Моля за съвет, имах крадла в къщата си

Полицията едва ли ще реши проблема наистина.Ще й напраавят досие,ще й зададат служебни въпроси,ще препоръчат психолог най-много.Добре де,всъщност вие какво целите като подавате жалба?Не се заяждам,просто питам какви са очакванията ви към полицията.Според мен проблемът е много голям,дано майката на момичето вземе мерки,защото очевидно то е тръгнало по лош път.Да посетят психолог непременно,детето има спешна нужда от помощ.

Идеята за жалба в полицията не е лоша, още повече не трябва да се поощрява чувството за безнаказаност, друг е въпросът как тази жалба ще се отрази на приятелството между двете жени, затова според мен тя /жалбата/ трябва да се предхожда от разговор с детето.

Мисля,че повече разговори не са необходими - авторката е разговаряла достатъчно и е правила компромиси.
Колкото до приятелството - след подобни случки ..... лично аз бих прекратила.

Спри да допускаш момичето в дома си и проблемът ти е решен. А нейният проблем е по-сериозен, може да е клептомания (избирателна явно, щом посяга само на скъпи неща), може да е липса на възпитание/ необърнато навреме внимание, а може и цял живот да е крала разни неща, за да помага на майка си (доколкото разбрах не са богати) или просто за да живее нормално (да има пари за нова дреха например).

Според мен трябва да подадеш жалба.Това което ти се е случило е ужасно.Това момиче има нужда от помощ.а ти бъди непреклонна,защото чувствам ,че си много добра и доверчива.

Белла, разговорите никогаа не са достатъчно - винаги може още и още. Да, авторката разговаряла е с момичето след случката, но под влияние на емоциите, но девойката и се доверява и споделя с нея, има и доверие. Колкото до приятелството - аз не бих....  /не упреквам и не обвинявам, само размишлявам  /

Даже да не си получа парите и вещите обратно,бих пуснала жалбата с цел да покажа на момичето,че няма да стоя и да се примирявам с кражбите и,тъй като това не е било еднократно.Един вид възмездие за емоционалния дискомфорт,който ми е причинила.И повече не бих я допуснала вкъщи,без значение дали майката ще се сърди на моите действия.Мен тези кражби ме навеждат на една друга мисъл,но дано греша...

Много ми е болно. Болно ми е за майката, за приятелката.
Първият път, когато ми открадна 10 лв, майка й както я би и наказва, така се обърна и ми каза, че всичките нейни приятелки са ме обвинили, че съм натопила дъщеря й без да съм й дала възможност сама да я хване. Моята дума с/у нейната. И тогава ми беше болно, никога не бих излъгала - къде ми е цялата файда от лъжи от подобен род? Нито естествено се обърна и ми каза "Ето ти 10-те лева, независимо от думите й, аз съм длъжна да ти ги върна". Пих тогава студената вода, а беше много студена - останахме с 10 лв всичко на всичко.
Казвам аз от много време, че майка и дъщеря трябва да си споделят, да се подкрепят. Казвам й аз, че не е толкова малка, ще започне да води полов живот, и трябва тя като майка да знае, за да я учи, да я предпазва, да може една дъщеря да разчита на най-искрените думи от своята майка, а не да се доверява на приятелки и близки. Е, аз разбрах преди майка й, че и секс е правила, явно не съм сбъркала.
Пушила е трева, лятото се беше напила до несвяст /майка й отново с караница и наказание реагира/, пробвала е да се друса с хапчета. Все се карах, обяснявах кое какво е, колко е опасно, как ще започне да задлъжнява, как ще си опропасти живота.
Направи си тайно тату, бях шокирана, накарах й се, защото се беше възпалила, после ми показа, че е правила "подобрения", дадох й лекарство да я намаже, звънях на приятел, за да каже той с какво трябва да я маже, за да не се възпали пак .... Все казвах на майка й, че трябва тя да говори с нея, а тя просто каза "Нали с тебе споделя, ти ще я съветваш, нормално е с мен да не говори за всичко".

Днес говорих със следовател, от кутията ще се вземат пръстови отпечатъци, но все пак и той ме посъветва да се съберем на 6 очи и да говорим. Обясни ми, че момичето най-вероятно се друса   Привидно не виждам да има такива отклонения, не че всеки ден сме заедно, не съм я виждала и неадекватна, обаче той явно има повече опит и може би е прав - щом е пробвала и повтаряла, значи ще потрети и т.н.
Преди година-две, когато бягаше от у-ще и беше нанизала не знам колко там двойки, ми каза, че щяла да вгорчи живота на майка й, защото се е развела с баща й , и заради това тя нямала нормално семейство. Била обичала повече малкия си син, все за него дрехи и играчки, а за нея - нищо, понеже казвала "Твоят баща не се интересува от теб, аз не съм виновна, че нямам пари, а че на малкия баща му е богат и дава за него". Казваше, че я мрази, и че някой ден ще съжалява....думи от дете, което за съжалние вече е  донякъде жена, особено щом и до секс се е стигнало, аз поне така го разбирам.

