Ендометриозата - това което лекарите незнаят- Група за взаимопомощ

А била ли си пълна отличничка, стремила ли си се да бъдеш най-добрата във всичко което правиш? Жените с type A personality имат висок естроген и ендометриоза.

Интересен факт - Около 80% от жените имат ретроградно кървене, но само 10% имат ендометриоза.

Опитвам се да разбера какво искаш да кажеш и освен, че съветваш да го ударим на молитва друго не разбрах. Едно по зен отношение към живота не е лошо нещо по принцип. Но колкото и да се вглеждам в себе си, колкото и да медитирам и да се опитвам да не взимам нещата на сериозно, това нямаше как да реши проблема с яйчниците ми, които ендометриозата беше закрепила за коремната ми стена, или огромната ендометриома която беше обхванала десния ми яйчник. Операцията го реши този проблем. А диетата ми помага да намали симптомите на болестта и да се развива по-бавно след основното почистване направено при операция.

А кистата ендометриома ли е или просто задържан фоликул? Ако е второто е нормално Е2 да бъде в норма.

Здравейте, подариха ми миналата седмица книгата "Лечебният код" - чела съм стотици такива вече... но я прегледах все пак. Сега съм наясно, че ще прозвучи като реклама, но поне за описанието на генезиса на всяка болест - изглежда ми като синтезирано всичко, което съм си мислила през годините относно ендото -  вкл. хомеопатията, Кирлиановата диагностика,   че  проявата на физическо ниво на даден  проблем  показва, че сме позакъснели.  

"Медицината на бъдещето ще се базира на контрол над енергията в тялото." , "Химичните процеси в тялото се управляват от квантови клетъчни полета" и "Болестите трябва  да бъдат диагностицирани и предотвратявани с оценка на енергийното поле",  "Да се лекуват хората без концепция за енергията, означава да се лекува мъртва материя" - цитати все на Нобелови лаурети наред с коментара, че след откритието на Айнщайн (Е=мс2)-квантовата физика, всички индустрии се насочват към електрониката, а единствената област, която изостава е медицината , която следва Нютоновата физика от преди 1905г.
Ако опитам да синтезирам с няколко думи книгата: стресови ситуации от нашия живот (или вкл. фамилна история), които са запаметени на ниво подсъзнание и клетъчно ниво и действат по принцип като предпазители от болезнени ситуации и в същото време могат да бъдат и разрушителни за здравето и е много е трудно да бъдат променени съзнателно. Но в тази промяна е ключът към здравето - в прошката.
 Във връзка с клетъчната памет пуснкам и  една статията за експеримент с мишки - доста аналогично на  новите вкусове/усещания на хората с присадени органи:
Поведението на човек може да се влияе от събития, случили се в предни поколения от рода му, които се предават под формата на спомени, съобщава ВВС.Става въпрос за вид генетична памет, която е открита при изследвания с животни.Учени са установили, че мишките, които биват специално обучени да избягват определен вид миризма, предават това умение на своите "внуци". Първоначално животинките се в възпитават да се страхуват и отбягват миризма на цъфнал цвят на череша, след което учени от университета Емори анализират ДНК материала в техните сперматозоиди. Оказва се, че онази секция от ДНК модела, която е отговорна за чувствителността към миризмата на цъфнала череша, е станала по-активна в сперматозоидите на мишката. След това както директните потомци на мишките, така и потомците на техните потомци се развиват като "изключително чувствителни" към цветовете на черешите и отбягват миризмата на цъфналото плодово дърво въпреки, че реално никога не са го срещали преди това в живота си."Изживяванията на родителите дори преди самото зачеване на потомството определено влияят на структурата и функцията на нервната система на следващите поколения", се казва в проучването.

http://www.obekti.bg/nauka/10843-%D0%A1%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B5% … D1%8F%D1%82%D0%B0

Може би към нашите анкети трябва да включим въпроса има ли нещо, за което все още трябва да си простим/да простим на някого? Колкото и незначителни да изглеждат.   Дали на гинекологичните проблеми съответстват на някаква травма, обида в сексуален аспект (отново може да звучи като нещо маловажно, въпросът е, как засегнатата личност я възприема и може ли да я превъзмогне), възпитание по въпроса в семейството и т.н. или са просто стресове от всякакво естество? Ако за всяка от нас гинекологичните проблеми/хормонални са основен здравословен проблем, логично звучи и проблемът, който се търси да е някакъв по-основен, централен и труден за преглъщане.

 

Не говориш сериозно, нали?

Алинеа, може би ми е трудно да обясня и едва ли не се подразбира така като изнасилване или блудство. Във въпросната книга дават пример как някаква близалка,  отказана от майка й като дете, е причина за провали в кариерата на някаква жена.
Та в този ред не мисли  се сетих за редовните предупреждения на майка ми "Само ако забременеш преди да се дипломираш, ще те изгоня от къщи". А сега бременеенето е толкова желано.

