Каква услуга е допустимо да поискаме от приятелите си (роднините си).

Лиляна, както написах мога да посрещна сумата и към днешна дата, просто банката ме изненада с две не малки суми. Не се сърди човече явно е запозната и може би може да потвърди. Отдавна вече кредита ми не е с фиксирана лихва. ПИБ си има отделно някакъв процент, който е като Юрибор, но не е този, а си е на ПИБ. Та ПИБ може да си играе с този процент както и когато си поиска. Според договора ни е длъжна писмено да ни уведоми, но до сега не сме получили нито едно подобно уведомление. В резултат на което един път са започнали да трупат някаква сума пари, без аз да знам това. На всичкото отгоре е имало и има лихви на тази сума. И към днешна дата втори път правят това упражнение. Резултатът е, че отделно се трупа една друга сума пари, на която текът лихви. Аз не мога да я платя на един път, а и искам да си търся правата, защото не съм била уведомена нито един път за подобни рокади в кредита ми. За това искам да отида в друга банка да платя всичко, а след това да си търся правата за надписаната сметка. Отделно лихвата, която плащаме в момента е над 10 процента и отново ПИБ ми предлага 9,7 процента за рефинансиране, което е подигравка при положение, че другите банки предлагат около 5-6 процента. Както и другите банки се движат с юрибор и ми предлагат фиксирана лихва за целият период на кредита и се предполага, че няма да имам такива изненади, а ПИБ ми предлагат техният си процент без фиксирана лихва. Аз искам този кредит да приключи, а в ПИБ очевидно няма как да стане скоро.

Не мисля така.
При отпускане на кредит е заложена в отчетите определена доходност от него.
В случая ПИБ ще загуби, ако го рефинансира.
Проблемите във взаимоотношенията на фирмата на съпруга ти с банката са се появили след като сте теглили ипотечния кредит, предполагам?
Натискайте в ПИБ да ви предоговорят условията по кредита. 
Не знам как стоят нещата в ПИБ чисто бюрократично, но задължително си пуснете официално искане за предоговаряне на условията по кредита, след което да ви дадат официално становище.
С официалното становище, сключения договор за ипотечен кредит и в момента действащите условия на банката си направете консултация с адвокат.
...
И си намери свестен служител в банката, на който можеш да разчиташ да те уведомява за такива промени по кредита ти.
В момента в просрочие ли си? Защото от последния ти пост разбирам точно това.

Не. Категорично не съм. Тази друга сума пари се трупа, по неизвестни за мен причини, а на въпроса защо се трупа с лихви при положение, че плащам редовно месечната такса, отговора е, че се трупа заради този процент на ПИБ и че трябва да се плати цялата тази друга сума, за да не текат лихви по нея. Както вече написах не мога да я платя наведнъж, затова исках друга банка да рефинансира всичко и да се приключи с правенето на каквото си искам на ПИБ.

Значи си в просрочие щом има нещо, което не е погасено в момента.
Без значение дали си била уведомена и т.н.
Вероятно е това да се вижда в ЦКР и затова да имаш проблеми при рефинансирането.

Когато даваш пари на приятели без да очакваш те да бъдат върнати, значи си благотворител, не приятел в услуга.
Нямам приятели, които да поискат такава услуга от мен, нито аз бих се обърнала към тях с такова искане. Моля се да не ми се наложи.
Приятелствата се дискредитират, когато се намесят парично-стоковите отношения и очакванията на едната страна другата да я спонсорира. Дори роднинските отношения в един момент преминават на друга база, когато индивидът навърши определена възраст и е достъчно зрял да започен да се грижи сам за себе си.

Бих помогнала с пари, ако се касае за здраве или човек, попаднал в наистина тежко финансово-имуществено положение и не може да се измъкне без странична помощ.

Била съм в положение да си търся работа дълго време и никой, абсолютно никой не ми се притече на помощ, а всичките ми приятели тогава работеха. Сега, когато в моята фирма има позиции, винаги казвам, обяснявам в подробности и т.н. Но моето съзнание не може да приеме факта, че у мен ще има информация, която може да подобри нечий живот и аз няма да я споделя. Но и не съм забравила какво беше, и когато към мен се обърнат с искане за услуга, доста сериозно ще се замисля дали да се притека на помощ.

Да кажем, че в този случай има логика. Но е по-скоро изключение. Сравнително рядко срещано е сам човек да може да си гледа детето без парите да са му важни и да изкарва наистина много. Освен това, повечето хора, които отговарят на профила на поръчител/стабилна заплата, постоянен трудов договор/, са или семейни или в сериозни връзки със съжителство.
В такъв случай другият партньор има думата също. А както аз написах, рядко някой ще се съгласи да издържа семейството с неговата заплата, докато на половинката изтичат за плащане на чужди дългове.

