Здравейте,
Аз съм на 23. Преди няколко дни си направих тест за бременност тъй като ми закъснчваше с няколко дни.
Теста се оказа положителен.Ходих и на лекар и ми казаха 4е съм в 4та седмица.
Първата ми реакция беше да говоря с бащата. С него бяхме излизали към 2 месеца, но нещо не се получи.
Той е на 30 и много ме разочарова реакцията му не когато му казах, а след няколко дни. Аз реших че бих пробвала да отгледам това дете с него и му го казах - не искал да има деца,не бил готов,едно дете тябвало да е много желано защото иначе нито то нито родителите му щели да са щастливи, бил виждал как някакви хора се били събирали заради дете и после се развеждали...и иска да направя аборт. Въпросния човек е доста добре с парите и предложи той да го плати.
Аз съм против абортите по принцип. Наистина възприемам това като отнемане на човешки живот.
Когато бях в болницата и го видях на ехограф реших че бих искала да го запазя.
Лошото е че няма никой на който да разчитам за пари. Издържам се сама ,а родителите ми живеят в друг град и са пенсионери и наистина и да искат няма как да ми помогнат. Ако реша наистина да го задържа ще се наложи да напусна работа (давам и нощни смени и предполагам това няма да се отрази добре на бебето) и освен да зимам някакви заеми незнам как иначе ще живея.
Отделно не съм сигурна как бих се справила като самотна майка,не знам почти нищо за малките деца и нямам познати които да имат.
Няма никой който би могъл да ме посъветва дали бих се справила...а въпросния баща твърди че познавал самотни майки и те и децата им не били щастливи и им било мн трудно...след такива приказки съм почти убедена че такув човек с нищо не би ми помогнал.
Знам че решение като това дали да прави аборт или не човек трябва да вземе сам.
Искам да ви попитам само толкова ли е трудно да се справиш сам да родиш и да отгледаш едно дете?
На мен точно това ми изглежда много трудно и се чудя дали бих се справила,още повече незнам колко го искам... защото много си харесвам живота в момента и не мога да си представя целия да се промени.
Аз съм на 23. Преди няколко дни си направих тест за бременност тъй като ми закъснчваше с няколко дни.
Теста се оказа положителен.Ходих и на лекар и ми казаха 4е съм в 4та седмица.
Първата ми реакция беше да говоря с бащата. С него бяхме излизали към 2 месеца, но нещо не се получи.
Той е на 30 и много ме разочарова реакцията му не когато му казах, а след няколко дни. Аз реших че бих пробвала да отгледам това дете с него и му го казах - не искал да има деца,не бил готов,едно дете тябвало да е много желано защото иначе нито то нито родителите му щели да са щастливи, бил виждал как някакви хора се били събирали заради дете и после се развеждали...и иска да направя аборт. Въпросния човек е доста добре с парите и предложи той да го плати.
Аз съм против абортите по принцип. Наистина възприемам това като отнемане на човешки живот.
Когато бях в болницата и го видях на ехограф реших че бих искала да го запазя.
Лошото е че няма никой на който да разчитам за пари. Издържам се сама ,а родителите ми живеят в друг град и са пенсионери и наистина и да искат няма как да ми помогнат. Ако реша наистина да го задържа ще се наложи да напусна работа (давам и нощни смени и предполагам това няма да се отрази добре на бебето) и освен да зимам някакви заеми незнам как иначе ще живея.
Отделно не съм сигурна как бих се справила като самотна майка,не знам почти нищо за малките деца и нямам познати които да имат.
Няма никой който би могъл да ме посъветва дали бих се справила...а въпросния баща твърди че познавал самотни майки и те и децата им не били щастливи и им било мн трудно...след такива приказки съм почти убедена че такув човек с нищо не би ми помогнал.
Знам че решение като това дали да прави аборт или не човек трябва да вземе сам.
Искам да ви попитам само толкова ли е трудно да се справиш сам да родиш и да отгледаш едно дете?
На мен точно това ми изглежда много трудно и се чудя дали бих се справила,още повече незнам колко го искам... защото много си харесвам живота в момента и не мога да си представя целия да се промени.
Постоянно жени, женени от години, забременяват непланирано, въпреки пазенето, а какво остава за младо момиче без истински опит в секс, предпазване и т.н. 
!
, нищо няма да е в състояние да ме накара да го махна....и ще настоявам да поеме своята част от отговорността...друг е въпроса, че една издръжка не решава проблема, ако не се полагат грижи извън нейните рамки.... 
Обратният вариант е за мен - бременна, не желае детето, но таткото напъва да го роди и да се опитат да са заедно. Е, горкият татко - жена може да вземе самостоятелно решение да роди и да си гледа детето, ама таткото как да стане самотен татко, като жената не иска да ражда. 
(горчив смях)
. Относно нощните смени , върнах се на работа , когато детето ми беше на 1г. и 6 мес. и си влезнах в редовен график с нощни смени , нищо , че по кодекс майки с деца до 3 години не трябва да полагат нощен труд 
. Сега е на 11 г. 
. 
