас - да взема дете от дом, дано някога успея да се преборя. Имам свое дете, но имам и още в пъти повече деца. От 2 години, благодарение на едни изключителни жени, имам възможността, да бъда с децата растящи домове, да съм им приятел, да се боря за тях, да им помагам, и вярвайте ми, получавам в пъти повече от това, което давам. Магията на това, да идеш някъде, и 50 деца да ти се радват, да те познават, да споделят с теб, да разчитат, че ти пак ще дойдеш, че няма да ги забравиш, и че с каквото можеш ще им помогнеш, да поговориш с тях като с равни, да се поинтересуваш какви мечти имат ( обикновено никакви:(, представете си как се живее без мечти)........това е нещо, което само децата могат да ни дадат, а представете си в какво количество е, когато децата са много.
В началото, просто занесох вещи за децата - на първата акция в която се включих, после дойде и първото посещение.....и знаех, че няма да спра, никога , ще се боря както и когото мога не само да ги виждам, а и да променим заедно живота им - това са 18 000 деца, 18 000 невинни същества, които ЗАСЛУЖАВАТ ВСИЧКО ОНОВА, КОЕТО ИМА МОЕТО ДЕТЕ, НАЛИ ТАКА?
Знаете ли кое ми се иска най - много, кога това, което правим ще има ефект - когато успеем да пробием и да променим закона за тези деца, когато успеем да им осигурим сигурен път към намиране на истински мама и тате....за съжаление ще отнеме адски много време, още адски много деца ще дойдат, още адски много деца, ще имат нужда от нас, и ние нямаме право да им откажем вниманието, обичта и грижите си, защото сме майки - по сърце, всички сме майки, и не бива да забравяме, всяка вечер приспивайки децата си, че някъде има 18 000 деца, повечето от които не само че няма кой да приспи,но и нямат елементарни човешки условия за живот, отношение като към личности, ласка, добра дум и елементарна грижа. ТОВА НЕ БИВА ДА ЗАБРАВЯМЕ
и независимо дали от името на ДБМ, независимо дали с на, или по единично, или под друга форма, аз наистина ви призовавам - нека бъдем до тези деца, винаги, когато имаме възможност, нека им покажем, че майките на БЪЛГАРИЯ, същите, които заслужават и те да имат се гризажт за тях и ги обичат.
Аз също съм насреща всеки път когато ходя при децата, някой от вас да идва с мен. Самата аз лично, посещавам по - често децата от дома в гр. Трън, той е едно от много трудните места за посещение, шока от видяното там за мен лично остави огромни последици, които обаче, ме амбицираха да ходя все по - често и все по - упорито да се боря, за доброто на тези деца ::
В началото, просто занесох вещи за децата - на първата акция в която се включих, после дойде и първото посещение.....и знаех, че няма да спра, никога , ще се боря както и когото мога не само да ги виждам, а и да променим заедно живота им - това са 18 000 деца, 18 000 невинни същества, които ЗАСЛУЖАВАТ ВСИЧКО ОНОВА, КОЕТО ИМА МОЕТО ДЕТЕ, НАЛИ ТАКА?
Знаете ли кое ми се иска най - много, кога това, което правим ще има ефект - когато успеем да пробием и да променим закона за тези деца, когато успеем да им осигурим сигурен път към намиране на истински мама и тате....за съжаление ще отнеме адски много време, още адски много деца ще дойдат, още адски много деца, ще имат нужда от нас, и ние нямаме право да им откажем вниманието, обичта и грижите си, защото сме майки - по сърце, всички сме майки, и не бива да забравяме, всяка вечер приспивайки децата си, че някъде има 18 000 деца, повечето от които не само че няма кой да приспи,но и нямат елементарни човешки условия за живот, отношение като към личности, ласка, добра дум и елементарна грижа. ТОВА НЕ БИВА ДА ЗАБРАВЯМЕ
и независимо дали от името на ДБМ, независимо дали с на, или по единично, или под друга форма, аз наистина ви призовавам - нека бъдем до тези деца, винаги, когато имаме възможност, нека им покажем, че майките на БЪЛГАРИЯ, същите, които заслужават и те да имат се гризажт за тях и ги обичат.
Аз също съм насреща всеки път когато ходя при децата, някой от вас да идва с мен. Самата аз лично, посещавам по - често децата от дома в гр. Трън, той е едно от много трудните места за посещение, шока от видяното там за мен лично остави огромни последици, които обаче, ме амбицираха да ходя все по - често и все по - упорито да се боря, за доброто на тези деца ::
дойде време да пиша и тук, само искам да споделя, че много искам живота да ми позволи някога да стана една от вас - да взема дете от дом, дано някога успея да се преборя. Имам свое дете, но имам и още в пъти повече деца. От 2 години, благодарение на едни изключителни жени, имам възможността, да бъда с децата растящи домове, да съм им приятел, да се боря за тях, да им помагам, и вярвайте ми, получавам в пъти повече от това, което давам. Магията на това, да идеш някъде, и 50 деца да ти се радват, да те познават, да споделят с теб, да разчитат, че ти пак ще дойдеш, че няма да ги забравиш, и че с каквото можеш ще им помогнеш, да поговориш с тях като с равни, да се поинтересуваш какви мечти имат ( обикновено никакви:(, представете си как се живее без мечти)........това е нещо, което само децата могат да ни дадат, а представете си в какво количество е, когато децата са много.
