Още не говори

Жена, ти ме отчая 
И моя син не говори, но все пак е с повече от 1г. по-малък от твоя. По този повод като бяхме на консултация сестрата ме успокои, че нейния племенник проговорил на 3год. след като тръгнал на ДГ.
Някъде бях чела, че това са "мързеливи" деца всичко разбират, но не искат да говорят, а когато проговорят съставят цели изречения.
Дано проговорят скоро, че мен лично това "ъ-ъ-ъ-ъъъъъъ" ме изнервя понякога когато не мога да научкам какво иска

Според мен е необходимо да направите консултация с логопед, най-притеснителното от всичко е, че детето има закъсняване освен с говора и с прохождане и първо зъбче също....А памперса махнахте ли?
Можете да се консултирате и в тази тема с логопед:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=188269.0

но не отлагайте срещата с такъв, както по-горе писах, ако ги нямаше другите закъснения да се успокояваш някак си, че има и други деца , които проговарят по-късно, но с тях става комплексен проблема(пиша  от много опит и обикаляне по логопеди и др. специалисти с децата ми).
Успех желая и дано няма проблеми детенцето.

A до сега не си ли споделяла с личния лекар например?Може и да е съвсем нормално,аз съм чувала за детенце до втората си годинка дума не обелвало и изведнъж цели изречения започнало да приказва.Все пак е хубаво да се консултираш със доктор.Аз така поне бих постъпила.Дори ми е странно как до сега не си го направила Успех

Ами памперса още не съм махнала, пробвах го на гърне, но категорично отказва да седне гол на него, а пък и другия проблем е, че не мога да му махна бибата. 

Та всички тези факти ги анализирах онзи ден и стигнах до извода, че нещо трябва да направя. Та затова утре ще го водим на логопед, дано всичко е наред. Повечето близки около мен ми обясняват, че нищо му няма на детето, та за какво да го водя на логопед, ама аз нали съм си овен  и не чувам.

Здравей,
Според мен трябва да заведеш детето първо на УНГ - да си сигурна, че чува добре.
На теб направило ли ти е впечатление дали има някакви проблеми със слуха - това е сериозна пречка човек да проговори.
След като се убедиш че детето е напълно здраво физически посети логопед, сигурно ще ти помогне.
Не мисля че прохождането и зъбите имат някакво отношение към това кога  ще проговори.  Детето ми също проходи късно -1.3г, зъбче й изби , като беше на година и няколко месеца, но говори от 10м  и не млъква. Много деца на 2,5 г си ходят с памперс, виж за бибата ще е голяма борба.

Айнщайн не е могъл да говори до 7г възраст  .

Физическото развитие и психическото развитие са взаимно свързани.Първите сигнали за посещение на специалист са късното прохождане, още тогава е трябвало да посетят невролог.Предполагам, че и обръщането и лазането може да са закъсняли от обикновенното.
За УНГ съм съгласна, че също ще трябва да посетите, но има и други малки техники за проверяване на слуха в дом. обстановка, докато стигнето до него-Детето, обръща ли се на име, изпълнява ли команди- затвори вратата, донеси книжката и др.?Ако шепнеш зад него обръща ли се?
И да, памперса не е от значение, относно проговарянето,по-важно е дали разбира и иапълнява.....
За лично успокоение посетете специлистите, пък ако те ви кажат , че всичко е о.к. се осланяте на това, че Айнщайн е проговорил на 7г.

Чакай сега-аз не разбрах-не си му махнала бибата,а искаш да говори?
Дъщеря ми за твое успокоение поне малко също не говори-казва мама,тати,баба,дядо,дедо(за дядо Мраз),коте,бау-бау,мууу(за крава),беее(за овца),ууу(за вълк)...такива са и словосъчетанията.Не вързва никакви изречения,че тя думите не казва като хората,камо ли изречения-но е най-отраканото дете в групата,че и което съм видяла-разбира всичко,прави каквото и кажа,значи чува.Като иска нещо от мен-идва и ме дърпа за ръката и "ЪЪЪЪ'-това и е говора.Не се притеснявам.

На братовчедка ми детето много рано проговори,но си говорише на някакъв негов език.Дори се шегувахме с него,че вече е голям и да зарязва този"италиански",а да минава на български.Той бърбореше постоянно,но нищо не му се разбираше.Малко преди да навърше три почна да говори чисто и много правилно.
Имеме и едно комщииче,което е на две годинки и половина и чак сега почна да казва повече от една дума.До скоро казваше само -мама ,тате,баба и още няколко думи.От около месец си казва цели изречения.
Така,че не се притеснявай толкова,може и да нямате проблем.Но е добре да отидеш на специалист,за да си по-спокойна.Успех

И моят син не говори.Използва само няколко думички:мама,тати,баба,айде,дай,амам.Биберон използва само нощно време.
С гърнето няма проблем,не че ми казва,но като го сложа,стои си там докато си свърши работата.
Започна да върви самостоятелно на 1г 1м,а първото зъбче изби на 5 м и половина.Слухът му е отличен.
Разбира всичко,но нищо не казва.Смее се на познатите думи,звуци,песни,но не прави дори  и опит да ги повтори.Но пък си пее на някакъв бебешки език.За мен няма причина засега да го водя на логопед.

Да, започна да лази след като проходи.

А споменах, че са му избили късно зъбите, че е проходил късно, че е с памперс и с биба, за да обобщя, мисля, че всичко е свързано. Но става дума само за моето дете. Това не значи, че се отнася за другите.  Това което се сещам е, че не помня да е гукал като бебе. Издаваше някакви звуци, но не са били "гукане" мисля. 
По въпроса за слуха, според мен чува отлично, отговоря на името си, изпълнява команди, чува шепот... Като чуе някоя песен, танцува.  Явно проблема е другаде и досега не му бях обърнала внимание, защото всички ме успокояваха, че ще проговори и т.н., нали все пак всяко дете е различно.

Я спокойно! Моят проговори разбираемо почти на 3, но от тогава не е спрял.
22 години си мечтая за миг тишина.
 

Недей много да се успокояваш от разказите за това как едно дете проговорило направо с цели изречения. Околните ти говорят така, защото не искат да те плашат. Добре си се сетила, че нещо може да не е съвсем наред. Затова консултацията с логопед е важна. Дежа ву го е обяснила достатъчно добре. По-добре една ненужна консултация, отколкото пропуснат момент.

Ей ама като почнете така.. на сваковата леля девера проговорил на 3.. другите пък маймуни и те на клона - мойто на 1г и 7м и още не говори.. момичето си има реални предпоставки за притеснение.. не някакви си измислени майчини тревоги.. нека посети логопед. това е което може и трябва да направи.. от празни успокоения файда няма.. пък дано всичко е наред и детенцето скоро продума..

