Лишаване на съпруга от права над детето

Най-добре ще ти каже адвокат, но едва ли само битови проблеми ще са достатачни. Мисля, че е нужно нещо по сериозно, но тук във форума съм чела за една от майките, която дори е в чужбина, за да се махне от мъжа си (казва, че психически е влияел зле на децата) и въпреки това съда не го е лишил от права .При всички случаи ако се задава нещо такова, най-добре си намери добър адвокат.Успех

Най добре ще те посаветва адвокат
изтъкването на битови проблеми няма да те оправи трябва да докажеш системен тормоз и побой над теб и детето и да влючиш изневяра продаване на лични вещи и тъй подобни и пак е трудно.
Възможност да го обедиш сам да се откаже няма ли?

Ммммм да,истината ,е 4е ,Ще ти е мнгоо трудно наистина да му вземеш родителските права.Струва ми се ,4е само с битови проблеми и много добьр адвокат няма да помогне.
Кьсмет

Ограничаване на родителските права
 
Чл. 74. (1) Когато поведението на родителя представлява опасност за личността, възпитанието, здравето или имуществото на детето, районният съд служебно или по искане на другия родител или на прокурора взема съответни мерки в интерес на детето, като при нужда го настанява в подходящо място.
(2) Такива мерки се вземат и когато родителят поради продължителна физическа или душевна болест или поради продължително отсъствие или други обективни причини не е в състояние да упражнява родителските си права.

 

Лишаване от родителски права
 
Чл. 75. (1) Родителят може да бъде лишен от родителски права:
1. при особено тежки случаи по предходния член;

2. когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка;

3. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) когато е оставил детето за отглеждане в специализирана институция и не го е потърсил в 6-месечен срок от деня, в който е трябвало да го вземе.

(2) Производството за лишаване от родителски права се образува служебно от районния съд или по искане на другия родител или на прокурора. Делото се разглежда по исков ред с участие на съдебни заседатели.

(3) По делото задължително се изслушват прокурорът и родителят, чието лишаване от права се иска, освен ако той не се яви без уважителни причини.

значи аз срещах тук доста такива въпроси - ако пуснеш търсачката ще откриеш доста теми...
това до което стигнах като заключение е че закон има ама той не работи в този си вид... както е почти невъзможно без доп. връзки бащата да се докопа до детето така и на теб ти е невъзможно да го лишиш от права над детето...
хората поради тази причина забягват нелегално в чужбина...
жестока истина предвид немарливото отношение на българските бащи към отрочетата им!
имаше доста адвокати които пишат тук - ако искаш пусни и в клюкарника - но пак ти казвам - личния опит на мамчетата е че не мож се отърва - това е като гъбичките - лепнеш ли ги за по-дълго стават хронични  сори за черния хумор

моето предложение - направи така, че той самия да иска да се откаже от правата си!  демонстрирай колко искаш да вижда детето,то да е част от живота му .... и гадта сама ще избяга!

Подкрепям останалите мами. Съветвала съм се с адвокат за същото. Нямам брак с бащата на сна ми.  От години не го е виждал, защото е в чужбина. От раждането преди повече от седем години не е давал пари за детенце. И въпреки това адвокатката ми каза, че надали мога да го осъдя. Направо си обясни, че не е възможно и неговите родителски права са равни с моите. Знам, че това ще те разочарова, ама такова ни е законодателството

Мила, наистина е много трудно отнемането на права. Единствено, ако детето е под 3 годинки било една идея по-лесно. Когато бях бременна една позната ми каза добре да помисля искам ли бащата да признава детето понеже много трудно после се отнемали права! но консултирай се с добър адвокат - може да има някакъв начин в твоя конкретен случай.

НЕ искам да те обезкуражавам, но е почти невъзможно да лишиш някого от родителски права. Държавата е на принципа, че какъвто и да е, той все пак е родител!
Ако все пак си решена да го направиш ти трябват доста солидни доказателства за това че той е заплаха за живота на детето.
Аз преди време се опитвах да мина по тази процедура, но е почти невъзможно да събереш каквито и да било приемливи от съда доказателства. Трябват ти медицински свидетелства за детето които да показват или доказват, че бащата е негоден за такъв. Или той трябва да е наркоман или някакъв престъпник......
Една приятелка сега действа за лишаване на бащата но там е друг казусът. Бащата на дететто се оказа че си има семейство и 2 деца + още едно бебе от друга жена. НЕ се интересува от последните две деца по никакъв начин и ...... съда разбира се ще и даде правата и ще лиши него. Дори при това положение тя се бори вече почти две години.

Говори с адвокат и виж какви са твоите шансове. Желая ти успех

Чакайте бе хора.Питам хипотетично.Нито мъжът ми ни бие,нито тормози,нито продава семейно имущество.Опази боже.
Нито пък ако  искам да се грижи за детето ще се уплаши.ДАже напротив.
Питането ми се провокира от това,че като се скараме,той  ми казва,че ако се разделим,ще вземе детето,а аз знам,че един баща не може да се грижи така за детето,както една майка.КОлкото и да го прави сега,когато сме семейство,друго е,когато би бил сам.И също знам,че ако се разделим не дай Боже няма да ми разпише да взема детето с мен,ако реша да изляза от страната,а определено това ще се случи,ако се разделим,понеже имам къде да отида и да печеля добре,а тук в Бг с моята професия(на мед.сестра) няма да печеля достатъчно,за да си гледам детето.Иначе жилището не е проблем.
А как така забягват нелегално някои родили с детето?Кой им разписва?Как става?НЕка се включат.ИСкам да знам всичко,да съм подготвена,а не да ми дойде като гръм от ясно небе евентуално....

Според мен е невъзможно съпругът да ти отнеме детето, освен ако не си наркоманка, проститутка, психично болна или нещо от сорта, т.е. си неспособна да се грижиш за детето си или му предлагаш неблагоприятна среда. Иначе при всички положения детето се присъжда на майката. Но да лишиш бащата от право да го вижда също предполагам, че е почти невъзможно, освен ако не е доказан наркоман, алкохолик, психично болен и т.н. Поне доколкото имам информация е така. От друга страна не е хубаво ако се разведете да лишаваш детето напълно от баща му, той има право да го вижда и да прекарва време с него. Според мен по- добре пусни темата в Дом и Семейство- там влизат повече потребители, а има и юристи, така че може да получиш компетентно мнение. Но все пак ти пожелавам това с раздялата да не ти се случва. Успех!

Уф,и на мен не ми се иска,но признавам понякога ми минават такива мисли.Те са провокирани от следното:
Примерно като сме в колата и кара мъжа ми,той почва да псува другите шофьори,които му секат пътя,или нарушават правилата,като това е предпоставка за катастрофа примерно.Или почва да ги нарича тъпаци и прочие и как щял да им счупи носа.........
Ами какво да ви кажа.Това не е никак възпитателно за детето.Не искам утре да се обърне и да каже на някого,че ще му счупи носа  или да псува примерно,щото го е чуло от тати........
Говорили сме,казвала съм(сякаш той не го знае),че така не може пред детето,а и не само пред него,той казва-да,да и после като изпадне в инфарктна ситуация в колата и пак същото.
Това е само един пример,има и други подобни ситуации,които мен ме дразнят и не смятам за редни.
А да ви кажа честно,за детето си,да расте в здравословна среда,от всяка гледна точка съм готова на всичко,включително да го лиша и от баща му,ако той не е добър пример 

Ами другите са ти написали, че наистина става доста трудно да се отнемат родителските права.

