За "различните деца" - отново нищо ново

Душо, никой не гледа какъв е проблема - масово е схващането, че щом нещо не е наред  - нищо не е наред. Абе, не го вярвах, но го виждам. Пример - не може да си обуе чорапите = не знае къде се намира, няма си идея какво да направи. Следствие - отказва при тази учителка и да се храни сам, и да си обуе панталона сам, а може и двете неща.
И още нещо - дете с интелектуално затруднение възприема по-лесно, когато е сред здрави деца. Лични наблюдения.

Кое ще възприеме по-лесно? Деление на трицифрено число с двуцифрено ли? Или дробните числа. или отрицателните? Или синтактичния разбор.
Виж сега-едно е детската градина. Друго е училището.
В Детската градина е полезно децата да са заедно-независимо дали детето е с умствено изоставане или не-то трябва да е сред другите деца.
Но защо после в училище губят времето на тези деца, за да им преподават материал, който те няма да схванат, вместо да ги научат на неща, които биха могли да правят в живота си и евентуално да изкарват пари за тях?

Децата с интелектуални проблеми трябва да развият потенциала си максимално с цел да се оправят в живота когато останат без родителите си. А как ще стане това в клас от 28 души и с един ресурсен , който всъщност нищо съществено не е в състояние да направи? Вместо да изпишат вежди вадят очи.

Мама Звярка, прекалено се концентрирате какво не може, помислете какво може, преекспонирате негативното.
Моето дете на неговата възраст можеше дори по-малко, но никой не му е натяквал или той да се е чувствал различен. До родители и учители е.

Съгласна съм с Мама Звярка, че нивото на толерантност в България е изключително ниско и това е наслагвано с години. Преди "тези" деца и хора се затваряха някъде, за да не пречат.
Това се промени, но тук идва да се съглася с Касита. Не се интегрират по този начин децата, не е полезно нито за тях, нито за останалите.
Преди 100 години писах стратегия за интеграция, средствата за която бяха от Европейския Съюз (като държавен служител).
Не сме измисляли топлата вода и стратегията беше добра и одобрена, но действия по нея няма и до днес.
Тук наистина се работи за интегрирането на деца с всякакви проблеми - заболявания, дефицити и пр. Има специализирани училища и в зависимодт от индивидуалното развитие на детето то посещава общообразователното няколко часа на ден или няколко дни в седмицата. През другото време е в специализирано училище, в което с него работят специалисти.
В общообразователното има ресурсен учител през цялото време и не се налага основният учител да одтави 25 деца сами.
Отделно след завършването има изградена програма за квалификация, която е с много широк спектър и отново отчита индивидуалните потребности и възможности на младите хора. Хора с двигателни проблеми, без други изоставания се специализират в професии, които не изискват физически усилия. Младежи с някаква форма на изостаналост се обучават професионално - имам предвид занаяти.
Организацията, която го прави е non for profit, и се издържа от държавата, от дарения и от продукта на близо 150те създадени от нея фирми, в които работят хора с проблеми. Предлагат услуги от софтуеърни продукти до градинарство и производство на палети например.
На скоро закона за държавните поръчки се промени и разреши на държавните агенции да наемат тези фирми без търг, ако договора е до определена сума.
Аз се занимавам с търгове, и съм изключително впечатлена от професионализма на тези компании. Те използват придобитите средства само за заплати и за развиване на организацията, а и никога не приемат договор, който не са сигурни, че могат да изпълнят.

Нали за това говорим- системата на интеграция не работи както трябва. Тук. Нито е в кой знае каква помощ на децата, нито на родителите, нито на учителите. И все пак има напредък с откриването на ресурсните центрове.

Не съм срещала негативно отношение от страна на родители или деца към ученици със СОП. Съвсем открито мога да го заявя. Моля ви, не ни изкарвайте най-нетолерантното общество. Все повече се говори за проблемите,хората се запознават, информират. Въпросът и усещането за нетолерантност създава неправилно работещата система за интеграция. Сега се готвят реформи в образованието, включително в областта на ресурсното подпомагане и помощните училища. За добро ли е и как ще се приложи- каквото сабя покаже.

И да, важна е диагнозата. И индивидуалният случай. В нашият град в помощното училище има деца най-вече с умерена и дълбока умствена изостаналост, но в голям процент учителите правят максималното учениците да се пригодят към външната среда, има завършили там и интегрирани в обществото,работещи, па макар и като цветари и градинари, та придобиват не само социални умения.

Не е въпросът да се вкарва едно дете в институция, а кой път към интеграцията е най-правилния спрямо отделния случай. Към всяко дете със СОП , трябва да бъде прикрепен учител. Да се работи както индивидуално, така и в клас.

