Лишаване на съпруга от права над детето

Лишаване от родителски права трудно ще постигнеш, може би може да ги ограничиш, ако имаш основателна причина. При развод, най-често предоставят грижите за детето на майката, а бащата го осъжадат да плаща издръжка, макар че имам позната, на която при развод дадоха правата за отглеждането на бащата....
За чужбина, ако той не ти разреши да изкараш международен паспорт на детето и да пътувате зад граница, можеш да водиш дело по чл. 72 от СК. Тогава съдът решава вместо бащата. Тези дела обаче се точат доста време.
На мен бащата на Георги ми подписа декларация само за три месеца. А тези три месеца отдавна минаха. До скоро обсъждахме с него въпроса за нова декларация, но той пак искаше да ми даде само за три месеца и  не постигнахме съгласие, за това аз започвам да водя дело.

Буба, аз си мисля, че един ден така или иначе синът ти ще употреби тези думи.....с твое знание или незнание. Може би това ти изглежда основателен повод за притеснения, но аз мисля, че има доста по-лоши неща, на които може да се научи  едно дете ...или вече тийнейджър. Освен това възпитанието не е само твое. Ако то не занесе мръсните думички в градината, съвсем спокойно може да ги "донесе" и тогава пак няма да си доволна
Не можем да ги опазим от всичко! По-добре се карай с мъжа си - един ден може и да се отучи - но не прибързвай с такива тежки намерения.

Щом питаш само хипотетично, то по-добре си оправи нещата от сега - относно напускането на страната с детето.
НЕ си мисли за нелегални неща особено ако става въпрс за Европа. Още на летището или малко след това (ако имаш късмет) ще те върнат в България защото си имат система на действие и сътрудничество в ЕС. Където и по света да отидеш ще си на нокти и не можеш да живееш нормално от страх да не те открият.
ПО-добре си оправи нещата въпреки че след раздялата мъжа ти веднага може да запорира разрешителното за детето и ти пак да не можеш да излезеш.

Милата   

на вас не ви трябва развод, трябва ви  добър семеен консултант. незнам в БГ има ли такива, тук има дори и безплатно терапевти. Правят няколко сесии заедно 2мата съпруга, после по отделно с тях. Идеята е да изглаждат подобни ситуации като тази с псуването в колата - да се съобрази таткото и малко идейки как майката да го накара да не го прави....

А за отнемането на родителски права - не е невъзможно, моя син големия е така - баща му е с отнети родителски права и е осиновен от втория ми съпруг. Детенцето до и незнае.
Ама заради битови дразги няма да стане... трябва наистина да се докаже, че бащата застрашава доброто на детето и неможе да бъде родител.
Иначе може няколко годсини след развода, ако не е плащал издръжка повече от 2 години и не се е обадил да пита как е детето или да го вземе също няма проблем да се отнемат правата.
При мен стана лесно, ама въпросния "баща" не се беше появявал от раждането на детето,  като се омъжих повторно реши да взема детето и като го взе ми го върна с разбити устни. Една от причините да се разведа беше побоя, така, че много лесничко стана въпросното нещо да се докаже. Не съм ходила в съда, всичко го направи адвокатката. Но знам,че са го викали "бившия" и не се е явил.

Оф, това е много гадно!! Буба, и в къщи понякога е така и не знам какво да направя, просто подобна ситуация е толкова гадна, че нямам думи.

А какво трябва да направя за да си оправя нещата от сега?

И искам да благодаря на всички,че се вклюяиха по темата.Имах нужда да споделя с някого.По принцип нещата при нас не са толкова зле,за развод наистина,но аз ги изживявам по мой си начин и това ме кара да бъда нещастна.
А колкото до това,че възпитанието на детето не е само мое-там е работата и проблема,че и той участва,а с това псуване и наричане на този и онзи с разни епитети........Ето тази сутрин кучето напираше да бъде изведено и той му вика:"Какво си се разбеснял бе МАНГАЛ"....Ами много ми е гнусно това обръщение,нали утре детето като чуе,че така се обръщат към Алекс(кучето) и то ще му каже така!!!А странното е,че Алекс умира за мъжа ми,въпреки,че той е строгия с него 

И аз тези дни мисля много по тази тема. Учудващо е колко много родители мислят по точно обратния начин като теб, предимно родителите на момчета. И колко много бащи учат синовете си да се бият, което никак не одобрявам!