На моя позната мъжът й също така я заплашва, че ще й вземе детето, но защото тя се връзва и той я манипулира с това.

 Истината е, че в повечето случаи при развод, когато съдът трябва да реши при кого ще остане детето - той отсъжда сигурно поне в 90 % от случаие то да остане при майката.


Относно другото - ами те много мъже го правят това и са прекрасни бащи. Моят понясога ги псува такива, но аз не съм се притеснила, защото знам, че когато синът ми порасне ще се съобразява с това и няма да си изпуска нервите пред него.

Мисля, че ще е добър баща на детето ми, въпреки някои свои недостатъци.
Говори с мъжа си, обсъдете своите виждания за възпитанието на детето си.

Ние така направихме - аз му се карам на моя, че вкъщи не може една крушка да завие, и че не искам и синът ми да стане такъв, а той ми казва - "да, аз тия кабели ще ги пооправя, ще направя това-онова, за да не стане и  той като  мен, а да се научи 

Ами всички забравят,   че скоро /дай Боже/ ще влезем в Европейския съюз. Тогава няма да има граници и ще може да се влиза съвсем спокойно в Румъния,а оттам и във всяка европейска държава в ЕС, така, че тези декларации отпадат и ще може всеки да води детето си, където иска, даже и без съгласието на другия родител.

Ох.....не те ли притеснява това със псуването?Аз се побърквам при мисълта,че детето мо може да изрече такива думи.Тогава ще считам възпитанието му,за което аз съм отговорна за пълен провал! 

Не ми се иска детето ми да е от тези,които занасят"мръсните думички" в яслата и градината.

Иначе сме говорили,нали ти казвам и той по принцип е съгласен с мен,но това не му пречи следващия път да реагира по същия начин.Вече не знам какво да правя.Помолих го,забраних,заплашвах,че ще се разведа...........лоша работа.Аз не съм свикнала така и  това много ме потиска.И съм му го казвала.Абе мъжа ми прекрасно знае всичко,но резултата не е много добър.Та затова така ми минават тези мисли... А и като се караме се притеснявам за  детето.Много ме е страх да не е нещастен,ако ни види да се караме.Той е още малък,но като порасне ще почне да разбира и сигурно ще страда за това,че мама и тати се карат.
Как е при вас това?КАрате ли се с половинките и какво става с децата в такъв момент?Винаги съм си казвала,че пред детето не трябва да се повишава тон,но като ми кипне............

Лишаване от родителски права трудно ще постигнеш, може би може да ги ограничиш, ако имаш основателна причина. При развод, най-често предоставят грижите за детето на майката, а бащата го осъжадат да плаща издръжка, макар че имам позната, на която при развод дадоха правата за отглеждането на бащата....
За чужбина, ако той не ти разреши да изкараш международен паспорт на детето и да пътувате зад граница, можеш да водиш дело по чл. 72 от СК. Тогава съдът решава вместо бащата. Тези дела обаче се точат доста време.
На мен бащата на Георги ми подписа декларация само за три месеца. А тези три месеца отдавна минаха. До скоро обсъждахме с него въпроса за нова декларация, но той пак искаше да ми даде само за три месеца и  не постигнахме съгласие, за това аз започвам да водя дело.

Буба, аз си мисля, че един ден така или иначе синът ти ще употреби тези думи.....с твое знание или незнание. Може би това ти изглежда основателен повод за притеснения, но аз мисля, че има доста по-лоши неща, на които може да се научи  едно дете ...или вече тийнейджър. Освен това възпитанието не е само твое. Ако то не занесе мръсните думички в градината, съвсем спокойно може да ги "донесе" и тогава пак няма да си доволна
Не можем да ги опазим от всичко! По-добре се карай с мъжа си - един ден може и да се отучи - но не прибързвай с такива тежки намерения.

Щом питаш само хипотетично, то по-добре си оправи нещата от сега - относно напускането на страната с детето.
НЕ си мисли за нелегални неща особено ако става въпрс за Европа. Още на летището или малко след това (ако имаш късмет) ще те върнат в България защото си имат система на действие и сътрудничество в ЕС. Където и по света да отидеш ще си на нокти и не можеш да живееш нормално от страх да не те открият.
ПО-добре си оправи нещата въпреки че след раздялата мъжа ти веднага може да запорира разрешителното за детето и ти пак да не можеш да излезеш.

Милата   

на вас не ви трябва развод, трябва ви  добър семеен консултант. незнам в БГ има ли такива, тук има дори и безплатно терапевти. Правят няколко сесии заедно 2мата съпруга, после по отделно с тях. Идеята е да изглаждат подобни ситуации като тази с псуването в колата - да се съобрази таткото и малко идейки как майката да го накара да не го прави....

А за отнемането на родителски права - не е невъзможно, моя син големия е така - баща му е с отнети родителски права и е осиновен от втория ми съпруг. Детенцето до и незнае.
Ама заради битови дразги няма да стане... трябва наистина да се докаже, че бащата застрашава доброто на детето и неможе да бъде родител.
Иначе може няколко годсини след развода, ако не е плащал издръжка повече от 2 години и не се е обадил да пита как е детето или да го вземе също няма проблем да се отнемат правата.
При мен стана лесно, ама въпросния "баща" не се беше появявал от раждането на детето,  като се омъжих повторно реши да взема детето и като го взе ми го върна с разбити устни. Една от причините да се разведа беше побоя, така, че много лесничко стана въпросното нещо да се докаже. Не съм ходила в съда, всичко го направи адвокатката. Но знам,че са го викали "бившия" и не се е явил.

Оф, това е много гадно!! Буба, и в къщи понякога е така и не знам какво да направя, просто подобна ситуация е толкова гадна, че нямам думи.

А какво трябва да направя за да си оправя нещата от сега?

И искам да благодаря на всички,че се вклюяиха по темата.Имах нужда да споделя с някого.По принцип нещата при нас не са толкова зле,за развод наистина,но аз ги изживявам по мой си начин и това ме кара да бъда нещастна.
А колкото до това,че възпитанието на детето не е само мое-там е работата и проблема,че и той участва,а с това псуване и наричане на този и онзи с разни епитети........Ето тази сутрин кучето напираше да бъде изведено и той му вика:"Какво си се разбеснял бе МАНГАЛ"....Ами много ми е гнусно това обръщение,нали утре детето като чуе,че така се обръщат към Алекс(кучето) и то ще му каже така!!!А странното е,че Алекс умира за мъжа ми,въпреки,че той е строгия с него 

И аз тези дни мисля много по тази тема. Учудващо е колко много родители мислят по точно обратния начин като теб, предимно родителите на момчета. И колко много бащи учат синовете си да се бият, което никак не одобрявам!

