За децата

ДарЗаМен, мисля че идеята наистина е много добра!!! Получаваш виртуална  .
Мисля си, обаче, за това как точно ще се организираме, тъй като сме от различни краища  на страната?
Иначе за подкрепа на идеята - аз съм ЗА с две ръце!

Таня, ти си от Бургас, нали?
В повечето по-голями градове, че дори е не в толкова голямите, ДБМ имат вече майки-доброволки, участнички в движението им.
Например тук: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=198833.0 , можеш да проследиш дейността им и съвсем неангажиращо да се включиш в някои акции.

Мисля, че ДБМ ще бъдат доволни на всякаква помощ. Та дори и да в само под егидата "ласки за децата".
Мисълта ми е, че много хора се въздържат, мислейки, че е нужна някаква колосална активност. А не е така. Днес един час - вие, утре - друг, в други ден - трети...

ОК! Схванах!!! Мерси за препратката, Петя. В Бургас май се е заформила добра групичка. Всъщност вече обмислях подобен вариант, тъй като SNA ми спомена за тази инициатива  на майките от Бургас. Мисля, че наистина ще има полза от нас. И калкото повече, толкова повече, нали! 

Май няма група за Враца

Може ти да си едно добро начало...

Мислила съм за това и честно казано се чудя дали сега точно е подходящия момент.
Може би след като ни се обадят за дете, тогава.
Аз съм много емоционален човек и ще се привържа към всички деца, ще харесам някое, а няма да бъде възможно да ни предложат точно него

пиша тука щото незнам къде ина4е.

Гледайте днес(неделя) от 17.00 до 18.00 ББТ!!!!!!!!!!!!

Не се оплаквай, Wa_wa - имаш избор. Можеш да се присъединиш и към групата от Бургас (поне духовно, а пък ние ще нагушкаме децата и от теб). Важно е желанието.

Сега по темата,4е отдеве малко я оспамих,извинявайте

понеже нямаме навика да пишем из другите подфоруми,а винаги ето тук

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=181789.480

затова може би незнаете,4е в пове4ето слу4аи ходим при децата за да ги видим и поиграем,а не само да носим дарения
Във въпросната тема пишем кога и къде ще ходим.Който има желание нека я следи и се обажда.Ходим оба4е основно в провинцията ,по-рядко в Сф ,но поне веднъж на 2 седмици сме из домовете в Сф.Най-ве4е в един бебешки дом  и дом за деца от 3 до 7 г....

Основно от София мърдаме до Перник,Кюстендил,Доганово,Златица,Трън..........
Ако някой иска да дойде е добре дошъл

В градовете Пловдив,Видин,Пазарджик,Г.Оряховица,Кюстендил имаме май4ета,които се организират на място и си посещават съответните домове.
Те имат теми ето тук:
http://www.bg-mamma.com/index.php?board=50.0

Бихте могли да се свържете с тях и се раберете.В някои домове оба4е искат здравни книжки и не можем да го избегнем.Особено в бебешките.Бъдете подготвени и за това

В тези градове където няма моми4ета на ДБМ не знам как стои въпроса с посещенията.Всеки желаещ оба4е би могъл да се обади и попита как става влизането на доброволци и обгрижването на децата.Много е разли4но във всеки дом.
Извинявам се ,4е така делово,но нещо съм скапана и напоследък нямам сили за излишни емоции.На моменти ми идват множко и ставам неадекватна.

Гледахте ли предаването по ББТ?

Ти можеш да бъдеш добро начало! Аз открих Бургаската група преди 2 месеца, а тя е създадена от февруари т.г., ако не се лъжа, но вече сме около 20 момичета! Удовлетворението е просто невероятно!!!
Аз си помислих същото при последната акция, когато момичетата направиха рожден ден на деца от дома. Изпратих подарък за един от рождениците, но не посмях да отида по тази причина  Не знам дали ще мога и като си взема детенце - че какво ще ми попречи да се привържа към още едно. А ми се ще да отида..Не знам

DarZaMen,      ,
добре си го написала. Плюс това, помоща не се измерва в пари, а понякога даже и в един разговор с дете. Малките имат нужда от мноооого прегръдки, а големите от още повече, защото вече осъзнават каква им е съдбата. Още, големите имат нужда от допълнителни знания и умения, които за съжаление поради недостатъчен персонал не могат да придобият. Всяка от нас има някакви таланти  и е ориентирана в дадена област от живота. Можете да им разказвате и показвате, което не е свързано повечето случаи с пари. Ако някой е запален турист, може спокойно да направи някои излет даже със семейството си и деца от някой дом. Има още много начини, да прекараш времето си с децата, като най-важното е желанието а не средствата.
Всички от ДБМ биха съдействали, на всеки желаещ, да направи ежедневието на децата малко по-разнообразно.