Бях свидетел на една случка в парка:

Събрали са се много майки с малко по-големи дечица, които си играят в пясъка. Едното момченце непрекъснато бие и закача другите деца, които си играят кротко.
Майката по едно време не издържа, плясна го един път и му каза - "Прибирам те, ти не си играеш, а се биеш!". То се разрева силно.

Майката след малко си изплака проблема - "Как  няма да не се бие, като баща му непрекъснато му повтаря - "БАЛЪЦИТЕ СА РОДЕНИ ДА ГИ БИЯТ" и как да го възпитавам като слуша него", и такива от сорта.

Аз също не толерирам подобен род поведение, но и другата крайност също не е много добра. Брат ми е на 7 години, с много тих и скромен баща, бих казала прекалено.
В резултат брат ми е едно много наивно и кротко детенце, което всички се опитват да използват и бият.
Мисля, че ще има сериозни проблеми занапред, ако остане същия добродушко. Майка ми се опитва да променя нещата, но той копира баща си и приема неговия модел на поведение.

Не бих искала също да възпитам един идеалист, който отчаяно да се бори със злото, защото животът е суров и определено силните в живота успяват.
Така че в известна степен се радвай, че все пак синът ти няма да бъде възпитан в този дух, защото ще му навреди повече.
 Относно расизма съм категорично против. То детето като порасне само ще ги намрази тези хора, но и аз като теб съм против да се говорят такива неща на малки деца. Всяко нещо с времето си.

Бъди упорита и говори с мъжа си толкова често, колкото трябва. Наистина е уморително, но аз съм постигнала големи резултати. 

За карането пред детето - просто избягвайте да го правите. И двамата сме от разведени семейства и на тази тема сме категорични, че караници пред детето в никакъв случай не трябва да има, иначе определено се караме, но вече не се връзвам като преди.

Може би ти много му се връзваш, и имаш по-идеалистични представи за живота, но не мисли за развод. 



Да ти кажа честно, аз имам алергия към мухльовци...

Буба а относно работата в чужбина мисля, че няма да е възможно дори и да се уредиш на работа да заминеш веднага с детето си. Имам една позната, която замина за Англия да работи и чак на втората година/ ако не се лъжа/ успя да вземе и детето си. Освен това където и да отидеш никъде няма да те назначат като мед. сестра директно, обикновено търсят персонал за старчески домове и нашите сестри изпълняват по- скоро санитарни функции. Работата и графикът също са тежки. В Англия например за да работиш като сестра трябва да издържеш поне 6.5 точки на ЙЕЛТС /което хич не е лесно/ и след това да стажуваш около 6 месеца в някоя болница и чак тогава може да те квалифицират. Пари се изкарват и със санитарна дейност, но ако искаш много пари трябва да работиш като сестра.

Буба, това са "бели кахъри", ако е само заради приказките на мъжа ти...недей да мислиш, че съществуването на едно семейство е щастие и рози....много компромиси се правят и много приказки се приказват, но и трябва да на се вглеждаме прекалено, а малко по-широко да се приемат нещата!
Относно "мръсните думички" ще ти разкажа две доста забавни случки - едната е лично моя, към 5 годишна съм била. Тържествен обяд по случай новия апарамент на леля ми, вратата на хола заяжда и аз не мога да я отворя....и си тресвам едно "......мамата" и гостите занемяват! А майка ми е учителка по български!!! Тя тегли шут в глезена на баща ми, става мораво-червена и бясна....а гостите падат от смях....досега в нашия род се носи тази смешка!
И втората случка - на моя приятелка племенника ако го попитат какво значи "педераст" (няма как да прескоча думата ), та той отговаря - "човек, който кара бавно".....понеже баща му наричал така, шофьорите, каращи бавно.....
Така че, ще казват децата ни какво ли не....важното е да знаят кога какво може и е както се казва "политически коректно" и кога не е....Както и винаги дадена дума може да се извърти с чувство за хумор на нещо по-безобидно.....

