Плашите ли децата с меца, вълчо и т.н.?

  • 9 125
  • 215
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 4 841
Не съм плашила с нищо, в градината също не са им говорили за Торбалани, Баби Яги и т.н. - факт, от който съм много доволна. Откакто стана по-голям и разбира повече, имаме ключови думи, които не подлежат на обсъждане - безопасност и хигиена  Peace

Към полицаите, лекарите, стоматолозите и т.н. внушавам доверие и респект. Те са хората, които ни помагат в трудни ситуации, и дори това, което правят, да не е приятно (инжекции например, или взимане на кръв), то е необходимо и трябва да се изтърпи.

# 31
  • Варна
  • Мнения: 2 388
Никога не съм я плашила с подобни неща и смятам, че насаждането на страхове детската главичка може само да навреди. С нейното необятно петгодишно въображение тя сама си измисля "плашила" от които се опитвам да я опазя.

# 32
  • София
  • Мнения: 7 039
По принцип го плаша с наказания или лишения от нещо, което обича. Когато започне да крещи и да реве в столчето в колата, предупреждавам малкият, че полицаите ще спрат колата и ще го свалят от нея, ако не е закопчан с колани - има ефект, ако се наложи пак ще го заплаша.

# 33
  • Мнения: 8 999
Плаша ги. Като бяха по-малки бях създала цял пантеон от страховити същества като Пердахон, чичо Бойчо, Ужасон Страховитов, Големия и Малкия Гризльо, г-н Дръпниушков, Дупеядеца... Но моите деца са абсолютни анархисти и антихристи - нямат страх ни от дявола, ни от Бога. Умираха от смях, като ги заплашвах с моите нещастни измислени чудовища.
Затова въведох наказанието като метод за възмездие заради някоя тяхна беля.

# 34
  • Мнения: 481
Аз също не плаша моето дете, даже се опитвам да създам симпатии към въпросните животинки, защото не знам някоя баба дали няма да се опита. Имам горчив опит по темата, защото брат ми, когото лелята в яслата плашеше с Торбалан, заекваше до доста късна възраст. Майка ми, вдигна грандиозен скандал тогава (преди 30 години) и си спомням, че въпросната леля (която живееше в нашия квартал) я заобикаляше на 10 метра като се разминаваха.

# 35
  • София
  • Мнения: 561
Не. Плашила съм го единствено с наказания - лишаване от нещо или че някой от нас ще му се скара.

 Peace аз така. Но никога не съм плашила с животни, хора или че някой ще я вземе.

единственото което си позволявам когато седи на теракота в къщи е, да й кажа че ще настине и лелята ще боцка дупето  Embarassed

# 36
  • Мнения: 3 500
Никога не съм я плашила конкретно с полицаите, като порастне ще я науча, че те са хората, които помагат. Аз просто казвам "Полиция", като считам, че дете на 1г. и 9м. едва ли разбира какво означава това, както и едва ли знае кой е Диджея. Като порастне да разбере ще й обяснявам, нямам намерение да използвам този подход дълго, а просто докато е малка и възприема повече реакции и интонации отколкото значение на думата. Да не говорим, че работата на майка й е постоянно свързано с полицията и тя най-вероятно ще израстне с мисълта, че мама работи с добрите чичковци полицаи и в подобна обстановка.
Между другото никога не съм плашена като малка, но аз също се страхувам от тъмното. Все пак живеем в не много безопасен свят.
Имам още какво да кажа по въпроса, но по-късно ще се включа, защото в момента съм на работа. Благодаря на всички за идеите за РАЗЛИЧНИте подходи

# 37
  • Мнения: 24 467
Пази Боже, пу,пу, пу- защо да ги плаша? Никога! Не виждам логична причина, която да го налага. Нито една.

Забраняваме и на останалите да го правят. Безапелационно.

На Тодорка Боева и на Послушницата и ние се смеем. Те са ни любими герои.

