аз или живота на детето ми ?

Ти вече си направила избора.
Ние само можем да го подкрепим.
Замини за Америка. Аз родих там и гледах голямата си дъщеря до 7 месец. Държавата е страхотна и пак бих го направила. Ще се справиш сама. Просто трябва да имаш малко повече вяра в себе си и способностите си.
А детето с нищо няма да ти попрече. Просто живота ти никога няма да бъде същият, но ще бъде по зрял и по осмислен. Ще има друг, които ще поставиш на първо място в него и ще живееш за него. За него ще работиш, на него ще купуваш най-доброто, него ще учиш и на него ще се радваш (аз все още се насълзявам, когато голямата ми дъщеря рецитира стихчета, учени заедно с мен или пее песнички, а майката кохато си показва ръчичките и мие личицето на "Хей ръчички").
И не съжалявай забащата. В днешно време една жена може да се справи и сама. А до 9 месеца имам много време. Можеш да намериш татко на детенцето си. И напременно замини в Америка. Там имам много програми, за хора в твоето положение, от които ще можеш да се възсползваш.

Напълно подкрепям мнението на Пела.И аз те съветвам да заминеш за Америка,в никакъв скучай не пропускай този шанс,но и не се отказвай от това щастие  което живее в теб вече!!Пожелавам ти успех и много сила!

аз бях на 28 като теб, когато заминах за Америка и, за разлика от написаното по-горе, няма да те посъветвам "непременно" да заминеш. Напротив! ще те посъветвам да се замислиш защо искаш да заминеш и при кого отиваш?

особено бременна - ако решиш да го оставиш...стресът от цялото приключение, културният шок и т.н. са толкова големи, че въобще не са най-подходящото състояние за една бременна.

а и защо си мислиш, че животът ти е там?
и аз се гърчих и се чувстах ужасно, защото си мислех, че ще изпусна прословутото птиче, дето кацало само веднъж...даже се обвинявах, че ще ме накаже съдбата, задето не се възползвам от лудия си късмет...но се чувстах толкова зле там, че за нищо на света не бих съветвала някого да пропилява години, за да проверява дали са истина холивудските клишета за американската мечта. Емигрантският живот не е за всеки! Не хуквай, само защото всички така разправят - "трябда да си луда да не отидеш". Според мен е лудост да отидеш толкова на майната си, само за да си нещастен, но пък да разказваш легенди и митове на роднини и приятели колко си преуспял...

А дали да оставиш детето - на този въпрос не чакай отговор от нас  Сама трябва да решиш.

В момента ти е трудно да вземеш решение,защото още нямаш представа и чувство,какво нещо е за една майка детето и.След 1-2 години (ако задържиш детето),като си припомниш дилемата в която си в момента,ще се чудиш,как може да си се двуомяла за избора си.Само когато станеш майка,тогава можеш да усетиш, тази обич към детето си.До тогава,колкото и да ти приказват,не е същото.
Пък гледам,че не си малка.По постта ти съдя,че психически си вече готова за майчинство.От постта ти се вижда,че ти си един разумен и отговорен човек.Сигурна съм,че ще се справиш.
Ако имаш възможност за Америка,т.е. да имаш близки,които да ти помогнат в началото на отиването ти,докато си намериш работа(ако нямаш подсигурена такава),няма нужда да се притесняваш.Трудно е,ако няма кой да ти подаде ръка.
Замисли се и за риска,че ако махнеш детето,може повече никога да нямаш възможност да имаш деца.Има и голяма такава вероятност.Тогава никога няма да си простиш тази постъпка.
Аз родих на 20 години.Забременяването ми не беше планувано от моя страна.За бащата  ,да, но аз не исках тази бременост.Плачех много,защото знаех,че няма да ми е лесно с такъв баща.Ходих на гинеколог,за да направя аборт.Но гинекологът ми,каза така:първа бременност не е хубаво да се разваля,защото ,ако след аборта(защото при всеки аборт има такава опасност),получиш усложнения и не можеш да забременееш повече,никога няма да си го простиш.Мъж се забравя,но дете,никога.
Радвам се,че го послушах.През погледа на времето,което мина,се обвинявам много,че съм искала да го махна. Аз тогава изобщо не бях готова да бъда майка.Психически не бях готова.Но когато родих,се разплаках.Няма по-хубав момент в живота на една жена от този.
Нито за миг,след като гушнах за първи път детето си,не съм си помислила,че то ми е излишно.Че ми пречи.Други неща създават пречки,не детето.За мен няма нищо и някой по-важен от детето ми.Колкото и да им е криво на някой хора от този факт,това е положението.Първо гледам и се съобразявам с детето си,после другите.И ти ще си така,дори без да го искаш.То си идва от вътре.Айде спирам,че стана много дълго.
Пожелавам ти да направиш най-правилният избор за себе си!  Пиши какво решение си взела.

Аз бих ти казала същото като Траяна-дали да родиш детето си -сама трябва да решиш. Да си самотен родител не е никак лесно. Найстина децата са най-скъпото нещо за една майка,но отглеждането и възпитанието им не е лесна задача.Може би ,някои от момичетата тук биха ме нападнали затова ,което сега ще ти кажа,но запомни това не е съвет в никакъв случей към теб,който да те подтикне да вземеш решение!.Това е просто моето мнение.Не оставяй в теб да говори емоциялността в случея,послучай разума.Отговори си на въпроса;Готова ли си да бъдеш(поне за известно време самотна майка) ,ако отговорът ти е -да,тогава сама ще знаеш за решението ти,но ако имаш  и малко колебания вземи лист хартия и напиши кой са преоритетите за теб в твоят живот[smilie=smile3523
В никакъв случей каквото и решение да си взела не се ръководи от емоцията,казвам ти го от личен опит!!!
А дали да заминеш за Америка,за това съвет не бих могла да дам.Но лично аз бих се доверила (може би) на Сабина.
Дано всичко сме ти помогнали поне малко ,само да не сме постигнали обратният резултат ,да те объркаме!!!
прегръщам те каквото и решение да си взела(и двете не са лесни)

Помисли над варианта да заминеш и да оставиш детето. Не знам какво те чака в Щатите. Аз имам много познати там и половината се чувстват добре, половината не. До човека и до нагласата е. Може пък за теб мясото да е подходящо. Поне всички казват, че там живота е по уреден оттук.
Ако махнеш детето ще се обвиняваш, а ако го оставиш има шанс да обвиняваш него...
Чисто здравословно не е много хубаво наистина да прекъсваш първа бременност. Има си риск... Но ако прецениш, че не можеш да се справиш може би рискът ще е оправдан.

