Проблем с взаимоотношенията заради здравословен проблем

  • 14 482
  • 137
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 5 060
Само който се е сблъсквал с такъв проблем знае, че психическата болка е не личима и много по-остра и силна от физическата. И освен това всички, и най-вече близките на този човек са подложени на ужасен стрес - и психически, а не рядко и физически.
Затова съветът ми е тя да си изживее нейната болка, но да не отвръща по същия начин на този мъж.  Confused
Мисля, че може и Е по-силна от него.

# 61
  • Мнения: 32 134
Ох, само това не му казвай, моля те.
Ако все пак те потърси, а ти вече не искаш, по-добре му спести "че не можеш да се занимаваш с психически нестабилни хора", защото такива хора са изключително уязвими и раними.

   Което пък явно ги прави неособено съобразителни и емпатични към чуждата уязвимост и ранимост, хммм... Thinking

Така си е. С неговите камъни, по неговата глава.
А да страдаш от депресия не е кой знае какво заболяване. Това си е характер и настройка. И е лечимо, но при добро желание. Има хора обаче им е удобно заболяването.
То кой в живота си не е бил депресиран в дадени моменти?
Аз съм весел  човек, но се случва да се депресирам. Минимум 4-5 пъти в месеца за час два. Особено в цикъл ставам ужасна.  Mr. Green

# 62
  • Пловдив
  • Мнения: 2 798
Ако ме потърси няма да му казвам такива неща (била съм и от двете страни на хора без здравословни проблеми и на такива със) и за мен това е изключително гадно да го кажеш на някой. Нито той иска да е така, нито някой път колкото и да иска може да го промени. А и от малка знам, че за здраве нетрябва да се подиграваш.
Може това, което се е случило да е така, защото съм изкарала късмет, но за това време знам, че е малко, се държеше повече от добре. Незнам обаче, ако е минало повече време дали ще продължавам да мисля така. Но най-вече ми дотегна това, че хората ме смятат за по-долен човек и това става само, ако ме видят, че имам проблем иначе въобще може и да не разберат. А и разбирам, че никой не иска болни хора около себе си, но след като знаеше отначалото трябваше да си прецени, защото колкото и да си мислех няма да се привързваш ама то не става само като си го казваш

# 63
  • Мнения: 5 060
Пак си мисля, че не си права.
Вярвам, че има хора, които не знаят за проблема ти. Вероятно не са ти чак толкова близки(щом не знаят), но правило ли ти е впечатление дали те се държат зле с теб?
Няма нормален човек, който да мисли, че тези със здравословен проблем са по-долни. Няма такъв. Просто вероятно се притесняват дали ще бъдат адекватни в случай на криза.
Затова пробвай да излизаш с група приятели, колеги, познати. Тогава те самите ще се чувстват по-сигурни, ако се случи нещо.

# 64
  • Пловдив
  • Мнения: 2 798
Повярвай ми на 90% от само тези, които ми се водят познати знаят (тук идва проблема, че незнам точно какво им е разказано), защото имах една т.нар приятелка, която си беше поставила за цел да не стана по-известна от нея ли и аз незнам защо говореше доста глупости за мен, а това с проблема ми и беше основно. Аз вече не поддържам връзка с нея, но за тези неща малко късно разбрах, че са идвали точно от нея

# 65
  • Мнения: 425
А да страдаш от депресия не е кой знае какво заболяване. Това си е характер и настройка. И е лечимо, но при добро желание. Има хора обаче им е удобно заболяването.
То кой в живота си не е бил депресиран в дадени моменти?
Аз съм весел  човек, но се случва да се депресирам. Минимум 4-5 пъти в месеца за час два. Особено в цикъл ставам ужасна.  Mr. Green

Депресията е тежко и ужасно мъчително заболяване. Изобщо не е нито характер, нито настройка. Най-общо казано е хормонален дисбаланс в мозъка, който трудно се контролира и поддава на лечение. Час-два НЕ Е депресия. Депресивните епизоди продължават с месеци, някои пъти дори и години. Лошото настроение НЕ Е депресия. Моля, не се изказвайте така лекомислено за заболяване, което отнема работоспособност, сили за живот, а понякога и самия живот.

# 66
  • Мнения: 32 134
А да страдаш от депресия не е кой знае какво заболяване. Това си е характер и настройка. И е лечимо, но при добро желание. Има хора обаче им е удобно заболяването.
То кой в живота си не е бил депресиран в дадени моменти?
Аз съм весел  човек, но се случва да се депресирам. Минимум 4-5 пъти в месеца за час два. Особено в цикъл ставам ужасна.  Mr. Green

Депресията е тежко и ужасно мъчително заболяване. Изобщо не е нито характер, нито настройка. Най-общо казано е хормонален дисбаланс в мозъка, който трудно се контролира и поддава на лечение. Час-два НЕ Е депресия. Депресивните епизоди продължават с месеци, някои пъти дори и години. Лошото настроение НЕ Е депресия. Моля, не се изказвайте така лекомислено за заболяване, което отнема работоспособност, сили за живот, а понякога и самия живот.

Виж уикито
Цитат
Депресията в общия случай е чувство на меланхолия, тъга, отчаяние, безпомощност и унилост, което може да трае от няколко часа до няколко дни. Ако е налице дълготрайно чувство на тъга и отчаяние[1], може да става въпрос за заболяване известно като клинична депресия.

Депресията може да бъде провокирана от различни фактори – биологични, психични и социални (като раждане, загуба на близък човек, развод). Признаците са липса на енергия, липса на апетит, безсъние, апатия и мисли за самоубийство, но също повишена емоционалност, свръхактивност, раздразнителност, безпричинна еуфория.

