Как да се каже истината?

Матакосмата, благодаря   

Здравейте   

Прочетох почти цялата тема. Поздравявам авторката за развръзката и искам да й кажа да не се плашат, че детето е недоволно от това, че не го е родила майк аму. По-добре сега да се справят, отколкото след години, опит...

Благодаря на всички мами, които са й дали своите съвети.
Аз считам, че самата система за подготовка на бъдещите родители, ако има такава, социалните, психолозите и нагласите у самите родители и заобикалящите ги хора, водят до последващите разриви между детето и близките му. Лошото е, че в повечето случаи, говоря за вече големи деца, като мен и други съфорумки, децата излизат виновни за този разрив. Въпрос на разбирания и възприятия, по-далечни от носовете на възрастните, които са се захванали с тоз тежък път.
И който както иска да ми го обяснява има разлика между живота на осиновеното дете и този н абиологичното, най-малкото в мисленето на децата.

Още веднъж на авторката пожелавам късмет по пътя едни към други и не обвинявайте детето за вашите грешки и пропуски   

То им аправо да знае истината, защото е личност, защото е пълноправен човек и защото и най-лошата истина е по-добре от най-добре скалъпената лъжа.

Вагабонд, благодаря ти за съвета. А детето няма кой за какво да го обвинява. Ние всички много я обичаме и се стараем да правим нещата по-лесни за нея. Все пак сме нейното семейство, хората на които винаги може да разчита.

Деската, съвсем естествено е от начало да обвинява вас, в крайна сметка кого да обвини? Един виртуален образ на една жена, която го е родила? Трудно е в малките им главички да осъзнаят идеята за две майки, то ние едва я възприемаме, какво остава за едно 5-годишно дете. С времето ще раздели образите, но сега най-вероятно е доста гневно, така че майката да не се притеснява - нека я обвинява нея, по-добре нея, отколкото себе си, понеже в главичките им винаги стои въпроса "Толкова ли бях лош, че тя ме е оставила?", дори и никога да не го споделят 

Не се съмнявам  
Но все пак е добре да се допитвате и до нея, като човек, който е пряко засегнат от всичко, нищо че е малка   Докато са малки децата, са сладки и мили и правят почти всичко, което възрастните им кажат, ама после идва трудното  

Надявам се смисълът на думите ти да не се промени никога  

Дзвер, ние я разбираме защо е гневна. Важното е, че не се е затворила в себе си, а е споделила какво я тревожи, защо е сърдита и т.н. По-добре да има комуникация, отколкото мълчаливо страдание от страна на детето.
Вагабонд,   

Деси, поздравления за стъпката! пожелавам й на малката душичка безболезнено да подреди света си!
А на родителите и близките й спокойствие и здрав разум!

от два дена мира не ми дава обаче тоя гняв ... чудех се за какъв гняв става дума всъщност? защо гняв към БМ, но объркано по детски насочен към майката-осиновителка ... чудех се и защо всички казвате, че е естествено и кое му е естественото ...
пък мойто никакъв гняв не вади, нито любопитство към БМ, вади обаче други тревоги ...  хем чета тук, хем наскоро без да се усетя влязох в по-дълбоки води, та не спах една нощ от притеснение какви съм ги свършила, и сега си блъскам главата, тълкувайки реакциите на мойто дете ...

 та всъщност, стигам до извода, че ако има гняв след научаване на историята, то той си е насочен към настоящата майка, единствената, която детето познава - това е гневът, че тя някак, казвайки истината, сякаш се дистанцира от детето, т.е. на детето може така да му изглежда ... гняв, недовлство, сърдене, че с човекът, който най-много обичаш, не те свързва толкова важен момент като раждането ти, а ти би искал всичко да е свързано с него ... аз самата имах подобен гняв първата година, само че в обратната посока, естествено; беше ме яд, че това прекрасно създание, което концентрира цялата ми любов, не е расло в мен, че не е било всяка секунда от живота си с мен, а едни много дълги месеци е било толкова далече от мен, че даже не съм знаела за съществуването му ... това ми се виждаше ужасно несправедливо и същевременно от съзнанието за ирационалността на на желанията ми ме хващаше яд от безсилие ...  постепенно с времето някак свикнах с факта.
у моето дете се чудех как да си обясня реакцията й след последния път, когато разказвах как сме се събрали, едно от последвалите включванията беше, че искала да съм я оставела пак в бебешката къща, за да съм я вземела отново оттам ... - ошашках се като го чух, но добре че бързо се окопитих, детската логика все още ме сварва неподготвена на мига и ми трябва време обикновено, след разговори по темата, тя се гушка много силно, все едно иска да се слеем двете ... последния път разказът ми я засегна за първи път видимо, разстрои се и през нощта беше неспокойна. побърках се да се чудя какво й е в главичката ... но според мен е това, осъзна, че не сме споделяли всичко, че ме няма на някои картинки ... не й е хрумвало да иска да я родя на игра, но акцентира всеки път на моментите, които в нейните очи ни сближават, и аз лекувам раните, които сама й нанасям преди това, запознавайки я с фактите, в тази посока - твоя съм, изцяло, завинаги ...

Вела, малко късно, та може и да пиша объркано, но спи душичката ми вече.
Та малката е сърдита на сестра ми, че не я е родила не на БМ. За БМ е казала само, че иска да я види и пак да си се прибере у дома (при сестра ми де). Да де ама БМ нехае за детето, та нова дилема сега.
Сега лягам, утре пак ще ти прочета поста и ако нещо има ще пиша, че трудно мисля вече.

