Подсъзнанието запомня всичко.И понеже е подсъзнание /тоест съзнанието не знае че има даден проблем/ няма как да се изтрие.
- Публикувана: 12 авг. 2010, 18:49 ч.
- Последно мнение: 15 авг. 2010, 11:18 ч.
Въпрос от сферата на психологията...
Tsugumi , такъв спомен имам от прочетеното. Иначе, за случая с гувернантката му говорех. При него са множество причини, (крака му, властната му майка) но мисля, че тази е начело.
Ако детето е толкова малко, вероятността да не осъзнава като травма сексуалното посегателство е нищожна, поне по време на действието - случва се нещо, което не може да разбере (особено, ако идва от близък човек - закрилник какъвто е една гувернантка), нещо нетипично, неприятно и много вероятно - болезнено.
Така мисля аз.
Ако детето е толкова малко, вероятността да не осъзнава като травма сексуалното посегателство е нищожна, поне по време на действието - случва се нещо, което не може да разбере (особено, ако идва от близък човек - закрилник какъвто е една гувернантка), нещо нетипично, неприятно и много вероятно - болезнено.
Така мисля аз.
Сега се сещам и за един от най-масовите сериини убийци в САЩ - Артър Шоукрос, който в едно интервю признава, че системно е бил сексуално малтретиран от майка си. Започнало е когато е бил на 4 годинки - с орални "ласки" от нейна страна, а на 14 вече го е карала да прави секс с нея 
Благодаря за отговорите ви!
Става въпрос за нещо, което ми разказа майка ми за моето детство, инцидент, който аз тотално съм забравила. И днес ( аз съм на 36) тя ми разказа какво се е случило тогава ( нищо кой знае колко страшно, но не-типично за света на едно 4г. дете).
Тогава са й казали, че трябва максимално да потисне случилото се, т.е да се забрави.
Идеята е била точно, че ако това не се приема от детето, като травма, то няма такава.
Казали са й периодично да 'проверява' дали е забравено през годините. Аз не съм знаела за тези проверки, днес ме 'провери' за пореден път и реши да ми каже. Аз приех нещата така, все едно ми разказва за друг човек, по никакъв начин не мога да свържа себе си с тази случка ( не става в-с за секс или нещо такова).
Но се замислих , защото нейната позиция е, че след като е забравено всичко е ОК, дали не трябва да търся следи от тази случка в моето 'аз' днес, и как да открия следите на този инцидент, ако ги има - дали са ми повлияли и как.
Майка ми е по-стара генерация и за нея този тип задълбаване е тотално излишно, смята, че бих търсила оправдания за това или онова в този инцидент. И аз се чудя дали изобщо трябва да задълбавам, или да не се впрягам много много ...
Става въпрос за нещо, което ми разказа майка ми за моето детство, инцидент, който аз тотално съм забравила. И днес ( аз съм на 36) тя ми разказа какво се е случило тогава ( нищо кой знае колко страшно, но не-типично за света на едно 4г. дете).
Тогава са й казали, че трябва максимално да потисне случилото се, т.е да се забрави.
Идеята е била точно, че ако това не се приема от детето, като травма, то няма такава.
Казали са й периодично да 'проверява' дали е забравено през годините. Аз не съм знаела за тези проверки, днес ме 'провери' за пореден път и реши да ми каже. Аз приех нещата така, все едно ми разказва за друг човек, по никакъв начин не мога да свържа себе си с тази случка ( не става в-с за секс или нещо такова).
Но се замислих , защото нейната позиция е, че след като е забравено всичко е ОК, дали не трябва да търся следи от тази случка в моето 'аз' днес, и как да открия следите на този инцидент, ако ги има - дали са ми повлияли и как.
Майка ми е по-стара генерация и за нея този тип задълбаване е тотално излишно, смята, че бих търсила оправдания за това или онова в този инцидент. И аз се чудя дали изобщо трябва да задълбавам, или да не се впрягам много много ...
Сега се сещам и за един от най-масовите сериини убийци в САЩ - Артър Шоукрос, който в едно интервю признава, че системно е бил сексуално малтретиран от майка си. Започнало е когато е бил на 4 годинки - с орални "ласки" от нейна страна, а на 14 вече го е карала да прави секс с нея
Всички серийни убийци имат подобни травми на сексуална основа.
10 c's, според мен, всеки от нас е белязан от детството си и сами не знаем, какво се е акумулирало в подсъзнанието ни. Четох наскоро (вече съм забравила, къде), че не е хубаво да се активират с регресна психоза.
Не бих се подложила на такива неща. Но и не знам как да реагирам. Просто никак май..
Надявам се, че не е нещо сериозно.
Мерси, не ми се струва сериозно, но не искам да го споделям във форум.
Ако тръгна да задълбавам, рискувам да търся оправдания - на мен не ми се получава еди какво си, защото вие знаете ли аз на 4г... еди какво си. От друга страна, ако има начин да се анализира това, като източник на еди какви си възникнали проблеми може би може да стана по-успешна в решаването им. ( при което май всеки терапевт би потрил ръце)... Малко ми е объркано, извинявайте.