Всички симпотим ги имах между 20 и 30-та си година. И то за дълги периоди. Накрая се оказах с проблемна щитовидна жлеза. От това било. Тъй че знам.
Но е много важна нагласата на човек. Срещала съм хора на които им е супер удобно заболяването и манипулират околните. Сега мога да кажа, че съм доста добре.

# 67
  • Мнения: 1 488
Депресията е сериозно психологично заболяване и продължително. Не е като да изгубиш апетит за 2 часа. И не на всеки се причинява от щит. Жлеза.

# 68
  • Мнения: 32 134
Може и не на всеки, но е факт, че това ми състояние се подобри с 80% след приемането на лекарствата.

# 69
  • Мнения: 425
И това е било неразположение, причинено от щитовидната жлеза, а не истинска депресия. Така че се изказваш, за нещо, за което действително нямаш представа. Начинът, по който говориш, е обиден за хора, които се борят с това заболяване.

# 70
  • Мнения: 32 134
И това е било неразположение, причинено от щитовидната жлеза, а не истинска депресия. Така че се изказваш, за нещо, за което действително нямаш представа. Начинът, по който говориш, е обиден за хора, които се борят с това заболяване.
Оки. Приемаме, че знаеш повече от ендокринолозите.  Joy
Ще и кажа да си хвърли дипломата в кошчето.
И не, не е обидно.
Обидно е някаква мишка да сваля звезди, но при най-малката трудност да бяга. Обидно е при  положение, че самият той е болен да постъпва така с нея. Може и да страда от депресия, но не става за нищо. Чисто и просто е егоист. Депресиран егоист.

# 71
  • Мнения: X
   Той болен, тя болна- явно и болестите им не са в хармония. Затова, най-логичното и правилното, се е случило- разделили са се. Трудно ще съжителстват човек с депресия, която върви в комплект със страхови и  паник-състояния и болен с припадъци. Само ще си влошават взаимно състоянието. Защо е нужно да се сипят обиди за момчето? По-добре ли е да се прави на герой и да прецени, че не е такъв в по-напреднал стадий на взаимоотношенията им. Да си губят времето, да се появят деца , а бащата в депресия. По-добре ли ще е така? А и колкото и да се правим на широко-скроени, не е за всеки да започне връзка с болен партньор.
  Авторката е най-добре да се опита да си изясни диагнозата и ако е лечима, да я пребори. И да не живее с нагласата брак на всяка цена, че мъжете когато я доловят,  бягат от такива отчаяни моми, независимо болни ли са, здрави ли са.
  И да не се самосъжалява толкова, че така вреди на себе си . А и околните , когато  доловят самосъжалението , обикновено странят от такива хора. Каквото и да си говорим, емпатията не е толкова често срещано качество. Повечето хора са емпатични за кратко. Ако ги товариш постоянно с проблеми, започват да те избягват, за да пощадят собствената си психика. А пък при зараждаща се връзка , съвсем не върви да се самоокайваш.

Последна редакция: пн, 28 ное 2016, 06:47 от Анонимен

# 72
  • Мнения: 630
Не дочетох всички, но да питам авторката - този мъж на колко години е? Как е възможно да излезеш с жена, да й стане лошо и след това ти да отидеш на лекар и той да ти каже дали да излизаш с въпросната дама????? За мен този човек те лъже. Баси, къде отидоха нормалните мъже бе?

# 73
  • Мнения: 5 508
Хайде стига глупости ...
Знаете ли, колко са малко хората, които биха реагирали адекватно ако човека, с когото отскоро излизат, припадне пред тях? И ако авторката му е обяснила нещата, както на нас в началото - казва му "Става ми лошо понякога" и в един момент не й е лошо, а направо припада ...
Разбира се всички знаем, че във форума всички реагират адекватно при всички неприятни ситуации в живота, но извън тази общност има и други хора, които нито са мишки, нито путьовци, нито другите определения, които изброихте, и пак не реагират съвсем адекватно.
Аз самата, признавам си, съм от "слабохарактерните мишки" и не ме е срам да го призная. Ако половинката ми припадне пред мен по-скоро ще се вдървя от страх, макар да знам, че подобно поведение може да бъде фатално за него ...

В този ред на мисли се сещам за случка със сегашният ми приятел -
Скрит текст:
в тях сме, гледаме филм след работа и той заспа. Аз продължавам да си гледам и в един момент го чувам как започва да диша учестено и да потреперва (има сънна апнея). Е, в първият момент стоях като вдървена с ей такъв поглед  Shocked и не знаех как да реагирам, после просто го събудих внимателно.
Ако ситуацията беше като на авторката вероятно и аз щях да се отдръпна, но при нас го имам момента, в който и той е приел моята депресия, с която се сдобих след като за по-малко от 5 месеца загубих и майка си, и дългогодишният си приятел, спрях да ям, спрях да общувам с хората, да излизам и дори отказвах да си приемам медикаментите ...

# 74
  • Мнения: X
Баси, къде отидоха нормалните мъже бе?
 
   Съжалявам, ако съм лошият вестоносец, но 90% от нормалните мъже и жени ще постъпят така. Все пак говорим за зараждаща се връзка. Процентът ще падне при по-продължителна връзка, но не е нулев дори при семейните. Край мен две и то дългогодишни семейства се разпаднаха поради заболяване. Много е гадно, но го има в живота. Обикновено болестта при семейните се наслагва над съществуващи проблеми и натежава. Но в началото на  връзка, ако няма още дълбоки чувства , много хора ще се отдръпнат при сериозно заболяване на човека, с който отскоро излизат.
   А и човекът не си е съвсем нормален. Депресията е сериозно психично забпляване. В много случаи страдащите са доживот на силни медикаменти. При него може да се е задействал и инстинкт за самосъхранение.

Общи условия

Активация на акаунт