Всичко зависи от теб. Никой не би могъл да ти каже - направи това или направи онова.

Рисковете и последиците са за теб. Едно дете освен щастие е и безкрайна, пълна и бих казала вечна отговорност. Освен да мислиш за себе си и за него като човек - помисли какво би могла да му дадеш - финансово, емоционално и прочие...Неговия живот ще зависи от твоя дълги години след като го родиш.

Знам, че е трудно, но в ситуация като тази аз мисля с главата, а не със сърцето си. 

Здравейте!
Много мислих тези два дена и днес за пръв път от 10 дена насам се чувствам по щастлива от всякога. Взех най-важното решение в живота си - ще ставам майка ! Мисля, усещам го, че съм взела правилното решение и не съжалявам нито за миг.  Знам, че няма да ми е лесно, но ще се справя, знам го. Още от сега си го обичам бебчо, много......живот и здраве март месец ще ставам майка. Америка не съм я прежалила, ще замина,  въпрос на време е, но сега единственото нещо за което мисля е моето бебче. Благодаря на всички ви за мненията, много ми помогнахте и ще съм редовна "мама"  от тук нанатък в този сайт и този форум

поздравявам те за това смело решение!!!!!Няма нищо по хубаво на този свят от очите на бебчо,които те гледат докато е сгушен в теб.Това е вълшебство ,което ти пожелавам да изпиташ.Чака те много труден периот,но щастието след това е велико.а колкото до форума,ще се радвам да пишеш тук  да споделяш с нас проблемите си и радостите си

terre,поздравявам те за това  решение  Радвам се,че усещаш,че си готова да станеш майка.Щом обичаш бебчето си още отсега,значи ти е дошло времето за майчинство.
Убедена съм,че ще се справиш.Дори без да те познавам лично.От постта ти лъха самоувереност,отговорност и най-вече осъзнато майчинство.Ще бъдеш превъзходна майка.В такива решения,не обичам да се меся,но имах някакво предчуствие за теб,че ако направиш аборт,много ще съжаляваш.Още веднъж те поздравявам
И ако заминеш за Америка,да не ни забравиш !Пиши ни,как се развива живота ти.

И аз те поздравявам за избора ти! Няма да ти бъде леко, подготви се чисто психически, помисли на кого и за каква помощ може да разчиташ, грижи се добре за себе си и запази максимално спокойствие и добро настроение, за да може бебчо да е спокоен и лъчезарен. И както другите са ти написали вече, нищо не може да се сравни с щастието от погледа и усмивката на малкото човече, нищо не може да те стопли повече от прегръдката му. 

 terre , пожелавам ти бебчо да ти донесе радост и късмета, който търсиш!    Всяко решение е вътре в нас, в сърцето ни, ние само трябва да го търсим точно там. Когато се научим - всяка част от пъзела се подрежда по единствения добър начин.

Преди години и аз бях пред същата дилема и в крайна сметка,направих аборт.
Куриозното е,че при мен нещата бяха завъртяни-таткото ме молеше да не правя аборт,пращаше ми парламентьори,но аз прецених,че съм твърде млада да раждам.
След около година забременях от същия този мъж,понастоящем мой съпруг и си имаме прекрасно момченце на 4 г.
Лошото в цялата ситуация бяха усложненията,които ми се появиха,защото абортът беше неуспешен,трябваше да ме бъркат още 2 пъти,за да доизвадят плода,а впоследствие се лекувах дълго време с антибиотици,да не говорим колко пари пръснах.
Така че сама си помисли-не знам на колко си години,но ако решиш да абортираш,не съжалявай,защото пак ще имаш деца и тогава ще си сигурна в мъжа.
Замини за Америка,защото може да не имаш този шанс повече,а деца ще имаш.
Само недей да жалиш средства и иди при наистина добър лекар.

Terre,

БРАВО ЗА СМЕЛОСТТА! ПОЗДРАВЯВАМ ТЕ!!!

Ще се справиш, разбира се! Щом обичаш, ще се справиш!!! А и ние сме насреща   

Няма за кога да отлагаш - аз отложих, не защото съм правила аборти, а защото много скитах по света и си мисля, че ако бях бременна тогава, когато "трябваше" да замина за Щатите (точно на твоите години, както ти писах), правилното решение би било, според мен, да родя. Животът си тече и не ставаме по-млади, а детенце се нуждае от цялата ти енергия и сили (които с годините... )

Стискаме палци и чакаме новини!
 

P.S. а тя Америка все там ще си остане - няма да ти избяга 

Права си "trayana", няма за кога да отлагам, може би бебчо сега да е трябвало да дойде.....имах Рожден Ден на 29-ти и бебчо ми е най-големия подарък който имам....ще се справя, той ми дава сили още от сега....няма да ми избяга Америка, но като си помисля, че щях да оставя това малко съкровище да ми "избяга".... ......сега съм много щастлива....добре, че ви има всички 

Тере,много смел избор!!! Аз ще ти пожелая само едно,дано ме разбереш правилно и не се разсърдиш ;Пожелавам ти винаги да си толкова смела,както когато взе това свое решение и никога ама никога да не съжалиш за това,и да си горда от него ;.Ако имаш нужда от лекар при проследяването на бремеността и при раждането ,пиши ми.С каквото мога бих ти помогнала.

Поздравявам те за това ти решение. 
Мисля че най - хубавото е, че няма да предадеш себе си, защото ако го бе махнала, както казваш в постинга си по - горе, щеше да съжаляваш цял живот.

Браво и те прегръщам. Да си майка е най - висшето щастие и нищо не може да се сравни с него.