     

Просто няма как да не се включа и тука!
DarZaMen 
wa_wa ти можеш да бъдеш едно добро начало на такава групичка във Враца-винаги имаме нужда от нови хора...отговорни и всеотдайни       ...........винаги е подходящ момента .....обади се на  lavender   за да питаш как да направиш първата крачка,а и всяка една от нас съпричастните и "работещи " към ДБМ ще ти дадем добър съвет
Децата в домовете имат нужда от ласки,от някой когото да пипнат,да докоснат и да разгледат-копчето на блузата,,гривната,лака за нокти,нещо по чантата,фотоапарата....някой когото да гушнат силно или да седнат в скута му.......аз например много се надявам на следващото ни ходене при малчуганите в Страхилово да има по-вече мами с нас от Горна Оряховица или Търново
Karol&Erik    
и за всички от ДБМ радвам се,че ви открих и ,че съм една от вас

Здравейте, момичета!
Ако някой има желание да се включи в пазарджишката групичка - ето ни!

  За съжаление не можах да гледам предаването.
Мога ли да го изтегля от някъде? 

Lavender , гледах предаването, но поне на мен ми се стори, че темата за ДБМ бе претрупана набързо. Водещата непрекъснато прекъсваше гостите, с оглед да се вмести във времето. Темите прескачаха една в друга. Защо трябваше в едно предаване да има две теми за дискусия при това ограничено време?  Явно бе, че желаещи да се включат по темата за децата в домовете бяха доста. Абе, според мен най-добре да има отделно предаване само за инициативата на ДБМ.  Но и това е успех - поне хората ще разберат, че изобщо има такова движение, що е то и има ли почва у нас!?
Браво, на вас!!!    Надявам се в най-скоро време ДБМ да добие национален статут, а защо не и сила на полит. партия, така че в него да се вслушват и тези, които коват законите. Дано последователите ви да се множат в геометрична прогресия. Аз лично се включвам в групата от Бургас.

Аз не можах да гледам предаването, защото като труженик със свободна професия, по това време бях на работа (превеждах, вие какво си помислихте, ааа?). Но пък видях това, което ме вълнува наживо!

Ако трябва да бъде честна, спомням си преди години, в един сутрешен блок даваха две момичета и водещите разказваха как тези жени, нямащи нищо общо с партии, организации, имащи свои биологични деца, ходят по Домовете и носят както материални дарения, така и малко радост за децата. Наострих ухо, защото темата ме вълнува отдавна, но така си и остана без да задълбоча нещата, защото навремето още живеех извън България. Но спомена ми остана...и въпреки, че минаха години, знам че една от двете млади дами, беше lavender! 
Страхотно ме впечатлиха, спомням си, че ми настръхнаха космите по крайниците!

Нямам думи за това, което правят и за това, с което са се наели!
Сигурна съм, че това няма да остане нечуто е невидяно.

Обаче и те душа носят. Та...знам, знам, че не можем всички така. Рекох, че можем да насмогнем с количество, обаче. Разбира се, всичко е на добра воля, който не се чувства в състояние да се справи, нищо, но знам, че има много други, които могат, но не знаят как, кога, къде.

За емоционалната страна не въпроса, не мога да ви лъжа или да си кривя душата. Не е лесно да нагушкаш малчуганите, а после да им откъснеш ръчичките и да си тръгнеш сякаш нищо не се е случило. Помни се и се преживява.
Все пак, веселите пламъчета в очите им си струват малко безсъние...