Бях свидетел на една случка в парка:

Събрали са се много майки с малко по-големи дечица, които си играят в пясъка. Едното момченце непрекъснато бие и закача другите деца, които си играят кротко.
Майката по едно време не издържа, плясна го един път и му каза - "Прибирам те, ти не си играеш, а се биеш!". То се разрева силно.

Майката след малко си изплака проблема - "Как  няма да не се бие, като баща му непрекъснато му повтаря - "БАЛЪЦИТЕ СА РОДЕНИ ДА ГИ БИЯТ" и как да го възпитавам като слуша него", и такива от сорта.

Аз също не толерирам подобен род поведение, но и другата крайност също не е много добра. Брат ми е на 7 години, с много тих и скромен баща, бих казала прекалено.
В резултат брат ми е едно много наивно и кротко детенце, което всички се опитват да използват и бият.
Мисля, че ще има сериозни проблеми занапред, ако остане същия добродушко. Майка ми се опитва да променя нещата, но той копира баща си и приема неговия модел на поведение.

Не бих искала също да възпитам един идеалист, който отчаяно да се бори със злото, защото животът е суров и определено силните в живота успяват.
Така че в известна степен се радвай, че все пак синът ти няма да бъде възпитан в този дух, защото ще му навреди повече.
 Относно расизма съм категорично против. То детето като порасне само ще ги намрази тези хора, но и аз като теб съм против да се говорят такива неща на малки деца. Всяко нещо с времето си.

Бъди упорита и говори с мъжа си толкова често, колкото трябва. Наистина е уморително, но аз съм постигнала големи резултати. 

За карането пред детето - просто избягвайте да го правите. И двамата сме от разведени семейства и на тази тема сме категорични, че караници пред детето в никакъв случай не трябва да има, иначе определено се караме, но вече не се връзвам като преди.

Може би ти много му се връзваш, и имаш по-идеалистични представи за живота, но не мисли за развод. 



Да ти кажа честно, аз имам алергия към мухльовци...

Буба а относно работата в чужбина мисля, че няма да е възможно дори и да се уредиш на работа да заминеш веднага с детето си. Имам една позната, която замина за Англия да работи и чак на втората година/ ако не се лъжа/ успя да вземе и детето си. Освен това където и да отидеш никъде няма да те назначат като мед. сестра директно, обикновено търсят персонал за старчески домове и нашите сестри изпълняват по- скоро санитарни функции. Работата и графикът също са тежки. В Англия например за да работиш като сестра трябва да издържеш поне 6.5 точки на ЙЕЛТС /което хич не е лесно/ и след това да стажуваш около 6 месеца в някоя болница и чак тогава може да те квалифицират. Пари се изкарват и със санитарна дейност, но ако искаш много пари трябва да работиш като сестра.

Буба, това са "бели кахъри", ако е само заради приказките на мъжа ти...недей да мислиш, че съществуването на едно семейство е щастие и рози....много компромиси се правят и много приказки се приказват, но и трябва да на се вглеждаме прекалено, а малко по-широко да се приемат нещата!
Относно "мръсните думички" ще ти разкажа две доста забавни случки - едната е лично моя, към 5 годишна съм била. Тържествен обяд по случай новия апарамент на леля ми, вратата на хола заяжда и аз не мога да я отворя....и си тресвам едно "......мамата" и гостите занемяват! А майка ми е учителка по български!!! Тя тегли шут в глезена на баща ми, става мораво-червена и бясна....а гостите падат от смях....досега в нашия род се носи тази смешка!
И втората случка - на моя приятелка племенника ако го попитат какво значи "педераст" (няма как да прескоча думата ), та той отговаря - "човек, който кара бавно".....понеже баща му наричал така, шофьорите, каращи бавно.....
Така че, ще казват децата ни какво ли не....важното е да знаят кога какво може и е както се казва "политически коректно" и кога не е....Както и винаги дадена дума може да се извърти с чувство за хумор на нещо по-безобидно.....

Ама аз съм взела приравнителните изпити за мед.сестра в Америка.Бях там 7 месеца и учих и работих.Първо искат на ТОЕФЛ 207 точки,аз имам 217 и после се учи за още един изпит СИ ДЖИ ЕФ ЕН ЕС(ама нещо ми се скапа латиницата,та не мога да го напиша както си трябва). НО се прибрах заради мъжа си.Тогава и решихме да имаме дете. Ако бях останала пак нямаше да ми е лесно,щото пък бяха много самотна там....който е бил знае за  какаво става дума.Всичко е толкова различно.Хубаво,но различно.И ако не си сам,може и да ти хареса....ама сега като се замисля май сбърках,че се прибрах 

Ами, извади паспорт на детето, искай от мъжа ти да подпише декларация съгласие детето да пътува само с теб..... Ей такива неща, документи които след евентулна раздяла ще е трудно да събереш.
Аз така като гледам няма да ти се налага да правиш каквото и да било.
Най-добте се посъветвайте с някой психолог или брачен консултант. Има ги вече в Бългрия.

Бубе, май проблема е в твойта главица.
По-скоро се връщаш назад и се чудиш дали не си сбъркала, какво би станало ако...
Преди няколко месеца се бяхме сдърлили с мъжа ми сериозно (нямаме брак) и направо ми постави въпроса, ако искаш си тръгвай, с, без детето, както искаш, аз Какво ти става бе човек.....нейсе разбрахме се. Но тази случка ме накара на дълго нашироко да обмисля нещата, да сложа в две графи + и - , дето се вика за себе си да изясня нещата, какво аджеба искам.
Мъжа ми напоследък е преуморен, изнервен и детето вкъщи му се лепи като гербова марка и много често избухва, аз до колкото мога уравновесявам нещата. Не че и аз не крещя, но определено след равносметката, която си направих гледам по друг начин на нещата, някак си отстрани се опитвам да ги преценявам.

А до псуването в колата: И до ден днеше ми споменават случая дето съм казала на някакъв дето ни задминавал "Педеласт с педеласт" - от тогава баща ми не е правил подобни изказвания.
Моя братовчедка ми разправяше как нейния син като малък псувал на поразия (с баща арабин) и ползвал псувни и на двата езика. Сега е толкова културен и възпитан тийн, че чак да не повярваш.

Буба, това е ако проблем за развод аз ще ида да се хвърля под някой влак:) Извинявай ама просто не е сериозно. И освен това, откъде тази сигурност, че ти като майка ще си префектна? имаш ли представа колко пъти ще ревеш, че не си направила това или онова правилно?че си забравила тържеството в градината или си го злепоставила без да искаш пред приятелите му? Не може да тръгваш да разсъждаваш за развод по повод на неговите невъздържани реплики. Сигурна съм обаче, че имаш друга причина да мислиш в тази посока и горещо ти препоръчвам да я потърсиш, ако не можеш сама- потърси помощ. Но псувните не могат да са основна причина за такова дълбоко раздразнение. Извинявай още веднъж, дано не ти звуча менторски, но съм настъпила 6 скорост от набиването на обръчи на големия и не мога да звуча в момента по меко:)) не го взимай лично, опитвам се да помогна.