ЗДРАВЕЙ,АЗ СЪщО ТЕ ПОЗДРАВЯВАМ ЗА ИЗБОРА!Аз пък на 15 август влязах в болница и на 17 родих:)казвам го ,защото и аз имах същия проблем(без заминаването)бащата на детео ми ме остави,когато бях в 3-и месец(6 дни след годеж и определена вече дата за сватба..това и до днес е ад за мен,но..няма начин).Когато ме заряза мислех,че ще откача дойде ми като гръм от ясно небе и мн болеше..(и до днес е така,но вече имам най-голямото щастие )в началото и на мен ми минаха мислите за аборт,но..мн се радвам че го оставих!нашия "татко" също е от друг град,също не ни звъни и един път не е питал как сме!!!но....като погледнеш това малко и невинно същество усещаш,че си най-щастливия човек!
ОщЕ ВЕДНЪЖ ПОЗДРАВЛЕНИЯ ЗА РЕШЕНИЕТО И ЛЕКА И БЕЗПРОБЛЕМНА БРЕМЕННОСТ!!!    

О, когато родиш и го гушнеш за пръв път ще видиш какво щастие е 
Желая ти лека бременност, безпроблемно /естествено/ раждане и кураж!
Поздрави    за решението   

Знам само, че ако оставиш детето никога няма да съжаляваш... Не съм сигурна за обратното. Успех. Направи най-правилният избор!

Поздравления за решението.

Благодаря ви мили мами за подкрепата ! {}....Давате ми много кураж, вяра и положителни емоции !
Тази седмица ще ходя на преглед да си видя бебчо как е, надявам се всичко да е наред , само хубави новини....
peteto_86,  една мама във форума беше написала, че е по-добре да си сама отколкото зле придружена....Честита рожбичка    и пожелавам на всички настоящи и бъдещи мами да сме все така силни и борбени !

да...мамата е права и аз така мисля,по-добре сама отколкото в лоша компания!
благодаря ти,миличка,а на теб лека и безпроблемна бременност и след няколко месеца и ти да гушнеш своята рожбичка!     

Много ти благодаря peteto_86, благодаря на всички мами ! 

Много се радвам , че ще си имам бебчо след няколко месеца......радвам се че този път направих правилното решение, което ще ме накара да съм много щастлива
Искам да споделя нещо с вас: от 2 месеца съм на ново работно място. Подписала съм трудов договор, но е със 6 месеца изпитателен срок, след тези 6 месеца договора ми автоматично ще стане безсрочен, но аз съм бременна и доколкото разбрах от колежки, може да ме махнат защото си търсят хора които да са сигурни, а аз наи-много още 2-3 месеца и ще изляза в болнични. Имат ли право да ме махнат, понеже съм бременна или това е незаконно независимо дали съм на изпитателен срок. Днес дойде нова колежка да я обучават, но ми казаха, че търсят още един човек....притеснявам се.....моля някоя мама ако е наясно по тези въпроси нека пише, ще ви бъда благодарна...аз ще се поровя малко в нета.....

Миличко доколкото знам КТ не дава вече защита на бременните или сами отглеждащи децата си, като глава на семейство. Дано да има някоя вратичка, стискам ти палци!

Току що си прочетох договора. Работодателите ми са се застраховали. Могат да ми прекратят договора по всяко време преди пробните 6 месеца без да са длъжни да съобщават причината за това.....а накрая на договора съм подписала, че декларирам, че не съм бременна, в противен случай си нося последствията.........тежко ми 

Когато си подписала договора - знаеше ли, че си бременна? Каква е точната клауза от договора ти? Какво ще се случи ако си бременна?

Клаузата, че срокът за изпитване е уговорен в полза на работодателя е стандартна за 90% от договорите. През първите 6 месеца могат да прекратят договорът ти без каквато и да е причина. Съжалявам, но е така.

Когато подписвах договора незнаех, че съм бременна. В договора ми пише точно: " по време на срока за изпитване работодателят има право да прекрати трудовия договор без да посочва причина за това, като прекратяването има незабавно действие", а накрая пише: "декларирам, че не съм бременна и ми е известна отговорността, която нося в случай на даване на неверни декларации" ......

Мтака... Не си дала невярна декларация, защото не си знаела, че си бременна. Ако по договор нямаш задължение да ги информираш, когато/ако забременееш - не си длъжна да им казваш. Проблемът е, че ще ти проличи преди да минат 6-те месеца и работодателя ти ще разбере, съответно ще може без проблем да ти прекрати договора.

Мога да ти дам два съвета: 1. Ако работодателят ти е свестен човек, работата си струва и ти си доволна там - поговори с него. Кажи, че ще работиш възможно най-дълго ако всичко е ОК /няма проблем да го направиш/. Аз работих до петък, а в неделя родих.  Че ще се върнеш възможно най-скоро след като родиш - аз се върнах активно в офиса, когато дъщеря ми беше на 4 месеца, а и като самотна майка е по-добре да работиш. Изобщо декларирай лоялност и честност и ако работодателят ти си е с ума и ти се справяш добре - няма да ти прекратят договора.
2. Ако работата е кофти, работодателя не е коректен и ти не си доволна - мълчи си възможно най-дълго, а когато научат - ще си вземат сами решението дали да ти прекратят договора или не.

Успех.

Иса ти е дала перфектни съвети, аз самата бих ти казала 1 към 1 същото 

Е...ти и работодателя и е....и и работата!
Какви са тези декларации,за първи път чета за такова нещо?
Май не ти е свестен работодателя,щом ви кара да подписвате такива споразумения.Оглежадай се за някоя по-свястна и стабилна работа.
Какво стана с Америка?Отказа ли се?

Evana, работодателят се грижи за интересите си, това, че ти не си чувала за такава декларация - нищо не означава. 

Аз намирам въпросните клаузи за демонстриране на професионализъм.

Чак сега попадам на темата.
Наистина много лоша ситуация, но важното е че си взела правилното за теб и за този момент решение.  Искам да ти пожелая успех в това трудно начинание.... Много успех и в работата за която Иса ти е дала доста добри съвети.

Иса,може и така да е,но е гадно!
Аз досега във всичките ми договори,които съм подписвала с работодател,никога не съм срещала подобно нещо.Да гарантирам,че не съм бременна.На мен ми прилича на :декларирам,че не съм осъждана и ми е известна отговорността,която нося в случай на даване на невярна декларация.
Ами на мен ми се струва тъпо и нечовешко,пък който иска,нека му вика професионализъм.