ох, ама аз много объркано съм писала, та не знам колко сън ще ти трябва, аз не се разбирам на места, сори

всъщност, Дзвер праща гнева към БМ, но всички писали са някак по-напред с материала, по-отдавна в джаза, децата вече са попреживели, ние сме в началото, и тя, и аз. затова се чудя. Дзвер едва ли го пише случайно, но пък на моя терен още не се е появило ... може би по-късно идва и такъв гняв към БМ, но като първоначална реакция ми е по-логично да е към познатия, обичан човек, а мама в този период е светът. от друга страна, допускам, че може би преекпонирам собствените си чувства при предполгането на нейните, та нищо не е сигурно.

във всеки случай, след оная вечер се чувствах изрод ... няма значение, че знам, че трябва и че е за добро
още повече, че понякога си мисля, че неслучайно природата така е устроила човешкия мозък, да заличава спомена за болката, за неприятното ... дали пък неслучайно децата лесно забравят историята си, дори късно осиновени ... пък аз зорлем повтарям, повтарям ... утехата ми е, че тя по доста данни трябва да има някакъв як ангел хранител, та дано я опази и от мене

Вела, има време, спокойно, детето само ще раздели двата образа и тук според мен е твоята работа да направиш така, че хем да не възвеличава жената, която го е родила, да не я направи страдалка, и в същото време да не я намрази. Според мен лично е важно в душите на децата ни да има покой - жената, която ги е родила да присъства там като образ, но в никакъв случай мразен образ. Наскоро синът ми преживя криза - каза, че я мрази, че се срамува от нея, не беше лесно, но мисля, че намерихме спокойствието за сега, хубавото е, че го сподели, вярно след седмица тръшканици, но го сподели...

А иначе и аз имам нещо общо с тази тема - от няколко месеца се опитвам да обясня да дъщеря ми, че брат й не е бил в моето коремче - срещам такъв неистов отпор, че направо се чудя, какво да я правя вече...

Да се изкажа и аз като човек напред с материала: до дете си е, какво и как изразяват. Гневът при нас специално се изразяваше по всевъзможни поводи, никога пряко към мен - и аз съм се питала какво бъркам, та не се чувстват свободни да ми се ядосат, както трябва. (сега вече го правят  ) За някои неща външната помощ се оказа решаваща.
И това много мъгляво стана, но не ми се коментират подробности.
Накратко, гневът и болката са две страни на една монета...

Дзвер,
остави детето на мира, ще го проумее, като му дойде времето 

Подкрепям Маймуна - до деца си е. Може би даже и полът има значение, поне при нас забелязвам разлика. И обстановката в семейството - наличие на други деца, биологични и небиологични за единия или другия родител, по--големи и по-малки. И възрастта, на която са осиновени децата, и предисторията им - пренаталният период и престоят в дом. Всичко има значение при подреждане на пъзела. Стереотипи няма, има болка, която се възприема и отработва по различен начин.

Мойто голямото кризи на гняв-омраза не е имал - нито към мен, нито към БМ. Иска да я види, защото има да й задава въпроси. Майка ми му изръси една глупост за биологичното му семейство (по-точно истина поднесена по най-неподходящ начин) и оттогава  има промяна - престанахме да говорим за среща засега. Чакам го да си формулира и ми зададе въпросите си.

Щерката категорично отказва разговори по темата. Даже се опиа да ме убеди, че е била в коремчето ми, но аз не помня. Засега чакам, чакам да дойде времето....

Спокойствието в душите на децата ни е важно, но то се постига трудно и е много продължителен и май на приливи и отливи във времето процес, който зависи само до известна степен от нас. И става много по-различно след 6 - 7-годишна възраст, когато детето започне осьзнато да гради личностната си идентификация. Според мен моята основна работа е да осигуря сигурност, любов и твърда семейна почва под краката на децата си. Отношенията към и евентуално с биологичните си родители и роднини съм ги оставила на тях да ги градят.

Днес изпратих най-малкия си син на училище - самоуверен, пораснал, спокоен, чак неузнаваем. Струва си всичката тази работа! По какъв път сме минали, за да стигнем дотук, ние си знаем. Обичайте си децата! 

моят съвет е да не вършите работата на БМ ... верно, че вашата схема е по-особена ... БМ има по-реални измерения, поне правно. нашите деца по правило не се очаква да я виждат и ако въобще я видят, по правило трябва да са големи и въобще е друго ... ако има шанс за реинтеграция на детето, въвеждайте образа на БМ, но ако практически няма и е въпрос на време да се промени статута й и има обосновани шансове детето да си остане във вашето семейство, не тормозете и малката душичка, и себе си като зорлем й я увирате в очите тая БМ. тя е още малка да любопитства за корените си, трябва й установеност, сигурност, а така БМ виси като заплаха. според мен, реакцията й е точно това - избрала си е сестра ти за майка, харесва си я и не иска друга, но се страхува от евентуална раздяла.

вие ще си говорите, това е неизбежно и трябва, но, вън от тая тема "как" - дано в обозримо бъдеще имате възможност да изчистите ситуацията.

между другото, адекватен страничен човек, различен от майката, който става за довереник, може да й свърши много работа - мойта понякога си избира друг адресат, на който да си изкаже преживяното и после да го забрави. нещо като душевно чистене в кошче, като кошчето не съм аз (е, аз чувам де, ама не се обръща към мен формално) - понякога е даже само виртуално - разказва на възрастен, който харесва, по пластмасовия телефон друг път е реално и само се моля кореспондентите, ако не могат да отговорят адекватно, да мълчат разбиращо, то й стига, тя не ще съвет или успокоение обикновено, а слушател ние нямаме в пряка близост човек, аналогичен на теб, до себе си ...