Ако тръгна да задълбавам, рискувам да търся оправдания - на мен не ми се получава еди какво си, защото вие знаете ли аз на 4г... еди какво си. От друга страна, ако има начин да се анализира това, като източник на еди какви си възникнали проблеми може би може да стана по-успешна в решаването им. ( при което май всеки терапевт би потрил ръце)... Малко ми е объркано, извинявайте.
Щом не го чувстваш като драма, а като нещо, което касае друг човек, не му придавай голяма значение.
Това го казвам от гледната точка на човек, който е далеч от психологията обаче. Лично аз щях да искам да анализирам ситуацията. Което вероятно щеше да ми донесе само негативи и излишни терзания.
Това го казвам от гледната точка на човек, който е далеч от психологията обаче. Лично аз щях да искам да анализирам ситуацията. Което вероятно щеше да ми донесе само негативи и излишни терзания.
Това е малко, като идеята на една приятелка, че всъщност няма значение кой гледа децата, защото те няма да помнят, и че е ОК да се включиш като майка по-активно на 3-4 примерно.
Дотогава, какво значение има кой му сменя памперсите...
Да, обаче във всички книжки ( и теми) пише че децата не са толкоз прости създания и че се случват важни неща ( не знам точно какви:) в подсъзнанието за бъдещото им развитие на личности, и затова майчиното присъствие е много важно.
Така че се замислихме дали има значение какво се случва в този период без спомени и как влияе в/у живота по-нататък, за което сигурно има много дебели книги изписани. Може да ми препоръчате;-)
Дотогава, какво значение има кой му сменя памперсите...
Да, обаче във всички книжки ( и теми) пише че децата не са толкоз прости създания и че се случват важни неща ( не знам точно какви:) в подсъзнанието за бъдещото им развитие на личности, и затова майчиното присъствие е много важно.
Така че се замислихме дали има значение какво се случва в този период без спомени и как влияе в/у живота по-нататък, за което сигурно има много дебели книги изписани. Може да ми препоръчате;-)
Това е малко, като идеята на една приятелка, че всъщност няма значение кой гледа децата, защото те няма да помнят, и че е ОК да се включиш като майка по-активно на 3-4 примерно.
Дотогава, какво значение има кой му сменя памперсите...
Дотогава, какво значение има кой му сменя памперсите...
Колежка и близка приятелка е специалист по психометодика. Говорили сме точно по тази тема и се оказа, че мислим и чувстваме по един и същ начин нещата. Въпрос на психика е, но в масовия случай, когато човек не е лабилен...просто си "забутва преживяното в чекмеджета". Чекмеджетата са дълбоко във всеки нас, но са там. Понякога се отварят, когато се развалят пантите или се скапе материалът. Или някой нахалник влезе с взлом.
Човек може сам да си оправи "личната ракла", но може и всичко да е "изгнило".
На кратко, човешката психика е индивидуална- дете на 3-4 може да си спомня и да му се отрази гадното изживяване за напред. Може и просто да солжи всичко в "забравеното чекмедже" и да забрави.... или да му припомнят сле Н-години....
Забравя се да, до като не си припомниш...с или без външна намеса.
Човек може сам да си оправи "личната ракла", но може и всичко да е "изгнило".
На кратко, човешката психика е индивидуална- дете на 3-4 може да си спомня и да му се отрази гадното изживяване за напред. Може и просто да солжи всичко в "забравеното чекмедже" и да забрави.... или да му припомнят сле Н-години....
Забравя се да, до като не си припомниш...с или без външна намеса.
Мисля си, че ако случката е единична, може и да се забрави.
Но ако се е повтаряла, непременно ще останат трайни последствия.
Аз лично не знам просто как съм преодоляла някои неща от детството ми,които за съжаление помня.
Май съм успяла да си пооправя скрина след като съм поизчела малко книжки по психология.
Моето дете също помни много неща от 3-4 год. възраст.
Но като че ли съзнанието изтласква най-неприятното назад /като например не помни много-много като си сцепи устната/.
Но ако се е повтаряла, непременно ще останат трайни последствия.
Аз лично не знам просто как съм преодоляла някои неща от детството ми,които за съжаление помня.
Май съм успяла да си пооправя скрина след като съм поизчела малко книжки по психология.
Моето дете също помни много неща от 3-4 год. възраст.
Но като че ли съзнанието изтласква най-неприятното назад /като например не помни много-много като си сцепи устната/.
10 c's, малко от частното към общото...
Ти си преживяла стрес. Той по всяка вероятност е бил ситуативен и след определено поведение в резултат на биохимичните процеси си станала отново нормално дете. За да се случи това, от което се опасяваш трябва стресът да е довел до психологическа травма. При нея всеки индивид развива различни механизми за защита. Дали това е било изтласкване може да се установи "на кушетката".
Дай друг въпрос!
Ти си преживяла стрес. Той по всяка вероятност е бил ситуативен и след определено поведение в резултат на биохимичните процеси си станала отново нормално дете. За да се случи това, от което се опасяваш трябва стресът да е довел до психологическа травма. При нея всеки индивид развива различни механизми за защита. Дали това е било изтласкване може да се установи "на кушетката".
Дай друг въпрос!