Здравейте мами !
Засега оставам на работа, новата колежка ще е на мястото на една която я повишават. Да ти кажа честно Isa недържа много на тази работа, започнах там временно докато замина за Америка, но в това ми положение е немислимо да си търся друга работа защото никъде няма да ме вземат бременна  ....ще се натискам на тази работа докато мога и ме държат а след това незнам.......

А, какво стана с Америка? Не можеш ли да го съчетаеш някак си? В коя част щеше да ходиш?

Бих искала отново да се включа с мнението си,въпреки че вече изказах такова,а и авторката вече е взела решение.
Аз родих на 26,не много искайки това,след 2 аборта,т.е.1,но неуспешен и след това втора операция.
Полу4их много усложнения,а за болките да не говорим.Беше цяло 4удо,4е след 2 аборта,забременях.
Аз не исках това дете,но гинеколожката ми ме посъветва да побъразам,ако искам деца,защото от усложненията от неуспешния аборт,можеше да не мога да имам деца.
След като родих,правих още един аборт преди 2 г.
Сега се замислям за  второ дете,но според една лекарка,няма ве4е да съм в състояние да износя плода докрай,заради многото аборти.
Ве4е не съжалявам за детето си,много отдавна,въпреки 4е с бащате се развеждаме.
Просто искам да посъветвам вси4ки млади моми4ета,които се 4удят дали да родят или не.
Последствията от 1 аборт при нераждали моми4ета може да е фатален.
Аз имах късмет,защото след неуспешния аборт,никой лекар във Варна не искаше да ме оперира втори път,защото се страхуваше да не ме осакати за цял живот.
Трябваше да използвам връзки и да се оперирам в друг град,в една 4астна клиника.

май не е точно така..... по последни данни един аборт е по-безопасен от раждане като разбира се много зависи от лекаря....

За моя аборт ми гарантираха, че ще мога да имам деца след това....но нямах много време да мисля а и немога да прекъсна живота на бебчо който не е виновен за нищо....не съжалявам за избора си, въпреки, че трудностите  вече започват.....
А Америка ще я отложа за известно време за съжаление, въпреки, че тук съм обречена на безпаричие и лишения. Страх ме е да поема риска да родя там, защото нося отговорност и за бебчо, не само за мен......незнам как ще се справя сама там.....и малко ме е страх....

Не смея да давам съвети, но до колкото знам в САЩ не е толкова трудно да се отгледа едно дете. Има си начини да родиш безплатно и държавата да помага за това дете до 5 г. в които години и ти имаш право да седиш като майка на американски гражданин....

За съжаление това не е вярно. Никой няма право да седи в страната, само защото е родител на американски гражданин. Било е така преди години, но вече не е.
Аз съм самотен родител в САЩ от ден първи на дъщеря ми, та досега (тя е на 6) и няма да ми стигне и място да опиша през какви "трамплини" и "иглени уши" е трябвало да премина, за да мога да имам статус. Наложи се на стари години да уча второ висше, което изобщо не ми беше необходимо, плюс постоянно да работя, защото няма кой да ни издържа.

Да не говоря, че и на дъщеря ми и беше отказана и безплатна медицинска застраховка, заради моят статус. Единствената помощ, която тя е получавала са едни малки купони /WIC им викат тук/, включващи много малко посочени хранителни продукти, плюс много малка сума на месец купони за храна по мой избор. Мога да пиша безкрайно, но не искам да досадя.

САЩ не е социална държава.

Хубавата страна, обаче е , че самотна майка наистина има безрезервната подкрепа на обществото и колегите.

Аз успях да издържа, заради помощта на приятели и на фондации /говоря за материална и морална помощ/. Плюс, на факта че тук законът за закрила на детето, в частност сумата за издръжка и самото и гарантирано получаване от другият родител, е железен.

Тук не си обречена, но там - съвсем прясна емигрантка - безпомощна си като бебе!!! ако няма кой да ти подаде ръка в началото, особено пък бременна!!! - нямаш здравна застраховка, защото не си плащала данъци там по простата причина, че не си работила...Не е страх това, което те възпира, а РАЗУМ!!! и аз те поздравявам за здравия разум!

  

Все още е вярно това. Има много хора които все още са там точно поради тази причина, че са родители/майки на невръстни деца. Лошото е че когато детето навърши 5 г. се водиш нелегален имигрант и имат право да те депортират. Детето може да остане в страната тъй като си е американче но не и майката.  Вярно е че на майката не и се полагат никакви облаги за статут и т.н.

Но винаги може само да роди детето там за да вземе паспорт и после да се върне да си го отгледа в Б-я ако наистина се страхува че няма да се справи.

Съжалявам, но пак ще повторя, че това не е вярно. НЯМА такъв закон, с който родителите на ам.граждани да могат да седят легално в Америка. Когато детето навърши 18 или 21 /не ми се рови в закона сега да гледам/, тогава то може да спонсорира родителите си. Процесът, обаче може да отнеме няколко години.

Дори и хипотетично да се предположи, че родителите могат да стоят - много ми е интересно те как ще се издържат, след като нямат законен статут, нямат право за работа, нямат право на бенефити????

Ако такъв човек дойде и седи само за седенето, то това е абсолютна безотговорност към детето.

Само за идеята ти да дойде да роди тук - да, може. Но, ако тази майка няма зелена карта или друг тип легален статус, то тогава кой ще и плати наблюденията по време на бременността, кой ще и плати самото раждане. Ами, ако станат усложнения?

Ако има много близки приятели или роднини да се грижат за нея и да поемат риска - може. В другият вариант, наистина не виждам как една бременна в 9-ти месец жена, дошла само , за да роди би се справила тук сама.

Оххх, изобщо не ми се спори с тебе, предполагам добре знаеш законите там но аз съм сигурна в това което казвам. Поразрови се малко и разпитай този и онзи да видиш че съм права. Лично познавам майка от Чехия ли беше къде и тя така е в САЩ заради дъщеря си. Сега си търси мъжж за да се легализира там или да забременее повторно за да си подсигури още 5 години там задари бебето.