Аз послушах следователя, обадих се на майка й, тази вечер пак говорихме по телефона, защото е на работа, обаче какво ме изненадва неприятно: явно се е консултирала с близки и ми каза, че какво можели да направят със следствието - досие, щяла да има отбелязано в у-ще, че има провинение, но това й е първо такова нещо, демек няма да има кой знае какви последствия. Попита ме какво точно липсва, изброих й, и тя се захвана с това, че съм й казала само за двете плочки и синджира, а не за останалите неща. Ама кога са изчезвали, знам ли като дати /сякаш аз мога да знам, все едно си гледам всеки ден и се подписвам при бижутата си приел-предал/, ама сега за всичко ли тя ще излезне виновна....ами да, кой друг, като вече ми е крала пари, като сама призна за пръстена на майка си...?Баща й казал, че не го интересува, да се оправят сами.
Един вид да си подавам жалбата, нямало как да докажа, че е тя. Никаква подкрепа няма да имам от страна на майка й.
Да, може би всяка майка би постъпила така , и най-лошото да е детето й, тя е длъжна да го защити. Социалните какво щели да установят - ходела на училище, класната казва, че била добро дете, била отглеждана в много добра семейна среда. Е, според мен не е така, явно, щом като краде. Не е ли виновна средата, за да го прави?
Тя е признала на майка си за онези 10 лв, но майка й така и не ми каза'"така и така, тя си призна", мълчала си е . Сега отново ще си замълчи, да не мислим, че ей така ще ми върне няколко стотина лева, колкото са ми загубите? Ще настоява, че не е щерката, въпреки, че може малката още вчера да е изпяла на кой какво е дала и къде е заложила....
Намекнах й, че един проблем с дъщеря й може да рефлектира в/у родителските права в/у  малкия й син - на какъв огън се пече с дела, колко сълзи проля, докато извоюва режим на свиждане и издръжка,  толкова я тормозеше баща му, бях й опора, на едно дело като свидетел отидох ако има нужда да говоря в нейна полза. Тя пък ми каза, че е споделила с баща му, той й бил казал, че не може да се докаже, че дъщеря й е откраднала нещата, демек имала подкрепата му. Е, може и така да е. Но като цяло не е много добре да му дава козове, защото вбъдеще ако се изпокарат може по тази линия да я работи.
Ами те като не искат да си изчистят калта, колкото и да ми е гадно, аз ще се жалвам.

За приятелството - първия път преглътнах, макар да се оказа може би втори път, но все пак замълчах. Казах си, че проблемът е и у мен, имах забрана да я пускам вкъщи, но се предоверих, уви. И мъжът ми казва, че спрямо майката няма лоши чувства, а най-тежкото е, че нашите синове много се обичат, особено моят син мило и драго дава за нейния. Имаше период, в който Тони все питаше за него, беше ми много тежко да отклонявам темата....все лъжех нещо, а той оставаше тъжен. Много странно, но всеки ден говори за сина й, все заделя бонбони за него, все го чака да дойде на гости. Не съм от хората, които запращат ей така едно приятелство, материалното винаги е било на заден план за мен, но вече не мога да преглъщам. Дали ще имаме контакти в бъдеще с  приятелката ми и сина й, това ще е неин избор, или естествен ход на нещата.

Май съмненията ми ще се потвърдят...Приятелката ти да се хваща сериозно,защото детето само ще задълбава по-надолу.А мине ли 18 г.,после никой няма да може против волята и да я накара да се лекува.Като чета разказът ти,мисля,че е много напред с материала.

Момичето вече е изпуснато. Явно майката не е авторитет, завистта към по-малкото братче също е голяма. На твое място бих подала жалба в МВР пък дано те стреснат малката крадла и разбере, че така не се прави.
А за златото не тъжи - краденото злато носи само нещастия на крадеца и близките му.

Децата далеч не крадат само, когато се друсат. Много по- често това е отделен проблем.

Чаено момиче Можеш да направиш много различни избори в случая, но преди това се запитай дали не си преживяла достатъчно с тези хора.

Още от първия ти пост съм почти убедена, че това е причината да краде - за да си набавя наркотици.
Много вероятно е и да проституира за пари.
Ужасяващо е, но много често причината за кражбите е именно такава.

Приеми моето съчувствие. Това, което ти се случва е наистина ужасно .

  Майката явно няма отношение към дъщеря си. Момента с "твоя баща не дава пари за теб и за това не ти купувам" е доста жесток. Не щади тази жена чувствата на детето си. Изгонила я от къщата, набила я.....Момичето е достатъчно голямо за да знае какво прави и че не правилно, но то няма да получи подкрепа от майка си, нито разбиране. Приятелката ти се интресува как да няма последствия за нея(финансови) и за дъщеря и(досие), но не се фокусира върху проблема.

Имаме малко развитие по въпроса, вчера са се събирали на семеен съвет. Баба, леля, майка...дано все пак са успели да я убедят, че е по-добре да си признае и да й олекне, че ще има последствия ще има., но поне да не лъже, защото само така ще могат и те да й помогнат. Вторият й дядо е полицай, дано неговата дума да има тежест за нея, той поне като работи в системата знае какво ще последва при намесата на полицията.
Вярвате ли ми, продължавам да търся, 1% да има шанс да открия нещо от нещата някъде пропаднало, трябва да знам, че съм претършувала така, че и този процент възможност да отпадне. Говоря за нещо от първите изчезнали неща, последното най-значимо като грамаж и ценност е откраднато, него не търся изобщо.

Просто е по-лесно да оклепаш нечие име, другото е по-трудно - да се опиташ дори наранен, да помогнеш. Трябва някой да помогне на детето, в такава възраст са, даваш им джобни, обличаш ги, храна имат, и пак не е гаранция, че няма да тръгнат по грешна пътека, но без помощ и подкрепа няма да се върнат в правия път.
Надявам се повече семейства да са имали нервите да ми четат писанията и вашите коментари, за да се огледат и да се замислят, че възпитанието е нещо, което лъкатуши в непрестанните изпитания на живота, и че никой не казва на детето си "Открадни, за да имаш повече пари", обаче премълчавайки, или правейки се на слепи, неми, заети и угрижени, оставяме нашите деца често да попадат в лапите на недобросъвестни хора и лоши "приятели".

Чаено момиче,няма да оправиш света,но може да направиш нещо за себе си -
забрави това "приятелство".