Alinea никъде не съм съм писала да го удряме на молитва! Въпреки, че ако някой е силно вярващ в нея, нека. Всъщност молитвата може да бъде насочена не само към Бог, а към Вселената, силите вътре в нас и т.н.. Дори е хубаво, много по-добре от това нищо да не правиш.
Аз говоря за това, че първо трябва да се вгледаме в себе си, да променим възгледите си, да се справим в негативните емоции в нас, които ни карат да се чувстваме зле, да се научим да прощаваме, да се освободим от чувството си за вина. Не случайно писах какво успях да постигна аз на този етап, като простя на хора, които са ме наранили физически и психически, а също и на себе си, че съм позволиза това да се случи.
Заедно с това здравословно хранене, очистващи програми за организма, спортуване.
От там нататък, всеки избира пътя, по който иска да продължи - операции ли; инжекции ли; хомеопатия; акупунктура; работа с контрол на ума и подсъзнанието и др.. Или комбинация между някои.
Болестите идват при нас за да ни кажат, че грешим някъде! Но къде грешим, това вече е голямото предизвикателство. Не всеки ще разбере. Само, който е упорит. Но всичко е комплексно и на всяка ниво - на ниво ум ( как приемаме света, предизвикателствата в него и др. ) , психика ( как се справяме с емоциите, които ни връхлитат и др. ) и физика ( как се грижим за тялото си - храна, спорт ). Няма пълно излекуване, ако се грижим само за ума или само за физиката.
Който трябва ме е разбрал!
lady_Joy интересно е това, което споделяш, чувала съм за "Лечебния код", но не съм я чела. Сега съм съсредоточена, върху нещата, за които писах. Когато усвоя всичко, от което имам нужда, ще мога да прочета и тази книга.
Книгите, които на мен лично ми повлияха са "Подсъзнанието може всичко" - Джон Кехоу, тя постави началото и последваха Вадим Зеланд - "Транссърфинг за 78 дни"; после "Мисли и забогатявай" и "Интервю с Дявола" - Наполеон Хил, ТЕС (техника за емоционална свобода) - Иван Петърнишки, когато стигнах до Луиз Хей - "Излекувай живота си" вече бях разбрала всичко, за което тя пише. Тези са най-ярките за мен на този етап. А също и метода Силва за контрол на ума.

Aз смятам, че съм доста уравновесена в главата и емоциите. Но който смята, че има нужда от "поправка" там, нека намери най-ефектния, натурален начин. И храненето ми е по-разумно от на всички заобикалящи ме. Ендото не ме тормози толкова, не ми действа подтискащо и притеснително. Има къде по-страшни работи. Моето е от много агресивните, 11 ендометриоми имам махнати, 3 пъти чистене вече, ще има и още в бъдеще, хич не се самозалъгвам, че се е приключило. Но нямам болки и страдания, и не се оплаквам.

И аз не мога да се оплача чисто физически от ЕМ. Единственият ми и най-голям проблем е незабременяването. Инак въобще не ми пречи да си живея с нея.

krassina77, br при вас колко са големи кистите? При мен доколкото ми е известно имам около 4 см. киста и от няколко месеца насам започнах да чувствам болки, вероятно заради възпаленията, които са се получили, дори май има сраствания. Не са нетърпими, но понякога са неприятно прозярващи. Надявам се скоро да се избавя от тях.

При мен последната беше 8см. Имала съм какви ли не размери, тази беше най-голямата, но си и растеше бързо. Като стигнат 6 обикновенно насрочвам лапарото.

Не ни вменявай чуство за вина. Писанията ти са несериозни, да не кажа опасни.

Аз бих обобщила всичко, което каза, като наличието на някакъв психологически проблем, който както знаем може да се отрази на чисто физическата част от нашето тяло. Става дума за т.нар. психосоматични заболявания. Казвал ми го е психолог. Така, че е напълно възможно при някои от нас, казвам някои, това да е причината за ендометриозата.

Ни най-малко искам да вменя, на който и да било чувство за вина. Напротив! Но, че всички грешим...хайде кажи, че не е истина. Просто, когато погледнеш на грешката си от друг ъгъл и се поучиш от нея, се освобождаваш и от чувството си за вина.
Давам пример пак със себе си. Обвинявах се затова, че когато са ми посягали мъже физически (говоря за изнасилване), аз не се отбранявах, не се разкрещях, а просто се сковавах от страх. Дълго време ме глождеше това. Превъзмогнах го, няма да влизам в подробности до какви изводи стигнах.
Alinea, благодаря за коментарите ти. Въпреки, че не сме на една вълна, се радвам, че изказваш мнение.
Нещата, за които пиша не мисля, че са опасни. Ако някой реши да опознае повече себе си, не виждам как би му навредило.   

Колко бързо е растяла? Примерно всеки месец ли?