Относно разходите по бременността и медикаментите, и там се разтърси - има начини. Мои колежки са раждали в САЩ напълно безплатно!!! НЕ съм ги питала как точно и къде са ходили но ми казаха че са отишли в болницата за преглед където се установява че са бременни (те си го знаят от бреди де),казват че нямат пари и роднини които да им помогнат и държавата ги спонсорира. Дават им се безплатно всички нужни медикаменти и престоя в болницата е безплатен. детето на едната колежка се оказа че е с алергия към млякото май беше и от болницата и дадоха пълен комплект продукти за бебето. При изписването на всяка са дали бебешка колочка, памперси .... На колежката с алергичното бебе даже и пращат всеки месец специалната храна за бебето - БЕЗПЛАТНО!!!
Казали са ми ако искам и аз да си имам американче ще ме "светнат" на далаверата но трябва да си намерим татко (това в кръга на шегата).

Иначе може само да си роди в САЩ, да си получи паспорта за бебето и да се върне да си го гледа в Б-я, както са направили и колежките ми.
Когато детето навърши 18г има право да кандидатства за зелена карта за родителите си, но наистина се чака дълго.

Аз не давам акъл, просто казвам какво знам и всеки сам си прави изводите и взима решения....

terre, поздравявам те за взетото решение! Трудности ще има, където и да си, но решението ти е правилно. Няма да съжаляваш. Не се отчайвай от проблемите- казваш, че са започнали. Отминават.
Лека бременност ти желая!   

  

Само ще добавя, че аз започвам скоро 9-та година в тази страна.

Предполагам, даже и не живееш в САЩ.

Всъщност те разбирам. На майка ми съм забранила да ми дава приятели или роднини по телефона, /ако са у нас/, точно защото всички от тях са много осведомени за животът тук, без даже и да са помирисвали Америка. Че и съвети обичат да ми дават 


Към авторката на темата : - извинявам се за офф-а.

Само предполагаш. 

Не мога да споря за нищо с изключение на това, че съм убедена - няма място в цивилизованата част на света където бременна жена да не може да роди безплатно в болница без значение има ли или няма здравна осигуровка. САЩ все още се числи към цивилизованите страни - въпреки Буш 

Извинявам се, ако ставам досадна.

Не за това е спорът.  Всеки има глава и да си мисли. Поне сега информация на нета много.  Също   

Тъй, тъй..... като бях в спешното една нощ, изрично ме питаха имам ли застраховка. На стената с големи букви беше написано че никоя болница няма право да отказва спешна медицинска помощ независимо от статута на човека и че бременните са с преференции (импровизирам, не цитирам точно текста). Пишеше че дори и да нямаш пари и да не можеш да си позволиш лечението болницата няма право да ти откаже еквивалентво такова равняващо се на тези които си плащат.

В друга клиника даже имаше кутия с надпис : помогнете с кокото можете за да продължим безплатното лечение на тези които не ммогат да си го позволят, и към бумагите коитоти дават да подписваш имаше едно допълнително листче за доброволна парична помощ.

Незнам, предполагам в различните щати е различно.

Заслушайте се в дебатите за президент и ще видите че съм права. Там се набляга на имигрантите които дори и нелегални се ползват със същите облаги в здравеопазването като тези които си плащат данъци. Нали за това е цялата дъндания.... Имаше предаване за мексиканска майка с американско дете която трябваше да бъде екстрадирана понеже детето и вече е минало 5тата си година и имаше спор дали това е морално или не - в крайна сметка майката избра да вземе детето със себе си в Мексико.

Няма смисъл да продължавам с примери....

Извинявам се за офф-а, но трябваше да се изяснят някои неща и то с цел да сме по-полезни на авторката 

Последно и към тебе kiara.

Не пожелавам на никое бременно майче да дойде и да ражда тук emergency, да чака помощи от някой, независимо дали това ще е държавата или частни организации и лица.

По вторият въпрос аз се изказах вече. Примери също мога много да напиша, но точно пък по този въпрос, всеки може да прочете законите. Няма нужда от такива.

Права си, обаче че нашата дискусия може би е помогнала на авторката 

И от мене   

Виж какво, ние даваме варианти за избор а не казваме на авторката какво да прави. Тя сама си решава въз основа на изложените факти. 

Ама хората които познавам не са раждали в спешното и са си ги следяли през бременността без да са плащали. Както и да е, може да има разлики в щатите. Аз говоря за раждане в ЛА където сестрата на моя позната работи в някаква държавна инстанция и ги "светва" момичетата кое как се заобикаля и как да се облагодетелстват максимално.
Болницата която съм цитирала е в NYC а клиниката е в Miami

Аз, защото уж писах за последно 

Социални фондове към болниците имаме и при нас. До тях обаче, задължително се стига чрез препоръка на социален работник. И наистина, има голяма разлика между отделните щати по много въпроси.

При нас, например /аз съм в DЕ/, ако отидеш с медикейд те гледат като третокласно същество. Съвсем друго е отношението, ако си с нормална застраховка.

Болниците, които си посочила са все в големи градове, представи си колко в повече източници на благотворителност има около тях. Не случайно новодошлите имигранти се концентрират главно в големите градове.
От друга страна, извън болниците, тук /при нас/ може да се намери помощ и от различни църкви или организации. На мене лично католическа организация ми помогна в най-тежките години. Да, за дългосрочно стоене, начини има много. Аз май и по-надолу писах, че тази страна може да даде много на нуждаещ се. Благотворителната им система е изключителна!!

Аз разбрах друго, че казваш, че всяка бременна 9-ти месец /дошла например, предния ден от самолета и най-вероятно с много слаб английски/, ако отиде до коя да е болница и ще си роди с всичките екстри в emergency-to. То, не че някой ще я върне. Но разправиите, които следват след това за това как да си плати/разсрочи огромната сметка от emergency-to стават безкрайни. Разбира се, ако не планува на следващият ден да се върне със самолета обратно.

Май тук нещо не се доразбрахме 

  ето го разковничето.  Ама как си го представяш само някой да разреши на бременна в 9ти месец да се качи в самолета   
Аз тези неща го предлагам на авторката понеже на нея още не и личи и би могла да мине метър  иначе е абсурд (почти).