# 38
  • Мнения: 3 500
Плаша ги. Като бяха по-малки бях създала цял пантеон от страховити същества като Пердахон, чичо Бойчо, Ужасон Страховитов, Големия и Малкия Гризльо, г-н Дръпниушков, Дупеядеца... Но моите деца са абсолютни анархисти и антихристи - нямат страх ни от дявола, ни от Бога. Умираха от смях, като ги заплашвах с моите нещастни измислени чудовища.
Затова въведох наказанието като метод за възмездие заради някоя тяхна беля.
По тоя повод се сетих. Племенника ми като малък му казваха, че има Духомей. Две години по-късно той много добре знае, че такова нещо няма, но понякога казва на Моника, че ще дойде Духомея и ще види тя. Подобни изрази малката може да ги научи отвсякъде, включително от яслата, бабите и т.н. Наистина, смятам, че това не е правилно, но и не виждам откъде ще й се получат чак такива травми. Сутринта я чух да вика от стаята "Мецо, мецо ала, ала" /ела - ела/. Според мен тя не изпитва истински страх, а приема това за някаква игра.

# 39
  • Мнения: 3 500
Разбира се, трябва да се подхожда внимателно с тия неща. Радвам се, че отворих темата, защото мога да понауча доста неща за различни от тези подходи за справяне в някои критични ситуации.

Между другото искам по тоя повод да отворя и една друга тема: Трябва ли да се говори на детето, че трябва да се пази от колите например, за да не го прегазят или от непознати хора, в смисъл да не приема нищо от тях или да не се доверява всеки да го прегръща или пък да не пипа уличното куче, което може да го ухапе или да пипне някоя болест? И това не е ли своебразен страх от колите, непознатите, кучетата и т.н.? И най-вече по какъв начин да се обясни това на дете на година и половина - две?

Ох, хайде да пиша, че много се отплеснах по темите.  Confused

# 40
  • Мнения: 24 467
Това са си реални опасности. Лично аз държа да запозная с тях и по- специално с възможните неблагоприятни последици децата си навреме.
Напр. малкият още от едногодишна възраст и 2-3 месеца, когато го водя за ръка му обяснявам за опасността от колите. Те са си опасни. Опасни са и бездомните животни, най- малкото са мръсни и чести разпространители на болести, а и нравът им ми е абсолютно непознат. Не по- малко страшни са непознатите хора, проявяващи нездрав интерес към малките деца.
С това ги запознавам и им говоря в прав текст.
Подход.

# 41
  • Мнения: 8 999
Между другото искам по тоя повод да отворя и една друга тема: Трябва ли да се говори на детето, че трябва да се пази от колите например, за да не го прегазят или от непознати хора, в смисъл да не приема нищо от тях или да не се доверява всеки да го прегръща или пък да не пипа уличното куче, което може да го ухапе или да пипне някоя болест? И това не е ли своебразен страх от колите, непознатите, кучетата и т.н.? И най-вече по какъв начин да се обясни това на дете на година и половина - две?


Естествено, че обяснявам за опасностите. Но не ги плаша с тях - не казвам: "Бързо си изяж закуската, че лошата кола идва да те прегази!". Ежедневно и методично, откакто са проходили, набивам в главичките им няколко правила - за това, че трябва да се пазят от коли, от непознати, от бездомни животни. Мисля, че напоследък моето непрестанно търтанясване взе да дава резултати, станаха по-внимателни и с повече чувство за самосъхранение /но те са вече почти на 8 и 7 г./.

# 42
  • Бургас
  • Мнения: 10 821
Не съм я плашила и много се надявам и бабата/която в момента я гледа/ също да не го прави.Предупредила съм я ,ама.....

# 43
  • Мнения: 3 537
Не, не съм .

# 44
  • Мнения: 9 814
Просто понякога се налага. Плашех я с Торбалан, но ефект имаше само за около две-три седмици. Сега вечер дъщеря ми играе ролята на Торбалан и ни кара да спим. За баба меца, вълчо и т.н. знае, че живеят в гората и не се занимават с деца.

Общи условия

Активация на акаунт