Откакто се роди Алекс започнах бавно да губя всичките ми несемейни приятелки без деца и в момента всичките ми приятелки са с деца. Просто с тях интересите ни са еднакви, съобразяваме си срещите с децата си, някакси сме по-толерантни една към друга и си влизаме в положение. На неангажираните ми приятелки например ми е трудно да обясня защо не мога да изляза с тях на заведение в 9 вечерта например. След няколко пропаднали опита за срещи просто започнахме да се чуваме само по телефона, все по-рядко и по-рядко, докато съвсем престанахме 
.
.При мен се получи точно същото.
Това е единственото с което си го обяснявам, защото тези които имам предвид също имат деца и не би трябвало да имаме различие в интересите. Ама както и да е... за сметка на тези двете приятелки, които преди смятах за много близки сага имам доста нови запознанства /които на този етап не бих нарекла проятелства/ но пък за сметка на това са интересни и забавни хора с които и аз и детето се чувстваме добре 
На мен нито една приятелка не ми е обърнала гръб,а почти всички са без деца. 
) приятелки=помощ.Просто нямам физическото време да останем на саме.Имам приятелка(с която се виждаме вече веднъж годишно)на която и дадох(заех безсрочно част)пари да се ожени и после и дадох пак за да се разведе.Аз тогава нямах деца ,но сме били заедно дни наред,винаги,когато е имала нужда.Сега нямаме физическата възможност да се виждаме...само един пример. 