Замислихте ме 
отдвам с приятелка коментираме темата, макар и двете да не сме врачанки , пуснах тема в отчетни да видим ще има ли заинтригувани

От вчера пиша, трия, пак пиша и пак трия, защото хем искам да се включа, хем не се чувствам психически готова и се спирам.
Имам малък опит в такива посещения и определено ми се отразиха много зле, затова и опитът ми си остана малък, обаче ми се иска да участвам в тези посещения, така че ме бройте и мен, пък после ще го мисля.

добре де,искате ли да дойдете с мен тази седмица Плануваме (но незнам то4но колко ще сме) до Перник при бебетата и при тинейджърите в Доганово.Съответно 4етвътък и петък Обиконовенно тръгваме около 10.00........Ако се съберем пове4е от 5 ще ни трябва и втора кола В Перник няма да направят проблем за здравните книжки,но молбата ми е да сте здрави Аз ще звънна утре да проверя дали и те са здрави и наистина да отидем в 4етвъртък.Аз ще ходя,така 4е
Доганово е близо и ще стане голям купун с децата

tanya_75 - предполагам, че sna, вчера за теб намекна /нищо че не каза никакво име  /
Тази седмица докрая или в началото на другата планираме ходене до СУПЗ - с.Бата .... а до края на месеца или началото на следващия, обмисляме поредното дарение за Дома в Средец ...
Ако имаш възможност и най-вече желание да дойдеш или най-вече да участваш - заповядай 

Предложението е отправено и към всички останали от Бургаски регион 


wa_wa - посети някой Дом, когато наистина донякъде се чувстваш психически и емоционално готова  Трудно е първите няколко пъти, след това човек се "пристрастява" да помага 
Ако това може да ти помогне, разгледай нещата от тази страна: има още много други хора, които приемат нещата мнооооого емоционално и не могат да си представят да посетят Дом или го решават след първото посещение, че емоционално им коства мнооого /свекър ми е един от тези втората група хора/, но ако повечето хора са настроени по този начин, то тогава няма да има почти никой  , който да ходи по Домовете и да нагушка поне за мъничко дечицата  .... и те ще си останат напълно забравени от Бога  .... Вярно, че човек почне ли няма връщане назад  , но само помисли това може да е единствения празник, на което това детенце да получи личен подарък, това може би е единствения път, когато някой идва и си играе или гушка конкретно него, всичко това може да бъде стимул и да даде тласък в неговия живот .... Не е ли това мнооого миличко за душата и най-вече мнооого стимулиращо за всички нас 
Съжалявам за оффа  , но ме обзе музата 

Тъй като вече съм разкрита , няма смисъл да се крия! Радвам се, че ще включа в тази инициативаи и се надявам да успея да напрява поне 1 дете малко по-щастливо с присъствието и помощта си. lucyl30 , моля те да ми пишеш на лични какво ще е необходимо за посещението ви в с.Бата и с какво мога да бъда полезна.
Хайде, мили мами, да помогнем тези домове да бъдат озарени от усмивките на децата в тях!!!!

Люси,моми4ета 

искам само да ви кажа,4е който където  и да отиде ще дари само радост на децата.Няма зна4ение дали ще е с нас от ДБМ,дали с Люси и моми4етата в Бургас,дали с някоя друга организация,или сам като доброволец.Просто няма никакво зна4ение това ДЕцата си искат своето и факта,4е го има подфорума за взаимопощ озна4ава,4е децата имат нужда от такива като нас.

За това се радвам,4е има такава тема и можем да си обсъждаме и координираме тези неща.В Бг има много  деца ,които се нуждаят от хора като нас и вас,някои просто да им дава ласки
Ако някой има въпроси да пита каквото го интересува за регулярните посещения,които се организират в Сф,Пловдив,Пазарджик,Горна,Кюстендил,Видин .
Люската е си е на вътре за Бургас 

при мен 4етвъртък за Перник отпада ,но 4акам децата от ДРен да ги водим по лекари и ще трябва да съм тук

Аз тъкмо ти писах на лични, но да допълня, че освен в София мога да се включа и в посещенията в домове в радиус от 60-80 км от София, с кола сме, шофьорът за момента е само половинчото. В преговори съм с него да участва в посещенията и срещите с децата, не само да шофира, но това е тежка задача. Дано да успея, мисля, че ще му е полезно.