Може и права да се окажеш.Нещо взе да ме дразни моят мъж напоследък.Държи се лошо и приписва все на мен вината....
Снощи не издържах и направих скандал(нещо,което много мразя,щото викайки правя участници и съседите,които само чакат сеир да има )Като почнах да викам и той ми каза да съм ходела да се прегледам,щото не съм била наред.Да ви кажа изказвания от този род ме вадят от равновесие направо.
Изгоних го.Днес трябва да си събере багажа.Да видим какво ще стане.Продължава да ме заплашва,че ще вземе детето.Че ще води дела за него и ще ми усложни живота максимално.Почвам да му вярвам,защото май ще се окаже,че е доста злопаметен и зъл 
Ужас  Май няма да ни просъщяствува дълго брака....а се оженихме на 11-ти юни.Преди няма и 3 месеца!!!!!!!
 

Бубе, а де не е някаква временна криза след бракосъчетанието?
Знам, че отдавна сте заедно, но просто самият факт, че се обвързвате официално
да го е шашнал подсъзнателно? Не звучи много логично, но мъжете понякога
действат и разсъждават по свои си правила. От кога се държи така?
Дано се оправят нещата при вас, а и един съвет за теб - мисля, че разсъждаваш прекалено идеалистично - може би не за конкретния случай, но въобще ми е направило впечатление - знай,
животът ще те принуди да направиш доста компромиси, колкото и да не искаш, за съжаление.
Помисли дали не си прекалено критична към себе си и другите, и намери златната среда.
Успех! 

ПП И ние се карахме доста след като се оженихме. А от 8 години бяхме заедно 
Сега сме се кротнали, и гледаме да изглаждаме нещата, които ни дразнят.

Интересно как хора,които не те познават могат много добре да те разберат само от няколко постинга в нета...
Да,идеалистка съм.И това много ми пречи в живота.Често ми се е случвало да ме питат в кой век живея,или в кой филм,щото ми се иска нещата  да са ясни и точни и когато даваш добро,да получаваш добро.Ама не е така в нашия свят явно.А е трудно да се променям.Вече съм оформен характер и личност.А явно съм достатъчно глупава за да не мога да се преборя с живота и това,което ми се случва и се предавам, като търся най-лесния изход,в случая раздялата.
Но пък и живот граден на компромиси не ми се нрави.Незнам как сте вие,но аз все си мисля,че като не върви с даден човек,то значи той не е за нас и има някой друг някъде,който е нашата половинка.НО пък много е тъпо,щото до сега съм си мислела,че точно моят мъж е моята половинка и се реших да имаме дете след толкова дълго съжителство(5 години)Дефакто не очаквах тепърва някакви кой знае какви изненади.Обаче ето,че можело да стане и по-зле
А за брака-той е инициатора,аз все не бях готова(както и за детето) и накрая като се оженихме и стана по-зле 
трябва да ви призная обаче,че много трудно ще взема решението за развод.По-скоро бих приела раздяла първоначално,но пък той ми казва,че ако не го искам вече да си подам молба за развод(иначе нямало да си ходи)....мисля,че понеже ме познава много добре и знае тази моя нерешителност я използва в момента като оръжие  срещу мен

Буба, нещо хич не ми харесва накъде духа вятъра  за вашата лодка:(
Дали не може да се разберете като хората, живели сте вече заедно, натрупали са се неща да ви дразнят- бъди сигурна, че и ти го дразниш с нещо, но вместо да го изкаже може да си го изкарва в псувни и тъпо поведение, от сорта "иди да се прегледаш"...за детето не се шашкай- едва ли ще се намери съд, който при здрава и права майка, да го даде на бащата .... това са фишеци, ама че може да те затруднява, ако реши и това е сигурно, та най-добре да си поговорите.... знам, че е трудно- гордост, достойнство и прочее хубавини пречат много в такъв момент, но във всички случаи НАЙ-ДОБРЕ ДА СЕ ОПИТАТЕ ДА СЕ РАЗБЕРЕТЕ С ДОБРО. Дори и да решите, че вече не можете да живеете заедно, не  е нужно да вадите томахавките, а и ти малко смекчи тона, той те дразни хубаво, ама поогледай се и  себе си
Хайде, скоро да пишеш, че всичко е наред и се държите като отговорни хора, дето току-що са казали " взимам теб, за да те обичам в добри и в лоши дни...."

Бубе, май съвместния живот се гради точно на компромиси  . Все едно сме воденични камъни, които постепенно се заоблят и се нагаждат един спрямо друг. Познато ми е как се чувстваш за детенце, защото при един голям скандал вкъщи, половинката ми каза, че ако се разделим ще ми вземе детето  - нещо, което ме изкара от равновесие. Но съм убедена, че наистина никой не е в състояние да отнеме детето на здрава майка!

Моят съвет обаче е като на Jaly1 - разберете се с добро. Поне опитай!   

Здрасвейте момичета!
Днес по съвет на всички вас,опитах да изгладя нещата.ПОлучи се.Но до кога ли?Сигурна съм,че е за кратко.Знзам,че ако се правят компромиоси може да останем заедно,но дали си струва?В мисъл,аз ако правя компромиси няма да се учвствам щастлива и ще се обвинявам,че съм си порпиляла живота в компромиси по неподходящия човек 
Иначе когато нещата са добре,всичко е наред.Нищо не напомня за вчерашната "буря".Все едно не се е случвало.Ама на мен ми е едно такова смотано...........даже днес ревах.Тъпо ми е,че се случва на мен(колкото и глупаво да звучи,нали знаете,че всеки се надява,че на него няма да му се случи...)

Та така..да видим до кога ще бъде това затишие.Иначе той прекрасно знае моята позиция по въпроса,тоест ако говорим,няма да мога да му кажа нищо ново.Всичко съм казала и се надявах да е станало ясно,ама нейсе......
Аз пак ви благодаря,че сте толкова съпричастни с болката ми! 
 

Надявам се да прочетеш скоро, това, което искам да ти кажа. Не вярвам в живота да срещнеш човек, с който да можеш да живееш без да правиш компромиси. Просто това е утопия и колкото по-бързо се отървеш от тази порочна идея, толкова по-големи шансове има връзката с мъжа ти.  При всички случаи компромиси се правят, е говорим за поносими такива. Прецени внимателно КАКВО СИ ХАРЕСВАЛА В МЪЖА СИ САМО ДО ПРЕДИ 3 МЕСЕЦА, ЗА ДА СЕ ОМЪЖИш ЗА НЕГО? На-важните неща (според мен) са, да можеш да разчиташ на него, да се грижи за вас и да се отнася добре към теб, Ако обаче ти си убедена, че спокойствието между вас е за малко, то така и ще бъде. . .
Просто е много трудно хората да се напаснат и ако и двамата го разбират, тогава има шанс да се получи нещо наистина хубаво:)Пожелавам ти за вас да е така:)

 

Бубе,съвместния живот независимо дали с мъж,родители или с който и да било,се гради на компромиси.И винаги едната страна прави повечето компромиси.Такъв е живота.Видя ли като ти казах и аз и другите момичета,да свмекчиш тона,че имаше резултат.Горе главата мацка,в тоя живот не трябва да сме импулсивни,а хитро и по женски да постигаме желаното-без скандали и разправии.

Абе хитро,по женски,ама мен хич ме няма по тази част...не съм от хитрите жени,даже напротив.Не знам как да си използвам предимствата като козове.КЪде къде по-глупави и грозни от мен(извинявайте,ако звучи тъпо) успяват да се уредят по-добре и да ги ценят повече.Такива жени успяват някакси да втълпят на мъжете си,че без тях те биха били нищо и,че няма други като тях,че са единствени!
Ами какво да ви кажа,...евала на такива жени!но нито майка ми,нито аз съответно сме такива жени,аз бих искала да бъда,но как да стане,като няма от кого да го видя и науча? 

Това,което съм ценала преди в мъжа ми,ценя и сега,но има и други неща,на които държа,като добро отношение,независимо от това как му е минал деня(тоест да н е подвластен на настроението си) и помощ в домакинството,които преди ги е имало,а сега нещо не успявам да ги видя,колкото и да се "взирам".Абе човека гледа да си бие пас,ако може с част от задълженията в къщи,а това ме побърква.Аз няма да върша цялата работа и да се превръщам в слугиня(знам,че сега ако той прочете написаното ще ми се скара,защото не ме счита за такава,но с тази незаинтересованост относно домакинската работа,аз се чувствам като такава,ако трябва да правя всичко сама  )
И още нещо,което ме дразни,но не помня дали съм го споменавала,е че все чака аз да му напомня,че трябва да свърши нещо.Иначе може тотално да забрави,а ако е важно това нещо,му се изпуска срока и отива по дяволите!Ами в крайна сметка това мислене и ангажиране и на моя мозък с неговите работи ме натоварва ужасно и в един момент изключвам и забравям и за моите си ангажименти.И като изпуша(в смисъл не издържа) и се скарваме-почвам да крещя,а той каза,че това е нещото,което най- много мрази.

Абе много сложна е нашата работа,а може би не толкова,но аз пререагирам и си усложнявам живота излишно.
Трябва да ви благодаря наистина много,понеже ми помогнахте  при взимането на окончателното решение и сте ми като психотерапевти и то безплатни!А тази услуга е много скъпо платена!Задължена съм ви! 

Бубе изчетох всички мнения по темата и впечатлението ми е че наистина "пререагираш" Я го давай по - ведро и по -непукистцки  Това им е цаката на мъжете....аз моят го хвалих, хвалих и си мислех, че е перфектния/ макар че се оженихме веднага след като се запознахме/  но в последно време взе да ме подразва "леко": скандалчета, недоразумения, недоволства...даже и мен ме пратиха на психиатър да се лекувам  Но с нерви, страдане и вечно доуточняване и изглаждане на нещата няма да се оправите, то с един мъж няма излизане на глава...всичките ги бие съчмата на някъде Моят съвет е не прибързвай....обърни се към себе си и детенце, намери се , успокой се, ЗАБАВЛЯВАЙ СЕ, развивай се...мъжът ти ще го забележи и оцени / ако има акъл/!! Не знам защо ние жените искаме все да ги вкарваме в "пътя" нашите мъже  Изисквай като жена без да прекаляваш и се наслаждавай на това което притежаваш....ако и тогава нещата не вървят - поне ще знаеш че си опитала

Аз предлагам да сформираме група за посещение при психиатър, щото и на мен от време на време
ми дават направление за там 
Нещата, които описваш в последния си постинг, почти без изключение важат и за нашето семейство.
И определено, единствения начин, за да се регулират, е да се действа внимателно и без много натиск - защото в повечето случаи, на натиск се отвръща с контра. Знам, че търпението на всички се изчерпва, но...
Семейството си заради тези работи не бива да разваляш, защото гаранцията, че можеш да попаднеш на по-свестен мъж в това отношение е 1 на 100, а и не знаеш пък дали няма да върши други, по-лоши магарии...(с извинение към магарето). А пък каквото и да си говорим, сам не е лесно да се живее...

И моят мъж ги дърдори понякога едни като сме в колата, ама аз му прискърцвам със зъби, и той си замълчава. Всъщност, повече ме дразни и притеснява с това, че когато е ядосан на нещо кара супер неразумно - нас ни няма в колата, ама като го чуя как изфучава, и сърцето ми се свива от страх и яд.
Като му направя забележка ( ) - не било вярно...

Мами, всичките сте с диагноза "женени по-малко от 3 години" 

Това което преминавате е повече от НОРМАЛНо... тука четох една стаистика, че 90% от браковете се разтрогват първите 3 години, много от тях са предхождани от дългогодишна връзка...

проблема е в това, че се опитваме да променяме човека до нас и неможем да разберем, че той си е ТОЙ, ние сме си НИЕ.
И аз съм минала през същото и аз крещах и аз се сърдех и неразбирах... Аз обаче наистина отидох на семеен терапевт с мъжа си който ми даде съвета, че аз съм си аз и той си е той - и на двамата помогна много.А може ни и времето заедно - незнам...  Аз подлудвах, че моя мъж нищо не пипва вкъщи и все със своите неща се занимава ...недай си боже да трябва да плати тока - ще ни го спрат преди да разбере,че е трябвало да плати... все го обвинявах, все бях недоволна. Каквото ми кажеше го обявавах за обида(дори и да не го е мислил да ме обиди), ама аз така изкривявах нещата....

Истината е че и 2мата не сме идеални. И двамата имаме нужда да се доказваме и то не пред човека с който живеем.  И че трябва да казваме не "ти си...." а "Аз се чувствам..." Когато сме готови да говорим с съпруга по тоязи начин - да му кажем как ние се чувстваме(без да споменаваме,ч е той нещо е допринесъл за това) той ще е гото да направи компромис. Но разговор започнал със "заради тебе", "ти ме караш да се чувствам", "ти си .." винаги е водил и ще води до провал и повече скандали. И не викайте. Научете се да казвате как се чувствате и НАЙ ВАЖНОТО -
какво ВИЕ бихте направили за да запазите и подобрите смейството си. Това не е компромис. Това е готовност да се бориш за връзката си. Да разберем, че ние сме тези които трябва нещо да направят и тихомълком да го направим.
Ефекта от това е много много голям...
и "грозните и глупави" жени точно така си"манипулират" мъжете.....
Защото казват "Аз" а не "Ти".
Няма мъж(а и жена) която да не отреагира когато и се каже ти си такъв или онакъв и да се спести скандала. Даже и да не отговори остава чувството за недоволство. Но също така няма и човешко същество което да издържи, ако вижда,ч е другия до него полага усилия във всяка една насока да бъде по-добър, по-разбиращ и по-уравновесен.
Проблема на нас жените е че искаме да променим все мъжа си.... Не го правете момичета, това ако стане ще се окажете с непознат човек пред вас и определено не човека който обичате....