Не знам доколко ще получиш това, което търсиш, тук. И да има двеста деца на тази възраст, които не говорят, това едва ли е причина да не потърсиш консултация. От друга страна, и да няма никое, което да не говори, освен твоето, това не означава, че не е нормално.
Според мен, все пак, всичко изглежда нормално, защото ви разбира като говорите, танцува, умее да борави с компютъра даже. Това, че прави нещата по-късничко, не ми изглежда като кой знае каква причина за безпокойство. Щеше да бъде сериозна, обаче, ако той не ви разбираше. Ясно е, че за да си по-спокойна, ще потърсиш специализирано мнение. Дано всичко е наред! Пиши какво става!

Говорът сам по себе си не е притеснение, но, както ти сама си се досетила, в комплект с всичко останало е вече повод за консултация със специалист. Първо зъбче на 1г. и 8м., правилно ли съм разбрала? Удивлява ме това, че детето има педиатър, който е подминал тези факти, вкл. късното прохождане. Непременно идете при логопед, но си мисля, че ще ви трябва и някой по-кадърен педиатър, за правилна преценка на общото състояние.

Много са коварни тези митове и легенди за айнщайновци и прочее гении, проговорили направо в мерена реч. Съгласна съм с Andariel, че са разпространени от хората най-вече за успокоение, без да се мисли, че може да се окажат една твърде лоша услуга. Защото и според мен 25 лева, дадени без нужда, са къде-къде за предпочитане пред закъснели реакции и пропуснати мерки.

"Моят син е на 2 години и половина, а все още не говори. Дори не казва мама и тати, а само "ам ам" и "не, не"."
Аз бих се притеснила, определено и го пиша не за да те плаша, а за да направиш нужното и да отидете при специалист. Децата започват с точно тези думи на една година, масовият случай, на две и половина говорят най- често с изречения от по няколко думи, разказват елементарни случки, пеят бебешки песнички от типа на "Мама ми купи днес" и казват по някое и друго стихче.

"...Обяснява ми с жестове, често с много мрънкане, и когато не разбера, започва да се тръшка и реве. Имам чувството, че не говори не защото не иска, а защото не може.  "- Да това би ме притеснило.

"...справя се чудесно с компютъра, цъка си с мишката, отваря и затваря прозорци и т.н.;"- Това не е някакво сложно умение, от което може да се направи заключение за капацитета на детето. Пъзели реди ли? Музайки, кубчета, строители- играе ли с тях, нарежда ли, рисува ли, цветовете познава ли, играе ли с топка /търкаляне, подхвърляне и подаване с друг, ритане/, има ли любими книжки и любими герои, които иска да четете /макар и да ти ги сочи/?

"... много е чувствителен и не дава да му се повиши тон и да му се скараш, защото започва да плаче;"- Ако го прави при всеки опит да му се противоречи не е нормално, има някакви проблеми вероятно с възпитанието, а може и друго да е.

"...проходи/някъде на 1 г. и 8-9 м. стабилно/"- Това си е наистина закъснение, за причини не сте ли обсъждали с педиатърката? С бягането, катеренето, качването и слизането как е сега?

"...по-късно му изби първото зъбче /на 1 г. и 8 м./, по-тромав е от другите. Само за сведение, нито на мен, нито на баща му, зъбите са избили по-късно, нито сме проходили и проговорили късно.
Има ли и други деца като моето? И според вас имам ли повод за притеснение?"
Дали имало други деца, като твоето, е безсмислен въпрос. Първо не знаеш причините за това, което описваш, а след като тези причини са неизвестни, няма как някой да каже има ли и други такива деца. На следващо място и да има други такива деца, това на теб не ти помага и не следва да те успокоява. Смятам, че като цяло имаш причини не да се притесняваш, а да предприемеш мерки, да намериш читави педиатър и логопед, защо не и специалист, занимаващ се конкретно с развитие на детската психика.
А как е братовчедката, учинайката и на майка ми майката наистина няма никакво значение.

Още снощи се бях засилила да ти отворя първа в темата и бях написала нещо подобно на поста на Judy. Въздържах се обаче, защото очаквах това да е поредната тема, в която авторката се успокоява от всички отговорили потребители, че децата са различни, че е напълно нормално, че и моето така, и това на съседите....
За мен детето ти определено има проблем и се чудя до сега как така нито на теб, нито баща му не е направило впечатление, че изостава в развитието си. А пък къде ли е бил педиатърът?


Е, това пък ме разби направо  Какво общо има бибероната с говора?!
Дъщеря ми със зор се отказа да заспива със залъгалката на 2 години и половина, но за сметка на това говореше напълно разбираемо с цели изречения, пееше, рецитираше стихчета и разказваше приказки и никога не е говорила на бебешки.

Нервно- психическото развитие на детето се оценява по таблица, в която са изброени уменията за съответната възраст. Повечето деца са по- напред с едни и по- назад с други и се изчислява, един вид, средно аритметично между тях, за да се прецени дали цялата картина е ОК. Това би трябвало да може да се прецени от педиатъра.  При наличието на Червени флагчета /поводи за тревога/ трябва да се потърси спецалист. Наистина по- добре да сме се разкарвали напразно, отколкото да се пропусне момента за решаването на някакъв проблем.

Из нета има много таблици и списъци с Червени флагчета в развитието на детето.  Копирам тези цитирани от д-р Бърди и линк към цялата тема, в която има доста полезна информация.
http://www.zachatie.org/index.php?option=com_smf&Itemid=40&a … p;topic=22516.140

“Червени флагчета” – 12 до 24 месеца
1.Отсъствие на съставяне на съгласни до 15 месеца
- Оценка за умерени загуби при чуването
2.Отсъствие на имитация до 16 месеца
- Оценка за недостиг при чуването 
- Оценка за познавателен или социализиращ дефицит
3.Отсъствие на указателно показване към 18 месец
- Проблем в социалният контакт 
4.Предшестващо доминиране на ръката до 18 месеца
- Може да е индикация за слабост на противоположната моторна зона с хемипареза.
5.Неспособност да слиза и качва стълби до 24 месеца
- Може да е индикация за липса на възможност отколкото до моторен дефицит
6.Персистираща невъзможност (или лоша) приспособимост 21 до 24 месеца
- Може да е белег на комуникативно разстройство.
7.Предимно не комуникативна реч (напр. Ехолалия (непрекъснато повтаряне на звук или дума)) 
- Прости команди, които детето не разбра подсказват аномално състояние.
- Оценка за аутизъм
- Оценка за широко разпространени и свързани с развитието дефицити
8.Закъсняло развитие на речта
- Изисква оценка на слуха при всички деца!
 