Явно тя няма да избере този вариант  и доста оспамихме темата, но би било полезно за някой след време ако реши да се пробва.....

Лека бременост на авторката и успех в начинанието, където и да реши да го изкара 

Сестра ми се качи - 15 дни преди термина. Подписа декларация някаква май и летя 11 часа без проблем.

Извинявам се за офф-а

Айде сига бе  Сериозно ли? оххх разбира се че е сериозно, сестра ти е...  явно се случват и такива неща..... Всички които знам че са раждали в САЩ са се качили в самолета когато не им личи особено и най-вече са избирали среднощните полети за да не ги гледат особено..... абе реши ли се човек, има начин....

kiara, не знам страната има ли значение  Сестра ми летя за Южна Африка и като се има предвид, че емигрираше там - пак е 

Предполагам има значение, както има значение и факта как заминава. Тя щом имигрирала сигурно е имала съответните документи. Съвсем друго е ако пътуваш като турист особено в държава чийто закон признават роденото там дете за свой гражданин независимо от статута на родителите. САЩ със сигурност няма да разреши такова нещо освен ако бащата не е американец или майката да е със някакъв статут там.... Канада например имат железен закон за това - шапка им свалям. Там дете родено в страната от родители които не са канадски граждани не се записва като канадче, а взима гражданството на родителите

Здравейте мили мами!
Много ви благодаря за дискусията по темата, сега ще ви напиша горе-долу какво е моето положение и какво замислях да правя ако замина.......
Имам подписан договор в Америка за 7 месечна сезонна работа в заведение за бързо хранене с възможност за удължаване на договора до 3 години! Одобрена съм за Флорида и по-точно Pensacola, Navarre, Niceville, Fort Walton Milton. На 01.октомври трябваше да започна работа там. В договора ми пише че бременни кандидати нямат право да учстват в програмата в която аз участвам и че се съгласявам, че ако разбера по време на участието си в тази програма че съм бременна, незабавно ще се прибера в родината си на собствени разноски. Аз след 2 дена влизам в 4-я месец.....все още много не ми личи и мога да мина метър, но ако замина там ще мога да работя най-много 2-3 месеца за което време няма да мога да си избия парите които съм дала и ще дам. Запознах се с един човек съвсем случайно на сегашната ми месторабота, който се оказа, че живее в Америка - Бостън от 1999-та година. Той ми каза, че там е по-лесно всичко отколкото тук в България. Занимава се с точно такива визи с каквато ще замина ако реша и знае всички трикове. Даде ми координатите си и каза, че ще ми помогне, да му се обадя.....това ако реша да избягам от Флорида и да отида в Бостън.  Сам и той ми каза, че с бебе първата година ще ми е доста трудно, а мен точно това ме спира да не замина. Нямам чак толкова сигурни хора там на които да мога да разчитам да ми помогнат.....имам 1-ви братовчеди в Сиатъл - на другия край на Америка....но немога да ги ангажирам с мене си и бебока.....това е единствената причина която ме задържа тук....незнам, след време може и да съжалявам, че не съм рискувала.....но всеки ден като си гледам положението тук ме дърпа кън Америка.......страх ме е просто !

Здравей Терре,

За H2B ли става въпрос? Запозната ли си с условията, в смисъл: - какво става, ако промениш работодателят /имам предвид твоето намерение да "избягаш" от Флорида?

Имаш ли възможност да подновиш този договор, евентуално за след раждането?

Приветствам твоето решение за бебето и желанието ти за Америка. Аз съм на мнение, че на днешно време това да поживееш в друга страна само ще те обогати. Не те съветвам, обаче да поставяш на всяка цена раждането на бебето да стане в САЩ. С приемането ни в Евросъюза, цената на БГ паспорта се повиши. Аз лично много искам дъщеря ми един ден да учи в Англия, а там тя ще има по-големи преференции, ако има БГ паспорт. Прост пример е това.

П.С. Въпреки, че в тази тема бях малко сдъвкана и изплюта  /нормално де - нов потребител/, една от причините, поради която най-много исках да пиша, беше че съм отрастнала в Казанлък /баба и дядо имах там, до Зеления мост  /.
Кураж, ще пиша пак 

Арая, поздравления за съветите ти!
Но ти си дошла преди 9 години, животът направо беше песен тогава...

Киара, говориш НЕКИПЕЛИЦИ. Извинявай за директното изказване (мога даже и по-директна да съм).
Живо престъпление е да даваш акъл за нещо, с което не си запозната лично. Това, че някой ти КАЗАЛ, че някога нещо си бил бил направил и минало бешало станало преди известно време, не значи че е вярно.

Може да пише каквото си поиска по стените на болниците, но ти била ли си там да видиш негри, малтретирани жени, проститутки, сган, твар, долна и мръсна, която в собствената си страна виси на гърба на държавата...

А ходила ли да си търсиш работа като нелегална? А бременна И нелегална? А нелегална с бебе?
Къде ще предложиш на Терре да живее тогава? А какво ще яде без доходи.

Боже опази от такива БЕЗПЛАТНИ съвети и от хора(?!!) които мислят, че АМЕРИКА е социална страна  .

Киара, извинявай, ама наистина май наизуст говориш... НЯМА такъв закон, който да ти разрешава да останеш в страната, ако детето ти е под 5 години. Аз съм легална, с работа, с дете под 2 американски гражданин, със съпруг със зелена карта и се прибирам, защото не искам да ставам нелегална.

А това дето го разправяш за болниците и безплатното лечение, я остави тази работа. Вярно е че не могат да ти откажат лечение, но явно има проблем след като всички емигранти са хронично недоизлекувани и нелекувани. И тази мексиканска майка дето я цитираш от вестниците, се кри нелегална толкова години в една църква, иначе да я бяха депортирали.
Не знам къде си живяла и колко и дали легално или нелегално, но нелегално е МНОГО трудно, и легално е трудно, но като нелегален за нищо нямаш глас и много малък избор. Без семейство и с малко бебе, ще и е супер трудно.

