Публикувана: 5 март 2008, 20:58 ч.
Последно мнение: 21 май 2008, 16:48 ч.

Плашите ли децата с меца, вълчо и т.н.?

9 144
215
1

1
...
4
5
6
...
15
Всички

# 60 7 март 2008, 15:49 ч.

Мнения: 3 205

Не разбирам защо пълните със страхове детските главички.
Това е същото като да кажеш на дете, че щъркелът го е донесъл.
А и когато разбере, че е лъгано, как ще го накарате да слуша, спи и т.н.

# 61 7 март 2008, 15:49 ч.

На черешата
Мнения: 8 393

Не,не им насаждам ненужни страхове.
От тъмното също не се страхуват,каката става и ходи до тоалетната без да светне лампите.Усещам я чак когато пусне водата. Peace

# 62 7 март 2008, 15:49 ч.

София
Мнения: 62 595

Направо им казвам, че не може да се разчита на шофьорите и трябва сами да внимават. Децата са достатъчно големи и гледат новини. Знаят какво се случва и каква е цената на човешкия живот. И колкото и да внимават, виждам ги как се разсейват, защото са деца.

# 63 7 март 2008, 15:50 ч.

София
Мнения: 7 097

Не я плашим. Не харесвам тези методи и подходи и не ги използвам.

# 64 7 март 2008, 15:56 ч.

Варна
Мнения: 11 340

Не съм я плашила. Баща й един-два пъти се опита да а плаши с полицаите, но си поговорихме и той спря - моят аргумент беше, че от полицаите не бива ни най-малко да се страхува, а по-скоро да търси помощ от тях при нужда (не дай си Боже!). Независимо обаче, че не сме я плашили, направихме грешката да я оставим да гледа един филм с извънземни ("Знаците") и оттогава много се страхува от извънземни. Опитваме се да й обясняваме, че има и добри, и лоши извънземни, но все пак продължава да се стряска.
За колите - нормално е да я предупреждаваме и да се научи да се пази от тях, те наистина са опасни.

# 65 7 март 2008, 16:34 ч.

Мнения: 4 841

Цитат на: chockolina в пт, 07 мар 2008, 15:56

Опитваме се да й обясняваме, че има и добри, и лоши извънземни, но все пак продължава да се стряска.

Всъщност не е ли по-лесно да обясните, че НЯМА извънземни - че са измислени, и ги има само във филмите? Реално вероятността децата ни да се срещнат с извънземни (особено пък с такива като по филмите) определено си клони към нула. Ами ако все пак в един момент повярва в добрите извънземни и поиска да ги види, откъде ще ги намериш Thinking

# 66 7 март 2008, 19:07 ч.

софия
Мнения: 9

Преди няколко дни бях с дъщеря си на площадката пред блока.Към нас се присъединиха и десетина деца от градината ,до нас,заедно с учителките.След известно време,госпожите разбраха,че количката на едно от момченцата е изчезнала.Започна претърсване на раьона.Не я откриха.Децата бяха строени в редица.Започна разпит-някой виждал ли е количката,вземал ли я е и т.н.Най-накрая едната учителка ,видимо ядосана,заяви че ще извика полицейското куче,което означаваше всички да изпразнят джобовете си пред нея.Сред вещите на децата не намериха играчката,но искам да ви кажа че лицата на малчовците бяха посърнали,не зная от страх или вина?!

# 67 7 март 2008, 19:22 ч.

Някъде на път....
Мнения: 10 351

Не!

