На 18 ни мина делото за преместване на Еми от институция, в семейство на близки и роднини.
На делото ненадейно се появи бащата , който за 7 г. я е виждал точно 2 пъти и заяви: "Не съм съгласен, не искам да си давам детето!".
Накъдри куп лъжи, в които се оплете, но въпреки всичко съдийката ги взе взе под внимание и нареди нов социален доклад, който да докаже неналичието на възможност за реинтеграция в семейството. Бащата каза, че строи къща/ лъжа/ и че има жена , с която живее/ също лъжа/ и това беше достатъчно за съда, за да отложат делото на 22 април.
А на мен ми казаха да подм документи за риемно семейство, защото под"близки и роднини" се разбирало близки на семейството, а не на детето.
Какви близки на семейството, след като детето не е виждало майка си, а баща си - не познава. Да не говорим за друг раднини, камо ли за близки на роднините.
Не очаквах изобщо такова развитие на делото. Не допусках, че съдът може да уважи несъгласието на родител, който за 7 г. е видял детето си 2 пъти, лежал в затвора 4 г, не разполага нито с ом, нито със семейство, нито с работа.