Терре, успех каквото и да решиш.

xora kakvo vi stava njma takiva bezplatni koli4ki i bezplatna xrana za deteto tova sa izmislizi.a za razdaneto ima programa kidcare v kojto vlizat  vsi4ki bremeni zeni sas ili bez statut v stranata stiga da imat niski doxodi

Арая, за H2B става въпрос, да.......ще попитам за възможността да подновя договора след раждането....но не ми се вярва да стане.....както и да е....
Благодаря на всички мами за съветите, много ми помогнахте и във двата форума, оставам си на сигурно да си родя и гледам бебчо тук.....а между другото днес бяхме на преглед и си лапахме пръстчето на ръчичката  ......всичко е наред с бебо и на 9 март  ни е термина
Благодаря на всички ви .... .....ще пиша пак

Чакайте бе хора, на никой не съм дала съвет какво да прави. Прочетете пак как започвам/завършвам и ще видите. Това са само предложения и вариянти които съществуват.
В никакъв начин не съм казала на жената да остава там нелегално на всяка цена, напротив, казах че приемлив вариант е да роди там и да се върне да си гледа детето в Б-я ако иска американско гражданство. Всичко това, защото тя самата каза, че много се двоуми и не беше сигурна дали е взела правилното решение и т.н.


Недейте да преиначавате нещата 

Aма точно затова де, не давай съвети, които нямат реална база  - тя няма да вземе американско гражданство ако роди тук, никой няма да и го даде, детето да, но тя - не. Евентуално след 18 години детето може да кандидатства за нея и след 5-10 години да и дадат евентуално гражданство... ако не са променили законите до тогава, което най-вероятно ще стане и вече няма да може да се кандидатства за роднини така.

Никой никога не е казал че ТЯ ще вземе гражданство! Прочети внимателно какво сме обсъждали. И за пореден път се поватарям че НЕ давам съвети, тя сама си решава на база данни изложени тук.... уффффф направо .....   

Terre,

няма да влизам в горната дискусия, но само искам да ти кажа: абе, защо ще ходиш ти на Долната земя, за да бачкаш в заведение за бързо хранене?!!!!!! това е пълна глупост! Ако ти се бачка навън - вече си европейски гражданин, ей ти я Европа цяла, заведеня за бързо хранене под път и над път, а оттам можеш и на стоп да се прибереш у дома!

Не говоря смешки! Аз преживях 11/09 там и гледам на гурбетчийството и емигрантския живот не по най-традиционния начин. Знаеш ли какво е да няма как да се измъкнеш - просто НЯМА. Самолетите не летят, а океана няма как да преплуваш.

Забрави за тая илюзия американската мечта! Тя е измислена от Холивуд, за да събира боязливи емигранти да бачкат до припадък там и да плащат данъци! Разбирам да си неврохирург, който отива да прави голяма наука, но за черен труд - може и по-близо до дома!

А иначе - пак да повторя  браво, че си решила тук да си родиш! И детенцето ти така също ще е европейски гражданин! 

And your point is...

(и аз съм го "преживяла", и с очите си съм гледала хора скачащи от 90тия етаж, ама съм още тук)


Хм, може много да бачкам, но определението "боязлив емигрант" не ми приляга. И какво лошо има в плащането на данъци... типично изказване....
последно, ако ти си мила чинии и си събирала бакшишчета от масите и дотам се простира твойто Имигрантство в САЩ, моето е далеч по-приятно и небоязливо.

И последно, моето дете ще е КАКТО Американски, така и ЕВРОПЕЙСКИ гражданин, въпреки, че няма да раждам в България (да ти обясня, че Европейски гражданин не се става само по МЕСТОРОЖДЕНИЕ), така че доводът ти куца.

А на Терре лично ние, в американската темичка, дадохме 1001 причини защо няма смисъл да ходи в САЩ в този момент. Просто нашите доводи МНОГО се разминават. 

Въобще не е задължително доводите ни да съвпадат и никого не искам да убеждавам в това.

Не съм мила чинии, със зелена карта може и доста по различни неща да се работят, стига да имаш нужните качества и образование. Просто аз реших да се реализирам не на 12000 мили от всичко, което има смисъл за мен. А данъците съм си ги плащала и там, и тук, и си мисля, че този форум не е създаден, за да се отчитам пред някого. Малко да промениш тона си, а?

Авторката е написала какъв договор има за работа и мисля, че е абсолютен идиотизъм да се бие път до Америка, за да се работи такава работа. На всичко отгоре е на 28, не на 18. Докато се освести и разбере откъде изгрява слънцето, ще стане на години, от които нататък кой знае каква бляскава кариера няма да направи - не ми обяснявай, че ще й постелят червения килим в corporate America! Сега, ако мечтае да висне на врата на някой чичко-паричко и да разказва на лели и стринки в България как е ударила кьоравото в Америка и колко прекрасно живее - нейно право. Но по думите й съдя, че не е от този модел девойки.

Просто не бива да забравя на каква възраст заминава и с каква цел отива. Не да отива на всяка цена, защото всички казват, че само да стъпи на американска земя и животът някак внезапно става песен.

П.С. А на тези от вас, които са се почувствали засегнати от определението ми "боязливи" емигранти - моля за извинение 

Виж, във втория ти пост, много от мненията ни съвпадат или поне разбирам гледната ти точка
Просто сметнах за неуместно определението "боязлив", оттам и реакцията. И аз се извинявам.   

Не мога да повярвам! Ако някой СЛУЧАЙНО е имал късмета да роди след аборт, толкова реално съществува и възможността да НЕ може НИКОГА ПОВЕЧЕ да има деца. Ами тогава според теб какво да прави??? Рискът,който се поема при аборт е от рисковете,които НИКОГА не са оправдани. И от най-добрия специалист да е направен /и да е платила 1 милион лева/ пак винаги съществува риск от безплодие след това-Това е  доказано и го четат по лекарските симпозиуми-не си го измислям аз. Увеличава се също много и вероятността от спонтанни аборти около гестационната възраст,в която е бил направен абортът (ако е успяла пак да забременее,разбира се). Защо мислите в България има около 270 000 стерилни двойки? (освен като следствие от венерическите болести) За разлика от миналото,когато бездетните със свещ са ги търсили както се казва-тогава обаче рядкост са били и абортите,и многото полови партньори. Който не иска да има дете-има сума ти начини за предотвратяване и ограмотяване в днешно време. а не "след дъжд качулка" да се действа.

