Да тупаш след всеки гостенин може да е мания,според мен е просто липса на възпитание и силно изразена селяния.Но да са ти измити прозорците винаги,да не можеш да си напишеш името на някоя повърхност,да ти е чист пода,е просто нормално.Много държа на чистотата.Мразя мръсни бани и тоалетни,боклуци по пода и мътни прозорци.Така са ме научили.Всяка седмица майка ми ме караше да свалям всичките кристали от витрината и да ги почиствам основно.Всяка неделя!Като че ли всеки път се използваха!Много й се ядосвах,а сега съм й благодарна.С еднакви щипки не простирам,обаче простирам дрехите по големина и не разрешавам на друг да ми ги пипа.Но ще си призная,че имам помощник в домакинството.Обаче не всеки ден!
- Публикувана: 29 май 2008, 17:24 ч.
- Последно мнение: 19 юни 2008, 15:44 ч.
Болест или мания е желанието за чист дом?
При мен е може би болест или не знам на нервна почва (не че като съм спокойна няма да изчистя).Но съм забелязала че като изчистя и ако се ядосам веднага ставам и започвам да събирам белите точици от пътеките да опъвам леглото и други такива работи който са вече почистени.
А аз имам един въпрос как се справяте ако имате животно?Защото при свека лятото е ужас навсякъде по земята има осили и не само това!
А аз имам един въпрос как се справяте ако имате животно?Защото при свека лятото е ужас навсякъде по земята има осили и не само това!
Споко, това е доказателство за хармония в семейството. 
Защото ако нещата в семейството не вървят дали би било така? 
Защото ако нещата в семейството не вървят дали би било така? 
Когато се роди внука наистина се бях вманиачила, по 5 пъти на ден миех подовете с Доместос, бършех врати , дръжки, прозорци и всичко.Всеки ден перях по 4-5 перални.Но ме държа ден до пладне, най-много месец.Ела сега да видиш какво е.Играчки, солети, бисквити, станиоли, целофани навсякъде, мия 2 пъти в седмицата, прахосмукачка веднъж в седмицата , а прозорците 1-2 пъти в годината.Но продължавам да купувам промишлени количества препарати и да ги трупам в шкафа, това си ми остана като мания 
.А за прането никога не съм била маниачка, простирам с шарени щипки както ми падне и каквото хвана от легена, не редя по размери.
.А за прането никога не съм била маниачка, простирам с шарени щипки както ми падне и каквото хвана от легена, не редя по размери. Аз имам само една мания от домакинските задължения и това е простирането. 
Но щом си го признавам сигурно има лечение. 
Но щом си го признавам сигурно има лечение. Знам, че звучи налудничаво, но това е моята мания.
Простено ми е, защото иначе не мога да се похваля с кои знае какви други домакински умения. И на всичкото отгоре, като видя чуждо пране, което не е простряно по моите критерии ( не по всички) направо ми се разклаща душевното равновесие.
И аз си имам принципи при простирането на прането Като дойде свекърва ми да го пипне направо полудвам 
Като дойде свекърва ми да го пипне направо полудвам Най - големият ми ужас е лятото, когато започнат да ни идват гости, които са луди за море.След това има долница на бански, простряна с една щипка за дъното и други изпълнения.
Но аз вървя след тях и ги оправям.
Не знам какво е, страдах от него, докато детето не проходи, сега вече ми е все тая, излекувах се
Чистенето изисква време. Така че чистя толкова, колкото време мога да отделя за това. И колкото е необходимото достатъчно за дом, в който живее почти 2 годишно дете. Ходя на работа от 7-19 часа, малкия го гледа майка ми, която не ангажирам с абсолютно нищо друго освен с детето. Мъж ми работи до 19-20 ч., вкл. събота....
Единствено ме спасява, че живеем в ново жилище, с ново обзавеждане и почистването става по-лесно. И както казах- чистя когато каквото смогна. По-важно ми е детето да е разходено и играло достатъчно в парка, да сме отишли до пазара за пресни плодове и зеленчуци, да съм изпрала и изгладила дрехите на всички ни за новата седмица и да има сготвено. А че прозорците са напръскани от поредния дъжд... като детето ми няма вече нужда от непрекъснато обгрижване ще сколасам да ги мия колкото си искам.
Единствено ме спасява, че живеем в ново жилище, с ново обзавеждане и почистването става по-лесно. И както казах- чистя когато каквото смогна. По-важно ми е детето да е разходено и играло достатъчно в парка, да сме отишли до пазара за пресни плодове и зеленчуци, да съм изпрала и изгладила дрехите на всички ни за новата седмица и да има сготвено. А че прозорците са напръскани от поредния дъжд... като детето ми няма вече нужда от непрекъснато обгрижване ще сколасам да ги мия колкото си искам.
Ами незнам болест ли е,мания ли е.......ама не е добре да си в такова състояние-казвам го от позицията на почти излекувана от него-преди като ненормална все търках,чистех,полирах........и докато свърша с едното,тоб следващото вече бях набелязала....едно кафе не можех да изпия без да стана пет пъти и да забърша поне още толкова около чашата........бях изнервила тотално съпружеството,та по едно верме го дебнех да спи и ли да го няма за да мога да си чистя на воля..........Сега се радвам,че вместо с това си уплътнявам времето с разходки,игри с децата......с ровене в нет-а.....и нито е по-мръсно,нито по-разхвърляно......а аз определбено се чуствам по-добре.
Е,останали са ми някои вредни навици.........ама ще ги преборя и тях.......като например шипките и подреждането им/ама откак прочетох в една тема колко сме много-това не го броя за сериозен проблем/
Е,останали са ми някои вредни навици.........ама ще ги преборя и тях.......като например шипките и подреждането им/ама откак прочетох в една тема колко сме много-това не го броя за сериозен проблем/
Споко, това е доказателство за хармония в семейството. Защото ако нещата в семейството не вървят дали би било така?
Защото ако нещата в семейството не вървят дали би било така? 
Отговорила съм ти на вторият въпрос или да ти отговоря?
За всеки случай ще направя второто.
Има хора всякакви.
Някой може да чистят и лъскат за да си излеят мъката примерно,да избие на някъде.
Пример:Моя приятелка когато е в депресия или е имала сериозни проблеми спира да се храни.
Просто няма апетит.
И слабее с невероятни темпове.
Втори пример:Аз когато съм нервна се тъпча като за световно.
Явно намирам утеха в задоволяване на кулинарните си щения.
Свят различен.
Край няма! И за какво?
X
Реклама