В началото, просто занесох вещи за децата - на първата акция в която се включих, после дойде и първото посещение.....и знаех, че няма да спра, никога , ще се боря както и когото мога не само да ги виждам, а и да променим заедно живота им - това са 18 000 деца, 18 000 невинни същества, които ЗАСЛУЖАВАТ ВСИЧКО ОНОВА, КОЕТО ИМА МОЕТО ДЕТЕ, НАЛИ ТАКА?
Знаете ли кое ми се иска най - много, кога това, което правим ще има ефект - когато успеем да пробием и да променим закона за тези деца, когато успеем да им осигурим сигурен път към намиране на истински мама и тате....за съжаление ще отнеме адски много време, още адски много деца ще дойдат, още адски много деца, ще имат нужда от нас, и ние нямаме право да им откажем вниманието, обичта и грижите си, защото сме майки - по сърце, всички сме майки, и не бива да забравяме, всяка вечер приспивайки децата си, че някъде има 18 000 деца, повечето от които не само че няма кой да приспи,но и нямат елементарни човешки условия за живот, отношение като към личности, ласка, добра дум и елементарна грижа. ТОВА НЕ БИВА ДА ЗАБРАВЯМЕ
и независимо дали от името на ДБМ, независимо дали с на, или по единично, или под друга форма, аз наистина ви призовавам - нека бъдем до тези деца, винаги, когато имаме възможност, нека им покажем, че майките на БЪЛГАРИЯ, същите, които заслужават и те да имат се гризажт за тях и ги обичат.
Аз също съм насреща всеки път когато ходя при децата, някой от вас да идва с мен. Самата аз лично, посещавам по - често децата от дома в гр. Трън, той е едно от много трудните места за посещение, шока от видяното там за мен лично остави огромни последици, които обаче, ме амбицираха да ходя все по - често и все по - упорито да се боря, за доброто на тези деца ::
В началото, просто занесох вещи за децата - на първата акция в която се включих, после дойде и първото посещение.....и знаех, че няма да спра, никога , ще се боря както и когото мога не само да ги виждам, а и да променим заедно живота им - това са 18 000 деца, 18 000 невинни същества, които ЗАСЛУЖАВАТ ВСИЧКО ОНОВА, КОЕТО ИМА МОЕТО ДЕТЕ, НАЛИ ТАКА?
Знаете ли кое ми се иска най - много, кога това, което правим ще има ефект - когато успеем да пробием и да променим закона за тези деца, когато успеем да им осигурим сигурен път към намиране на истински мама и тате....за съжаление ще отнеме адски много време, още адски много деца ще дойдат, още адски много деца, ще имат нужда от нас, и ние нямаме право да им откажем вниманието, обичта и грижите си, защото сме майки - по сърце, всички сме майки, и не бива да забравяме, всяка вечер приспивайки децата си, че някъде има 18 000 деца, повечето от които не само че няма кой да приспи,но и нямат елементарни човешки условия за живот, отношение като към личности, ласка, добра дум и елементарна грижа. ТОВА НЕ БИВА ДА ЗАБРАВЯМЕ
и независимо дали от името на ДБМ, независимо дали с на, или по единично, или под друга форма, аз наистина ви призовавам - нека бъдем до тези деца, винаги, когато имаме възможност, нека им покажем, че майките на БЪЛГАРИЯ, същите, които заслужават и те да имат се гризажт за тях и ги обичат.
Аз също съм насреща всеки път когато ходя при децата, някой от вас да идва с мен. Самата аз лично, посещавам по - често децата от дома в гр. Трън, той е едно от много трудните места за посещение, шока от видяното там за мен лично остави огромни последици, които обаче, ме амбицираха да ходя все по - често и все по - упорито да се боря, за доброто на тези деца ::
Четох написаното от теб, и плаках......Успя да ме разчувстваш.....
Давам обещание,че винаги,когато имам възможност,ще посещавам малка част от тези деца,ще се опитам да бъда до тях и да им помагам с каквото мога.
права си,трябва ние да се събудиме.
Живота ни много бързо всеки ден минава в домашните проблеми и емоции и дори минавайки ни мисълта да отидем в някои дом остава неосъществена.
Говорихме си със старшата и тъкмо да ходим в нашия дом и Цецко ми поднесе изненада и нон стоп 3 слънчеви дни в къщи.
Надявам се да мога да отида скоро.За другите домове по провинцията няма как,ако някой не ме организира и вземе с возило.
Препоръчани теми