Ами, понеже днес писах някакви лични за да се отчета, пък гръмна компота, пък после се зарих в книги, документи...ще се отчитам тук.

Вчера нищо не стана с подстригването на децата.
Бях се договорила с лекарката, но тя май не е съгласувала с Лихарска, нейсе.
Единствения удобен момент е през седмицата, сутрин. Домъчня ми, защото големи еквилибристики направих за да ида, но после ми мина, защото му хвърлихме голяма игра с децата.
Ирина се прави на кака и ги учи да не се хапят като кученца, защото са дечица!  (на мама репликите...)
И тя намаза - Лихарска я пусна в стаята с басейна с топки и детето откачи от кеф!
Домъчня й, че не можем да вземем децата с нас...и те се натъжиха, затова сме обещали бонбони, солети и гушки следващия път.

Ние сме в последни напъни, но какви пък, сякаш всички надушват, че отивам малко на почивка и стана страшно!
Тъй, че се ставаме налични едва след 22 юни.

ох Пете,на моменти са много трудни в бебешките домове Сори,4е така е станало.Кви уговорки бяха за камерата на ББТ ако знаеш,не е истина Казала ти е сутрин щото след 12.00 спят и не става наистина

нищо де,поне Иринка поиграла

Боже направо ме разплакахте. Имам желание да посет определен дом в Ямбол и да занеса някои и грачки и дрешки, но не знам дали ще ме пуснат вътре. Как да установя връзка с Директорката, просто от там ми е детето и искам да помогна на децата. Мисля че доста ще е травмиращо защото минах 2002г по този път но с божията помощ ще се справя. Пожелайте ми успех.

lavender, не е заради спането, ние и без това отидохме след 15, 30.
Нямат жени, в намален състав са следобяд, а къпането на децата е проблемно. Аз обаче съм инат, стига да сме повече и управата да е съгласна, защо да не си ги изкъпем ние?
Аз вече имам опит с дете, което не искаше да види вода и пищеше като заклано, а сега не можем да я изкараме от банята. Сакън, ако реша да пропусна вечерния душ...

За жалост, вече нещата отиват към края на юли, ако рунясват дотогава и все пак някой не ги подстриже, ще го мислим.

ще ти пусна бележка по-късно   

да,проблема с персонала

дръж ме в те4ение.Нези би ти помогнала Що не й пуснеш ли4но

Защото до 22 юли ме няма...

Здравейте смели момичета! 
Контактувам си с ДарЗаМен, видях темата...
Имам конкретно предложение
Уредих другата седмица-на 12.07. да заведем децата от домН 7 в зоопарка. Ще трябват 5-6-7 "доброволци" , всеки да хване за ръчичка по две деца, да им показва и разказва за животните.
ако има желаещи- моля пишете тук:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=165884.0
Възхищавам ви се!

вижте нещо,ако решите можете да подкрепите това загрижено май4е

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=205675.0

Ходя за съжаление рядко,на годината веднъж във един от по-горе изброените домове.
По-стечение на обстоятелствата и двете ми дечица са от едни и същи дом.
Ходим всички заедно. Съвсем наскоро пак всички заедно посетихме въпросният дом.
Психически се разстройвам,защото искам да си взема у дома всички дечица но се държа,научих се да подтискам емоциите си.
Дечицата бяха нагушкани от мен и Преслава(като майка си и тя е любвеобилна)а бати Боби им раздаваше с радост играчките,които бяхме занесли.
Иван пък се радваше на едно детенце,което се беше спотаило във къщичката.

За съжаление,нямам възможността често да посещавам такива домове.Трудно ми е със децата да тръгна накъдето и да е,но въпреки,че го правя в година веднъж,съм щастлива,че малко или много сме дали частица любов на тези деца.
Надявам се по нататък,нещата да се наредят и да можем по-чеситчко да посещаваме дечицата във домовете,имаме си двама малки помошници,които с удоволствие се включват да помагат с игри и прегръдки.
 