Незабавна речева терапия изискват следните признаци:
1.Липса на гукане до 12 месеца
2.Липса на посочване или жестикулиране до и към 12 месец
3.Липса на самостоятелни думи до 16 месец.
4.Липса на спонтанни фрази от по минимум 2 думи до 24 месеца.
5.Говор, който е неразбираем до 24 месеца.
6.Регресия на умения, в която и да е възраст. Например
-Загуба на реч или гукане
-Загуба на социални умения

ми и мойто диваненце е на 1 г и 7 мес. и не говори ,знае кое  е бу бу знае топка знае много неща,на не се пуска да говори.Знае само мама и тати и това е и то май мама вика и на баща си  ,но не се притеснявам,защото не познавам човек който да не е проговорил,все пак всяко детенце е различно ,спициално и неповторимо.И за протокола сестра ми прогови на 3 год.-помня защото бах в 1и клас  

Не толкова на логопед, защото до колкото схващам говор реален почти липсва. На детски невролог трябва да го заведеш. Логопеда по късно.
Ние бяхме с подобни, дори не дотам изразени проблеми в това отношение - в мисъл памперса махнахме на 2 години и казваше повече думи, проходи рано преди годината  и пак го направихме и проведохме 3 месечна терапия.
Не се успокоявай с приказки, че ей тъй много деца проговаряли изведнъж на 3 -4 години и нищо им нямало и наваксвали бързо. Аз съм се интересувала доста покрай нашите проблеми в тази област и на живо не съм видяла това.
Ние проговорихме късно и наваксваме бавно, при всичките усилия на логопеди и специалисти.
Действай!  

Ще отговоря на някои от въпросите на Judy:
Това с компютъра беше само пример. Съгласна съм, че не е много сложно, но наблюдава мен и възпроизвежда моите действия /напр. може само да минимизира прозореца, а не да го затвори, и отлично знае какво прави, не са хаотични действия/.
Реди кубчета по височина перфектно, не обича пъзели и не е редил /не знам дали това е проблем  / и има конструктор, с който също се справя добре. Не рисува, дали познава цветовете, не знам, защото не говори, пък и досега не ми е хрумвало да го уча /да, грешката е моя/,; играем с топка, няма проблеми; любими книжки няма засега, но познава животните и като го питаш за животното, ти носи книжката и ти го показва. Запомня нещо от първия път /често/, понякога дори не знам кога е чул нещо, но като го питаш знае кое какво е.
Не се катери /но ако броим дивана, по който се качва и опитва да скача, може би, да/, качва се и слиза по стълбите хванат за ръка.
Не ни е хрумнало с баща му, че изостава с развитието, защото умствено не съм забелязала такова нещо. /отговора е към Франческа Салиери/.
Съгласна съм, че и 100 други деца да не са проговорили още на тази възраст, това е без значение, защото моето дете не е еднакво с другите, то е индивид. И ако мислех все още, че има време ще проговори, и че напр. детето на шуранайката ето на и то не говори още, нямаше да пусна тема, нямаше да мисля, че има проблем. Според мен е възможно да има проблем и просто исках да видя други мнения. На специалист сме тази вечер и ще пиша как е минало.
Благодаря на майките за вниманието и отговорите  

Дано всичко да е наред с детенце. И аз бих ти препоръчала да се посъветваш с невролог. Памперса не виждам каква връзка има с моторното и психическо развитие на детето.

На логопед ли ще ходите? Разкажи какво е станало, ако имаш желание след това.

Само ще посоча някои важни умения, които следва да се тренират на тази възраст, защото овладяването на едно води до овладяването на следващи. Забавянето по веригата води до последващо забавяне в други важни дейности.
За пъзелите- има изключително подходящи и развиващи мисленето на децата за тази възраст от по 5-10 части, не само картинки, сглобяване на фигурки. Малкият ми син е горе- долу колкото твоето дете и обожава да сглобява коли- Макуийн и Матю са от по 5-6 части, както и картинен пъзел с коли /там са 30 коли, реди ги по определените им за целта местата/. Зависи от интереса на детето- взема се такъв пъзел, който би му харесал. Твоето дете обича животни- чудесно, има такива с подреждане на животни или сглобяване на животни.
За възрастта има хубави конструктори, от които могат да се правят коли, къщи и гаражи- пак според интереса на детето и фантазията му. С него, обаче, на тази възраст задължително трябва да играе и да му се показва от голям човек или доста по- голямо дете, иначе се губи интереса.
Дали детето познава цветовете не се прави извод само с говорещо такова. На молба от типа на "Подай ми синия камион" /червената звездичка, жълтата топка и т.н./, ако то реагира, определено ги разпознава. Разпознаването и наименоването са различни неща.
Рисуването- за тази възраст не може да се очаква от децата да рисуват картини и образи, по- скоро е драскане в цветове, но това следва да се прави, да се дават водни бои, фулмастери, моливи.
Катеренето- имам предвид по пързалката, по катерушката, сам по люлката, стълбите са важни да се слизат и качват вече самостоятелно. Диванът се окупира още на година. Защо "не се катери"- подтиквате го, а то не иска, страх го е, върти се, търси вас или нещо да се хване?
За възрастта е полезно и нормално каране на колело, плуване дори, ако ще да е първо с "ръкавички" или пояс. Игри на жомашка или такива от типа на "Обичаш ли обичаш ли..." /брат му му задава този въпрос и казва нещо конкретно, примерно "банани"- ако обича върви крачка напред, ако не обича стои си на място, след което то пита брат си "Обича ли..."/, обикновена гоненица, "Крий предмет"- интересни са и развиват и моториката, и мисленето, и други нужни умения.

Ще следя темата и за напред с интерес. Дано има положително развитие на цялата ситуация и се появи яснота.

la estrella , предполагам довечера ще имате мнение от логопеда. И аз ще ти препоръчам да посетите и детски невролог. Заради комбинацията: късно прохождане, късно зъбче, не-говорене.

Дано с детенцето всичко е наред. Като отидеш на логопед ,непременно да кажеш какво са ти казали.
За твое успокоение ще ти кажа ,че моя син беше така. И като се замисля аз носех вина за това . Понеже ми беше първо и нали не съм от най- приказливите не му говорех понеже си мислех, че какво да му говора на бебе.Едно лято точно на тази възраст на която е твоето дете го заведох при баба и дядо в провинцията. Като се върна, не можех да му затворя устата.
Желая ти успех !

