За "различните деца" - отново нищо ново

Аз не виждам нищо позитивно в това да рупаш по счупения асфалт в двора на училището, за да покриеш бягане нам си колко метра. Нито да скачаш кат алтав в един пясък, нито да хвърляш мед. топка. До теб да стои треньор в хронометър и да цъка с език, гледайки лошо.
Физ. възпитание, рисуването и музиката за мен би трябвало да са предмети за отмора.
По физическо спокойно може да се играят игри, които изискват и тичане, и хвърляне , и т.н. И да се махнат тези безкочни търчанета и подксачания.
Още си спомням как летях от козата. Не исках да скачам и туй то, ама може ли да откажеш... накрая проскачах. Сега де що видя коза веднага се втурвам да е скокна.
Та и по греда се беха опитали на ни научат да ходим, че и съчетания да правим.

Нищо лошо в това не виждам- част от двигателната култура на човека. Не е задължително да е на шест по всичко и от там иде кривото разбиране от страна първо на родителите, а после- и на децата им. Като по всеки друг предмет е- на един се отдава лесно, на друг- не. Няма причини за паника. Освен ако го орязват заради други часове, въпреки програмата.
Аз пък не можех да се представям добре на висок скок. И какво от това? Не съм се покривала с фалшиви медицински от часа.

Толкова ли са страшни тези нормативи?
Синът ми беше най-мъничък в първи клас, доста по-дребен от останалите, а беше на второ място по бягане, вкл. и на дълъг скок беше покрил норматив, макар и да имаше деца с около една глава по-високи.

То и аз не съм се покривала, но физическото е моите детски години беше -
 - не исках да скачам коза - накараха ме.
 - страх ме беше на гредата - накраха ме.
 - не исках народна топка, а исках да ритам с момчетата - накараха ме да играя народна топка.
 - нормативите винаги се опитвах да ги покрия - не успявах.
 - единствените ми приятни часове по ФЗ бяха когато можех да играя неща, които ми харесват - баскетбол и футбол/
 - а, обичах и в салона да се катеря, ама не можеше, че козата чака....

Не съм против тези часове, просто не всеки обича да търчи, скача и хвърля.

Цеца, ако искаш детето да постигне добро ниво на двигателна култура и активност, не може да се играят само игри. Да, игровата дейност е една основна част в учебния план в 1 и 2 клас, но не е може само игри. Общоразвиващите упражниения започват в ситуациите още в ДГ, наслагват се знания , умения, става двигателен навик, усложняват се постепенно. То е като в математиката- не може без да си усвоил, преминал през нещо, да усвоиш качествено друго.
 Отплеснах се, съжалявам. ФВС е учебна дисциплина многооооооооооо отдавна. Предмет като всеки друг. Има възпитаващи функции, които никой друг предмет не може да осигури. Междупредметни връзки.
 Важното педагогът да е добър, а  и разбира се материалната база.

Цеца, то и аз не обичах физиката, ама какво да правя, учих, нямаше накъде.

Колкото задачите по математика и писмените разработки- сиреч при всеки е различно. Което не значи, че от предмета няма нужда. Това са основни предмети. Заедно с физическото. То е било залегнато като основа още в древните старогръцки гимназии даже.
http://www.bogdanbogdanov.net/pdf/13.pdf
http://www.slideshare.net/MilenaPetkova1/2-29298377
...
Да, де Цеци, не всеки обича и да решава задачи и да пише. 
Освен двигателна култура, предметът подпомага здравето, дисциплината, колективизма и волята. Ако се води както трябва. Но то важи и за останалите предмети това- от полза са, ако нещата и там са наред.

Ми не обичат хората....
Нашето образование си произвежда всичколози. Какви ли не глупости съм учила в  училище....

Пурко, как точно като ме изтрелят 2 пъти в годината да търча по къра (двора), ще ми образуват двигателна култура?
Сега поне има достатъчно школи и школета където децата могат да се занимават със спорт не непрофисионално ниво.

Още се чудя на как учителка пише две двойки по рисуване на дете, което има изложби с рисувани от него икони?!?

Ама много отклоняваме темата.

Това, че някои учители изтрелват два пъти в годината на къра, а през цялото време друго не се работи както трябва ,  не означава, че предметът е излишен.  Отклоняваме се наистина много

Последно....
Никъде не съм твърдяла, а и не мисля, че предмета е излишен.

