какво е да си самотна майка?

да! то не стига,че е трудно в днешно време да си родител със семейство,но да си самотен не е "звучи кошмарно",ами е действителност,ако няма помощ! 240лв. майчинство не стигат за абсолютно нищичко трябва да го знаеш! разбира се човек знае и 2 и 200,ама едни елентарни месечни сметки и ...толкова са!

Изумена съм, че жени, избрали да родят детето си и изпитали щастието от майчинството, дават съвет на друга жена да убие своето дете. И моето дете не беше планирано, но се получи и много се радвам за това.
Дъщеря ми е най-хубавото нещо, което ми се е случвало в живота.
Никой не знае какъв му е късметът. Може да родиш детето и да си намериш мъж, а може да абортираш и за винаги да си останеш сама.
На 23 или на 32, на една самотна майка винаги ще й бъде трудно. Сега поне родителите ти са живи и съм сигурна, че няма да те оставят да отгледаш сама детето си.
Аз забременях на 37 години и много ме е яд, че отлагах толкова дълго да имам деца.
Животът си е твой, бебето си е твое и ти решаваш, но ако решиш да родиш детето, съм сигурна, че и в най-трудните моменти няма да съжаляваш, че го има.

miss piggy , 

Аз също родих на 34 г. , но не съжалявам за това . Дори напротив , ако ми се беше случило на 23 нямаше да се справя  , или със сигурност щеше да е непосилно трудно .
Освен това детето ми е родено в брак , планирано , т. е. не съм избрала самоцелно да бъда сам родител  . А че не се получиха нещата , ами за съжаление така е , но не по мое желание .
Само че на 34 г. имах пълна финансова независимост , родителите ми бяха пенсионери и ми помагаха физически . Което на 23 нямаше как да стане ...

Но ... решението човек сам трябва да го вземе и да носи отговорност за това  .

в последното си изречение си го казала,Тя решава!мен ако питате -НЕ на аборта,но ако ЛИли няма никаква друга възможност!затова писах по горе че трбява много добре да го помисли,дори да пише на лист положителни и отрицателни страни!от всяка една страна да го погледне!задължително!не с лека ръка да го "пише в графата грешки"
и разбира се,че децата са най-прекрасното нещо на този свят! за това няма спор!

Темата е за това трудно ли е да си самотна майка , а не ценност ли са децата  !
За второто няма спор  .

с кратък отгоров-ДА,естествено,че е трудно,ако нямаш финансова независимост или финансова подкрепа!

Наистина всеки взима сам решенията и сам носи последствията от това.

Лично аз споделям мнението на Никси, че трябва да си дадеш втори шанс, независимо от колебанията, които имаш в момента. Този човек просто е минал през живота ти и никога повече няма да се върне в него. Но утре имаш шанса да срещнеш мъжът за теб и да създадете едно ново начало заедно. Приеми положението, в което се намираш в момента като грешка, направи аборт и продължи напред. Времето ще излекува колебанията и спомена от грешката.

А конкретно по темата- да си майка, която отглежда детето си сама, е много трудно призвание. Няма значение дали тази майка е самотна, разведена или вдовица. Тя е сама и това носи след себе си куп лишения и отговорности- за детето и за нея самата.
Желая ти успех и се надявам да си много обичана и щастлива занапред!

Aз родих на 28 и на 30.
СЕга си мисля, че би било хубаво да бях родила по-рано, ноооооо с акъла който имам сега - на 33.
Ако бях забременяла от некой си на 23 и през ум нямаше да ми мине да задържа детето.
Родителите ми ми помагат и сега, но хората работят, та помощта е основно през уикендите и през отпуските им.
Иначе за да съм по-конкретна ето как протича един мой ден като самотен родител на 2 деца:
Ставаме в 7, обличаме се, мием зъби, приготвяме раници.
В 8 трябва да излезем, но това се случва адски рядко, защото на някой ще му се допикае на вратата, ще започне да се търси любима играчка или някой няма да си хареса шапката, която съм приготвила...
Излизаме в 8:30, тичаме до градината. С малкия на ръце завеждаме баткото, защото ако го оставя да ходи ще закъснеем още повече.
След това с пълна сила до яслата, там се започва едни драми, щото дребс е адски привързан към мен.
Към 9:15 потеглям към офиса, където се предполага, че трябва да съм в 9.
Работя до 17:30, но се изнизвам в 17, щото градината работи до 6. Демек нема как да стане номера, ако си тръгна на време и се нахендря във всички възможни задръствания..
В 6:30 сме си у дома, следва готвене, ядене, игра, къпане, обличане на пижами, приказка за лека нощ.
В 9-9:30 всички спят, тогава оправям къщата, взимам си душ, пускам пералня, миялна машина и си лягам.
Рядко се виждам с приятели навън, защото с децата е трудничко...
Отказвам командировки в чужбина, защото няма кой да гледа децата....
И да, разбира се, че децата за най-прекрасното нещо на света, но темата не беше за това.

Да децата са най прекрасното нещо на света когато са желани, планувани, чакани ( от двама ), когато родителите са готови за тази отговорност и морално и материално.
 

Мила Лили, когато аз направих моя аборт бях на 28 години. Бях сама и нямаше да се справя. Ти си на 23!! Много млада и много сама.
Сега съм сама мама на прекрасно момиченце. Но сега мога! Сега съм пълноценна като родител, сега мога да предложа хубав живот на детето си. Сега съм много щастлива с дъщеря си, нито съм сама, нито съм самотна.

Тогава не можех и взех най-разумното решение. Боля ме, но мина. Е, така и не родих, но това не ми пречи да не съжалявам за избора си. Постъпи както решиш, но мая съвет е да не си причиняваш нещо, което не можеш да понесеш

А, и всяко зло е за добро, вярвай ми!

Един миг невнимание - цял живот мъртъв. Тя ли сбъркала, той ли сбъркал.

Трещерица, много точно казано! Едни грешат, друг плаща с живота си за тази грешка... Именно за това аз избрах да си поема отговорността на грешката си и да си гледам детето макар и сама.... Само за протокола, аз станах майка на 21 години....

и да имаш финансова помощ, и гръб за смени да имаш - пак е трудно.
много.
само на 23 си.
само на 23.
23, не е като 32. и ако на 32 решението да имам, или да нямам; то на 23 е - да имам сега, или след време.
кураж, моми4е.

Раждането също е трудно. Въобще да не раждаме тогава.
Без значение дали са омъжени или не, без значение от възрастта, на майките винаги им е трудно.

Извинявай, но ми прозвуча така, сякаш с раждането на детето и отглеждането му изкупуваш младежката си грешка. Не ми казвай, че никога не ти е било трудно и не си плакала от безсилие. Не ти ли се е искало детето да бъде гушнато от баща му, да ги видиш как си играят заедно,  как баща му го носи на конче и детето ти се залива от смях?
 Аз не мога да си обясня лекотата, с която някои потребителки заявяват на момичето, което е само, няма помощ от никъде, да роди. Не е голямо геройство да родиш. Важното е да подсигуриш на детето си един спокоен, хармоничен и щастлив живот, а това трудно се случва с изнервена, изморена, тъжна и нещастна майка.