Judy    
темата е доста полезна за майки в моето положение.Ранно прохождане,зъбче,говорене,а сме още на 1.6г......Не се катери,но не му е слабост Повтаря всяка една чута дума,слиза и качва по 3 стъпала сам без опора.
Интересно е обаче да знае човек как да учи и развива детето си чрез играта-събери си своите играчки,подай това......Ще следя темата.Има какво да науча от нея

Pasinet, а при твоето детенце какво се оказа /ако имаш желание да пишеш за това, разбира се/? И къде да го заведа на невролог и при кого?

Judy, благодаря за изчерпателния отговор, много полезна информация.    И да питам, какви точно пъзели са подходящи за тази възраст /2,6 г./ и евентуално къде ги продават? Интересуват ме и пъзелите от "Колите", малкия е голям фен на филмчето, къде да ги намеря и тях?
А относно катеренето, аз имам донякъде вина, че не го прави, защото не го оставям сам, не му позволявам /знам, че не трябва така, ама пусти му страх да не падне и т.н.  /. Обаче определено се опитва, и започва да се справя вече, но сам на люлка абсурд, защото е голяма блейка и ако реши да слиза направо се пуска и ако не съм реагирала навреме ще е по очи на земята.
Да, тази вечер ще го водим на логопед. А след това ще споделя с вас какво са ни посъветвали.

Пъзелчетата с колите купихме по Нова година от Метро. Има и награждаването на Макуийн. А отделно има и пъзелчета на Едука от филмчето, ние купихме един, от който се сглобяват две отделни картинки. Първо елементите се разделят на две- едните са с гръб- дюс, а другите- на звездички. След това се реди някоя от картинките. Този го взех от една книжарничка. Важно е да се започне с най- елементарното, от възможно по- малко части, но пък за сметка на това- по- големи. Пъзели има и в Хиполенд, нашите последни, с 30-те коли и един с илюстрация от приказката "Клан, клан, недоклан" е от там.
За активните игри- просто давай възможност и насърчавай. Ако се притесняваш в началото- търсете поляни или площадки с меки или тревисти настилки. От люлка няма да падне, ако си до него. Аз съм до люлката, но го оставям сам да се качи, като я придържам да не се клати, на него не помагам. Иначе за слизането той отдавна ми казва да спра и си слиза сам, но моите рогати приказват от рано, този проблем не ни е бил наличен. За пързалката и катерушката- аз съм винаги зад него, въпреки, че не е падал, само че не го пипам, просто съм до него и съм в активна готовност да го хвана. С големият съм процедирала по същия начин.

Споделям мнението!

Моите навремето започнаха да редят от дървените кубчета с картинки. Една картинка е от 9 кубчета и много бързо се научават като веднъж им се покаже. След това с единични пъзели от по 20-тина парчета и така малко по малко към по-големите. Пъзел може да се направи и ръчно - разпечатваш една шарена картинка, разрязваш на различни по форма и големина парчета.
За катенерето - помагаш му в началото, дори съм им показвала къде да си сложат краката и как да се наберат. Качването и слизането на стълби също - в началото с помощ, после самичко (моите нямаха и кой знае какъв избор, защото нямахме асансьор).

Така е.

Пъзели голямо разнообразие за най-малките и не само за тях има в Джъмбо(на Бул.България до Билла).
Има пъзели от няколко части- например куче разделено на 3 чати, пиле на четири, корабче на повече части и др.Има от тези за вгнездяване животни, превозни средства, формите, числата до 10.Има и за по-голямите  също разнообразни пъзели.

Това точно пък каква връзка има ?
Синът ми също беше с биба на тази възраст / спеше с нея / , но не млъкваше и вече говореше доста правилно и с голям набор от думи .
Бибата и памперса не са индикатор за проблем .
Късното прохождане и неговоренето са притеснителни ...
Хубаво е , че си се ориентирала към специалист ... даже малко си закъсняла .

Свръх сензитивна нервна система, която реагира повече от обичайното на най малко дразнение или стрес. Както в положителен, така и в отрицателен аспект. От там към 2 години и половина беше свръх изнервен и след курс на терапия три месеца медикаментозен се успокои и започна да говори. Но и до сега много работа с него по отношение на фината моторика и говора. Всичко останало е в норма.
При д-р Пискова в Пловдив ходихме по препоръка на педиатъра ни.

Преди малко се прибрахме от логопеда.
Общо взето не може да се каже от едно ходене каква е причината за не-говоренето /пък и каза, че е още малък/, но поне според него не е аутист, нито е глух /но препоръча да се направи изследване на слуха/. Обаче установи странни движения с езика, които прави и може би на това се дължи липсата на говор.
Изписа му два вида медикаменти, едното е за подобряване на съня /защото понякога спи неспокойно, има кошмари/, а другото трябвало да отприщи говоренето. И ни препоръча да го водим веднъж седмично, за да се позанимае с него, а и вкъщи ще трябва да се работи.

la estrella , радвам се, че не е нищо обезпокояващо.
Успех с терапията и дано скоро се похвалите с добри резултати!
 

Щом трябва ще ходите и всичко ще се оправи.

Ох и аз се зарадвах, че не е нищо обезпокоително. Дано скоро се похвалите с добри новини.

А не ви ли притеснява даването на лекарства от такъв тип на толкова малко дете.

Лекарство за отприщване на говора???  И сънотворно за дете??? Малко е да кажа, че това доста ме смути. 

La estrella, следя темата ти и се радвам, че засега всичко се развива добре.
Само исках да попитам (защото не ми е съвсем ясно): според лекарят има връзка между лошия сън и липсата на говор, така ли? Защото моят син, откакто се е родил, въобще не спи добре и засега говори само с едносрични думи! Аз също мисля да го водя на лекар, ако няма промяна, докато стане на 2г. 6м. Иначе всичко останало (прохождане, зъби, пълзене) се случиха съвсем навреме и няма изоставане!
Дано всичко е наред с твоето момче!

Аз също бих искала да разбера малко повече за "отприщващото говора" лекарство...

На твое място бих изчакала с медикаментите и бих направила допълнителни педиатрични и неврологични прегледи. Едва тогава щях да реша какво и как да давам - мнението на логопед ми се струва недостатъчен мотив, при така описаната ситуация.

Нашата терапия беше подобна и стана, за три месеца точно се получи отприщване. Успокоително и едни капки за стимулиране на мозъка. Това беше.
Виждам, че всички чуденки са от майки на напълно в норма деца, които явно не са се сблъсквали с подобен проблем. Точно на тази възраст бяхме. 
На моето бяха предписани от невролог след обстоен преглед.

Наистина, лично аз не съм се сблъсквала с подобни проблеми и с подобни лекарства, затова и питам. Но пък мисля, че всеки проблем се нуждае първо от обстойни прегледи, после от конкретна диагноза и чак тогава от успокоителни и прочее. В случая не бива говорните проблеми да се вадят от контекст и да се лекуват самостойно, защото има и други симптоми. Или греша?

Много съм учудена даже. Още повече, че това е първият преглед и хоп веднага лекарства. Нито диагноза е направена, нито нищо. То няма и как за един предглед. Ни най-малко не бих се хвърлила да давам тези лекарства. Със сигурност бих направила още консултации. Не само с логопед.

П.С. Големият ми син "не е в нормата". Проговори на 3 години. Без терапии и без медикаменти.

Глупости - логопед!

Моето дете става след няколко дни на 3. Едва сега започна да говори прости изречения. Като има какво още да се желае дори и в най-елементарните и думи.
Зъбите и избиха след 1г. и половина, проходи на 15 месеца.

Детето ми е абсолютно живо и комуникативно. Всеки ден ме изненадва с нови думи в речника си и всичко вече напредва с голяма скорост.

Освен това, защо повечето жени в тази тема наричат късното проговаряне "проблем"? Всяко дете проговаря по различно време и това не е проблем.

Само по себе си може да не е проблем, но в комбинация с други Червени флагчета в развитието може и да е. Не виждам нищо лошо в това да се отиде при специалист вместо да се гадае по форумите от хора не- специалисти, които не познават и случая детайлно, а по преразказ. Ако едно дете има проблем със слуха, например, е много трудно да се разбере в тази възраст, защото децата са много адаптивни. Ако се пропусне момента за преглед може детето да остане глухо само заради едно тъпо неизлекувано възпаление. 

la estrella Радвам се, че прегледа е минал добре. Мога ли да уточня нещо- щом не се знае защо не говори детето предписаното лечение за друг установен  проблем ли е?

Не омаловажавай нещата. Може да не е проблем, но може и да е. Родителят е длъжен да провери. Освен това, колкото и да ни се иска да преценяваме децата по нашите си стандарти, не можем да пренебрегнем напълно и общоприетите. Има и друго... при очевидно изоставане в обявените за нормални срокове за усвояване на едно или друго умение, причината може изобщо да не е в детето, а в начина по който то е отглеждано. Има деца, които прохождат суперкъсно, само защото няма кой да им помага да проходят и такива, които не говорят, защото няма откъде да се научат. Има всякакви неща по света...

Не знам за вас кое е проблем,но след като детето ми е на 5 и се нуждае от ресурсен учител и аз не си затварям очите да видя, че му куца  фината моторика за възрастта и не може все още да навакса в говора, значи не всичко е ОК.
Прегледа беше много обстоен, имахме няколко посещения с невролога, постоянно чуване през няколко дни как действат лекарствата , пиеха се по схема, педиатъра ни е много добър и също следеше развитието му, което до година и 2 - 3 месеца напълно съответстваше на децата в норма(първи зъби на 4 месеца и половина, гукане в норма, пълзене и прохождане също, никакви индикации за проблем нямаше в началото), но след това изведнъж "зацикли" и се изнерви, не можеше да спи добре, липсата на говор (освен измислени бебешки думи), липса на добра комуникация изобщо, пасивната му реч също изоставаше, започна да реагира с агресия, заради това, че е неразбран от другите.
Аз лично съм много благодарна на педиатъра ни и невролога, които разбраха проблема му и в доста ранен етап ме насочиха как да действам с детето. Разбира се лекарствата бяха само за кратко и от там до сега работата е много. Нищо не стана от веднъж.

Всъщност жената, която прегледа детето ми е доцент по неврология и речева терапия. Все си мисля, че разбира от работата си. Аз не съм специалист и не запомних диагнозата, която постави. Прегледът беше 1 час и имаше друга жена, която го изпитваше с пъзели и други играчки. Мен и баща му разпитаха обстойно. Така че според мен трябва да пробвам медикаментите, пък и още не съм ги купила и не знам какви са точно. Но подозирам, че са подобни на тези на pasinet, защото той е много чувствителен и изнервен /това за съня/, а другото /сиропче/ не разбрах точно за какво е. Утре ще видя.

Marini, ще те излъжа ако кажа, че знам дали има връзка или не между нервния сън и късното проговаряне. Смятам, че е индивидуално. Пък и не вярвам да има проблем с твоето детенце. 

Много деца проговарят на 2-3 години. Това не е проблем.
Хубаво е, че сте посетили специалист.Добре е, че няма други проблеми. Тези хапчета и на мен не ми харесват. Може да се консултираш паралелно и с друг специалист за по-сигурно и твое успокоение. Какво казва личната лекарка за всички тези забавяния? Дали е от т.нар. 'мързеливи' деца?

И аз не разбрах какво общо имат залъгалката и говоренето.Нашият малкият/1г.5м/ е със залъгалка, разбира се не постоянно,  и си говори без проблем.
Нервния сън няма нищо общо с проговарянето.

От къде си толкова сигурна?
Нервната система при толкова малки деца, които са по чувствителни от обикновеното реагира по свой си начин и не знаеш на къде ще забие развитието му. Точно това ни каза на нас невролога.
С успокояването на детето започна и проговарянето и разбирането от негова страна малко по малко.

Уж лекарката била казала, че не знаела каква е причината да не говори, пък после има диагноза и предписани медикаменти. Объркващо ми е това, наистина.


П.С. Ако детето ми има проблем, най-малкото бих искала да знам какъв е точно. Да не запомня диагнозата и да не искам обяснения от лекаря какво му има и за какво са нужни дадени лекарства, за мен би било абсурдно и равносилно на небрежност спрямо детето ми. Съжалявам ако звуча грубо. 

бих консултирала медикаментите с поне още един специалист.

а какво беше обяснението на доцентката за забавеното прохождане и никнене на зъби? подкрепям ЧеКа, че диагнозата е редно да ви интересува живо.

pasinet, моля те, нека не се получава така, че да натрапваш неволно личния си опит като модел или тенденция.
казвали са ти го и други. това, че при твоето дете е било едикакси не значи, че при други деца е или ще бъде същото.
 

3 години за мен не е проблем. Но защото моето дете показва адекватни реакции. Не обвинявам никой, че си води детето на лекар. Но да се обобщава за "късното проговаряне" и да се заключава, че ни трябва лекар е форумска глупост. За пореден път.