# 68 7 март 2008, 21:18 ч.

Мнения: 3 500

Моят въпрос е не дали да обясняваме на детето опасността от колите, кучетата и непознатите, а КАК да го обясниш на малко дете на 1г., 1г. и половина до 2г. Нали имам едно такова вкъщи, колкото и да обяснявам все още не разбира добре какво искам да й кажа и понякога като ахна "Не отивай там, че може да е меца" тя се спира на момента, а понякога това ми е крайно необходимо /да спре на момента/. Детските страхове се пораждат не само от това, че мама е казала, че има Духомей, Торбалан, меца и т.н. /въпреки че аз разни чудовища не си измислям/, а от много други неща - филми, или дочуто от други деца, хора, баби и т.н. А страха от тъмното определено не е, защото съм й казала "АХ, меца май идва". Моника въобще не се страхува от тъмното, а както съм написала и от меца, защото тя доста често я вика. Просто интонацията в момента на ситуацията я кара да спре да тича, дивее и т.н. Нали разбирате, че когато детето порасне ще разбере, че меца не е страшна не защото не е по принцип, а защото не живее в града, че няма Духомеи и че полицаите са добри чичковци. На 27 години съм и не се плаша от подобни неща. А страха от тъмното идва от съвсем друго - страх, че в тъмното се "крие" опасност, така че примерите "страхувам се от тъмното, защото съм плашена като малка" не са удачни, тъй като едва ли някой от далите примера спят на светната лампа или пък никога не гасят лампата, защото ги е страх от тъмното.
Не оправдавам метода си /който ползвам рядко, в краен случай, но го ползвам/, но не съм съгласна, че е чак толкова травматично за детето. Едва ли дете, което никога не е "плашено" с меца и Торбалан, полиция и т.н. няма никакви страхове. За съжаление не само децата, всички си имаме своите страхове.

# 69 7 март 2008, 22:09 ч.

София
Мнения: 62 595

На дете на 1-2 години няма как да му обясниш така за колите, че да те разбере и да го спазва. Затова го държиш за ръка или в количката и не го оставяш да щъка близо до платното.

# 70 7 март 2008, 22:22 ч.

Мнения: 494

Най-страшното нещо, с което съм плашила моите момчета е, че ще им се разсърдя...При това на една по-съзнателна възраст.Разните там мечовци, вълчовци и пр. са персонажи в приказките ни, които, в последно време, преразкаваме "както ни дойде" и често точно те са "добрите". Мен не са ме плашили като малка. Чак в училище разбрах, че имало някакви си там турбалани, Баби Яги, дето крадяли децата и пр... Вероятно затова не намирам за нормално да плаша моите деца по такъв начин. Истината е, че си имам други начини за възпитание или възпиране от големи щуротии. Много, ама много рядко кресвам или се карам сериозно, така че момчетата ми, като чуят нещо такова от мен, направо замръзват. За какво са ми тъпотии, с които да пълня главите на децата си, та после да се чудя как да ги изкарам от там?!?!?

# 71 7 март 2008, 22:30 ч.

Мнения: 1 783

Цитат на: Dona Noli в пт, 07 мар 2008, 21:18

така че примерите "страхувам се от тъмното, защото съм плашена като малка" не са удачни, тъй като едва ли някой от далите примера спят на светната лампа или пък никога не гасят лампата, защото ги е страх от тъмното.

Ами нито един страх не е рационален, страховете са емоционални, а децата не могат да ги осмислят, затова няма смисъл да им създаваме излишни страхове. Тъмното е по-скоро страх не от опасност, а от неизвестност. Не спя на запалена лампа, ама се страхувам от тъмното, на 34 г. съм и пак ме е страх. Не е парализиращ страх, но си е нещо което трябва да преодолявам периодично. И ти ела да живееш където съм аз и ще видим дали няма да те е страх. newsm65

брррр

А като казахте за извънземни - от тях какъв страх съм имала пък, като малка и то от къде - Космос на Карл Сейгън Crazy

# 72 7 март 2008, 22:53 ч.

Мнения: 1 029

не, никога.И без това вече се "запозна" с чувството страх сама.

# 73 7 март 2008, 23:55 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: BirdsFlu в пт, 07 мар 2008, 16:34

...Ами ако все пак в един момент повярва в добрите извънземни и поиска да ги види, откъде ще ги намериш Thinking

То май и лоши извънземни трудно се намират newsm78

# 74 8 март 2008, 01:15 ч.

Варна
Мнения: 11 340

Цитат на: BirdsFlu в пт, 07 мар 2008, 16:34

Цитат на: chockolina в пт, 07 мар 2008, 15:56

Опитваме се да й обясняваме, че има и добри, и лоши извънземни, но все пак продължава да се стряска.

Ти пък защо си толкова сигурна, че няма извънземни? Rolling Eyes

Това, че не знаеш нещо със сигурност, не го прави несъществуващо. По тази логика да взема да й обясня, че няма Дядо Коледа, феи и приказни страни? Защо?!

Препоръчани теми

Махане на памперс и биберон - 3

Много предпазливо дете

Идеи за игри с домашни предмети

Разногласия между родителите във възпитанието на детето

Причина:

Причина: