Лишаване на съпруга от права над детето

Интересно как хора,които не те познават могат много добре да те разберат само от няколко постинга в нета...
Да,идеалистка съм.И това много ми пречи в живота.Често ми се е случвало да ме питат в кой век живея,или в кой филм,щото ми се иска нещата  да са ясни и точни и когато даваш добро,да получаваш добро.Ама не е така в нашия свят явно.А е трудно да се променям.Вече съм оформен характер и личност.А явно съм достатъчно глупава за да не мога да се преборя с живота и това,което ми се случва и се предавам, като търся най-лесния изход,в случая раздялата.
Но пък и живот граден на компромиси не ми се нрави.Незнам как сте вие,но аз все си мисля,че като не върви с даден човек,то значи той не е за нас и има някой друг някъде,който е нашата половинка.НО пък много е тъпо,щото до сега съм си мислела,че точно моят мъж е моята половинка и се реших да имаме дете след толкова дълго съжителство(5 години)Дефакто не очаквах тепърва някакви кой знае какви изненади.Обаче ето,че можело да стане и по-зле
А за брака-той е инициатора,аз все не бях готова(както и за детето) и накрая като се оженихме и стана по-зле 
трябва да ви призная обаче,че много трудно ще взема решението за развод.По-скоро бих приела раздяла първоначално,но пък той ми казва,че ако не го искам вече да си подам молба за развод(иначе нямало да си ходи)....мисля,че понеже ме познава много добре и знае тази моя нерешителност я използва в момента като оръжие  срещу мен

Буба, нещо хич не ми харесва накъде духа вятъра  за вашата лодка:(
Дали не може да се разберете като хората, живели сте вече заедно, натрупали са се неща да ви дразнят- бъди сигурна, че и ти го дразниш с нещо, но вместо да го изкаже може да си го изкарва в псувни и тъпо поведение, от сорта "иди да се прегледаш"...за детето не се шашкай- едва ли ще се намери съд, който при здрава и права майка, да го даде на бащата .... това са фишеци, ама че може да те затруднява, ако реши и това е сигурно, та най-добре да си поговорите.... знам, че е трудно- гордост, достойнство и прочее хубавини пречат много в такъв момент, но във всички случаи НАЙ-ДОБРЕ ДА СЕ ОПИТАТЕ ДА СЕ РАЗБЕРЕТЕ С ДОБРО. Дори и да решите, че вече не можете да живеете заедно, не  е нужно да вадите томахавките, а и ти малко смекчи тона, той те дразни хубаво, ама поогледай се и  себе си
Хайде, скоро да пишеш, че всичко е наред и се държите като отговорни хора, дето току-що са казали " взимам теб, за да те обичам в добри и в лоши дни...."

Бубе, май съвместния живот се гради точно на компромиси  . Все едно сме воденични камъни, които постепенно се заоблят и се нагаждат един спрямо друг. Познато ми е как се чувстваш за детенце, защото при един голям скандал вкъщи, половинката ми каза, че ако се разделим ще ми вземе детето  - нещо, което ме изкара от равновесие. Но съм убедена, че наистина никой не е в състояние да отнеме детето на здрава майка!

Моят съвет обаче е като на Jaly1 - разберете се с добро. Поне опитай!   

Здрасвейте момичета!
Днес по съвет на всички вас,опитах да изгладя нещата.ПОлучи се.Но до кога ли?Сигурна съм,че е за кратко.Знзам,че ако се правят компромиоси може да останем заедно,но дали си струва?В мисъл,аз ако правя компромиси няма да се учвствам щастлива и ще се обвинявам,че съм си порпиляла живота в компромиси по неподходящия човек 
Иначе когато нещата са добре,всичко е наред.Нищо не напомня за вчерашната "буря".Все едно не се е случвало.Ама на мен ми е едно такова смотано...........даже днес ревах.Тъпо ми е,че се случва на мен(колкото и глупаво да звучи,нали знаете,че всеки се надява,че на него няма да му се случи...)

Та така..да видим до кога ще бъде това затишие.Иначе той прекрасно знае моята позиция по въпроса,тоест ако говорим,няма да мога да му кажа нищо ново.Всичко съм казала и се надявах да е станало ясно,ама нейсе......
Аз пак ви благодаря,че сте толкова съпричастни с болката ми! 
 

Надявам се да прочетеш скоро, това, което искам да ти кажа. Не вярвам в живота да срещнеш човек, с който да можеш да живееш без да правиш компромиси. Просто това е утопия и колкото по-бързо се отървеш от тази порочна идея, толкова по-големи шансове има връзката с мъжа ти.  При всички случаи компромиси се правят, е говорим за поносими такива. Прецени внимателно КАКВО СИ ХАРЕСВАЛА В МЪЖА СИ САМО ДО ПРЕДИ 3 МЕСЕЦА, ЗА ДА СЕ ОМЪЖИш ЗА НЕГО? На-важните неща (според мен) са, да можеш да разчиташ на него, да се грижи за вас и да се отнася добре към теб, Ако обаче ти си убедена, че спокойствието между вас е за малко, то така и ще бъде. . .
Просто е много трудно хората да се напаснат и ако и двамата го разбират, тогава има шанс да се получи нещо наистина хубаво:)Пожелавам ти за вас да е така:)

 

Бубе,съвместния живот независимо дали с мъж,родители или с който и да било,се гради на компромиси.И винаги едната страна прави повечето компромиси.Такъв е живота.Видя ли като ти казах и аз и другите момичета,да свмекчиш тона,че имаше резултат.Горе главата мацка,в тоя живот не трябва да сме импулсивни,а хитро и по женски да постигаме желаното-без скандали и разправии.

Абе хитро,по женски,ама мен хич ме няма по тази част...не съм от хитрите жени,даже напротив.Не знам как да си използвам предимствата като козове.КЪде къде по-глупави и грозни от мен(извинявайте,ако звучи тъпо) успяват да се уредят по-добре и да ги ценят повече.Такива жени успяват някакси да втълпят на мъжете си,че без тях те биха били нищо и,че няма други като тях,че са единствени!
Ами какво да ви кажа,...евала на такива жени!но нито майка ми,нито аз съответно сме такива жени,аз бих искала да бъда,но как да стане,като няма от кого да го видя и науча? 

Това,което съм ценала преди в мъжа ми,ценя и сега,но има и други неща,на които държа,като добро отношение,независимо от това как му е минал деня(тоест да н е подвластен на настроението си) и помощ в домакинството,които преди ги е имало,а сега нещо не успявам да ги видя,колкото и да се "взирам".Абе човека гледа да си бие пас,ако може с част от задълженията в къщи,а това ме побърква.Аз няма да върша цялата работа и да се превръщам в слугиня(знам,че сега ако той прочете написаното ще ми се скара,защото не ме счита за такава,но с тази незаинтересованост относно домакинската работа,аз се чувствам като такава,ако трябва да правя всичко сама  )
И още нещо,което ме дразни,но не помня дали съм го споменавала,е че все чака аз да му напомня,че трябва да свърши нещо.Иначе може тотално да забрави,а ако е важно това нещо,му се изпуска срока и отива по дяволите!Ами в крайна сметка това мислене и ангажиране и на моя мозък с неговите работи ме натоварва ужасно и в един момент изключвам и забравям и за моите си ангажименти.И като изпуша(в смисъл не издържа) и се скарваме-почвам да крещя,а той каза,че това е нещото,което най- много мрази.

Абе много сложна е нашата работа,а може би не толкова,но аз пререагирам и си усложнявам живота излишно.
Трябва да ви благодаря наистина много,понеже ми помогнахте  при взимането на окончателното решение и сте ми като психотерапевти и то безплатни!А тази услуга е много скъпо платена!Задължена съм ви! 

Бубе изчетох всички мнения по темата и впечатлението ми е че наистина "пререагираш" Я го давай по - ведро и по -непукистцки  Това им е цаката на мъжете....аз моят го хвалих, хвалих и си мислех, че е перфектния/ макар че се оженихме веднага след като се запознахме/  но в последно време взе да ме подразва "леко": скандалчета, недоразумения, недоволства...даже и мен ме пратиха на психиатър да се лекувам  Но с нерви, страдане и вечно доуточняване и изглаждане на нещата няма да се оправите, то с един мъж няма излизане на глава...всичките ги бие съчмата на някъде Моят съвет е не прибързвай....обърни се към себе си и детенце, намери се , успокой се, ЗАБАВЛЯВАЙ СЕ, развивай се...мъжът ти ще го забележи и оцени / ако има акъл/!! Не знам защо ние жените искаме все да ги вкарваме в "пътя" нашите мъже  Изисквай като жена без да прекаляваш и се наслаждавай на това което притежаваш....ако и тогава нещата не вървят - поне ще знаеш че си опитала

Аз предлагам да сформираме група за посещение при психиатър, щото и на мен от време на време
ми дават направление за там 
Нещата, които описваш в последния си постинг, почти без изключение важат и за нашето семейство.
И определено, единствения начин, за да се регулират, е да се действа внимателно и без много натиск - защото в повечето случаи, на натиск се отвръща с контра. Знам, че търпението на всички се изчерпва, но...
Семейството си заради тези работи не бива да разваляш, защото гаранцията, че можеш да попаднеш на по-свестен мъж в това отношение е 1 на 100, а и не знаеш пък дали няма да върши други, по-лоши магарии...(с извинение към магарето). А пък каквото и да си говорим, сам не е лесно да се живее...

И моят мъж ги дърдори понякога едни като сме в колата, ама аз му прискърцвам със зъби, и той си замълчава. Всъщност, повече ме дразни и притеснява с това, че когато е ядосан на нещо кара супер неразумно - нас ни няма в колата, ама като го чуя как изфучава, и сърцето ми се свива от страх и яд.
Като му направя забележка ( ) - не било вярно...

Мами, всичките сте с диагноза "женени по-малко от 3 години" 

Това което преминавате е повече от НОРМАЛНо... тука четох една стаистика, че 90% от браковете се разтрогват първите 3 години, много от тях са предхождани от дългогодишна връзка...

проблема е в това, че се опитваме да променяме човека до нас и неможем да разберем, че той си е ТОЙ, ние сме си НИЕ.
И аз съм минала през същото и аз крещах и аз се сърдех и неразбирах... Аз обаче наистина отидох на семеен терапевт с мъжа си който ми даде съвета, че аз съм си аз и той си е той - и на двамата помогна много.А може ни и времето заедно - незнам...  Аз подлудвах, че моя мъж нищо не пипва вкъщи и все със своите неща се занимава ...недай си боже да трябва да плати тока - ще ни го спрат преди да разбере,че е трябвало да плати... все го обвинявах, все бях недоволна. Каквото ми кажеше го обявавах за обида(дори и да не го е мислил да ме обиди), ама аз така изкривявах нещата....

Истината е че и 2мата не сме идеални. И двамата имаме нужда да се доказваме и то не пред човека с който живеем.  И че трябва да казваме не "ти си...." а "Аз се чувствам..." Когато сме готови да говорим с съпруга по тоязи начин - да му кажем как ние се чувстваме(без да споменаваме,ч е той нещо е допринесъл за това) той ще е гото да направи компромис. Но разговор започнал със "заради тебе", "ти ме караш да се чувствам", "ти си .." винаги е водил и ще води до провал и повече скандали. И не викайте. Научете се да казвате как се чувствате и НАЙ ВАЖНОТО -
какво ВИЕ бихте направили за да запазите и подобрите смейството си. Това не е компромис. Това е готовност да се бориш за връзката си. Да разберем, че ние сме тези които трябва нещо да направят и тихомълком да го направим.
Ефекта от това е много много голям...
и "грозните и глупави" жени точно така си"манипулират" мъжете.....
Защото казват "Аз" а не "Ти".
Няма мъж(а и жена) която да не отреагира когато и се каже ти си такъв или онакъв и да се спести скандала. Даже и да не отговори остава чувството за недоволство. Но също така няма и човешко същество което да издържи, ако вижда,ч е другия до него полага усилия във всяка една насока да бъде по-добър, по-разбиращ и по-уравновесен.
Проблема на нас жените е че искаме да променим все мъжа си.... Не го правете момичета, това ако стане ще се окажете с непознат човек пред вас и определено не човека който обичате....

Аз като изпадна в стрресова ситуация и до ден днешен отварям тетрадката и пиша - какво ще направя за да не се случва това. Не как ще го накарам да не прави така.... И мога гордо да кажа, че имам стабилна връзка... Не такава каквато беше първите 3 години

Бубе,ще не ще живота ще те научи да бъдеш хитра жена,аз мога да се похваля че малко се понаучих но има още какво да се желае.И наистина виждам,че има ефект,когато спреш да забелязваш конкретния мъж и обърнеш внимание на себе си.Колкото си по-непукист,толкова си по-интересна за него.
Защо не дадеш малчо на ясла,а ти да започнеш работа-знаеш ли колко по-добре ще се чустваш!

Бубе, ти си идеалистка...такива хора мисля би трябвало да искат първо брак после дете... но при вас е обратното...и то брак доста след детето... Значи ти може би, а вероятно и той не сте искали брак.... Това май говори за нещо нали? Още повече при човек като теб - защото и аз съм като теб - все едно от друг свят... РОмантика, мечти и вяра в доброто са само малка част от отличителните черти.
НО вгледай се в нещата - има причина и тя е още от преди брака... а брака е опит да си като всички... но не винаги може човек да е като всички... Става но бавно и мъчително, а след това остава една самота - това е като да си съвсем различен - живееш като другите но винаги усещаш празнота в себе си!
Сега с детето и проблемите, вашите различия, които подсъзнателно са ви въздържали от брак, изпъкват, лъсват и ... ми водят до кризи...
При мен нещата са като при теб. С една разлика - детето ме "свали" на земята и вече не бих могла да се разведа заради псувните, но заради всичко друго което описваш и е част и от моето ежедневие - ми боря се да наредим нещата да устройват и двамата, ма не стане ли това и ако даде господ до тогава да не ми е промита психиката от компромиси - ще си стегна багажа и "чао адиос"
Компромиси но с мярка!

Здравейте мили момичета, идеалистки, реалистки и мечтателки!
И аз изчетох темата от начало до край. Научих и нови полжения, и доста стари си припомних. Имам наблюдения, да ги наречем професионални върху този проблем - семейната терапия. Имам си обаче и човешкия опит, който е много важен.
И аз като много други тук мисля, че компромисът е важен и категорично е нужен в една връзка. Има обаче един вид самокомпромиси, те са прекрачена граница на компромиса. Ако един човек се остави да бъде доминиран, тогава рано или късно заглушителя на чувствата спира да действа и се получава огромен трясък. Примирението не е компромис, то е враг на всяка една връзка. Споделянето, търсенето на различности при водене на разговор с половинката, свеждане на обвиненията до минимум и още много други неща са в основата на разбирателството. Монотонността на скандалите например води до тотално разрушаване на всяка една връзка. Ако всеки път търсим решение в едно и също обвинение, ако всеки път изтъкваме едни и същи положения, дори и да сме безкрайно прави, ние сами си слагаме шапката на недоверието на отсрещния. Това е нещо като навика, той свиква с нашите претенции, някак претръпва и спира да ни обръща внимание - в такъв случай може да стане много циничен, агресивен дори, да говори напук...просто демонстрира безразличието и безстрашието си по най-смелия начин. Познайте защо?! Защото просто ние нищо не сме променили, не сме предприели, думите колкото и да ги въртим и сучем,са едно нищо,  действията са много по-важни. Ако един нормален мъж види и усети промяната в поведението ни, в действията, в ежедневието и прочие повярвайте ми тогава започва да разсъждава трезво. Иначе какво ...всеки ден едно и също...не ми помагаш, детето пак сама го гледам по 24 часа, омръзна ми да нямаш време за нас...родителите ти пак ми вдигаха кръвното докато те нямаше...и така, само думи. Представете си, че замълчите, че той се прибере и учудено ви попита как така всичко е било наред. Вие спокойно му казвате, че не е било наред, но няма смисъл да тровите деня му излишно, просто искате да си починете и да излезете за малко сама, на кафе примерно с приятелка. Тогава идва различното и желанието му да разбере и ЧУЕ! Това е само един пример...и то елементарен. Случки и ситуации има безброй, и аз мисля, че тук в този проблем като цяло няма рамка за решаването му. Всеки човек си е строга индивидуалност и като такава, единственото което смятам, че е полезно е просто да търсим различните начини. Да не спираме да търсим пътеките към решаване на проблема, защото една пътека колкото и да е утъпкана, е нищо в сравнение с избора. Всеки човек е устроен така, че когато нещо му се налага е неколкократно пъти по-трудно за изпълнение, отколкото това, което му се дава като възможност да избере.
Съгласна съм, че има и случаи които не подлежат на никакво разбиране. Има хора например, които са толкова въвлечени в проблемите си и в собствената си несигурност, че са безкрайно вредни за околните. Това са хора, които си вярват, които мислят и живеят илюзорно, които не познават друго мнение освен своето, но те слава богу са изключителна рядкост.
А и като се замисля...някой някъде беше казал, че проблемите са измислени от хората, за да имат какво да разрешават.
И винаги според мен, ще има начин да успеем, ако знаем какво искаме да постигнем, ако знаем какво градим, ако имаме цел.
Дано не съм ви досадила, и дано философиите ми са разбираеми и не до там хаотични...но просто попаднах на темата след тежък ден...освен това е 5 часа сутринта и не зная до колко съм свежа за подобна сериозност 
Желая късмет на всички и много удовлетвореност!

Ина, това, което си написала е страхотно, и е абсолютно вярно!
Браво!
Дай Боже да намерим сили за търпението, което е нужно, за да можем да го спазваме,
и наистина нещата в семействата ще вървят по-добре.
И дай Боже, да не попадаме на изключенията, за които говориш - имам пример за една безкрайно търпелива
жена (свекърва ми), търсеща винаги компромиса и спокойното решение, угаждаща във всичко - и един мръсен темерут (свекър ми) - живеещ само и единствено за себе си, тъпчейки и унищожавайки всеки, който му се поддаде.