Аз като изпадна в стрресова ситуация и до ден днешен отварям тетрадката и пиша - какво ще направя за да не се случва това. Не как ще го накарам да не прави така.... И мога гордо да кажа, че имам стабилна връзка... Не такава каквато беше първите 3 години

Бубе,ще не ще живота ще те научи да бъдеш хитра жена,аз мога да се похваля че малко се понаучих но има още какво да се желае.И наистина виждам,че има ефект,когато спреш да забелязваш конкретния мъж и обърнеш внимание на себе си.Колкото си по-непукист,толкова си по-интересна за него.
Защо не дадеш малчо на ясла,а ти да започнеш работа-знаеш ли колко по-добре ще се чустваш!

Бубе, ти си идеалистка...такива хора мисля би трябвало да искат първо брак после дете... но при вас е обратното...и то брак доста след детето... Значи ти може би, а вероятно и той не сте искали брак.... Това май говори за нещо нали? Още повече при човек като теб - защото и аз съм като теб - все едно от друг свят... РОмантика, мечти и вяра в доброто са само малка част от отличителните черти.
НО вгледай се в нещата - има причина и тя е още от преди брака... а брака е опит да си като всички... но не винаги може човек да е като всички... Става но бавно и мъчително, а след това остава една самота - това е като да си съвсем различен - живееш като другите но винаги усещаш празнота в себе си!
Сега с детето и проблемите, вашите различия, които подсъзнателно са ви въздържали от брак, изпъкват, лъсват и ... ми водят до кризи...
При мен нещата са като при теб. С една разлика - детето ме "свали" на земята и вече не бих могла да се разведа заради псувните, но заради всичко друго което описваш и е част и от моето ежедневие - ми боря се да наредим нещата да устройват и двамата, ма не стане ли това и ако даде господ до тогава да не ми е промита психиката от компромиси - ще си стегна багажа и "чао адиос"
Компромиси но с мярка!

Здравейте мили момичета, идеалистки, реалистки и мечтателки!
И аз изчетох темата от начало до край. Научих и нови полжения, и доста стари си припомних. Имам наблюдения, да ги наречем професионални върху този проблем - семейната терапия. Имам си обаче и човешкия опит, който е много важен.
И аз като много други тук мисля, че компромисът е важен и категорично е нужен в една връзка. Има обаче един вид самокомпромиси, те са прекрачена граница на компромиса. Ако един човек се остави да бъде доминиран, тогава рано или късно заглушителя на чувствата спира да действа и се получава огромен трясък. Примирението не е компромис, то е враг на всяка една връзка. Споделянето, търсенето на различности при водене на разговор с половинката, свеждане на обвиненията до минимум и още много други неща са в основата на разбирателството. Монотонността на скандалите например води до тотално разрушаване на всяка една връзка. Ако всеки път търсим решение в едно и също обвинение, ако всеки път изтъкваме едни и същи положения, дори и да сме безкрайно прави, ние сами си слагаме шапката на недоверието на отсрещния. Това е нещо като навика, той свиква с нашите претенции, някак претръпва и спира да ни обръща внимание - в такъв случай може да стане много циничен, агресивен дори, да говори напук...просто демонстрира безразличието и безстрашието си по най-смелия начин. Познайте защо?! Защото просто ние нищо не сме променили, не сме предприели, думите колкото и да ги въртим и сучем,са едно нищо,  действията са много по-важни. Ако един нормален мъж види и усети промяната в поведението ни, в действията, в ежедневието и прочие повярвайте ми тогава започва да разсъждава трезво. Иначе какво ...всеки ден едно и също...не ми помагаш, детето пак сама го гледам по 24 часа, омръзна ми да нямаш време за нас...родителите ти пак ми вдигаха кръвното докато те нямаше...и така, само думи. Представете си, че замълчите, че той се прибере и учудено ви попита как така всичко е било наред. Вие спокойно му казвате, че не е било наред, но няма смисъл да тровите деня му излишно, просто искате да си починете и да излезете за малко сама, на кафе примерно с приятелка. Тогава идва различното и желанието му да разбере и ЧУЕ! Това е само един пример...и то елементарен. Случки и ситуации има безброй, и аз мисля, че тук в този проблем като цяло няма рамка за решаването му. Всеки човек си е строга индивидуалност и като такава, единственото което смятам, че е полезно е просто да търсим различните начини. Да не спираме да търсим пътеките към решаване на проблема, защото една пътека колкото и да е утъпкана, е нищо в сравнение с избора. Всеки човек е устроен така, че когато нещо му се налага е неколкократно пъти по-трудно за изпълнение, отколкото това, което му се дава като възможност да избере.
Съгласна съм, че има и случаи които не подлежат на никакво разбиране. Има хора например, които са толкова въвлечени в проблемите си и в собствената си несигурност, че са безкрайно вредни за околните. Това са хора, които си вярват, които мислят и живеят илюзорно, които не познават друго мнение освен своето, но те слава богу са изключителна рядкост.
А и като се замисля...някой някъде беше казал, че проблемите са измислени от хората, за да имат какво да разрешават.
И винаги според мен, ще има начин да успеем, ако знаем какво искаме да постигнем, ако знаем какво градим, ако имаме цел.
Дано не съм ви досадила, и дано философиите ми са разбираеми и не до там хаотични...но просто попаднах на темата след тежък ден...освен това е 5 часа сутринта и не зная до колко съм свежа за подобна сериозност 
Желая късмет на всички и много удовлетвореност!

Ина, това, което си написала е страхотно, и е абсолютно вярно!
Браво!
Дай Боже да намерим сили за търпението, което е нужно, за да можем да го спазваме,
и наистина нещата в семействата ще вървят по-добре.
И дай Боже, да не попадаме на изключенията, за които говориш - имам пример за една безкрайно търпелива
жена (свекърва ми), търсеща винаги компромиса и спокойното решение, угаждаща във всичко - и един мръсен темерут (свекър ми) - живеещ само и единствено за себе си, тъпчейки и унищожавайки всеки, който му се поддаде.

Момичета,благодаря на всички за написаното от вас.На всички мнения и съвети.Постарах се да приложа наученото  и да се стремя да не пререагирам,когато е възможно.Замислих се над много неща,след като пуснах тази тема.Тя ми помогна  в много направления.Именно затова и я пуснах от свое име,а не анонимно,защото така сметнах,че ще получа много по-добри и искрени съвети.Така и стана.
Далеч съм от мисълта,че всичко ще върви по мед и масло от тук нататък,но поне за сега с ваша помощ успях да стабилизирам брака си.Както казах и по-горе в темата спеделеното от мен и написаното в отговор от вас ми подейства като час при психоаналитик и ми подейства доста добре.