Иска ми се да уточня също, че въпреки късните проговаряне и прохождане на моето дете, то съвсем не отговаря на описания от теб профил. Не е "очевидно изостанало", а едно от най-будните деца в групата си.

mystic, не жените тук, а педиатрите са определили т.н. крайпътни камъни (milestones), които показват приблизителните етапи на развитие по възраст и червени флагчета (red flags), които индикират за наличие на проблеми.
както сама си забелязала по своето дете, те не се разглеждат абсолютно и поотделно, а се прави цялостна оценка и така се преценява дали има проблем или няма. но това го прави специалист и е редно такъв да се посети.

Вие изобщо четете ли преди да коментирате?


Да не мислите, че диагнозата ей така се прави. Нали детето се наблюдава, иска се време, в началото няма никаква конкретна диагноза, по скоро се записва обективното състояние на детето.
Нашата в момента е специфично разтройство на речта и езика.
Но в началото беше половин страница обяснение какво му е точно. Без да е някаква диагноза - етикет.Така пишете все едно сте наясно със всички възможни диагнози в нервно-речевото развитие на децата. На голяма част от тях симптомите толкова се припокриват, и в такава малка възраст децата търпят развитие, вие искате диагноза с две думи. Лекарства се изписват едни и същи за широк диапазон от проблеми.

Аз като купувах лекарствата в аптеката така се запъна фармацевта, че ако било за нейното дете нямало да му ги дава. То лесно така да се говори, но отстрани. Наложи се невроложката да говори лично с нея по телефона , че да ги купя. В крайна сметка се радвам, че и се доверих и нещата тръгнаха в добра посока.

Нищо не натрапвам, но жената се е консултирала със специалист , вие се опитвате да поставяте мнението и под съмнение. Сякаш можете да прецените от разстояние какво му е на детето.   

Диагнозата случайно да е моторна алалия?

четеме. ако диагнозата не се прави ей-така (с което съм съгласна), защо е изписано лекарство "ей-така", преди да има диагноза?

Jam, крайпътните камъни са в книга, на теория. При всеки индивид е различно развитието. Аномалиите понякога биват приписани от погрешна диагноза или пък точно обратното - остават скрити за дълго време.
Това за всеобщите норми. Като всяко нещо - има среда и после +/-.

На мен не ми се надприказва с чета надъхани жени. Особено, че аз не се чувствам визирана от поставения въпрос. Написах отговор на авторката за да я успокоя, а не за да предизвикам интереса на сумати народ, чието мнение всъщност изобщо не ме интересува.

При нашето дете, нервния сън не оказа влияние върху развиртието му и върху говора. Детото /1г5м/ си говори.         Това му е само проблемът- нервния сън, често се буди.
 Вярно е, че като по-малък беше по-зле положението. Държала съм го в ръцете ми , за да спи, иначе се стряскаше. Много трудно ни беше. Сега се пооправиха нещата.
Може при други да оказва влияние. Всичко е възможно. Може и така да е. При нас нямаше връзка.
На нас лекарката ни каза, че просто е много чувствителен и това ще се израсте. Така и става. Слава на Бога !

Не сте прочели картона от прегледа, това че не е казала с две думи някакво наименование, едва ли не е написала преценка какъв точно е проблема на детето и защо му изписва тези лекарства. Не е необходимо дори да има точно диагноза. Ето едното е за съня, другото за стимулиране на говора. Имали детето проблеми в тази област, има, е защо да не му ги изпише?
Жалко, че картона на малкия не е в мен, понеже мина доста време от тогава да ви копирам точно какво написа невроложката, че не е никаква диагноза. Беше написала половин страница обективно състояние на детето и ми обясни точно за какво ми изписва лекарствата и как се очаква да повлияят. След това се чувахме по тел да доуточняваме схемата всяка седмица и контролен преглед след месец и тогава състоянието му беше различно от първоначалното и следователно "диагнозата" беше друга.Видя се , че лекарствата действат по очаквания начин и не се наложи смяна, само схемата беше друга.
Ето това се опитвам да ви обясня, че нещата не са веднъж и завинаги лепнати диагнози, когато не става дума за физиологично отклонение или ясна причина защо това е така.
И до сега никой не ми е отговорил от къде се е появил проблема при моето дете, но това означава ли, че не трябва да работя с него ами да чакам да кажат каква му е диагнозата?

При всички положения специалиста може много по добре да прецени реалното положение на детето от нас тук във форума дистанционно.
Съвета ми към авторката, браво, че си се консултирала със специалист, успех и търпение, защото ще ви е нужен.  

Моето не спеше. Иначе като заспи,не се е будил и спеше дълбоко, но трудно заспиваше и това допълнително го изнервяше много. Говорим за различни неща.    Проблема ни със съня се появи тогава постепенно, вероятно точно по причина напрегнатост на нервната система и беше за период от време, а не по принцип. Сега нямаме никакви проблеми със съня.

Не паникьосвайте жената, а я подкрепете без спорове!
Аз съм майка точно на късно проговарящо дете, и от опит мога да кажа, че 1 при такъв проблем, колкото по-рано се открие, толкова по-лесно е поправим!
За нещастие нашето педи отдаваше проблема, на това, че децата ми са с малка разлика и каката ревнува.
Всички наоколо ни успокояваха с това, че на еди кого си  детето проговорило късно...
Да, ама не!
Детето губи време, и трябва да навакса, а не е лесно!
Нервният сън не е  сигурен индикатор!
Дъщеря ми спи супер спокойно и има проблем с говора, а синът ми се развива супер нормално, не спи спокойно!

Не видя да имат нещо общо. Поне не го е споделила с мен.
Доцентката не се нае с конкретни диагнози, първо защото е много малък още /според нея/ и предполагам, защото го вижда за първи път детето. Препоръча преглед със специалист УНГ, за да се изключи частична загуба на слуха, и другото е че трябва да се обърне внимание на езика на сина ми, защото го върти и суче по някакъв странен начин.
А възможната диагноза, /ако съм запомнила правилно/ мисля, че беше "дисфазия на развитието". Не я запомних точно, защото не помня сложни термини, които не са от моята специалност, и защото всъщност тя не се нае да определи точна диагноза. Тъй или иначе ще се виждаме пак с нея и ще се доуточнят нещата. А дали съм небрежна майка, оставям на вашата преценка.

la estrella Благодаря за уточнението. Всичко ще бъде наред.

jam Доколкото знам, без да съм невролог и психиатър, до 4-5 годишна възраст въобще не може да се говори за диагнози, а да се изолират определени симптоми и да се лекуват без да се обобщават като част от определено заболяване. Нервната система се развива и е по- добре да не се лепят етикети, които могат да са просто грешки на растежа.  Изключвам тежки случаи и някои очевидни заболявания, които нямат нищо общо с обсъжданите от нас.

mystic Червените флагчета, предполагам, имат за цел да обърнем внимание, а не да квалифицираме като аномалия. В една от книгите за развитието на деца, които съм чела след всеки Крайпътен камък за определена възраст се казва, че отсъствието на това умение най- често е особеност на индивидуалното развитие. Хубаво е да се спомене на педиатъра при следващия преглед, за да прецени на фона на общото състояние дали би могло да е проблем или не.

  Това се опитвам да кажа и аз като майка, която контактува с други майки на деца с по голени и по малки отклонения от моето и да уточня, че мнението ми не се базира само на опита ми със собственото дете. Защото все пак майките на деца със по специфични нужди се виждаме и обменяме мнения за тези неща повече от майки на деца,които нямат такива грижи.
Има проблеми, които до училищна възраст или до 2 - 3 клас напълно отшумяват, има и такива , които остават за по дълго време.
Така, че на 2 и половина години точна и окончателна диагноза не може да се даде (ако не става дума за очевидни аномалии, разбира се).

mystic, не виждам да спорим за нещо, а да казваме едно и също с различни думи. нали и ти мислиш така?
моето дете за първи път каза "мама" и "тати" на 2 години точно. следващата дума дойде чак на 2 години и 3 месеца. сега е на 2 години и 9 месеца и прави граматически правилни изречения с предлози, прилагателни и правилно спрегнати глаголи.

Задаваш въпрос и търсиш помощ...  по-скоро притеснена, а не небрежна майка!

Неговоренето на 2г. и половина само по себе си не е проблем. Има доста деца, които проговарят около 3-тата година. Ако изпишат на 2,5-годишното ми дете лекарство за стимулиране на говора, ще искам да знам каква е причината и защо да не изчакам, примерно, до 3 години. Не знам какво точно е това лекарство, но принципно, медикаментите за мен не са шега работа, така че бих изискала някакво обяснение.

П.С. la estrella, извинявай! Целта ми наистина не беше да те обидя.

la estrella, надявам се и стискам палци от сърце всичко скоро да се изясни   

Опасно и подвеждащо твърдение. Точно тази е възрастта, до която много заболявания и проблеми с развитието могат и трябва да бъдат установени, защото после е късно.

Не виждам защо трябва да спорим върху очевидни неща. Дете, което на 1г. и половина няма нито един зъб, трябва да бъде консултирано със специалисти; дете, което на 3 г. не може да говори - също. Не виждам и как бих могла да се успокоявам, че всичко с детето ми е наред, при условие, че връстниците му пеят песни, рисуват къщи и хрупат моркови, а моето лази по земята и смуче биберон. Да ходиш на лекар не е страшно, да имаш диагноза - също. Много малко са нещата, които са непоправими, стига да се открият навреме и да се третират адекватно. Друг е въпросът, доколко може да се има доверие и на лекарите. Точно заради това, че знам за премного случаи на доцентски кощунства, бих търсила поне три различни мнения.

Ако е само по себе си, а всичко останало е наред, може би е по добре и да се изчака. Но аз съм завела детето си на невролог по препоръка на педиатъра ми, какво точно е било състоянието му не ми се иска да описвам в подробности, че виждам доста хора се дразнят от това. Така или иначе проблемите може и да са сходни с тези на детето на авторката, но са и доста различни.
И не са доста децата, които проговарят без проблеми след третата година. Много малко са, а изведнъж отприщили се след 3 години и наваксали са по скоро мит, отколкото реалност. И това не е мое мнение, а сведение от специалисти, с които съм контактувала по повод проблемите на детето си. Едва ли си мислите, че не съм се интересувала в тази област и за други случаи.

В случая авторката е постъпила много добре като не си е заравяла главата в пясъка и да седи и да чака до 3 години, защото аз само на първо четене виждам неща, които биха ме навели на мисълта да потърся мнение на специалист.
В случая подкрепям мнението на crazy chick

Добре е, че е направена консултация, но ме смущава , че още при първия преглед се дават лекарства, които може би влияят на нервната система. Аз лично бих се консултирала и с друг специалист. И моето дете до 3 год. говореше бебешки, но в момента от който тръгна на детска градина нещата се промениха - след около половин година вече говори правилно, казва доста дълги изречения и се появиха звуците, които ни липсваха. така, че желая успех на всички с подобни проблеми, но мен ме посъветваха да изчакам до 3,5 год. и тогава да търся специалисти.

Аз не съм специалист, не съм медик и въобще не се наемам да обсъждам мнение на специалист, включително и в случая. Нито знам, какво е констатирано, нито какви медикаменти са точно изписани.
То е ясно, че повечето хора са специалисти, освен в политиката и футбола и във всички останали научни и социални отрасли.
Лично към авторката:
Ако те притесняват лекарствата виж и друг специалист. Ако имаш доверие на лекарката- не е нужно. Лечение, когато е необходимо, се предприема дори от момента на раждането, когато е установена причината. Диагноза на заболяване може да се даде винаги. Иначе това, което може да направиш, вече го знаеш- повече активни контакти с хлапето, повече приказки и игри навън, по- малко страх от физическо нараняване и даване възможности за движение и работа за ръцете, краката, ума, устата и всичко останало! 
Да не сте прекарали рахит, останал несвоевременно открит?
Понятия и определения от типа на "небрежна" и "брежна" майка, особено дадени от хора, които не те познават, се надявам да не те интересуват наистина.

Май сте извадили късмет със специалиста, щом е и невролог. Може би ще бъде добре за теб да започнеш да попрочиташ нещичко от литературата за речевото, неврологичното и моторното развитие на децата. Така ще можеш и да разбираш и да питаш специалистите как да помогнеш на детето. Родителят е много важна фигура в този процес. Пасинет много добре го е обяснила като патил човек. Не се шашкай, но и не слушай разни врели-некипели как някои изведнъж се оправят на не-знам-колко си години. Вярно е, че всяко дете се развива индивидуално, но все пак има направени измервания за това в каква норма се развиват повечето деца и това е важен ориентир. Хората са разработили методики и помагат на много деца с много тежки проблеми. Въоръжи се с много търпение и последователност и всичко ще се оправи.

