Обичам да е чисто, но не се лишавам от по-смислени дейности в името на чистенето. Надявам се с възрастта да не стана някое куку, което не дава да децата да си качват краката на дивана и простира по цвят и форма. 
- Публикувана: 29 май 2008, 17:24 ч.
- Последно мнение: 19 юни 2008, 15:44 ч.
Болест или мания е желанието за чист дом?
Не е, но може да прерастне в болест. Бях чела някаква статия за жена, която до такава степен се вманиачила да чисти , че ставала през нощта да бърше пода. Имаше обяснение и от психолог, но нищо не помня вече. Аз не понасям мръсотията, имам някаква чувствителност към праха и ме дразни. Сестра ми имаше тежка алергия, която лекува с години. Забелязвам и че детето ми се дразни (киха) от същите неща от които и аз-вълна, прах, насекоми. В този случай си е необходимост да не ползваме килими и родопски одеала. За разхвърляното- дразни ме, но покрай децата , трудна работа.....
Ами не се вписвам в картинката.
Нито ставам рано за да чистя,нито се вманиачавам чак толкова.
Държа много на уюта и подредбата,обаче работата е там,че това не ми пречи-свикнала съм да го върша без да ме натоварва.
Има някакъв баланс-хаймани сме големи-цялото семейство.
Не се лишавам от излизане заради домакинска работа.
А беше време,когато прекарвах неделята/единственият почивен ден/ в търкане и миене,докато мъжът ми ме подканяше да ходим на плаж,кафе,разходка.
Мина ми бързо.
Една позната каза:"Чиста къща-проста жена".
Нито ставам рано за да чистя,нито се вманиачавам чак толкова.
Държа много на уюта и подредбата,обаче работата е там,че това не ми пречи-свикнала съм да го върша без да ме натоварва.
Има някакъв баланс-хаймани сме големи-цялото семейство.
Не се лишавам от излизане заради домакинска работа.
А беше време,когато прекарвах неделята/единственият почивен ден/ в търкане и миене,докато мъжът ми ме подканяше да ходим на плаж,кафе,разходка.
Мина ми бързо.
Една позната каза:"Чиста къща-проста жена".
Не знам какво е, страдах от него, докато детето не проходи, сега вече ми е все тая, излекувах се 
И аз бях така!
Не изпитвам вътрешна потребност домът ми да блести. Чистя веднъж седмично, прозорци мия веднъж годишно. Не се гордея с това, но и не се срамувам. Предпочитам да уплътнявам времето си по по-приятен начин. И определено мисля, че след време хората си спомнят как са се чувствали в един дом, дали им е било приятно заедно, дали са се забавлявали и са се чувствали сигурни, а не дали всичко е искряло от чистота.
Болест или мания е желанието за чист дом???
Напълно нормално и естествено е такова едно желание, егати..
Напълно нормално и естествено е такова едно желание, егати..
А аз иначе не страдам от мания за чистене, но въпреки това не обичам да ми е мръсно!
Не изпитвам вътрешна потребност домът ми да блести. Чистя веднъж седмично, прозорци мия веднъж годишно. Не се гордея с това, но и не се срамувам. Предпочитам да уплътнявам времето си по по-приятен начин.
И аз в началото бях маниачка на тема чистота, ама откакто малкия проходи и почна да разхвърля играчки, да ръси с бисквити, да разлива мляко..... аз от едната страна чистя, чистя, от другата малкия вече е сътворил мърльовината.... еми реших, че вместо непрекъснато да чистя, по-добре да обръщам внимание на детето си, пък вечер като заспи каквото мога поподредя, поизчистя итака. Единствено тоалетната гледам да не я пренебрегвам.
Така че у нас е почти непрекъснато един весел хаос, като включим и ремонта.... Ама да е здрав и весел малкия, пък като поотрасне още и почне да не се прибира ще имам време кога да се вихря с парцалите и да ми лъщи къщата.
Така че у нас е почти непрекъснато един весел хаос, като включим и ремонта....
Ама да е здрав и весел малкия, пък като поотрасне още и почне да не се прибира ще имам време кога да се вихря с парцалите и да ми лъщи къщата. аз си признавам че не тупам сутрин,защото нямам килими и черги в къщи.но съм маниачка на тема чистота и май май се превърна в болестно състояние.
Не мисля, че съм маниачка, обичам да ми е чисто и уютно, като според мен първото води до второто. Още повече държа детето да не гази в боклуци и да му е приятно като се търкаля по земята или пък ако реши да си похапне нещо, което току що е изпуснал да не скачам. За разхвърлянето - не обичам неразборията, но покрай дечко няма как, щом заспи се заемам с подреждане ...