Естествено си запазвам правото да пиша пак,ако нещата пак загрубеят

Бубе,искренно се радвам за теб.Желая ти много щастие и безоблачно бъдеще в съвместния живот!
Целувки.

Буба, искам да те окуража,като ти кажа,че ние с мъжа ми до сватбата не бяхме се карали дори, а после направо се е случвало да се целим с предмети...и че и аз като теб си казвам какво щеше да е ако бях...но истината е,че човек постъпва по най-добрия възможен начин в конкретната ситуация и от своята гледна точка. Щом си решила да имаш дом и семейство, гордей се с твоите мъже и не гледай назад...
а може и следите от някоя депресия или умора да те карат да се чувстваш огорчена, детето много променя семейството, но колкото повече пораства, толкова по-хубаво става...

 Ами истина е,че понякога съжалявам,че се бракувахме,но пустото желание да бъда булка беше причината от моя страна.От негова,желанието винаги го е имало,но май с течение на времето и на него все повече му отшумяваше мерака за брак.

А когато съвсем се сговнясат(упс) отношенията ни,трябва да ви призная,че съжалявам,че му разреших да припознае детето.Понякога си мисля,че би било по-добре и по-лесно(лично за мен) ако не бях разрешила да го припознае.Но все пак един ден детето ми ще ме пита защо на акта му за раждане пише-баща неизвестен,при положение,че е известен,нали?Тогава какво се обяснява незнам. 

Абе,постъпила съм,така както съм вярвала,че ще е най-добре за дечко и това е!Наистина няма смисъл да мисля какво би било,ако...това няма да доведе до нищо добро.
И дай Боже по-рядко да имам от тези моменти,в които си мисля тези неща.........

Бубе,ще те плескам в скоро време!
Вземи се стегни момиче,имаш прекрасен съпруг и прекрасно детенце.Няма идеални семейства.Запомни го!!!Романтиката си остава в мечтите ни.Отпусни се и се наслаждавай на живота!!!

Дълго време мислех дали да пиша в тази тема....не заради това че ти си я писала (повярвай ми) ..имам си други мои си съображения....както и да е....

Всеки си има проблеми, всеки забелязва плюсовете и минусите на другия, за съжаление  след известен период от съвместния живот- не веднага ....
Всеки се опитва да прави компромиси, не всеки обаче ги прави. 

За съжаление съм забелязала, че ние жените сме склонни на повече.....понякога дори се ядосвам от това.

Но сега трябва сама да видиш какво си написала и да разбереш, че точно това е най- важно за теб и детенцето ти : постъпила съм,така както съм вярвала

Както са казали хората една майка ВИНАГИ знае кое е най- добре за детенцето и.

Не съжалявай за нищо и бъди маалко по- твърда!!! 

Това са ГОЛЕМИ глупости.
(И в допълнение - хората едно време са казвали че Земята е плоска.)

Нищо общо между двете, но няма да споря..и то с мъж
Всички знаем, че вие винаги сте прави.

Мисля, че тя ще ме разбере какво имам в предвид.

Ха-ха, Вини, адски си права Вече писах веднъж за/на Panther, че само от два негови лафа му личи пола. Сега бих добавила и тесногръдието. Ей, момичета, зарад' такива коне с капаци (ама пък изжививяващи се като всезнаещи) има хиляди постинги с оплаквания от мъжкото съсловие във форума ни... А още колко неизказани.
Бубе, на да видиш, че може да е и къде по-зле:)) Представяш ли си Panther да ти е в къщата _{(за тесногръдите: пояснение - това е майтап)}

@миленита
1. В какво точно се изразява тесногръдието ми?
2. Къде съм казал че съм всезнаещ?
3. Ако влезеш в някой форум в които пишат предимно мъже със сигурност ще има предостатъчно оплаквания от жените - по простата причина че няма да има кой да опонира. Но това като цяло нищо не значи.

По отношение на това кое е добре за децата - това че майката винаги знае кое е добре за детето просто няма как да е истина. 'Щото примерно има разни майки наркоманки и познай колко знаят кое е добре за детето. Или такива които прекаляват с алкохол. Или една наскоро която бях чел в един форум - цитирам по памет:
"Аз на моето дете няма да му давам никакво месо още от бебе и ще го правя вегетарианче, то и без това месо май не харесва" - ей тука може да се изкаже някой от лекарите във форума и да каже на тая майка колко и е акъла.
Ще се радвам ако получа отговор на двата въпроса горе.
Иначе - успех и късмет на всички.

Panther, ще ти отговоря на лични, за да не "замърсявам" темата със странични неща, а и да не хабя форумско място с обяснения, които на тук пишещите мами са до болка ясни.

И това не е така..

Първо, защото в случая това е темата на Буба, която всички знаем, че не е наркоманка...
Ако беше такава дали изобщо щеше да пита за детето си?
Не мисля, че това точно е уместно да се дава за пример

И за вегетарианката...ами да, за нея това е правилно, както и за тези с гърнето....за едни жени е добре да се слага рано, за други супер грешно.

Вместо да даваш примери, що като един добър МЪЖ не вземеш да и помогнеш а?

Буба, извинявай за офф-а по темата ти...но не се стърпях да не отговоря.

Е стана малко неразбирателство, надявам се че вече сме се изяснили.
В заключение - лошо е да се генерализира и всяко правило си има изключения.
Иначе бих помогнал, но няма желаещи да се възползват.
 

Момичета - Миленита и ВИли, ама или не четет или вие сте тесногръди!!
Panther е всичко друго но не тесногръд мъж! Просто е мъж и пише както го мисли - просто и ясно, без да го усуква и окрасява!
Първо - майката ама по никакъв начин не е задължително да знае кое е най-доброто! Ама просто това е такава ала-бала...  ДА не говорим колко излишно самочувствие може да придаде това точно на хора, които най-малко го заслужават!

Второ - БУБЕ ти може и да не знаеш кое е правилно - но щом си постъпила така е глупаво и ненужно да се кориш! Имала си основателни причини да постъпиш така! И не е проблема в брака - щото доли проблемите да се предизвикват от неговото наличие, повярвай ми - НЕ ГИ ПОРАЖДА това, че си омъжена!!!! Това може да е повод за повече кавги, но проблемите са от друго естество!
 Пак ще ти кажа - не е вината в това че си подписала една хартийка! Търси другаде!

НО ти писа, че сте по-добре - дай малко време на нещата и се зареди с търпение - защото то ще ти е нужно и за малкия голям човек - потренирай с мъжО първо 

Споко бе хора!Какво като се пише и извън темата?!Нито ми пречи,нито е проблем.Даже напротив-става по-интересен така разговора!

Иначе при нас нещата са така-един ден добре,после пак зле и така 

Уф........