По темата, днес нашето "различно" дете беше изведено от групата когато дойде времето за обучение.
Видях как една друга госпожа го изведе. Дано да е била ресурсен учител.
Чудя се, дали не може ресурсната учителка просто да присъства заедно с детето по време на заниманията?

Може, но едва ли е при това дете всеки ден. Плюс това, в зависимост от състоянието на детето , от дейностите, заложени в уч. план, заниманията с ресурсния е добре да бъдат и индивидуални  , в друг кабинет.

Всъщност, опряхме до факта, че децата са затворени по цял ден в стаите и физическото, особено навън, е една от малкото възможности да се раздвижат и да подишат нещо различно от спарения въздух в класната стая. Със сигурност едно дете ще работи много по-продуктивно, ако след три часа сериозни предмети разтовари малко с физическо, отколкото 5-6 часа да набива в канчето само БЕЛ, математика, човекът и обществото и т.н. Но, доколкото забелязвам, че ти си изключително отдадена на правилното развитие на децата си, това най-вероятно и сама го знаеш.

Напълно е така. Само че нито има условия, особено зимно време, нито има учители по физическо, коитто да поемат децата (поне на доста места класната води физическото). Да видим, ако имаше разписание и учител по физическо трябва да има трети час с децата, дали изведнъж ще се окаже, че ще имат математика. Аз навремето бях дори хепи, че пропуската физическото, защото салонът беше под всякаква критика, нямаше парно в него, миеха го веднъж на седмица, а едната учителка изобщо не знаеше какво прави.

Какъв точно чист въздух ще подишат децата в двора на училището? Вижте запрашеността в района на СМГ, 31 СУЧЕМ, 133-то, 6-то, 7-мо...

ФВС не ме интересува много-много.
Да се върнем на темата за специалните деца в училище/ДГ.
Пиша специални в добрия смисъл на думата. Защото това са необикновени деца, които имат нужда от специално внимание и отношение.

Нормално в темата се оформиха полюси - на пръв поглед са "за" и "против" интеграцията. Абсолютно невярно според мене. Всички пишещи в темата, реално, са "за" интеграцията. Иначе нямаше да си губят времето да пишат. Разбирам болките на различните (или поне си мисля, че е така) - нямате представа колко често съм била и съм различна. Разбирам, че когато си изцяло отхвърлен, се радваш дори когато получаваш трохички (например различните деца да влизат в нормален час и да комуникират).  Но според мене това може да е някакво начало, но определено не е достатъчно.

Едната гола комуникация не е достатъчна и не е интеграция.
Предните ми постове бяха провокативни (признавам). Идеята ми - да покажа колко сме далеч от истинската комуникация и как можем да пропуснем важните неща. Говорим, пишем  за едно и също, но всъщност не се разбираме. Не знам точно защо, но си поставяме рамки/клишета. Общо взето се мислим за всезнаещи и май никой никого не слуша.

Самоцитирам се, за да покажа колко са важни детайлите. Целият преден пост се отнасяше за "обикновения час", но нарочно не го подчертах.


Истинската интеграция е когато различният/специалният е равен с останалите в техните обикновени часове.  Този път подчертавам обикновени. А истинската интеграция е на всяко необикновено/специално дете  да му бъде осигурено допълнително специално обучение. На едни това ще е СИП/ЗИП с по-сложни задачи, на други деца това ще е ресурсен учител владеещ по-специални методи на преподаване, обаче с достатъчно часове, за трето е помощник-учител, който присъства постоянно във всеки час. (в темата има хубави примери от други държави)
Това ми е идеята. У нас, сегашната система на "интеграция" май-май е "отбий-номеризация".
Системата е такава, че образованието и за обикновените деца е под критичния минимум (успелите деца без допълнителни усилия, курсове и уроци са изключение). Я сега ми обяснете, как при тези условия едно специално дете ще успее?  
Това ми беше идеята - специалните деца трябва да получават много повече специални допълнителни образователни усилия. Те имат повече нужди и права. Не искам тези деца да се задоволяват с трохите. Нали не очакваме, че всички учители са магьосници - г-жа Х има 25 "обикновени" деца и 2-3 специални. Как да се разкъса, за да даде нужното за всички?
Просто трябва всички ние да искаме повече за нашите деца - и за "обикновените" и за "необикновените".
Пари има, ама МОН всяка година към 30% неусвоени средства в бюджета. Сещате ли с тези пари се колко още специални услуги могат да получат децата.

Съгласна съм !