Ама аз съм взела приравнителните изпити за мед.сестра в Америка.Бях там 7 месеца и учих и работих.Първо искат на ТОЕФЛ 207 точки,аз имам 217 и после се учи за още един изпит СИ ДЖИ ЕФ ЕН ЕС(ама нещо ми се скапа латиницата,та не мога да го напиша както си трябва). НО се прибрах заради мъжа си.Тогава и решихме да имаме дете. Ако бях останала пак нямаше да ми е лесно,щото пък бяха много самотна там....който е бил знае за  какаво става дума.Всичко е толкова различно.Хубаво,но различно.И ако не си сам,може и да ти хареса....ама сега като се замисля май сбърках,че се прибрах 

Ами, извади паспорт на детето, искай от мъжа ти да подпише декларация съгласие детето да пътува само с теб..... Ей такива неща, документи които след евентулна раздяла ще е трудно да събереш.
Аз така като гледам няма да ти се налага да правиш каквото и да било.
Най-добте се посъветвайте с някой психолог или брачен консултант. Има ги вече в Бългрия.

Бубе, май проблема е в твойта главица.
По-скоро се връщаш назад и се чудиш дали не си сбъркала, какво би станало ако...
Преди няколко месеца се бяхме сдърлили с мъжа ми сериозно (нямаме брак) и направо ми постави въпроса, ако искаш си тръгвай, с, без детето, както искаш, аз Какво ти става бе човек.....нейсе разбрахме се. Но тази случка ме накара на дълго нашироко да обмисля нещата, да сложа в две графи + и - , дето се вика за себе си да изясня нещата, какво аджеба искам.
Мъжа ми напоследък е преуморен, изнервен и детето вкъщи му се лепи като гербова марка и много често избухва, аз до колкото мога уравновесявам нещата. Не че и аз не крещя, но определено след равносметката, която си направих гледам по друг начин на нещата, някак си отстрани се опитвам да ги преценявам.

А до псуването в колата: И до ден днеше ми споменават случая дето съм казала на някакъв дето ни задминавал "Педеласт с педеласт" - от тогава баща ми не е правил подобни изказвания.
Моя братовчедка ми разправяше как нейния син като малък псувал на поразия (с баща арабин) и ползвал псувни и на двата езика. Сега е толкова културен и възпитан тийн, че чак да не повярваш.

Буба, това е ако проблем за развод аз ще ида да се хвърля под някой влак:) Извинявай ама просто не е сериозно. И освен това, откъде тази сигурност, че ти като майка ще си префектна? имаш ли представа колко пъти ще ревеш, че не си направила това или онова правилно?че си забравила тържеството в градината или си го злепоставила без да искаш пред приятелите му? Не може да тръгваш да разсъждаваш за развод по повод на неговите невъздържани реплики. Сигурна съм обаче, че имаш друга причина да мислиш в тази посока и горещо ти препоръчвам да я потърсиш, ако не можеш сама- потърси помощ. Но псувните не могат да са основна причина за такова дълбоко раздразнение. Извинявай още веднъж, дано не ти звуча менторски, но съм настъпила 6 скорост от набиването на обръчи на големия и не мога да звуча в момента по меко:)) не го взимай лично, опитвам се да помогна.

Може и права да се окажеш.Нещо взе да ме дразни моят мъж напоследък.Държи се лошо и приписва все на мен вината....
Снощи не издържах и направих скандал(нещо,което много мразя,щото викайки правя участници и съседите,които само чакат сеир да има )Като почнах да викам и той ми каза да съм ходела да се прегледам,щото не съм била наред.Да ви кажа изказвания от този род ме вадят от равновесие направо.
Изгоних го.Днес трябва да си събере багажа.Да видим какво ще стане.Продължава да ме заплашва,че ще вземе детето.Че ще води дела за него и ще ми усложни живота максимално.Почвам да му вярвам,защото май ще се окаже,че е доста злопаметен и зъл 
Ужас  Май няма да ни просъщяствува дълго брака....а се оженихме на 11-ти юни.Преди няма и 3 месеца!!!!!!!
 

Бубе, а де не е някаква временна криза след бракосъчетанието?
Знам, че отдавна сте заедно, но просто самият факт, че се обвързвате официално
да го е шашнал подсъзнателно? Не звучи много логично, но мъжете понякога
действат и разсъждават по свои си правила. От кога се държи така?
Дано се оправят нещата при вас, а и един съвет за теб - мисля, че разсъждаваш прекалено идеалистично - може би не за конкретния случай, но въобще ми е направило впечатление - знай,
животът ще те принуди да направиш доста компромиси, колкото и да не искаш, за съжаление.
Помисли дали не си прекалено критична към себе си и другите, и намери златната среда.
Успех! 

ПП И ние се карахме доста след като се оженихме. А от 8 години бяхме заедно 
Сега сме се кротнали, и гледаме да изглаждаме нещата, които ни дразнят.