Здравейте мили мами   . Ние също сме решили да посетим дома от който взехме нашето детенце, да му разкажем за това и покажем досегашния му дом, да занесем нещо на децата, да ги нагушкаме и си поиграем с тях (разбира се след одобрението на директорката за това ни посещение). Таткото се притеснява да не се разстрои наш Мартин - страда милият болезнено при всяка раздяла. Не ще да ходи на градина, при баби и пр. В Арена винаги има дежурен родител на входа на детския кът, който той не изпуска от поглед. Разбира се ходи навсякъде където трябва. Прочетох в разни книжки, че тази "тревожност от раздялата" била характерна за осиновените деца, само никъде не пише кога ще изчезне ...
Има ли някой личен опит със същия проблем моля?

дойде време да пиша и тук, само искам да споделя, че много искам живота да ми позволи някога да стана една от вас - да взема дете от дом, дано някога успея да се преборя. Имам свое дете, но имам и още в пъти повече деца. От 2 години, благодарение на едни изключителни жени, имам възможността, да бъда с децата растящи  домове, да съм им приятел, да се боря за тях, да им помагам, и вярвайте ми, получавам в пъти повече от това, което давам. Магията на това, да идеш някъде, и 50 деца да ти се радват, да те познават, да споделят с теб, да разчитат, че ти пак ще дойдеш, че няма да ги забравиш, и че с каквото можеш ще им помогнеш, да поговориш с тях като с равни, да се поинтересуваш какви мечти имат ( обикновено никакви:(, представете си как се живее без мечти)........това е нещо, което само децата могат да ни дадат, а представете си в какво количество е, когато децата са много.
В началото, просто занесох вещи за децата - на първата акция в която се включих, после дойде и първото посещение.....и знаех, че няма да спра, никога , ще се боря както и когото мога не само да ги виждам, а и да променим заедно живота им - това са 18 000 деца, 18 000 невинни същества, които ЗАСЛУЖАВАТ ВСИЧКО ОНОВА, КОЕТО ИМА МОЕТО ДЕТЕ, НАЛИ ТАКА?
Знаете ли кое ми се иска най - много, кога това, което правим ще има ефект - когато успеем да пробием и да променим закона за тези деца, когато успеем да им осигурим сигурен път към намиране на истински мама и тате....за съжаление ще отнеме адски много време, още адски много деца ще дойдат, още адски много деца, ще имат нужда от нас, и ние нямаме право да им откажем вниманието, обичта и грижите си, защото сме майки - по сърце, всички сме майки, и не бива да забравяме, всяка вечер приспивайки децата си, че някъде има 18 000 деца, повечето от които не само че няма кой да приспи,но и нямат елементарни човешки условия за живот, отношение като към личности, ласка, добра дум и елементарна грижа. ТОВА НЕ БИВА ДА ЗАБРАВЯМЕ
и независимо дали от името на ДБМ, независимо дали с на, или по единично, или под друга форма, аз наистина ви призовавам - нека бъдем до тези деца, винаги, когато имаме възможност, нека им покажем, че майките на БЪЛГАРИЯ, същите, които заслужават и те да имат се гризажт за тях и ги обичат.
Аз също съм насреща всеки път когато ходя при децата, някой от вас да идва с мен. Самата аз лично, посещавам по - често децата от дома в гр. Трън, той е едно от много трудните места за посещение, шока от видяното там за мен лично остави огромни последици, които обаче, ме амбицираха да ходя все по - често и все по - упорито да се боря, за доброто на тези деца  :: 

Чут Чут,виртуална прегръдка от мен за теб и  за всички останали.
Четох написаното от теб, и плаках......Успя да ме разчувстваш.....
Давам обещание,че винаги,когато имам възможност,ще посещавам малка част от тези деца,ще се опитам да бъда до тях и да им помагам с каквото мога. 

Тази тема "поспа" достатъчно.
Време й е да я събудим.

права си,трябва ние да се събудиме.
Живота ни много бързо всеки ден минава в домашните проблеми и емоции и дори минавайки ни мисълта да отидем в някои дом остава неосъществена.
Говорихме си със старшата и тъкмо да ходим в нашия дом и Цецко ми поднесе изненада и нон стоп 3 слънчеви дни в къщи.
Надявам се да мога да отида скоро.За другите домове по провинцията няма как,ако някой не ме организира и вземе с возило.