НИЩО ПОДОБНО! Къде ги тези "данни"???

Мила Terre, и аз те поздравявам и от собствен опит те уверявам,че в крайна сметка ще се радваш за решението ти. Понеже моят случай е като на peteto_86,ще я цитирам:"бащата на детето ми ме остави,когато бях в 3-и месец след годеж и определена вече дата за сватба" и то без никакви обяснения-просто се покри! след като той искаше и се стараеше за това дете 1 година преди забременяването. Аз също имах леки колебания дали да оставя детето,но досега ми носи само радост,макар че е няма и годинка. А лично на мен въобще не ми е трудно да съм сам родител-средства според мен винаги се намират,проблемът по-скоро е моралната обида. Съветвам те да осъдиш бащата за установяване на бащинство,плащане на издръжка и отнемане на родителски права /като се докаже,че не се е интересувал от детето/-адвокати са ми казвали,че трите могат да се съчетаят в едно дело. А в работата ти стой толкава,че да може /ако може/ да ти се съберат 6 месеца заплати /може и от различни работодатели/ преди излизане в болничен-това ще ти определи "надницата" ти за целия период на болничните и майчинството-тя се определя въз основа на получените доходи през последните шест месеца преди първия ден от болничния. Ако не заминеш за толкова коментираната по-горе  Америка,де.

.

Хора, момичето взе решение, стига се дрънкахте на тема аборт бе, ми тя няма да прави  аборт, а ще ражда

Ами поне така твърдят някои лекари ....  и доста на дълго и на широко се обосноваваха.


На същото мнение съм 

White magic,  не искам да стигам до разправии с нашия татко, щом се отказва от бебчо така да бъде, но ще му поставя условие да не се меси повече в живота ни ! А щом не иска да си даде името и да признае бебо, ще го запиша на мое име.....една мама във форума беше споделила, че неможе да изведе детето в чужбина без съгласието на таткото с който са се разделили.....има ли смисъл тогава да си казва мнението щом не участва в отглеждането?....вече се настроих, че ще е на мое име мъничето
Благодаря ти за съвета за болничните, но неразбрах колко дена болнични ти се полагат преди раждане и друго.....6 месеца сега не ми се събират, имам 1 месец прекъсване м/у двете работи, ако си платя осигуровката за него зачита ли се?

Браво на тебе! Няма смисъл да го молиш да ти създава повече проблеми  Какво като си даде името? Никаква полза от името на човек който не хае за детето си. Припознаването на детето може само проблеми да ти създаде - да не можеш да извадиш задграничен паспорт на детето и/или да не можеш да го изведеш от страната без изричното съгласие на "бащата". До колкото знам, но не съм сигурна, дори и банкова сметка на името на детето не можеш да закриеш (или да изтеглиш пари от там) без съгласието на бащата, независимо от кой е открита сметката.
Единствения евентуалем плюс който можеш да имаш с припознаването е да получаваш издръжка от бащата. Предполагам достатъчно си чела из форума за да ти стане ясно, че това не е достаъчна причина за получаване на бащината фамилия....

Ще се справиш  и без НЕГО

Мила Terre, да,ако си платиш пропуснатата осигуровка,става-важно е да ти се съберат 6 месеца без прекъсване на платените осигуровки, считано от първия ден на болничния назад,ако отидеш да искаш болничен от личния лекар или гинеколог. Ако не отидеш, по закон ще трябва да работиш до 45-тия ден преди термина. Тогава (със или без болничен преди това) отново се изчислява 6 месеца назад и се определя каква надница ще вземаш следващите 315 дни, тя се умножава по броя на работните дни /до 9 месец след раждането/ -през този период трябва да взимаш 90%от брутната ти заплата през 6-те месеца,предхождащи 45-ия ден преди термина, но не повече от нетната-това на практика значи да взимаш пълна заплата както ако работиш /с редки изключения/. Това за деветта месеца влезе в сила от 1.01.2007, преди беше само 3 месеца. Всичко това го пише в Кодекса за социално осигуряване и още 3 нормативни акта. А за да взимаш прословутите 18 лв. майчински след това, заплатата ти като се раздели на две не трябва да надвишава 200 лв. говори се да го увеличат този праг,както и помощите от 18 да станат 35 лв,но дали и кога?

Що се отнася до бащинството,аз лично с удоволствие ще го осъдя бащата на детето ми: 1. за да плаща издръжка; 2. за да има детето ни всички права като дете на баща си, които няма да ги има,ако не се знае кой му е бащата (пред закона)-включително да бъде пълноправен наследник; и 3. за да му отнема родителските права,ако не слуша! а за излизане в чужбина става и с решение на съда. Все пак за това е най-добре да се консултираш с адвокат. Но за съдене имаш предостатъчно време,ако решиш - Чл. 41.от Семейния кодекс: Произходът от бащата може да се търси с иск, предявен от детето до изтичане на три години от навършване на пълнолетието, и от майката - в тригодишен срок от раждането на детето. Когато искът е предявен от детето, призовава се и майката." а издръжка се плаща 1 година назад.

Мила, разбирам, че си решила вече дилемата. Поздрави за куража и добре дошла в отбора!     
Моят съвет е - от тук нататък никога не си помисляй какво би станало ако си направила аборт! Просто това е бил сега твоят избор и няма смисъл от никакви съжаления! Това ти го казвам понеже освен радостите ще има и тежки моменти, в които ще минават и такива мисли. Казвам го като препатила мама, на която й трябваше време доста да го проумее!
Лека бременност, мила! Успех в страната на невъзможните възможности както аз наричам Америка!    

White Magic, права си, би трябвало да го съдя. Има доста време, може да промени мнението си, ще му мисля като наближи раждането, сега се наслаждавам не бремеността си и на малкото съкровище вътре в мен 
А по въпроса за работата ми, договора който съм подписала е в полза на работодателя, аз говорих преди няколко дни със шефката ми и я попитах на каква сума ме осигурява и тя каза, че до сега ме е осигурявала на 70 лв. но отсега нататък щяла да ме осигурява на повече за да получавам по-хубаво майчинство, от което следва че ще ме остави на работа и ще работя до 45-те дни преди термина ми.