Не ме цитираш коректно, защото просто си извадила едно изречение от контекста. Ето това е точния цитат и не виждам противоречие с казаното от теб. Доколкото знам, без да съм невролог и психиатър, до 4-5 годишна възраст въобще не може да се говори за диагнози, а да се изолират определени симптоми и да се лекуват без да се обобщават като част от определено заболяване. Нервната система се развива и е по- добре да не се лепят етикети, които могат да са просто грешки на растежа.  Изключвам тежки случаи и някои очевидни заболявания, които нямат нищо общо с обсъжданите от нас.

изобщо не твърдя, че каквото и да се случи с нервно- психичното развитие до 4- 5 годишна възраст е нормално, а че е трудно да се квалифицират симптомите като част от определено заболяване, защото развитието на организма продължава и някои симптоми могат да отшумят, а други да останат. Въпреки това се посещава специалист и се провежда лечение ако има проблем.

В крайна сметка, най-важно е, че сте обърнали внимание и сте се консултирали. Важното е, че не чакате и не се самозаблуждавате, че детето ще се оправи от само себе си като стане на 3. Не казвам, че не може и това да се случи, но по-добре да се направят няколко излишни консултации, отколкото да се  окаже , че се закъснява.

За лекарствата и аз съм скептична, но това е решение на родителя. Това е негова отговорност. Това, че някой не е запомнил диагнозата, не го прави лош родител.

А колкото до изказването "Логопед - глупости", искам само да кажа, че моето дете ходи на логопед от както беше на 2г. и половина до ден днешен. И това е най-доброто решение, което съм вземала за доброто на детето си.

Най-голямата истина която открих за себе си беше , че не е важна ДИАГНОЗАТА. Няма значение как се нарича и колко боли. Важно е да се работи с детето по подходящ начин и да се започне на време.

Не се притеснявай, не си ме засегнала. Няма проблем. 


Judy, рахит не е карал, поне доколкото знам. Не е имал криви крачета или нещо такова.
Pasinet, благодаря за разбирането ти, както и на всички останали майки. 

Засега реших да потърся и невролог, да направя изследванията на слуха и езика, пък тогава ще преценя дали да му давам тези медикаменти. Ще се занимаваме вкъщи, ще му взема пъзели и други игри развиващи интелекта, ще четем приказки, ще ходи и в лог. център и така. Пък дано да проговори в близките месеци.

Проходи на 1г. и 8м. или тогава е проходил стабилно?

Хубаво правиш, че не чакаш, а действаш, но това с успокоителните е избързване. Направи поне още 2 консултации с друг специалист, преди да тъпчеш детето с лекарства.


Дъщеря ми направо си е била за лекар (както и 90% от децата около нас)

Не мисля, че някъде съм твърдяла, че авторката трябва да седи и да чака и че не трябва да ходи на специалсит. Смущават ме обаче някои неща около предписването на медикаменти още от първия преглед. Смущавам ме неяснотата около предписването им. Затова и по-горе писах, че бих се консултирала с други специалисти, бих изискала инфо, обяснения и такива неща...

          La estrella, следя темата ти. Ако решиш да  правиш изследване на слуха, мога да те ориентирам, на ЛС. Успех !

Консултирай се с педиатъра си или тази специалистка, която сте посетили за това. Добро е и поне няма нищо вредно в него. Ние го пием и до ден днешен.

Съгласна съм, наистина и аз смятам, че ей така не трябва да се изписват лекарства. Но вчера просто още не бях премислила добре нещата, много инфо ми се струпа за кратко време и "изпуших". 

А и педиатърката смята /връщам се оттам/, че изобщо не трябва да му давам тези лекарства. Тя не вижда проблем в развитието на детето ми, а и каза, че е малък за логопед, да стане поне на 3 годинки. За езика ми препоръча не УНГ, а лицево-челюстна хирургия, а за слуха - тя не вижда проблем, но може би ще го заведа да го изследват все пак.

Не се сърди, човече, ами ако под "прохождане" се разбира да прави поне 5 крачки самостоятелно /попаднах съвсем случайно на тази статия/, то значи е проходил на 15 месеца някъде. На 1г и 8 м вече си ходеше доста по-свободно и уверено. Всъщност това се случи при една от бабите, явно аз съм му предавала своя страх ли, не знам.
Pasinet, благодаря за добавката, непременно ще питам за нея.   
Pozor, би ли ми пратила на ЛС къде да заведа детето.  Благодаря.

Педиатрите ги уважавам, но не винаги успяват да хванат нещата. Те имат на главите си десетки деца и най-голямата им грижа са ваксините, бумащината и острите състояния. Колкото и да разбират от деца, все пак не могат като отидеш на консултация и вакниса за 10 минути да установят дали детето се развива нормално, освен ако отклоненията не са много груби или могат да се измерят с кантар и метър. Неслучайно като сте отишли при специалиста двама човека обстойно са огледали детето и реакциите му на някои задачи.
Възможно е да са избързали с лекарствата, но ако специалистът е невролог, би трябвало да е наясно какво прави. Не ти пречи да отидеш при друг за консултация.

Изследването за слух не се ли прави с едно миниатюрно апаратче при самия педиатър. Съвсем безболезнено е и веднага се разбира. Поне аз съм изследвала малката още като беше на 1месец.

Не съм абсолютно запозната, но мисля, че има разлика. При УНГ и то май не при всички има специална постановка за изследване на слуха и се прави нещо като аудиограма. ИЗследването е доста презицно.

Ама това е напълно нормално прохождане тогава. Дъщеря ми проходи на 14 месеца (а стабилно на 1г. и 10-11 м.) и аз се бях интересувала тогава. Това бих го изключила като симптом.

Успех!

При липса на говор, невролозите винаги разпитват за развитието от бебе. За прохождането, лазенето, качване самостоятелно по стълби също питат. Не знам защо е така, те си знаят. Може би като самостоятелен симптом е нищо само по себе си, но в комбинация с други има значение. Но пък изключения всякакви. При нас например липсваха каквито и да било отклонения в стандартните въпроси,които ме попитаха за развитието му в другите области до момента. Колело с помощни карахме още тогава. И пак проблема с говора го имаше. 


Това, че детето ти е добре в развитието си в момента, не означава, че не е закъсняла малко с прохождането, Никол. 

А, не знам, не разбирам, аз казвам какво мислят ортопедите, с които се консултирахме че за нормално прохождане се счита това м/у 10 и 16 месеца, както и че късното (в границите) е по-добро от ранното.

Нормално прохождане е точно до 16месеца. И аз съм се консултирала тогава с ортопеди и невролози. Дори и малко след това- до 18 месеца пак не се счита за проблем. Разбира се гледа се общата картина, а не изолирано.

А кога трябва да започнат да качват и слизат стълби без да се държат? Дъщеря ми все още се държи.