Едната стара мома от моите примери е имала кандидати в истинския смисъл - трима, единият от които чужденец. Но не са ѝ харесвали достатъчно за брак. Та, не е лошо ако ще се жениш за някого с компромис, просто да не се ожениш в крайна сметка. Живот с компромиси, па макар и в двойка, ми звучи като нещо много тегаво и неприятно за търпене.
И после идват злобните подмятания от други женища "тя е стара мома", което трябва да бъде язвително и обидно, защото явно е толкова смотана и грозна, че никой не я е поискал за жена, което не е винаги така. Тая стара мома може да е била и по-красива от тебе, и по-успешна, и по-интересна, и по-търсена, но да не е имала късмет в любовта. Но пък, когато осъзнаваш какво имаш и си го цениш, не го ползваш, за да се изтъкнеш пред други, които го нямат - в случая семейство.
И после идват злобните подмятания от други женища "тя е стара мома", което трябва да бъде язвително и обидно, защото явно е толкова смотана и грозна, че никой не я е поискал за жена, което не е винаги така. Тая стара мома може да е била и по-красива от тебе, и по-успешна, и по-интересна, и по-търсена, но да не е имала късмет в любовта. Но пък, когато осъзнаваш какво имаш и си го цениш, не го ползваш, за да се изтъкнеш пред други, които го нямат - в случая семейство.
А за примера с 35 годишната и по-възрастния, няма драма ако наистина се обичат и са доволни и двамата. Ако е само за да не са сами си е драма и още как. 
Ако имат поне мааалко мозък половината от милиона ще си е техен.