 

 Защо наричате "различно" дете със сърдечно заболяване?  Какво му е "различното", освен че е с по-крехко здраве, което би трябвало да е приоритет на родителите да уведомят, настоят, обяснят, преценят, дали може адекватно да се запази в обичайната среда на детскоградинска група...

 Ако детето ти има жестока и жиотозастрашаваща алергия, няма ли да обясниш това, на всички, които в ежедневието му имат досег с него, а ще чакаш да го прочетат от някакъв картон...

  За спането и гардероба въобще не коментирам - за наказание са, ще ги накажат. Но няма значение дали са причинили психически дискомфорт на "различно" което не е различно, или на съвсем "обикновено" дете.

 И аз това не можах да разбера, ама се отплеснах с другите теми...

Права си, но само донякъде. Подобни физиологични проблеми в ранна възраст дават и други отражения, те най-често се надрастват, както и физическите, с които човек се научава да живее.
И съм съгласна, че поведението е недопустимо към всяко дете.
Колкото до това, дали родителите е трябвало да разговарят предварително с учителите - не, не е. За това се попълват декларации и се предоставят картони. Работа на детското заведение е да ги извика, ако прецени, че има нужда. Ако нещо се случи с това дете и те не са си свършили работата и застраховката им няма да важи, а те вече са длъжни да имат такава.

И темата, Ирис, е пусната от майка на "различно" дете. Сама го е определила като такова. Обикновено родителите сме докачливи. Определени групи повече. И лошото е, че сами търсят разделението.

Down Under в нашите условия на 25 деца в група с една учителка през по-голямата част от времето бих приела спокойно за непредпазливост да очакваш, че всички ще са уведомени и подготвени да се справят със специфично здравословно състояние на детето ти. Дори родителите на  по-обикновените деца са насърчавани, и го правят  непрекъснато, да контактуват с учителите и персонала по отношение на адаптация, особености и прочие на детето им, камо ли ако става въпрос за реален медицински проблем, който изисква внимание и специфично отношение.

  Напълно си представям, как учителките не са в течение и хабер си нямат от подробностите за състоянието на всяко едно дете, тъй като съм била нееднократно свидетел на висока температура, която не е забелязана цял ден, хранителна алергия, за която все някой от веригата не е уведомен и дълбоки кървящи драскотини, за които учителките не знаят в коя смяна са получени. Макар трудовата им характелистика да го изисква, повечето учителки не са като стоокия Аргус.

  Хубаво би било да живеем в един уреден свят, в който всички разчитат на документацията и и доверяват безопасността и здравето на детето си, но уви.

 

Плюс 100.

Кой е длъжен да има застраховка? От кога е това ?

Като знам в ДГ на моето дете без малко да му засгубят медицинския картон....... Мед. лице беше меко казано незаинтересовано , но това е друга тема.

Мисля, че все пак родителят трябва да обсъди с педагога и "лелката" спецификата на заболяването, да се обсъдят начини за справяне при възникнал ппроблем и т.н.

Уморена съм от майки на "различни деца".
Повечето крият "различността", но пък удобно я изваждат на показ в сгоден случай за размахване на пръст.
Цяла година питам аз за едно дете-диагностицирано ли е, и ако е-то как, защото поведението му е заплашително-наранява както себе си, така и околните. Майката не желае да каже, но пък всички трябва да се съобразяваме с него и тъй като не знаем какъв е точно проблема-не знаем и как точно да се съобразим. Получава се нещо като вица за заека-зайо що си със шапка/без шапка. Ако някой реагира спрямо детето-защо реагира, ако не реагира-защо не реагира.
Уморих се. Все аз да ги разпитвам, да търся информация и да се интересувам като как аз да се държа спрямо различни "различни" хора така, щото да не ги засегна, обидя, провокирам.  
Съжалявам, че не съм в унисон с настроението в темата, но са единици родителите, които подхождат адекватно към околните и им подсказват как да комуникират с техните "различни" деца.

Няма как персоналът да не е видял белега от операцията! Отделно, че детето е с ТЕЛК.
Сайтът е Пик все пак. Удобен за разчистване на сметки и евтини, фалшиви сензации.

Имам дете с тежка операция и телково решение. Родителите скриха от мен и двете. Но нито съм сляпа, нито тъпа. А незнанието ми за състоянието на детето опасно за него.

Има го и този момент, Иванула.

Ами Ирис, "света" може да се уреди, когато има правила. Не е невъзможно, но не изключва и дефект