В нашият случай единият от братята е сам и без приятелка. Със завидна заплата, работещ на място, на което съпругът ми го уреди. На който многократно сме давали пари назаем (преди да го уреди на въпросната работа), плащали сме наема му, и сме изплатили един негов кредит, давайки пари кеш. Към днешна дата той заяви, че няма намерение да даде спестяванията си за нашият кредит. Този път не е моят брат. Не се сърдя. Виждам настроенията у хората какви са, стане ли въпрос за банки. Ние сме били глупавите. Както се казва не е глупав този дето яде баницата....

И аз предполагам, че е просрочие. Предполагам, че е същото като този казус (историята е истинска).
Ипотечен кредит с месечна вноска от порядъка 500 лв., вноската се плаща по банков път.  В един момент банката вдига лихвения % по кредит и вноската се увеличава с 20-на лв. Обаче кредито получателят не знае и пак плаща по 500 лв. И... дори и за 20 лв. се поява просрочие. Съответно според договора почва да се начислява наказателна лихва върху цялата главница (примерно 50 000 лв., а не само върху тези 20 лв). Така за месец се наказателната лихва е около 200 лв. От следващата вноска в размер на 500 лв., банката първо задържа 200 лв. лихва просрочие и останалите 300 лв. не погасят изцяло следващата вноска от 520 лв..... Пак просрочие, нови 200 лв наказателни лихви ...
И така 3 месеца, докато накрая от банката не се свързват с човека, за да му кажат, че това вече е лош кредит и може да пристъпят към продажба на жилището. Натрупаната лихва за просрочие беше над 600 лв. (реално е забавено плащане на 60 лв. ).  
 Не знам точно как, но човекът успя да намери нарушение и на банката и не плати огромните наказателни лихви, но бяха много главоболия.

Аз  не познавам някой, който е готов да даде спестяванията си за кредита на друг.
Преди мен форумки писаха , че демонтстрирате добър стандарт. Вижте от там какво може да се отреже, но не набърквайте приятели/роднини.
Бих помогнала на всеки, дори и не на много близък, стига да не застрашавам себе си и семейството си. Поръчитрелството не е такъв случай.
Случвало се е да имам възможност да помогна на приятелки за започване на по-добра платена и спокойна работа. Никога не бих си помислила, че са ми задължени с нещо, още по-малко да дадат спестяванията си за мой кредит. Направила съм го на добра воля и там си е останало.

Добре де, този човек как ги внася тези 500 лв. Ако е по банков път, с банкова сметка - там чудесно се вижда колко е вноската. Обикновено имат изискване за превод на работна заплата и едва ли по сметката има точно 500 лв., така че да не се разбере за промяната. Обикновено банката си "дърпа" вноската, не е нужно да се прави нешо конкретно, освен да има наличност.
Ако пък се внасят на каса, още при първата по-висока вноска, служителката ще каже, че парите не стигат.

А на мен колко трудно ми беше като постъпих служител в банка и ми казаха- това е твоят списък с клиенти, търси си нов бизнес и си вкарвай просрочията в релси.
И аз заек, с месец стаж, звъня на клиенти и ги каня на среща да обсъждаме как ще се справим с просрочието..
Какво да обсъждам с хората при случай, който описа биборана?!
Слушах, слушах...две години, виждах каква несправедливост се вихри, но какво мога да кажа.
Все пак съм служител на банката. Съветвах ги хората, така че хем да е добре за тях, хем да не накърнявам интересите на банката.
Накрая разбрах, че тая работа не е за мен.
Много добре разбирах съображенията на банката и можех да я защитавам, когато се наложи, но не усещах, че правя правилното нещо.

Редактирам, за да обясня:
В банката, в която работех, можеше да си внесеш 500лв. и те директно погасяват застраховката,просрочената лихва, редовната лихва и ако остане се погасява главница.
За да се погаси правилно кредита, то се изискваше ръчна намеса в системата, която можехме да правим ние служителите.
И отнемаше доста време да обясним на клиентите си колкото и да внасят по кредита, да звъннат после един телефон на мобилния, за да проверим дали всичко е ок и ако има нужда от корекция, да я направим.
Е, някои клиенти така и не се обаждаха и тръгнаха да свират на струната- съд и т.н.
Не изчаках да видя как протичат съдебните дела и кой ги е спечелил.
Но и до ден днешен получавам обаждания от клиенти на банката. Не работя там от 3 години, но клиентите ме търсят.

Банките са различни, правилата им също.
Беше в периода 2008-2009 г. Една колежка изрева, че банката автоматично й дърпа по-голяма сума (не й стигаха пари да плати нещо). А друг колега й каза "радвайте се, че твоята банка дърпа повече пари. Моята е по-гадна" и разказа историята с 20 лв. При него не е имало опция за автоматично увеличаване на платената сума (Мисля, че кредита е много стар и без изискване заплатата да се привежда в същата банка.)

Мога да кажа едно - нещо много, ама много намирисва в обясненията и явно близките са се усетили, че нещата не са читави...

Не се сърди човече, кажи кое ти намирисва. Наистина не лъжа и нямам какво да крия. Питай ме ще отговоря.

Зависи от приоритетите!
Няма да разбереш.