Бубе, мисля, че проблема може да е при теб отчасти - ти и без това си чувствителен човек, а от раждането - може усещаниятати да са се обострили - искам да кажа - да си по-наранима, по-раздразнима, по-неуверена... Все неща които са като лавина - тръгне ли едното, повлича другото -и ето ти драма! Това че в това е част от проблема съм сигурна - по постингите показваш обострена чувствителност към дразнителите... Сигурна съм, че и мъжа ти има вина, но може би не чак толкова голяма...
Може би имаш нужда от почивка и спокойствие - дори ако може без него, за да видиш дали ще ти мине...  Що не идете ако можете да си го позволите с малчо някъде на планина за малко - за човек като теб една есенна романтика с най-важния мъж в живота ти /визирам сина  /  може да се окаже лек! И поне ще те зареди с оптимизъм и ведрина /поне до първите 3 скандала  /

е то в живота е така:веднъж вали, веднъж е слънчево...един път си здрав - друг болен..веднъж имаш пари, друг път по-малко...понякога си слаб, а друг-път силен...няма абсолютно гладко положение   така е по-интерестно, пък и важното е когато се обичате да се обичате повече, отколкото когато се мразите

Бе пари няма за такова нещо бе  .То сега се занизаха едни рождени дни,моят мина преди няколко дена,сега на 20-ти има детето.Това все големи харчове.
Но да ти кажа и да имах пари,пак не бих отшла без него някъде сама.Щото после няма да ми е приятно и той ако реши да си почива сам 

Но по принцип не би било прблем,ако съм с друга приятелка с дете,няма да ме спре,даже напротив,ама ето,че пак опираме до парите 

Само какво си мисля (може и да не съм права), а то е, че Бубе, май или не обичаш мъжа си или си уморена от него...

Истината е,че когато е мил,нежен,внимателен и се отнася с любов,го обичам.Когато се караме и ме кара да съм безсилна и в следствие на това да викам(скандалджийка както ме нарича той),не го обичам.
А дали има някой,който обича съпруга си,в моментите когато, я кара да страда ?

Не мога да лажа,че не го обичам,когато се погрижи да ми направи романтична вечер-изненада на рождения ми ден,когато беше посипал цялата стая,където бяхме отседнали в листа от рози,стигащи до леглото,възглавницата и водещи до малката и сладка кутийка с подаръка вътре.Вързана с тънка розова панделка....

Ей, Буба, ами че това си е нормално - кой обича да бъде ядосван, нараняван, оскърбяван и т.н. А още по-боли, когато подобни негативни емоции ти ги причинява човекът до теб. Естествено е, да чувстваш, че не го обичаш в такива моменти, колкото и елементарно да звучи. Но си има граница на компромисите и търпимостта. Една прекрасна романтична изненада не може да компенсира ежедневно неразбирателство или лошо отношение (не казвам, че при вас е така). Тъй като ти най-добре познаваш отношенията ви, ти преценяваш кое е повече - доброто или лошото, обичта и уважението или обидата и усещането, че си сам. Бубе, веднъж се живее - затова трябва да гребем от живота с пълни шепи и да се стремим да го направим възможно най-добрия за нас и най-скъпите ни. За да не ставам банална, няма да повтарям "важни сте ти и детенце"

Да,много си правя,че търпимостта и копромисите имат граница.Но проблема е,че аз незнам дали ги правя достатъчно!И кога е тази граница,до каква степен.Аз съм много горд човек и не понасям някой да се опита да ме стъпче и от там идва основният проблем.Дали правя въобще компромиси,или искам всичко да е идеално и то веднага ако може.
Иначе понякога лошите моменти са 2/3 от ежедневието ми и тогава съм нещастна,ама много нещастна.А друг път съвсем не е така.Затова и съм така раздвоена и не смея да предприема нищо.Защото да не сгреша и да избързам с действия за които после ще съжалявам.

Бубе, ти единствено дете ли си?
Имам чувството, че си от хората, свикнали живота им да е подреден и другите около тях - те да си ги подбират според вкуса си и желанията си...
Живяла ли си сама, сама да се оправяш и да се бориш?
Живота е гаден - но както пише в подписа на една мама - никой не ни е обещавал да бъде хубав! Живота е предимно мръсни чинии в мивката, пък било то и останали от романтичтна вечеря!
Много лесно се разстройваш - или си малка или до сега слава богу живота ти е текъл така както ти се иска! Но с детето и заради него е хубаво да осъзнаеш, че живота е купчина лайна и ти просто трябва да си избереш свое - персонално! Ако по-скоро приемеш, че не сме на този свят просто да се веселим и забавляваме - няма така да страдаш!

 

Да кажа:Не съм едно дете.Имам по-голям брат.Родителите ми са разведени,но и за миг майка ми не е допуснала да усетя липсата му,напротив-имала съм страхотно детство.Възхищавам се на майка ми,че е успяла да ни го осигури(на мен и батко ми).От тук съдя,че явно живота ми до тук е бил подреден.
Не съм живяла сама и не съм свикнала да се боря.Расла съм като цвете в саксия,още повече,че съм по-малкото дете в семейството,иначе не съм никак малка.На 28 съм 
но по принцип съм от този тип жени,които така,или иначе не могат,а и не искат да се оправят сами,а имат нужда от някой до себе си,на когото да разчитат.Не виждам нищо лошо,в което.
Лошото в случая , е че,ако се разведа(не дай Боже),ще ми е много трудно и психически ще се срина,от това ме е страх,а и професията ми,за която споменах по-напред в темата не е много добре платена и няма да съм финансово независима,което би ми дало самочувствие и сила.

Иска ми се винаги да имам план Б,затова така надълго разсъждавам за нещата от личния си живот и ги правя достояние и на вас,но в крайна сметка така получавам и най-пълноценна подкрепа и разбиране и от ваша страна.Иначе да си призная не ми е лесно да споделям пред толкова много хора.
Иска ми се всичко да е перфектно,но то май никога и никъде не е такова.Въпроса е по-скоро кой как умее да го представи пред хората 

Уф, моичкия мисли точно като теб. Щом вика имаме търкания, значи  не сме 1 за друг.
На мен ми се вижда супер идеалистично и наивно. Ти познаваш ли такъв човек/мъж, жена/ с който да мислиш еднакво по всички въпроси и в отношенията с който да не си правила компромис никога? Ако да, значи този човек е правил компромисите.

Е това все едно аз съм го писала.

Бубе, имай търпение! Имам чувството, че си разстроена напоследък и когато ти попремине ще откриеш, че дявола не е чак толкова черен!
Брой до сто ако трябва когато се ядосаш!
Знам за плановете и аз съм така  - затова споко - открих, покрай проблемите с детето, че уви ние плануваме ма други разпределят  Понякога ако оставиш нещата да втасат е по-добре  а и да ни ги месиш допълнително - че ще ги развалиш 
Спокойно - ако не дай си боже стигнете до развод - съм сигурна, че ще имаш сили да се справиш - въпреки, че изглежда че си слаба в теб се чувства силна нота! Сигурна съм и в теб и в Касиопея - затова на нея се ядосвам, че не се изправя срещу страховете си  и не разкара пръдльото от живота си...
Но в твоя случай мисля, че много ще съжаляваш ако прибързаш - дай си време а и на мъжа си - да свикнете с новото положение!

БЛАГОДАРЯ !